Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на девети юли през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря
Евгения Русева като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 431 по описа на Плевенски окръжен съд за 2020 г и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 39 от 28.02.2020г по гр. дело № 789/2019 г по описа на РС – Левски
състав на същия съд е ОСЪДИЛ ***на ***–
гр.Плевен, ул.”***”№***, представлявана от ст.комисар В.В.– впд директор, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.К.Г., ЕГН:********** ***, на
основание чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, сумата от 1585,15 лв., представляваща
възнаграждение за извънреден труд за периода 01.10.2017г.
до 31.12.2017г. и 01.07.2018г. до 01.11.2019г., получен
в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143,
съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
04.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание
чл.86 от ЗЗД сумата от 113,95 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на
всяко месечно плащане до датата на подаване на исковата молба – 04.11.2019г.Съдът се е произнесъл и по въпроса за
разноските.
Срещу така постановеното решение въззивна
жалба е подадена от *** на ***– Плевен , в която се възразява ,че
решението на РС е
незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Възразява
се, че РС неправилно е приел, че следва да се преизчислява положения нощен труд
от служителя по правилата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за
процесния период са действали две наредби по различно време за реда на
организация и разпределянето на работното време, за отчитането му и
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР. В тези наредби липсва
текст, който да допуска преизчисляване на нощен към дневен труд с определен коефициент.
За исковия период е действала една наредба № 8121з-407/2014 г ,но само за 4 дни
и незаконосъобразно РС – Плевен е обосновал изводите си на разпоредбата на чл. 31 ал.2 от тази
наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната уредба за
работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по служебно
правоотношение.Служителите от ***могат да полагат по 8 часа нощен труд за
разлика от служителите по трудово правоотношение. Възразява се, че положеният
нощен труд е заплатен изцяло с допълнително възнаграждение от 0,25 лв на
час.Възразява се, че по делото не са събрани доказателства, че служителят е
работил над рамките на установеното работно време по график. Възразява се, че
не са обсъдени възраженията на ответната страна пред първоинстанционния съд и
представени доказателства във връзка със задължителни указания на МТСП. Претендира
се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят
предявените искове.
Въззиваемата страна, редовно
призована, взема становище ,че жалбата е
неоснователна и следва да се потвърди решението на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по
делото касаят наличието на условия за
заплащане на дължимо трудово
възнаграждение за положен извънреден
труд в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв
РС – Левски е приел ,че се установява се от представените писмени
доказателства, че през процесния период
ищецът е работил на длъжност младши полицейски инспектор в група „Охранителна
полиция” към РУ Белене – назначен със Заповед рег.№316з-1230/23.04.2015 г. на
Директора на ******Плевен, считано от датата на издаване на заповедта, и на
длъжност старши полицай в група
„Охранителна полиция” към РУ Белене – назначен със Заповед
рег.№316з-3435/23.10.2017 г. на Директора на ******Плевен и акт за встъпване в
длъжност рег.№316р-34800/03.11.2017 г. по описа на ******Плевен.
Установява
се от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа
експертиза, което съдът е кредитирал
като компетентно, обосновано и пълно, че с оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до
06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Установено е,
че положеният нощен труд не е бил преизчислен
от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Същият е заплащан своевременно по 0.25
лв./час. За целия процесен период, видно от платежните ведомости на ответника,
ищецът е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен труд съобразно
Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г., издадени от
Министъра на вътрешните
работи, с които е определен
размерът на допълнителното възнаграждение. Съобразно задачата, поставена
от ищеца, вещото лице е извършило
преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1.143, съобразно чл.9,
ал.2 от НСОРЗ.
Направено
е изчисление, че за периода 01.10.2017г.
– 01.07.2018г.
ищецът е положил общо 1500 часа
нощен труд. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1714,50 часа, като за разликата 214,50 часа се изчислява брутно
възнаграждение в общ размер на 1585,15
лева, изчислено със средна ставка 7,39 лв., формирана от основната заплата
на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен
месец. Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50%
за извънреден труд. Лихвата за забава върху посочената главница е в размер на 113,95 лв.
В
табличен вид са дадени реално отработените часове нощен труд, преизчислените
такива с коефициент 1,143, както и нормата за всеки тримесечен период, включен
в исковия. От извършената проверка е установено, според РС, че след като към общо отработените часове се
прибави разликата от преизчисляване на нощните часове с коефициент 1,143 и се
извади нормата за отчетния период и часовете, за които на ищеца е изплатено
възнаграждение за извънреден труд - часовете, които се явяват над нормата са
именно тези, за които ищецът не е получил възнаграждение - от преизчисляване на
нощни към дневни часове. Всички отработени часове труд, които са извън нормата
и са извънреден труд са заплатени на ищеца. Дадените в заключението неизплатени
часове за нощен труд са само от преизчисляване на нощни към дневни часове с
коефициент 1,143, а не от работа на ищеца извън
графика.
При
така установените факти и липсата на спор между страните относно полагането от
страна на ищеца на нощен труд през процесния период, правният спор е
концентриран относно приложимите по отношение заплащането на нощния труд в
процесния случай нормативни актове.
Според РС доколкото ищецът е държавен служител
на МВР, за него приложима е разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР, съгласно която на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на
Министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. В чл.178,
ал.1, т.3 З***е определено, че държавните служители получават допълнителни
възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи.
През процесния исков
период - 01.10.2016г. – 30.09.2019г., е действала Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. С
посочения подзаконов нормативен акт е уредена нормална продължителност на
работното време на държавните служители - 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. Предвидена е работа на смени с полагане на труд през
нощта между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов период. В
приложимата към процесния период наредба липсва изрична разпоредба, предвиждаща
преизчисляване на реално отработените часове нощен труд с коефициент 1,143, а е
разписан само редът за отчитането на часовете нощен труд.
Такава разпоредба е
била предвидена в чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. – отм.,
съгласно която при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.
След отмяната на горепосочената наредба – в последващите Наредба №8121з-592 в
сила от 01.04.2015 г. и процесната Наредба №8121з-779, в сила от
02.08.2016г. такава разпоредба липсва.
Налице е празнота в
закона, като съдът е приел за основателен
наведения от ищеца довод, че при наличието на такава, следва по аналогия да
бъде приложена общата законодателна уредба относно отчитането и заплащането на
нощния труд. Увеличеното изчисляване на нощния труд е предвидено, както в
отменената Наредба №8121з-407 за служителите на МВР, така и в Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, издадена въз основа на КТ.
Липсата на изрично предвиждане в последващите наредби към З***не следва да се
тълкува като забрана за такова преизчисление, а като празнота в закона, която
следва да бъде преодоляна по правилото на чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно
цитираната разпоредба, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от
него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако
това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се
уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. В
процесния случай, ЗМВР, уреждащ полагането на труд от страна на държавните
служители в структурата на МВР, се явява специален по отношение на КТ – общ,
уреждащ трудовите правоотношения между работник или служител и работодател в
страната. По същия начин се отнасят и Наредбата, уреждаща реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и
общата Наредба за структурата на работната заплата към КТ.
В чл.9, ал.2 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време (чл.136, ал.3 КТ и чл.140 КТ), установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място или 8ч.:7ч. =
коефициент 1,143. Същият коефициент е бил възприет и в отменената Наредба №
8121з-407 от 2014г. към ЗМВР, но формулиран по друг математически начин, който
обаче води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се
умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период, при което се получава същият коефициент 1,143.
Изложеното води до извод, според РС, че в отменената наредба към З***е бил възприет
подход, идентичен с този установен в Кодекса на труда и в Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Възприемането на
изложения от ответника довод за липсата на основание за преизчисление на нощния
труд, предвид липсата на изрична разпоредба в този смисъл в приложимата
наредба, би довело до поставянето на служителите на МВР, полагащи нощен труд, в
по-неблагоприятно положение спрямо работници по трудови правоотношения, които
са урегулирани от общия закон – КТ. Посоченото не съответства на целта на
нормативния акт и е в разрез с принципите на Конституцията на Република
България, предвиждаща полагането на труд от всички граждани при равни условия и
права.
Целта на посочената разпоредба, е именно нощното работно
време да се заплаща в увеличен размер спрямо дневното работно време – поради
спецификата на нощния труд, като по-неблагоприятен за работника спрямо дневния,
за което са предвидени и редица други компенсации. Съобразявайки посоченото,
лишен от логика е аргументът, че нощният труд на служителите в ***не следва да
се преизчислява с посочения коефициент, доколкото максималната продължителност
и на дневния и на нощния труд е 8 часа, съотношението между които е 1, а не
1,143, както при нормална продължителност на нощният труд от 7 часа. Така
изложеното би довело до поставянето на служителите на ***в по-неблагоприятно
положение, при което могат да полагат повече часове нощен труд, за което няма
да получават възнаграждение в увеличен размер спрямо дневния такъв.
Коефициентът 0,143 в отменената наредба към З***не е бил обвързан със
съотношение между дневен и нощен труд, а е бил посочен като конкретна цифра,
като по тази начин и в общата и специалната наредба положеният нощен труд е бил
заплащан с увеличена ставка в еднакъв размер.
Съдът е приел за неоснователен и наведения от ответника
довод, че дължимото се на ищеца възнаграждение за положения от него нощен труд
е било изцяло и своевременно изпълнено, тъй като за отработените от него часове
нощен труд своевременно му било заплащано допълнително възнаграждение в размер
на 0,25 лв. за всеки час нощен труд. Съгласно чл.179 от ЗМВР, на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта
от 22,00 до 6,00 ч., като условията и редът за това се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Издадена е
Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017г. от Министъра на вътрешните работи, съгласно
която за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00
ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд
в размер 0,25 лв. Преизчисляването на нощните часове с визирания по-горе
коефициент 1,143, при което реално отработените часове нощен труд се
заплащат в увеличен размер, не изключва заплащането на допълнително
възнаграждение за всеки час нощен труд в размер на 0,25 лв. Доктрината,
както и съдебната практика възприема, че законодателят е възприел две линии, по
които се реализира увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно отчитане на
работното време – 1) заплащане на часовете положен нощен труд в
увеличен размер и 2) допълнително възнаграждение за всеки час
нощен труд (в този смисъл – Решение №14
от 27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г., IV гр.о., Коментар на
Кодекса на труда, 12 издание, В.М., К.С., А.В., стр.831).
Посочените принципи за допълнително заплащане на нощния труд са уредени
в две различни разпоредби на НСОРЗ чл.8 и чл.9, ал.2 и се дължат на различно
основание. В цитираното Решение №14 от 27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г. е
посочено, че няма значение, че при сумарно отчитане на работното време нощните
часове се превръщат в дневни. Посочената методология е само с оглед установения
по законодателен път начин за отчитане нормата фактически положен труд. Тези
разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд,
т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и
допълнително възнаграждение за нощен труд – 0,25 лв./час. Доколкото от
заключението на вещото лице по неоспорената от страните и приета от съда
съдебно-икономическа експертиза по делото е безспорно установено, че на ищеца е
било заплатено само допълнително възнаграждение за заработените часове през
нощта, но положените реално часове нощен труд не са били увеличени със
съответния коефициент и респективно за така увеличените часове не е било
заплатено възнаграждение, не може да се приеме, че ответникът е изплатил изцяло
и в срок задължението си спрямо ищеца за положения от него нощен труд.
От заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, според РС, че за исковия период от 01.10.2017г. до 31.12.2017г.
и 01.07.2018г. до 01.11.2019г. ищецът е положил реално 1500 часа, които приравнени с коефициент 1,143 се
равняват на 1714,50 часа, съответно
разликата между положените часове нощен труд и приравнените са 214,50 часа. От експертизата се
установява, че за посочените часове на ищеца не е било заплатено
възнаграждение.
Същите се явяват извънреден
труд и следва да бъдат заплатени като такъв. Извънреден труд е налице, когато е положен труд извън установеното работно
време - когато продължителността на работното време надвишава нормалната
такава. При сумарно изчисляване на положения труд, извънреден труд ще е налице
в случай, че отработеното време за съответния отчетен период /с увеличението на
часовете положен нощен труд/ надхвърля нормата работни часове за отчетния
период. От заключението на вещото лице се установява,
според РС, че в процесния случай при
съпоставка на нормата работни часове за всеки отчетен период и отработените
часове с преизчислението на нощния труд с коефициент 1,143, часовете вповече,
които се получават след преизчисляване на нощни към дневни часове надхвърлят
нормата работни часове за отчетния период и се явяват такива извън
установеното работно време, респективно
следва да бъдат заплатени като извънреден труд. За
незаплатените 214,50 часа за периода 01.10.2017г. до 31.12.2017г. и 01.07.2018г. до 01.11.2019г. е
изчислено брутно възнаграждение за извънреден труд в общ размер на 1585,15
лева. Размерът на лихвата за забава е 113,95
лева. За посочените суми, според РС, исковете следва да бъдат изцяло уважени, като
основателни доказани
Решението на
РС – Левски е частично незаконосъобразно
Първоинстанционният
съд е изложил мотиви за изводите си, които не се споделят изцяло от въззивния
съд.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на
изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания
по въззивната жалба на ответника, защото обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със
Закона е приел липса на нормативна уредба в Наредбите по З***и по аналогия е
приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
правилно съдът е приел, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в ***в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г.
по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо че това тълкуване е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По отношение на направеното с въззивната жалба
възражение, че в процесния случай не е налице положен извънреден труд по
смисъла на чл.143, ал.1 КТ
по съображения, изложени в приложеното по делото писмо с изх. № 94-НН-198 от
29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), същото е
частично основателно само за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., но поради
действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на ответника. Посоченото писмо
няма нормативна сила и разширителното му анализиране би довело до противоречиви
разбирания относно приложението на НСОРЗ и НРВПО досежно наличието на
извънреден труд в случаите на преизчисляване по чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Според чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл. 142, ал.2 КТ
работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12-
или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид чл.187, ал.3,
изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в ***е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. По
процесния казус обаче за първите две тримесечия на 2018 г липсват доказателства
за извънреден труд съобразно заключението на ВЛ пред първата инстанция.
По-късно по силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.
При тези мотиви въззивната жалба се явява неоснователна.
Пред въззивната инстанция е представено заключение на ВЛ Т.И.,
което съдът възприема като обективно и непротиворечиво, от което е видно, че при съобразяване на
поставените задачи от въззивната инстанция с преценка за тримесечната норма на
отработените часове не се установява разлика в размера на дължимите суми
от установените пред първата инстанция.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди решението на РС – Левски. При този
изх***делото следва да се осъди въззивника да заплати разноски на другата
страна в размер на 350 лв адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 39 от 28.02.2020г по гр. дело № 789/2019 г по описа на РС –
Левски КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА ***на ***– гр.Плевен, ул.”***”№3, представлявана от
ст.комисар В.В.– вр.ид директор, ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.Г., ЕГН:**********
*** деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 350 лв
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :