Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
2019
Град Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
ДВАДЕСЕТ
И ОСМИ СЪСТАВ
На
шестнадесети септември Година
две хиляди и деветнадесета
В
публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ
ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 3200 по описа за 2019 г.
за
да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на Ц.Т.Л. против НП № 19-0819-003195 от 18.06.2019 г.
на Началник група при ОДМВР - Варна, сектор Пътна полиция, за нарушение по
чл.40 ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДвП, й е наложено
наказание глоба в размер на 20 лв. и за
нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева и
ЛПУМПС за срок от 2 месеца.
Жалбата е процесуално
допустима, подадена в срока на обжалване от процесуално легитимирана страна,
при надлежно упълномощаване и е приета от съда за разглеждане.
В жалбата въззивната страна моли отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание
въззивницата, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Б..
Същият моли отмяна на НП поради недоказаност на авторството на нарушението.
Представител
на въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изразява
становище.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 19.04.19г. в гр.Варна около 09.13ч. Цв.Л. управлявала
л.а. с рег.№ В 7039 ВР по ул. „П.Ю.Тодоров“ и до дом № 17 при движение на заден
ход блъснала паркирания зад нея л.а. „Ситроен с рег. № В 4175 ВР. Слязла, огледала автомобила си,
огледала се наоколо и напуснала местопроизшествието без да сигнализира контролните
органи. Действията й били записани от охранителна камера. Прегледът на записа
бил възложен на св.В., служител на Пътна полиция. Той издирил жената и когато я
видял, разпознал лицето от записа. В разговор с въззивницата Л., същата признала за инцидента и казала, че не знаела
какво да прави, а и не могла да остане, тъй като бързала заради детето.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните доказателства: Писмените доказателства са
събрани по реда на НПК и следва изцяло да се кредитират материалите по АНП,
вкл. АУАН, заповед за компетентност, протокол за ПТП, справка за нарушител.
Показанията на св.В. са добросъвестни, подробни, конкретни и логични и съдът ги
кредитира изцяло.
Съдът, с оглед становището на
въззивника и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи.
АУАН и НП са издадени в
предвидените от закона срокове и от компетентни лица. Нарушението е описано
пълно и точно и от фактическа и от правна страна, като са посочени всички
съставомерни признаци и всички, относими към тях факти. Диспозитивната част
съответства на обстоятелствената и на въззивницата е могло да й стане ясно в
какво се изразява нарушението и срещу какви факти се защитава. Не се установява да са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Правилно
е приложен и материалния закон. Като се е движила на заден ход без да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен, въззивницата Л. е нарушила чл. 40
ал.1 от ЗДвП, което е наказуемо по чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДвП.
Видно
от протокола за ПТП по двата автомобила е имало следи от удар, т.е. от сблъсъка
са настъпили материални щети и за водача е имало задължение, след като ги
установи, да сигнализира компетентните органи и да следва указанията им.
Въззивницата е слязла от автомобила си и
го е огледала, което е ясен признак, че същата е осъзнала възникването на удар.
Дори да не е установила наличието на материални щети, то тя е била длъжна по силата на закона и е
могла да го стори, поради което и следва да носи наказателна отговорност за
това. Деянието е наказуемо по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Предвид
горното, правилно е приложен материалният закон, правилно са отнесени фактите към нарушените
правни норми и към нормите, регламентиращи санкциите. Правилно е определени
субекта на нарушението. На въззивницата Л. е била дадена възможност да попълни
декларация, в която да посочи, ако друго лице е управлявало собственият й
автомобил, но тя не е посочила такова лице. Нещо повече, пред св.В., който я е
разпознал, тя изрично заявила, че си
спомня инцидента и че не останала на място, тъй като не знаела какво да прави и
бързала.
И
двете наказания са справедливи.
Наказанието по т.1 е наложено в единствено допустимия от закона размер от 20
лева. Наказанията по т. 2 от НП са наложени в размер между минималния и средния
на предвиденото в закона. В този размер те са съобразени с наличието и на други
две наказания за нарушения по ЗДвП, отразени в приложената по делото справка за
нарушител. В този си размер
кумулативното въздействие на наказанията глоба и лишаване от право да управлява
МПС са необходими за да се постигнат предвидените от закона цели.
Водим от горното и но основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0819-003195 от 18.06.2019 г. на Началник
група при ОДМВР - Варна, сектор Пътна полиция, с което за нарушение по
чл.40 ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДвП, на Цв. Л. е наложено
наказание глоба в размер на 20 лв. и за
нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Варненския административен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ
: