№ 21461
гр. С., 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.В.К.
при участието на секретаря Д.Д.Н.
като разгледа докладваното от Г.В.К. Гражданско дело № 20231110150306 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК от И. Я. С.,
ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к. “*****“ ***, ***, ***, с пълномощник
адв. С. Д., с адрес гр.С., ул. *****, ***, против „С.В.“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. С., Б.Ц.И. *****с, бул.“*****с *****“
***, *** и 3, представлявано от В.Т., с искане да бъде постановено решение, с
което да бъде признато за установено, че ищецът не дължи сумата от 834,86
лева за вода и ВиК услуги за периода м.08.2017 г. до м.06.2020 г.
Ищецът С. твърди, че ответното дружество е открило партида на
негово име за имот, находящ се в ж.к. “*****“ ***, вх. Г, ***, ***, при което
за процесния период е начислена сумата от 834,86 лева. Ищецът поддържа, че
не дължи паричната сума като изтъква, че партидата е открита без правно
основание – ищецът сочи, че не е нито собственик, нито е носител на вещно
право на ползване върху имота, твърди се, че не е доказано доставеното
количество вода, формулирано е възражение за настъпила погасителна
давност. Депозирана е молба становище, в която се заявява, че процесните
суми се *****рат като дължими към момента на предявяване на настоящия
иск, като всяко следващо сторниране/преобразуване на сумите от страна на
ответното дружество, е ирелевантно и извършено за целите на настоящия
процес. Моли съда да постанови решение,с което да уважи предявената
искова претенция.
Ответното дружество „С.В.“АД в подадения писмен отговор заявява,
че искът е недопустим за периода до 25.04.2019 г., тъй като липсва правен
интерес от предявяването му. Сочи се,че партида на името на ищеца С. е
открита по искане на самия ищец, който е настанен като наемател на
1
общинско жилище, поради което договорно правоотношение съществува.
Сочи се, че за периода 25.04.2019 г. до 26.06.2020 г. е начислена сума в
размер на 487,52 лева, за която ответникът не отрича, че е изминал период,
по-дълъг от три години, считано от изтичане срока за плащане и се явява
погасена по давност. Ответникът заявява, че не е станал повод за завеждане
на делото и не отговаря за разноски.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК, приема за
установено следното:
Според представена от И. Я. С. справка за задълженията по фактури за
кл.№ ********** към „С.В.“АД, същите възлизат на 834,86 лева за периода
м.08.2017 г. до м.06.2020 г.
От представена от „С.В.“АД справка за задължения по фактури за кл. №
********** към „С.В.“АД, същите възлизат на 487,52 лева за периода
м.04.2019 г. – м.06.2020 г. /483,27 лева главница и 4,25 лева лихва/.
Представено е заявление за промяна на титуляр на партида, подадено от
ищеца И. Я. С., който е поискал открИ.е на партида за имот, находящ се в гр.
С., ж.к. „***** 1“, ***, ***, ***, ***, считано от 14.07.2015 г., на основание
настанителна заповед № 7700-68.
Приложена е и служебна бележка, издадена, за да послужи на И. Я. С.
пред „С.В.“ АД за открИ.е на партида.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която
начислените суми за предоставени ВиК услуги по фактури, издадени в
периода м.08.2017 г. – м.06.2020 г. за партида с кл.№ **********, са общо в
размер на 763,23 лева, като е посочено, че са налични задължения и за лихва в
размер на 9,71 лева, като общо задълженията възлизат на 772,94 лева.
Отразено е, че за процесния период са извършени две плащания в общ размер
на 116,85 лева – едното е извършено на 04.11.2018 г. за сумата от 64,84 лева, а
другото на 30.03.2019 г. за сумата от 52,01 лева, като с тези суми са погасени
задължения по фактури за периода до м.02.2019 г. Вещото лице е посочило,
че начислените и неплатени суми по фактури, издадени в период м.08.2017 г.
– м.06.2020 г., възлизат общо на 653,25 лева, като е начислена и лихва за
забава – 4,60 лева, т.е. задълженията са в общ размер на 657,85 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
С оглед това, че ищецът С. отрича дължимост на парична сума,
претендирана от ответното дружество, която не е заплатена, за ищеца С. е
налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск.
Относно твърденията в отговора на исковата молба, че искът е недопустим за
периода до 25.04.2019 г. поради липса на правен интерес, съдът намира, че
възражението е неоснователно, тъй като преценката за допустимостта на иска
съдът реализира въз основа на твърденията в исковата молба и с оглед това,че
2
ищецът С. отрича да дължи парични суми за периода 28.08.2017 г. до
26.06.2020 г.,то искът е допустим,а въпросът дали съществува вземане в
оспорения от ищеца размер и за посочения от ищеца период е относим към
съществото на спора.
По основателността на иска:
Когато е предявен отрицателен установителен иск, в тежест на
ответника е възложено доказването, че оспореното вземане съществува.
Когато доказателствената тежест е възложена на една от страните в
производството, тази страна следва да проведе пълно доказване, т.е. от
доказателствата по делото да бъде безспорно установено, че вземането в
оспорения размер съществува. В конкретния случай това означава,че
ответникът следва да докаже,че съществува договорно правоотношение,да
установи доставеното количество вода и ВиК услуги,да докаже цената на
доставените вода и ВиК услуги,да установи,че вземането може да бъде
претендирано чрез способите на принудително изпълнение. Софийският
районен съд приема,че е неоснователен доводът на ищеца С.,че между
страните не съществува договорно правоотношение. Отчитайки
представените по делото доказателства,съдът намира,че между страните е
възникнало облигационно правоотношение. Съгласно легалната дефиниция
на понятието потребител на ВиК услуги,уредена в Допълнителните
разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги ( ЗРВКУ ) потребител е физическо или юридическо
лице,което е собственик или ползвател на имот в етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради-етажна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1
от "Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от
ВиК оператор "С.В." АД", потребителите на ВиК услуги са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги.
