Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2713 25.10.2019 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд Х граждански състав
На двадесет и пети септември
Година 2019
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка
Атанасова
като разгледа докладваното гр.д. № 2220
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод предявената от „Застрахователна
компания Лев
инс” АД против А.Т.В. искова молба, с която се моли да бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8 678,79 лв.,
представляваща платено от ищеца застрахователно обезщетение на трето лице по щета №
0000-1309-13-604123, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното й изплащане, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9035/2018
г. по описа на БРС. Претендира се и присъждане на направените от ищеца
съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 13.06.2013 г., около 19,45 ч., в гр. *****, ответникът е
управлявал лек автомобил „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № ***** с концентрация на
алкохол в кръвта 1,34
промила - над допустимата норма,
като при опит за ляв завой е изгубил контрол над автомобила, излязъл е от пътя
и се е ударил в плъзгаща се дворна врата на пансион, собственост на Т. Х. П.. Твърди се също
така, че към датата на произшествието отговорността на водача е била застрахована
по застраховка „Гражданска отговорност” в ЗК „Лев инс” АД, въз основа на която
ищецът е изплатил на Бюро „Шмитц“ – Германия застрахователно обезщетение в
размер на 8 678,79 лв. Ищецът счита, че след изплащане на
застрахователното обезщетението е придобил право на регрес срещу виновния водач
до размера на това обезщетение.
В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа
иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 от КЗ (отм.), като същият е допустим.
В
законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от
страна на ответника, в който искът е оспорен като неоснователен. Ответникът
заявява, че е заплатил на увреденото лице причинените му имуществени вреди чрез
своя работодател - „Енергиконцепте“ ООД, което дружество е заплатило на
пострадалото лице стойността на извършения ремонт в размер на 2 261,17
евро с ДДС, след което тази сума е била
удържана от заплатата на ответника. Поради това ответникът счита, че ищецът не
е възстановил щетите, както се твърди в исковата молба. Отделно от това, дори
да се приеме, че ищецът е възстановил част от щетата, липсват доказателства
защо се е наложило това плащане при условие, че щетите са били платени от
ответника. Според ответника липсват и доказателства относно това в какъв размер и по
какви пера е платено и защо е било необходимо да се правят разходи за
експертизи и преводи. На следващо място е направено възражение за настъпила
погасителна давност на претенцията за предявяване на регресен иск. Ответникът
също така е оспорил твърдението на ищцовото дружество за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 8 678,79 лв. Заявява, че не е
отказвал да плати, като още след извършеното от него плащане е уведомил ищеца
по електронна поща и му е представил документи, установяващи плащането, след
което ищецът не го е уведомил, че има претенции към него за плащане на други
суми, извън платените чрез работодателя на ответника. Предвид горното, ответникът счита,
че увреденото лице е получило два пъти суми за едно и също увреждане, с което
се е обогатило неоснователно и застрахователят би следвало да претендира от
това лице връщане на платената без основание сума. Ответникът е признал
останалите твърдения в исковата молба, а именно, че е причинил ПТП на
посочените дата и място под влияние на алкохол - 1,34 промила, както и че е
причинил описаната щета, която според него е била на стойност
2 261,17 евро с ДДС, като твърди, че е платил тази сума чрез работодателя
си. По отношение на останалата част от претендираната от ищеца сума ответникът
твърди, че същата не подлежи на възстановяване от него, тъй като представлява
разходи за експертиза и за преводачески услуги и не се включва в регресното
вземане на застрахователя. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло, както и да му
бъдат присъдени направените разноски по делото. Направено е възражение за
прекомерност на направените от ищеца разноски. В съдебно заседание се явява процесуален представител на
ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 9035/2018 г. по описа на
БРС, по това дело е била издадена Заповед № 4639/10.12.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено А.Т.В. да заплати
на „ЗК Лев Инс“ АД сумата от 8 678,79 лв., представляваща главница по
регресна претенция по щета № 0000-1309-13-604123, ведно със законната лихва,
считано от 05.11.2018 г. до окончателното й изплащане, както и
съдебно-деловодни разноски в размер на 223,58 лв. С определение №
894/31.01.2019 г. заповедният съд е указал на заявителя правото да предяви
установителен иск за вземането си, като такъв иск е предявен в срок и по него е
образувано настоящото исково производство.
Между страните по делото не се спори относно настъпването
на твърдяното в исковата молба ПТП по описания в нея начин, че същото е
настъпило по вина на ответника при управление на МПС след употреба на алкохол
над допустимата норма, поради което с протоколно определение от 03.07.2019 г.
съдът е приел тези обстоятелства за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Видно от приложените към исковата молба писмени
доказателства – доклад към ПТП от 14.06.2013 г., карта на съоръжение и донесение
за пътнотранспортно произшествие, в резултат на настъпилото по вина на
ответника ПТП е било увредено имущество на Т. Х. П. – немски гражданин, а
именно плъзгаща се дворна врата и водеща релса. Съгласно приложената фактура от
26.09.2013 г., издадена от В.Б. М., ремонтът на повредената от ответника
плъзгаща се врата е бил на стойност 3 290,96 евро с ДДС.
