О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 260048
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 16.10.2020 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание от 16.10.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
ч. т. дело № 572 описа на ПАС за 2020 г., установи следното:
Производство по чл. 613а, ал. 3
от ТЗ.
Същото е започнало по повод изходяща от „К.” АД, в несъстоятелност против постановено по т. дело № 676/2011 г. по описа на ПОС определение № 1420 от 06.08.2018 г. в частта му, с която се разрешава на К. П. И. - синдик на „К.” АД в несъстоятелност да се разпореди от особената сметка на длъжника със сумата 24 600 лв., представляваща текущо възнаграждение за синдика за периода м. март 2015 г. до м. юли 2018 г.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност
на обжалваното определение и е поискана е отмяната му.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и делото на ПОС /същото е приложено по в. т. дело №
571/2020 г. на ПАС образувано по жалба срещу
друг акт на съда по
несъстоятелнастта, която също
е на доклад на съдия Спасов / намери за установено следното:
Конкретно посочване на подлежащи
на обжалване актове в производството по несъстоятелност е направено в
разпоредите на чл. 613а, ал.1 от ТЗ. В чл. 613а, ал.2 от ТЗ е очертан по
разширен кръг субекти имащи право да обжалват решенията по чл. 630 и 632 от ТЗ,
а в чл. 613а, ал.3 от ТЗ е предвидено, че извън
случаите по ал. 1 постановените от окръжните съдилища актове в производството
по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по
съответния ред от ГПК.
Постановеното
по т. дело № 676/2011 г. по описа на ПОС определение № 1420 от 06.08.2018 г. не
е от кръга актове изброени в чл. 613а, ал.1 от ТЗ. Това сочи, че то ще подлежи
на обжалване ако е от кръга изброен в текстовете на ГПК.
В чл. 274, ал.1 от ГПК са посочени случаите, при които срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:
1. когато определението прегражда по-нататъшното
развитие на делото и
2. в случаите, изрично посочени в закона.
В случая с
оглед съдържанието на мотивната и диспозитвната част на обжалваното определение за ПАС то е такова по
чл. 658, ал.1, т. 9 от ТЗ, като от обсъжданите в същото основания и
предпоставки за издаването му не може да се достигне до извод, че волята на
съда е била да издаде акт в изпълнение на процедура по 721 и сл. от ТЗ, т.е. за
одобряване на сметка за разпределение.
Това от
своя страна води до извод, че обжалваното определение не е от типа посочен в
спомената разпоредба на ГПК и жалбата срещу него е недопустима.
Тя не става такава и от
изложените в обстоятелствената част на същата твърдения, т.е. допустимостта се
обуславя не от твърденията на жалбоподателя, а от вида и характера на акта,
който се обжалва. Независимо от това ако все пак се възприеме противното следва
да се има предвид, че в жалбата не се твърди обжалваното определение да
нарушава правата на кредитори от предходен ред /такива реално няма/, което за
ПАС при такъв тип преценка за наличието му е обуславящо за интереса от
обжалване.
Водим от това съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ изходящата от „К.” АД, в несъстоятелност частна жалба против постановено по т. дело № 676/2011 г. по описа на ПОС определение № 1420 от 06.08.2018 г. в частта му, с която се разрешава на К. П. И. - синдик на „К.” АД в несъстоятелност да се разпореди от особената сметка на длъжника със сумата 24 600 лв., представляваща текущо възнаграждение за синдика за периода м. март 2015 г. до м. юли 2018 г.
Определението подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от съобщаването му
пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.