35Р Е Ш Е
Н И Е
№
16.02.2023г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на осми февруари две хиляди двадесет и трета
година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2 .ДЕСИСЛАВА
ТАБАКОВА
с участието на секретаря Ирена Симеонова
и в присъствието на прокурор Михаил
Крушовски от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 320 по описа за 2022г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от адв.Е.Й. *** като пълномощник на „П.П.Т.“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** и съдебен адрес:*** срещу решение №261/16.11.2022г.
по а.н.д. №736/2022г. на РС - Кюстендил. Касаторът релевира касационното
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради
неправилното му прилагане свързва с неясно обвинение поради липса на изпълнително
деяние, недоказано деяние, маловажен случай, респ. несъставомерност поради
последващо отпадане на противоепидемичните мерки във вр. с правилото на чл.3,
ал.2 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.
В
с.з. касаторът не се представлява.
В
с.з. ответния директор на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - Кюстендил чрез
пълномощника му оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставяне в сила на
оспореното решение.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила
на въззивното решение, което намира за правилно и обосновано.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Въззивното
производство е повторно, след като с решение №131/16.06.2022г. по к.а.н.д.№147/2022г.
по описа на КАС е обезсилено решение №87/15.04.2022г. по а.н.д.№1523/2021г. по
описа на РС – Кюстендил и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на съда.
Предмет
на въззивно обжалване е НП №200-Ю-КГ/10.12.2021г. на директора на РЗИ –
Кюстендил, с което на „П.П.Т.“ ЕООД за нарушение на чл.63, ал.4 от ЗЗ и заповед
на министъра на здравеопазването №РД-01-748/02.09.2021г. на основание чл.209а,
ал.2 от ЗЗ е наложена имуществена санкция в размер на 500лв.
От
фактическата страна на спора съдът е приел, че на 09.10.2021г. в 00.30 часа
служителите на РЗИ – Кюстендил св.Г. и св.В. в присъствие на служителя на ОДМВР
– Кюстендил св.Любенов извършили проверка в питейно заведение, представляващо
клуб „Паст Пърфект Тенс“, находящ се в гр.Кюстендил на ул.“Л. К.“ № **, стопанисван от санкционираното дружество. Проверката била
тематична за спазване на противоепидемичните мерки, въведени със заповед
№РД-01-748/02.09.2021г. на министъра на здравеопазването. В момента на
проверката обектът бил отворен за посетители – имало хора, които седят до
масите и барплота. Клиентите консумирали напитки. Имало пусната музика.
Констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол. Показанията
на контролните органи и служителя на ОДМВР – Кюстендил съдът е кредитирал като
обективни и достоверни. Показанията на св.С. и св.Л. на страната на
жалбоподателя за това, че обектът не е работел, съдът е приел за ирелевантни,
сочейки, че е налице свободен достъп до обекта, което позволило посещението на контролните
органи.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за редовно
проведено производство по ЗАНН и доказано противоправно деяние за неизпълнение
на т.15 от раздел I на заповедта на министъра на
здравеопазването, т.к. в стопанисваното от дружеството питейно заведение след
23.00 часа е имало посетители, което осъществява нарушение на забраната по
министерската заповед. Съдът е отрекъл маловажност на случая. По посочените
правни доводи съдът е потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:
Нормата на чл.209а, ал.2 от ЗЗ е препращаща относно фактическият
състав на деянието към санкционната норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Фактическият
състав включва от обективна страна нарушаване или неизпълнение на въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на РЗИ противоепидемични мерки,
между които са мерките по чл.63, ал.4 освен ако деянието не съставлява
престъпление /ред. обнародвана в ДВ, бр.44/2020г., в сила от 14.05.2020г. във
вр. с чл.3, ал.1 от ЗАНН/. Последващото изменение на нормата, обнародвано в ДВ,
бр.32/2022г. в сила от 26.04.2022г. не променя санкционния състав на нарушението
досежно конкретиката по казуса. Изпълнителното деяние по оспореното НП касае
неизпълнение на въведената от министъра на здравеопазването противоепидемична мярка
по силата на цитираната заповед на органа. Обвинението е за неизпълнение на
изискването по т.15 от Раздел I на заповед №РД-01-748/02.09.2021 на
министъра на здравеопазването, съгласно което посещенията в заведенията за
хранене и развлечения по см. на чл.124 от ЗТ, игралните зали и казина се
допускат само в часовия интервал от 7,00 ч. до 23,00 ч. при спазване на отстояние
от 1.5 м. между облегалките на столовете на съседните маси, допускане на не
повече от 6 души на една маса и носене на защитни маски за лице от персонала.
Правилен е извода на районния съд за поведение на
нарушителя, включено във фактическия състав на санкционната норма. Показанията
на разпитаните свидетели безспорно установяват, че на посочената в НП дата и
място обектът като заведение по см. на чл.124 от ЗТ е посетен от лица извън
посочения в министерската заповед часови интервал. Независимо от това дали в
заведението е имало обслужващ персонал и работещ касов апарат, заведението е било
със свободен външен достъп и посетители, консумиращи напитки на масите и
барплота, като обектът бил озвучен. Отговорността за изпълнение на
министерската заповед е на санкционираното дружество, което стопанисва
заведението. Поведението на дружеството е съставомерно по санкционния състав на
чл.209а, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗ. Измененията на нормата не попадат в
приложното поле на чл.3, ал.2 от ЗАНН, т.к. не включват отпадане или намаляване
на наказуемостта.
Неоснователно касаторът възразява за неясно обвинение
досежно вида на изпълнителното деяние. Фактите и обстоятелствата по обвинението
в НП покриват фактическия състав на санкционната норма за неизпълнение на
въведената противоепидемична мярка. Обвинението е безпротиворечиво. Деецът е
имал яснота за вида на нарушението и неговата конкретика.
Неоснователно касаторът възразява, че с отмяната на
противоепидемичната мярка с последващата заповед на министъра, е осъществена
хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Заповедта на органа за отмяна на мярката не
представлява различна нормативна разпоредба по смисъла на ЗАНН. Заповедите на
министъра на здравеопазването са общи административни актове по легалната
дефиниция на чл.65 от АПК съгласно чл.63, ал.14 /предишна ал.11/ от ЗЗ и трайно
установената практика на ВАС /вж. опр.№12122/26.11.2021г. по
адм.д.№11530/2021г., опр. №12047/25.11.2021г. по адм.д.№11191/2021г., опр.
№12735/15.10.2020г. по адм.д.№10950/2020г., опр. № 4526/15.04.2020г. по
адм.д.№3300/2020г., опр. №8868/06.07.2020г. по адм.д.№3626/2020г./.
По силата на закона заповедта на органа подлежи на
предварително изпълнение. Това означава, че независимо от датата на влизането й
в сила заповедта е задължителна за изпълнение от нейните адресати, какъвто се
явява и нарушителя по НП. Не е постановен съдебен акт за спиране на
предварителното изпълнение на заповедта.
Последващата заповед на органа №РД-01-856/19.10.2021г.,
с която е отменена заповед №РД-01-748/02.09.2021г. не води до отпадане на
отговорността. Новата заповед преустановява занапред действието на мярката. Тази
заповед не отрича правомерността на наредената и прилагана до този момент мярка
в периода на действие на отменения акт.
Правилен е извода на съда за немаловажност на случая.
Приложима е дефиницията по §1, т.4 от ДР на ЗАНН във вр. с препращането от
чл.236 от ЗЗ. Деянието е на просто извършване, поради което извън приложното
поле е преценката за липсата или незначителността на вредните последици. Няма
данни деецът да е извършител на други подобни нарушения, но този факт е отчетен
от наказващия орган при определяне и налагане на санкцията в законовия минимум.
Обстоятелството, че в заведението е имало частно събиране не обосновава извод
за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид, т.к. заповедта на министъра въвежда
мярката в императивен порядък без изключения от правилото. Забраната за
посещения в заведението след 23,00 ч. е за всякакви посетители и по отношение
на всички поводи.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на
районния съд ще се остави в сила.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №261/16.11.2022г. по а.н.д.№736/2022г. по описа на
РС – Кюстендил.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.