Представено е и копие на застрахователна полица №
22113001313931/10.05.2013 г. за сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите по отношение на управлявания от ответника лек автомобил
„Шкода Фабия“ с рег. № *****, със срок на валидност на договора от 19.05.2013
г. до 18.05.2014 г., от който е видно, че към датата на настъпване на процесното
ПТП гражданската отговорност на водача на този автомобил е била застрахована от
ищцовото дружество.
По делото е представено съобщение за щета от 25.06.2013
г., с което Томас Пол е уведомил „Бюро за регулиране на щети Шмиц“ ООД – Кьолн
за настъпилото ПТП. Представена е и експертиза от 02.07.2013 г. по заведената в
горепосоченото дружество щета, съгласно която ремонтните разходи за
отстранявена на щетите са в размер на 2 798,92 евро без ДДС, а с ДДС
възлизат на 3 330,71 евро.
Представено е и писмо от „Бюро Шмиц“ ООД до ЗК „Лев инс” АД
от 17.07.2013 г., съгласно което за причинената на увреденото лице щета следва
да бъде призната претенция в размер на 3 291,42 евро, от които
2 798,92 евро – ремонтни разходи, 467,50 евро – техническа експертиза и 25
евро – произшествие.
По делото са приложени и издадени от „Бюро Шмиц“ ООД на
ЗК „Лев инс” фактура № 13-08055/17.07.2013 г. и фактура № 13-08619/ 24.10.2013
г., за следните суми: 394,97 евро – хонорар, 28 евро – следствени актове и 3 291,42
евро – обезщетение (по първата фактура), и 73,71 евро – хонорар, 35 евро –
следствени актове и 614,29 евро – обезщетение (по втората фактура), като е
поискано всички суми да бъдат възстановени по банковата сметка на „Бюро Шмиц“
от ЗК „Лев инс” АД като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”
на причинителя на щетата.
На 24.10.2013 г. експерт на ищцовото дружество е съставил
доклад по щета № 0000-1309-13-604123, в който е изразено становище да се
изплати на „Бюро Шмиц“ ООД застрахователно обезщетение в размер на
4 437,39 евро въз основа на договора за застраховка – полица №
2211300131393, за настъпилото на 13.06.2013 г. събитие – ПТП с л.а. „Шкода
Фабия“ с рег. № *****.
Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза, на 14.11.2013 г. ЗК „Лев инс” АД е изплатило на „Бюро Шмиц“ – Германия
сумата от 8 678,79 лв. по заведената щета във връзка с причиненото от
ответника ПТП, от които 6 501,92 лв. – обезщетение и 2 176,87 лв. –
разходи, като сумата от 8 678,79 лв. представлява част от преведената от
ищеца на 14.11.2013 г. по сметката на „Бюро Шмиц“ сума в общ размер от
145 548,96 евро, представляваща общо плащане по няколко щети, описани в
отделен списък, в който е отразена и процесната щета.
Ответникът е представил по делото фактура 13.07.01.1178/
30.06.2013 г., издадена от ААМЕКС Малербетриеб на ЕКО Енергийни концепции,
съгласно която ремонтът на увредената на 13.06.2013 г. врата – собственост на Т.
П., възлиза на 2 261,17 евро с ДДС. Представено е и банково извлечение, от
което се установява, че на 10.07.2013 г. е било извършено плащане на сумата от
2 261,17 евро по горепосочената фактура в полза на ААМЕКС Малерай бетрийб, но
от това извлечение не може да се установи кой е платецът на сумата.
Приложено е и писмо от „Енергиконцепте“ ООД до А.В. от
30.07.2014 г., в което е посочено, че от заплатата му е била удържана сумата от
2 100 евро, с което той е изплатил причинените от него щети в пълен
размер. Представена е и интернет-кореспонденция, водена в периода 29.07.2014 г.
– 04.08.2014 г., като ответникът твърди, че по този начин е уведомил ищеца за
извършеното от него плащане на щетите.
При така представените от страните доказателства, съдът
намира, че предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения:
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1, предл.
1 от КЗ (отм.) застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите има право да получи от застрахования платеното обезщетение,
когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма. В случая ответникът не оспорва, че
това условие е налице, както и че с виновното си деяние от 13.06.2013 г. е причинил имуществени вреди на трето за спора
лице, а именно на немския гражданин Т. П., изразяващи се в повреждане на
дворната врата на имота му.
Съдът намира, че в
настоящия случай ответникът В. има качеството на застраховано лице по смисъл на КЗ (отм.), тъй като съгласно чл. 257, ал. 2
от КЗ (отм.) застраховани лица по договор за
застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” са както собственикът на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, така и
всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание.
Поради това и тъй като по делото не са налице доказателства, че в момента на
произшествието А.В.
е управлявал автомобила без законно основание, както и с оглед установената
вина на ответника и обстоятелството, че той е управлявал МПС след употреба на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, съдът намира, че на осн. чл. 274, ал. 1,
т. 1, предл. 1
от КЗ
(отм.) ищцовото
дружество разполага с право на регрес срещу В. за изплатеното
застрахователно обезщетение.
