Номер 31101.10.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Русе
На 25.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Галина Магардичиян
Антоанета Атанасова
Секретар:Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20204500500501 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П. И. В. от гр. Русе чрез адв. А. М. АК Русе против решение
№ 914/10.07.2020 г., постановено по гр. д. № 958/2020 г. на Русенския районен съд. В
жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Сочи се, че е неправилен изводът на първостепенния
съд, че за „Енерго-Про Продажби“ АД е съществувало законово основание за коригиране на
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия,
тъй като не е имало действащи правила, по които това преизчисляване да се извърши. Иска
се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се уважи
предявеният иск. Претендират се разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна, в който се взема становище за нейната неоснователност. Излагат се подробни
съображения относно обстоятелствата, при които е извършена проверката и основанието за
начисляване на процесното количество електроенергия. Иска решението да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
1
По отношение правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност
и необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от
фактическа страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл.
55, ал. 1 ГПК.
С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от П. И. В. от гр. Русе срещу „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ********* иск за заплащане на сумата 3167,42 лева главница 51,03 лв.
лихва и 19 лв. такса за експресно възстановяване на електромер, ведно със законната лихва
от 12.06.2019 г. до окончателното изплащане.
Страните не спорят, а и по делото е установено, че П. И. В. е потребител на електрическа
енергия за битови нужди, като ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение север“ АД – ******* с абонатен
№ ********** и кл. № **********.
Няма спор, че страните са обвързани от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД, одобрени с Решение ОУ-
061/07.11.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Видно от
представения по делото Констативен протокол № 1801037 на 18.10.2017 г. служители на „
Енерго-Про Мрежи“ АД и пълномощници на „Енерго-Про Продажби“ АД са извършили
техническа проверка на измервателните системи на процесния обект, при която СТИ с
фабричен № 1114021666928113 е демонтиран, показанията му са отразени в протокола, а на
негово място е монтиран друг с фабричен № 1115031700818301 с нулеви начални показания
в съответните регистри. Демонтираният електромер е предоставен на Български институт по
метрология, където е изготвена метрологична експертиза на средството за измерване. Видно
от представения за това Констативен протокол № 304/26.03.2018 г., при извършена проверка
на техническите изисквания е установено отсъствие на механични дефекти на кутията, на
клемите и на клеменния блок на електромера, както и наличие на всички необходими
обозначения на табелката на електромера. При софтуерно четене е установена външна
намеса в тарифната схема на електромера. Отчетено е наличие на преминала енергия на
тарифа 1.8.3 – 019755.429 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Дадено е заключение,
че електромерът съответства на метрологични характеристики и отговаря на изискванията
за точност при измерването на електрическата енергия, но не съответства на техническите
характеристики.
В резултат на заключението на метрологичната експертиза, въззиваемото дружество е
извършило корекция на сметките на въззивника, като е съставило Фактура № ********** от
04.04.2018 г., с която е начислило допълнително електрическа енергия 19755 кВтч за
периода от 19.10.2016 г. до 18.10.2017 г., за сумата от 3167,42 лева с ДДС.
За извършената проверка на електромера, както и за последвалото преизчисляване на
количеството потребена електрическа енергия, въззиваемото дружество е уведомило
въззивника, видно от приложените писма.
Видно от представената касова бележка ищецът е заплатил процесната сума на дата
21.06.2018 г.
2
С отговора на исковата молба са представени справка за потреблението на въззивника за
периода от 28.04.2016 г. до 28.04.2019 г., извлечение за фактури и плащания, както и
извлечение от сметка.
В хода на първоинстанционното дело е изготвено и прието заключение на съдебно-
техническа експертиза, от заключението на което се установява, че процесният електромер е
статичен монофазен електромер, многотарифен, като са активни и се визуализират
регистрите 1.8.1, 1.8.2. За регистри 1.8.3 и 1.8.4. е посочено, че не се визуализират. В същото
е констатирано неотчетена електрическа енергия от 19755 кВтч, регистрирана от тарифния
регистър 1.8.3, който регистър не се визуализира на дисплея на електромера. Вещото лице е
посочило, че е налице т. нар. софтуерно вмешателство, констатирано от БИМ – софтуерно
препрограмиране (претарифиране) на СТИ, което е възможно да стане със специализирана
техника и известна парола за достъп до съответното ниво, с което в т. нар. „невидим
регистър“ се пренасочва записване на част от потребената ел. енергия; извършените
изчисления са математически точни с определените за периода цени на ел. енергия от КЕВР.
Посочен е начина за установяване на връзка между СТИ и устройство за въздействие върху
софтуера, като изрично е подчертано , че е предвидена защита, чрез парола за достъп до
СТИ. Установява, че за да може да се извърши преконфигуриране на устройството освен
специализирания оптичен интерфейс и софтуера е необходима и парола за достъп до
устройството.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Правният спор по делото е съсредоточен върху наличието на предпоставките за
възникване на правото на ответното дружество служебно да коригира сметките за
електроенергия за минал период от време, както и върху обстоятелството дали отчетената в
тарифа 1.8.3 електроенергия е реално потребена от абоната за процесния период.
Според разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), издадени от Председателя на
ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., които имат характер на подзаконов нормативен
акт.
Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от
6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.
На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно посочените
разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото
техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на
електромера, е извършена на 18.10.2017 г., т. е. след тяхната отмяна.
Настоящият състав намира, че отмяната на нормите, уреждащи задължителната по
силата на закона форма при реализиране на материалното право по чл. 48 - чл. 51 ПИКЕЕ,
не обуславя незаконосъобразността и на самото му прилагане. Въпреки това процесната
корекция е необоснована. Дори и да бъде приет аргументът, че констативният протокол от
18.10.2017 г. следва да бъде ценен като частен документ относно направените в него
3
констатации, предвид оспорването им от ищеца, без да се изследват реквизитите му по
отмените членове от ПИКЕЕ, в хода на производството ответникът не е представил
доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да обосноват извода, че
ответното дружество е доставило на ищеца и той е потребил ел. енергия в размер на 19755
кВтч., съдържаща се в регистър 1.8.3., установена след софтуерното му прочитане.
Нормата, обективирана в чл. 50 ПИКЕЕ, на която се позовава ответникът – въззиваем
в настоящото производство, предвижда, че при установено несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея,
водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за
период, не по-дълъг от една година.
Съдът намира, че правото на едностранна корекция на сметките на потребителя за
минал период, регламентирано в цитираната разпоредба не е възникнало в патримониума на
ответното дружество, доколкото не са осъществени нормативно предвидените предпоставки
за това. Ответникът не е доказал дали и кога натрупаната в тарифа 1.8.3 енергия е доставена
на абоната и потребена от него. По делото е представен протокол за монтаж на процесния
електромер от 19.09.2016 г., в който не са отразени показанията на скритите регистри при
монтирането му, поради което не може да бъде обоснован категоричен извод, че
констатираното при проверката на 18.10.2017 г. количество ел. енергия, натрупано в
регистър 1.8.3 и потвърдено при извършената метрологична проверка, представлява
действително потребена от абоната електрическа енергия, но неотчетена при регулярните
месечни отчети. Неустановен се явява и точният момент, от който електромерът, настроен за
двутарифен отчет, е започнал да отчита енергия в трета, върхова тарифа. Отново поради
липсата на данни за началния момент на грешката не може да бъде установено и
обстоятелството дали погрешно отчетеното количество електрическа енергия е
действително потребено от конкретния абонат в процесния едногодишен период.
Неизяснено е и каква електроенергия се отчита по скрития регистър 1.8.3, доколкото
липсват данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна и
нощна тарифа. От съществено значение в случая е също така, че дори и да се приеме за
реално преминало количеството електроенергия, отчетено в регистър 1.8.3, е невъзможно да
бъде определено в кой момент колко от него е преминало, а цената на електроенергията за
технологични разходи е различна в различните периоди от време /в този смисъл
заключението на вещото лице и изготвеното от ответника становище/. При това положение
остава неизяснено, как операторът е преценил каква част от общо отчетеното количество
електроенергия в регистър 1.8.3 следва да отнесе към отделните, различни по времетраене
подпериоди. Очевидно е, че ако количествата се разпределят по друг начин в подпериодите,
предвид различните цени за тях, ще се получи различна крайна стойност на дължимата цена.
От всичко това следва, че ответното дружество не е провело пълно доказване на факта, че
абонатът е потребил реално процесната електроенергия в процесния период.
4
Предвид изложените съображения, въззивният съд приема, че ответникът не е
установил по период и стойност реално потребление в обекта на ищеца, като същевременно
не е установено и наличието на законосъобразно проведена корекционна процедура
Доколкото цената на неправомерно начисленото допълнително количество електроенергия е
платена от ищеца, то същата се явява платена без основание. Предвид основателността на
претенцията за главницата, основателна се явява и претенцията за заплатените от ищеца
лихви, такса за експресно възстановяване на снабдяването с ел. енергия като платени без
основание, както и акцесорният иск за законна лихва върху главниците.
С оглед изложените мотиви съдът приема, че обжалваното решение е неправилно и следва
да бъде отменено изцяло, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважен
предявеният иск, както и да се разреши отговорността за разноските.
При този изход на делото право на разноски има ищецът за сторените от него разноски пред
всички инстанции, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Същият претендира разноски в
размер на 700 лв. за адв. възнаграждение и 126,70 лв. за платена държ. такса по гр. д. №
3808/2019 г. на РРС, 700 лв. за адв. възнаграждение по гр. д. № 958/2020 г. на РРС, 350 лв.
адв. възнаграждение по в гр. д. № 44/2020 г., 64,75 лв. държ. такса и 600 лв. по в. гр.д. №
501/2020г. За претендираното адвокатско възнаграждение пред първата инстанция по гр. д.
№ 958/2020 г. в размер на 700 лв., както и за претендираното пред настоящата инстанция
възнаграждение в размер на 600 лв. са направени своевременни възражения за прекомерност
от насрещната страна, които се явяват основателни. Възнагражденията за адвокат пред тези
две инстанции следва да бъдат намалени до минималния размер, предвиден в Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид цената на иска, а именно
до размера на 456,62 лв. Така общо сторените разноски от въззивника възлизат на 2154,69
лв. Същите с оглед изхода на спора, представените доказателства за извършването им и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се възложат в тежест на въззиваемото дружество
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 914/10.07.2020 г., постановено по гр. д. № 958/2020 г.
на Русенския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД ГПК „Енерго-Про
Продажби” АД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс Г, ЕИК *********,
представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К. да заплати на П. И. В. , ЕГН
********** от ******* сумата 3167,42 лв., платена без основание по фактура
№ ********** от 04.04.2018 г., издадена за периода 19.10.2016 г. до
5
18.10.2017 г. за обект на потребление с абонатен № ********** и клиентски
№ **********, находящ се в *******, 51,03 лв. лихви и 19 лв. такса за
експресно възстановяване на електромер, ведно със законната лихва върху
тях, считано от 21.06.2018 г. до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна тауърс Г, ЕИК *********, да заплати на
П. И. В. , ЕГН ********** от *******, сумата 2154,69 лева – съдебно-деловодни разноски
пред всички инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6