Съдът счита,че ЗРВКУ не изключва възможността потребители на ВиК
услуги да бъдат и други лица, различни от собствениците и титулярите на
ограничено вещно право на ползване, ако ползват за собствени битови нужди
водоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно на носителя на
вещното право на ползване и същевременно са сключили договор за ВиК
услуги за този имот при публично известните общи условия с ВиК
дружеството. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството "потребител" и дължи цената на доставената вода и отведени
отпадни води на ВиК дружеството. Сключването на договора с третото лице
подлежи на доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства,
например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при В и К
дружеството. В този смисъл са мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение №
2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС относно
доставката на топлинна енергия, които съдът намира за приложими и при
доставката на ВиК услуги на водоснабден имот. В случая в тежест на
3
ответника е било да установи при условията на главно и пълно доказване
възникване на договорно правоотношение,което ответникът е сторил,в която
насока съдът взе предвид представеното искане,с което ищецът С. претендира
от ответника да му бъде открита партида за имота на основание сключен
договор за наем на общинско жилище,както и взе предвид,че Столична
община е издала служебна бележка,за да бъде открита партида на името на И.
С. пред „С.В.“АД. Наличието на формулирано искане от ищеца С. като
ползвател на имота на основание наемно правоотношение,възникнало със
Столична община,както и наличието на изразено в писмена форма съгласие
от собственика Столична община за открИ.е на партида на името на
наемателя позволяват на съда да счете,че при съобразяване общите условия
на ответното дружество,договорно правоотношение между страните е
възникнало и съществува. По изложените съображения съдът намира,че
доводите на ищеца относно липса на договорно правоотношение се явяват
недоказани. Съдът приема обаче, че е налице друго основание, което води до
извод, че отрицателният установителен иск подлежи на уважаване, а именно
вземането не подлежи на изпълнение чрез способите на принудително
изпълнение поради настъпила погасителна давност. Погасителната давност е
регламентирана в полза на длъжника, който може да се позове на настъпила
давност, ако в определен период от време, считано от настъпване
изискуемост на вземането кредиторът бездейства и не осъществява действия
по реализиране на вземането си. Приложимата погасителна давност към
вземания за топлинна енергия е тригодишната давност съгласно приетото
Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. Съдът,
отчитайки обстоятелството, че ищецът С. оспорва дължимост на парична
сума, начислена за периода м.08.2017 г. до м.06.2020 г., намира, че
отрицателният установителен иск подлежи на уважаване, но до размера от
653,25 лева,в която насока съдът кредитира заключението по съдебно-
счетоводната експертиза, като за разликата до предявения размер от 834,86
лева искът следва да бъде отхвърлен. За да счете,че искът подлежи на
уважаване до размера от 653,25 лева,съдът взе предвид,че са събрани
доказателства,че има реализирани частични плащания – на 04.11.2018 г. и на
30.03.2019 г.,които са послужили за погасяване на част от задълженията като
предвид обстоятелството,че плащанията са реализирани доброволно,същите
са послужили за погасяване на задълженията до м.02.2019 г. С оглед това,че
след второто плащане до датата на устните състезания не се установява
ищецът С. да е предприемал действия,с които да признае съществуването на
задължение,нито се установява ответното дружество да е предприело
действия,които по естеството си прекъсват давността,съдът,отчитайки срока
за изпълнение на задълженията,приема,че към датата на устните състезания е
изминал период от време,по-дълъг от три години,респективно вземането в
размер от 653,25 лева е погасено по давност,т.е. отрицателният установителен
иск подлежи на уважаване до този размер,а за разликата до пълния предявен
размер искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и при съобразяване наличието на уважена и
отхвърлена част от исковете,както и при отчитане,че и двете страни
4
претендират присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че в
полза на ищеца С. следва да бъде присъдена държавна такса в размер от 39
лева,в полза на адв.С. Д. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 312 лева,а в полза на ответника следва да бъдат
присъдени 99 лева съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по
отношение на „С.В.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр.С., Б.Ц.И. *****с, бул.“*****с *****“ ***, * и 3, представлявано от В.Т.,
че И. Я. С., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к. “*****“ ***, вх. Г, ет. 3, не
дължи сумата от 653,25 лева (шестстотин петдесет и три лева и двадесет и пет
стотинки ), представляваща начислена цена за вода и ВиК услуги по фактури,
издадени в периода от м.03.2019 г. до м.06.2020 г., за имот в в ж.к. “*****“
***, вх. Г, ***, ап. 81, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 834,86 лева,както и за периода от м.08.2017 г. до
м.02.2019 г.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр.С., Б.Ц.И. *****с, бул.“*****с *****“ ***, * и 3, представлявано от В.Т.
да заплати на основание чл.81 от ГПК, вр.чл.78, ал.1 от ГПК на И. Я. С., ЕГН
**********, с адрес гр.С., ж.к. “*****“ ***, ***, ***, сумата от 39 ( тридесет
и девет ) лева внесена държавна такса.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр.С., Б.Ц.И. *****с, бул.“*****с *****“ ***, * и 3, представлявано от В.Т.
да заплати на адв.С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С.,ул.*****, ***,
сумата от 312 (триста и дванадесет ) лева адвокатско възнаграждение за
предоставена правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА И. Я. С., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к. “*****“ ***,
***, *** да заплати на основание чл.81 от ГПК, вр.чл.78, ал.3 от ГПК на
„С.В.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С., Б.Ц.И.
*****с, бул.“*****с *****“ ***, * и 3, представлявано от В.Т., сумата от 99
(деветдесет и девет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5