В случая се установи,
че на увреденото лице е било изплатено застрахователно обезщетение от „Бюро за регулиране на щети Шмиц“ ООД в размер на
3 291,42 евро, след което това дружество е предявило пред ищеца, в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновното лице, претенция за възстановяване на сума в общ размер от
4 437,39 евро, включваща както платеното застрахователно обезщетение, така
и разноски във връзка с обработване на заведената щета, като тази сума (в
левовата й равностойност от 8 678,79 лв.) е била преведена от ищеца по
банкова сметка *** „Бюро за
регулиране на щети Шмиц“ ООД на 14.11.2013 г. Поради това и тъй като ищецът е
заплатил обезщетение по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ в
размер на 8 678,79 лв., съдът намира, че за него е налице право на регрес
по отношение на виновното лице – ответника по делото, именно за тази изплатена
сума.
Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи на
ищеца претендираната сума, тъй като е заплатил доброволно обезщетение за
причинените увреждания в размер на 2 100 евро. В тази връзка следва да
бъде посочено, че по делото липсват категорични доказателства ответникът
действително да е платил твърдяното обезщетение, а е представено единствено
адресирано до него писмо от работодателя му, в което е посочено, че сумата от
2 100 евро е удържана от заплатата му като обезщетение за причинените щети,
но това писмо не доказва факта на твърдяното плащане. Освен това в случая
липсват доказателства застрахованият да е уведомил застрахователя в предвидения
в чл. 224, ал. 1 от КЗ (отм.) 7-дневен срок за
настъпилото ПТП. Не са налице и доказателства в същия срок застрахованият да е уведомил застрахователя за
евентуално извършеното от него
плащане, каквото задължение също е предвидено за застрахования в посочената
правна норма. Поради това съдът намира, че не са налице условията за
освобождаване на виновното лице от регресната му отговорност спрямо
застрахователя за платеното от него застрахователно обезщетение.
Неоснователно е и
възражението на ответника за погасяване на исковата претенция по давност. В
случая приложение следва да намери общата погасителна давност по чл. 110 и сл.
от ЗЗД, която започва да тече от датата на изплащане на застрахователното
обезщетение, а не специалната давност по
чл. 197 от КЗ (отм.), тъй като се касае за регресен иск на застраховател против
причинителя на увреждането и основанието
на този иск не
е застрахователното правоотношение, а възниква по силата на даденото от закона
право на регрес с факта на изплащането на сумата от застрахователя (в този
смисъл Решение
№ 144/26.01.2010
г. на ВКС по т.д. № 532/2008 г., II т.о., ТК, Решение № 53/16.07.2009 г. на ВКС
по т.д. № 356/2008 г., I т.о., ТК). С оглед на това и тъй
като плащането от застрахователя – ищец по делото е извършено на 14.11.2013 г., съответно 5-годишната погасителна давност
изтича на 14.11.2018 г., а претенцията против ответника е предявена на
05.11.2018 г. (чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК), съдът намира, че вземането на ищеца към ответника не е
погасено по давност.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният
установителен иск е основателен и доказан в пълен размер и следва да бъде
уважен изцяло.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид липсата на доброволно
плащане на главницата, основателен е и иска за установяване дължимостта на
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
Предвид уважаването на иска и на осн. чл. 87, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски в
исковото и в заповедното производство, които са в общ размер от 997,15 лв. (347,15 лв. – платена държавна такса, 300 лв.
– възнаграждение за вещо лице, 50 лв. – ЮК възнаграждение за заповедното
производство и 300 лв. – ЮК възнаграждение за исковото производство).
Мотивиран от гореизложеното и на осн.
чл. 422 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД против А.Т.В. иск, че А.Т.В., ЕГН ********** ***, дължи на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д,
представлявано от М. С. М.-Г. и П. В. Д.,
сумата от 8 678,79 лв. (осем хиляди шестстотин седемдесет и осем лв. и
седемдесет и девет ст.), представляваща регресно вземане за платено от ищеца въз
основа на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с полица № 22113001313931/10.05.2013
г., застрахователно
обезщетение по щета № 0000-1309-13-604123 за причинени имуществени вреди в
резултат на настъпило на 13.06.2013 г. в гр. Лукенвалде, Германия, пътно-транспортно
произшествие по вина на ответника при управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.11.2018 г. до окончателното й изплащане, които
вземания са предмет на Заповед № 4639/10.12.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9035/2018
г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА А.Т.В., ЕГН ********** ***, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д,
представлявано от М.
С. М.-Г. и П. В. Д., сумата от 997,15 лв. (деветстотин деветдесет и седем лв. и петнадесет
ст.), представляваща сбор от направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното
и в исковото производство.
Дължимите суми могат да бъдат платени по следната банкова
сметка ***: IBAN: ***, BIC: ***, „Юробанк И ЕФ ДЖИ“ – клон Варна.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА