ПРОТОКОЛ
№ 276
гр. Пловдив, 20.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария П. Петрова
Членове:Елена Й. Захова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора Николай Ст. Божилов
Сложи за разглеждане докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600296 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) К. С. И., доведен от Ареста, лично и с адв. Т. Г. ,
упълномощен от по-рано.
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият К. И.: Съгласен съм да се гледа делото.
Съдът след съвещание намира, че са налице основанията за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото с прочитане на частната жалба на адвокат Т. Г. –
защитник на К. И., срещу определение № 917/13.06.2024 г., постановено по
ЧНД № 237/2024 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без
уважение молбата на И. за изменение на мярката му за неотклонение от
„задържане под стража“ в по-лека в качеството му на обвиняем по ДП №
88/2024 г. на ГД БОП на МВР.
В частната жалба се твърди незаконосъобразност на съдебния акт. Иска
се изменение на определението и вземане спрямо обвиняемия на по-лека по
вид мярка за неотклонение.
Адв. Г.: Поддържам изцяло депозираната частна жалба с изложените в
нея аргументи.
Обвиняемият К. И.: Поддържам жалбата на адвоката си.
1
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Адв. Г.: Нямаме искания за отводи към състава и за други
доказателства.
Обвиняемият К. И.: Не възразявам този състав на съда да гледа делото
по мярката ми за неотклонение.
Съдът, с оглед изявленията на страните, намира, че делото е изяснено
от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните прения по същото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Г. : Уважаеми апелативни съдии, поддържам изложените мотиви в
частната жалба. Намирам определението неправилно и незаконосъобразно
поради следното:
Две са обвиненията спрямо подзащитния ми – едното за участие в ОПГ,
а другото, че като съизвършител е разпространил процесното наркотично
вещество. Четири месеца след започване на дознанието не са събрани
абсолютно никакви доказателства, според защитата, за някакво реално
участие в инкриминираните деяния в правната фигура, с която той е
определен, т.е. като участник в ОПГ.
Веднага да кажа, че И. е в Б. и присъства заедно с другия обвиняем М.
на разговора между служителите под прикритие и М. и какво прави той там?
– по думите на обвиняемия Т., който е дал обяснения –„Непознато лице
прегледа парите“, след това го разпознава като И.. Това не се оспорва от
никой, вкл. и от защитата и никакви други доказателства няма 4 месеца по-
късно. Не се наемам да кажа какво е участието, дали има участие и как трябва
да бъде квалифицирано от прокуратурата това, но след 4 месеца трябваше,
ако няма друго обвинение, то тези подозрения да бъдат подкрепени с други
реални доказателства. Защо? – нали трябва да има други две лица, с които той
е комуникирал. Разширявам малко виждането на юриспруденцията – поне да
знае, че с други две лица вършат такива действия и след като го знае с
активни свои действия – с думи или с конклудентни действия да формира
това свое участие. Няма никакво доказателства. Никой, освен обвиняемия М.
не познава И., никой освен М. не е комуникирал с него, никой, освен М. няма
кореспонденция с И. На предишния ден от иззетия му телефон се наблюдават
две повиквания от И. към М. или обратно, но това е единствената
комуникация и затова моля да приемете, че обоснованото предположение за
участие в ОПГ към настоящия момент е силно разколебано. Няма ги тези три
лица с изяснени трайни структурни и организационни връзки, няма негово
изразено съгласие, няма нито писмено, нито устно, нито действие, които да
сочат, че той съгласува своята воля. Насочвам вниманието ви към трайна,
структурирана дейност. Забележете - основният човек в делото е обвиняемият
2
Г., който започва да комуниникира със служителите под прикритие в края на
януари и на 15 февруари се извършват сделка и арест. Това също подлежи на
много сериозен коментар и мисля, че след 4 месеца трябва да го има, защото
доказателствата, както казва Окръжният съд, трябва да се надграждат. Отивам
към мотивите на ПОС, за да ги анализирам. Откъде може да изведем данни,
че той участва в нещо? Това е така, няма спор, но от тогава има 4 месеца.
Затова трябва да кажем, че от тези доказателства може да се изведе, че
участва, че е видял парите, че ги е преброил, т.е. ако С. посочва, че там има
непознато лице, а той познава само М., това означава, че го няма третото
лице, за да комуникира с него евентуално И., да не говорим, че той не е
комуникирал с никой. Освен това, за да има ОПГ, не е достатъчно само
служителите под прикритие да говорят, че ще се извършват бъдещи сделки.
Трябва от тези, които са участници в ОПГ, да се извеждат такива данни, че те
имат намерение за вбъдеще да извършват такива сделки. Има едно изречение
от служител под прикритие 9 или 11, че им трябват 30 кг, защото толкова им
е тайника, а това за вбъдеще идва от оперативната информация. Тя трябваше
да бъде преведена след 4 месеца и трансформирана в доказателства. Пак
служителят под прикритие казва, че този човек от Б Г има някъде на депо 130
кг марихуана. Добре, споделям труда на хората под прикритие и така трябва
да се работи, но едни цифри 130-140, а после няма никакво редуцирано
доказателство по делото. Те така могат да кажат, че и един тон има на депо и
случаят да стане по-сложен. Затова трябва да говорим само като има
доказателства, с поред защитата. Свидетел под номер 9 – полицейският
служител, говори в разпита си като се среща с тях, че там присъства И. и
служителят под прикритие в своя разпит казва, че лицето, който бил с М., т.е.
с И., погледнал или преброил парите. Това не се оспорва от никого, даже и от
защитата. Този служител продължава като казва, че И. е дал координати на
автобус къде ще бъде той, за да се извърши предаването на марихуаната.
Самият С. Т. дава обяснения, че не познава И., като декларира в своя разпит
на 22 февруари, че М. му дава /другото лице, което е в Б./ координатите и той
ги изпраща на С.. Последният също е разпитан, дал е обяснения. Подкрепям
такива обвиняеми, които съдействат за разкриване на обективната истина. С.
казва, че е получил координати на един микробус от Т. и завел двете лица
при Т.. Значи С., който е изпратил комуникацията, казва, че С. Т. му я е
изпратил. С., който я е получил, казва, че С. Т. му я е изпратил. Няма
телефонна връзка между И. и който и да е било друг – Т. или С. и как така да
вярваме на служител под прикритие 9 като се доказва, че това не е истина от
обясненията на двама обвиняеми, ама не случайни - изпращач и получател,
като изпращачът декларира, че друг му ги е дал и не познава И. и писмено
доказателство – телефонът на И. е иззет, че той не е кореспондирал с никой от
обвиняемите същия ден, а предишния ден с М.. Как ще я изпрати тази
комуникация, уважаеми апелативни съдии? Затова казвам, че според защитата
към настоящия момент няма абсолютно никакво доказателство за участие в
тази инкриминирана дейност.
3
По отношение на второто обвинение – че като извършител е
разпространил процесното наркотично вещество, а вие много добре знаете, че
извършителят с лични действия извършва деянието или опосредства чрез
фигурите, а те са пределно известни. Но той е в Б., никога не е бил в с. П., не
само на посочената дата, няма никаква комуникация, няма човек, който да
казва, че е бил там, че това вещество е неговото и съм в пълно неведение
защо стои това обвинение вече четвърти месец. Но, дори да сме в неведение,
вашата санкция трябва да бъде, че дори да има данни, защото аз споделям
голяма част от мотивите на ПОС, но не мога да се съглася, че има конкретни
действия .за И. Ако С., Т. и Г. са съгласували дейността си и има група, което
не е моя работа, не може И. да се присъединява към тях или ако се
присъединява, това е допустимо при вземане на мярката, за да се даде бонус
на разследването. Това е анализа на защитата, разбира се, но въпросът е
допустимо е да кажем, че има обосновано предположение за инкриминирана
дейност и към настоящия момент не искам да го елиминирате, защото все
пак, ако едно лице присъства на едно място и брои пари, трябва да се даде
шанс на разследващите органи да установят неговото реално участие. Затова
моля, ако приемете, че то е налично, да направите извод, че то е доста
разколебано или поне не е надградено.
Ако това е така, другите две кумулативни предпоставки трябва много
сериозно да се анализират. За укриване няма данни, няма да се спирам –
уседналост, семейство, болна съпруга, което е ясно.
За осъждането – в първа инстанция имаше голяма пледоария на
прокурора за предишни осъждания. Не споделям такова виждане, може да се
маркира, разбира се. Нали за това е реабилитацията?! Неосъждането е голям
фактор, за мен разбира се. Реабилитацията е настъпила и е голям фактор при
второто разглеждане на мярката и ако той е неосъждан, тогава нямаш право
да въведеш такава опасност от инкриминирания случай, според нас, какъвто
иска да е. Европейският съд казва, че това са нормални неща при
първоначалното задържане, но когато са изминали 4 месеца, не може да
изхождаш само от тежестта на случая при неосъждан човек. Защо? – защото
има презумпция за невинност. Това е отговорът. Ако след една година излезе
невинен, а ние базираме задържането на тези доказателства? Мисълта ми е,
че той е реабилитиран човек, за който няма опасност да се укрие и няма
опасност да извърши друго престъпление. Като преценим изминалото време,
което не е 8 месеца, разбира се, но и 4 месеца задържане са достатъчни,
когато с обвиняемия не се работи и когато няма никакви други действия,
освен да се събират експертизи, на които той не може да влияе, дори и да
иска.
В заключение, моля за смекчаване на наказателната принуда на И.. Има
и по-лека мярка за неотклонение за задържане – домашен арест, който също
осигурява целите на производството, а и той не е лице, което е виновно. Той е
невинен и трябва това да се докаже. Ако има състрадание и милост, сега
трябва да се покаже. Когато после дойде време за присъда, тогава нищо не
4
може да се покаже. Тогава сме длъжни да работим по закон. Сега също сме
длъжни да работим по закон, но законът позволява смекчаване на наказателна
принуда на неосъдено все още лице.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият К. С. И.: Съгласен съм с казаното от защитника ми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз ще се опитам да
бъда по-кратък от колегата защитник.
На първо място намирам, че постановеният акт на първоинстанционния
съд е обоснован и законосъобразен.
На следващо място – създава затруднение пледоарията на колегата, тъй
като беше взаимно противоречива. От една страна направи пълен анализ на
доказателствата, а от друга страна в края изрази ясно становище, че е налице
обоснованото подозрение, че И. е автор на вмененото му престъпление.
Колегата се опита чрез трактати от правната доктрина да очертае
характеристиките на ОПГ. Не мога да се съглася с него, че трябва да е налице
задължително лично познанство между лицата в групата. Много дела са
минали през вас, за да навлизаме в тема, която ще се разисква на един по-
късен етап, когато делото ще се гледа по същество. Колегата беше конкретен
като очерта част от фактите, които са от значение за вас при проверка на вече
взетата мярка за неотклонение спрямо И. задържане под стража. Правилно
той акцентира на показанията на служителите под прикритие с номера 9, 11 и
12. Пропусна да каже обаче, а че са извършени сделки. Всъщност спомена, че
е налице една комуникация между всички, които са в ОПГ, като акцентира
единствено и само на възможността на защитната теза, че не комуникира
подзащитният му с останалите от групата, но в същото време комуникира с
М.. В тази насока сигурно сте погледнали вече обясненията на служителите
под прикритие 9 и 11. Няма логично обяснение по това време и на това място
обвиняемият да стои и да остане до края на сделката, до самото й
осъществяване, до тяхното конкретно задържане. Всичко това е коментирано
в мотивите на първоинстанционния съд. Доводите, които колегата навежда,
са идентични с тези, които е навел и в първа инстанция, в т.ч. за семейно
положение, за здравословно състояние. Неминуемо бяхте прави да го
поправите, че никъде и по никакъв начин в атакувания акт не се съобщава за
укриване на лицето и данни в тази насока са изложени в мотивите, но
възможността да извърши престъпление си остава и тя не е хипотетична.
Първостепенният съд я е извел от високата конспиративност при
организирането на престъпната група, ясното разпределение на ролите. Тук е
моментът да се каже, че наистина е много добре структурирана групата до
такава степен, че само, който трябва, знае какво кога и къде ще се върши.
Това е наистина конспиративността и същността на тази група, която те са
изградили. Не мога да се съглася с довода на колегата, че всичко е станало за
ден или за два. Той самият изложи в пледоарията си времевия период.
Мотивиран от това моля да не уважавате частната жалба и да потвърдите
първоинстанционния акт като обоснован и законосъобразен.
Съдът, след съвещание
5
О П Р Е Д Е Л И :
Дава последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият К. С. И.: Моля за по-лека мярка. Няма да се укривам и да
извърша друго престъпление.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, за да се произнесе взе предвид:
Съдът, след съвещание, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 65, ал. 7-8 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Т. Г.– защитник на обвиняемия К.
С. И., срещу определение № 917/13.06.2024 г., постановено по ЧНД №
1237/2024г. на Пловдивския ОС, с което е било оставено без уважение
искането за изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия от
задържане под стража в по- лека.
Прокурорът от АП – Пловдив намира жалбата за изменението на
мярката за неотклонение на обвиняемия за неоснователна и предлага да се
потвърди определението на окръжния съд като обосновано и
законосъобразно.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд обвиняемият и
защитникът поддържат изложените и в частната жалба доводи за
неправилност на приетото от първия съд наличие на обосновано
предположение обвиняемият да е съпричастен към престъпленията, за които е
привлечен в това процесуално качество, на опасност от укриване и от
извършване на друго престъпление. Искат отмяна на определението и
вземане на по- лека по вид мярка за неотклонение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите и съображенията на страните, прие, че:
Частната жалба е допустима. Депозирана срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, в предвидения за това срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
След проверка на атакуваното определение на ОС- Пловдив,
настоящият съд намира, че същото е правилно и законосъобразно. Пред
въззивния съд не се навеждат нови оплаквания, неполучили мотивиран
отговор от първата инстанция.
Споделяеми са аргументите на окръжния съд, че са налице всички
кумулативно предвидени от закона предпоставки за допустимо действие на
най- тежката мярка за неотклонение-задържане под стража. Налице е и към
настоящия момент обосновано подозрение обвиняемият да е извършил
деяния, които се съотнасят към съставомерните признаци на престъпленията
по по чл. 321, ал.3, т.2 вр. с ал.2 от НК и по чл. 354а, ал.2, т.1 вр. с ал.1 вр. с
чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, извършени в съучастие с още четири обвиняеми
лица – С. Н. Т., Н. Г. С., А Д М. и П. Г. Г..
6
Подозрението за съпричастност на обвиняемият И. към описаните
престъпления се извежда от наличните писмени и гласни доказателствени
материали, които продължават да подкрепят тезата на Окръжна прокуратура -
Пловдив. Тази теза не е разколебана след първоначалното вземане на най-
тежката мярка за неотклонение, а е надградена. Изводимото от
доказателствената съвкупност формира по изискуемия за настоящия етап на
процеса начин подозрението за непротиворечива, детайлна последователност
на поведение на всяко от обвиняемите лица, вкл. на обв. И. и неговата роля
при действията, довели до „сключване на сделката“, с необходимата и на този
етап от производството информативност, че обвиняемият И. е действал със
съзнанието за участие и на други лица, макар да е възможно да не са се
познавали в личен план – обстоятелство, което не изключва съзнанието за
участие в организирана група с престъпна и користна цел
Всяко едно от тези престъпления е тежко умишлено по смисъла на чл.
93 т. 7 от НК.
Времето, през което обвиняемият е задържан е преценено като част от
обстоятелствата в обхвата на чл. 65, ал. 4 от НПК, ведно със семейната му
ангажираност, процесуална активност на прокуратурата и др., които
евентуално биха довели до промяна на понастоящем актуалната мярка за
неотклонение.
Окръжният съд е приел отсъстваща опасност от укриване и този извод
се споделя и от настоящия съд.
Споделяем е и другият извод- от обстоятелствата, при които са
извършени процесните деяния, се извежда реална, а не хипотетична опасност
от извършване на друго престъпление, която и към настоящия момент е с
висок интензитет. Адекватната й неутрализация е именно чрез мярка за
неотклонение „задържане под стража“ и не може да бъде постигната с по-
лека по вид мярка за процесуална принуда.
И според настоящия съд данните по делото относно семейните
обвързаности на обвиняемия и изводимите от това дължими грижи не
формират извод за незаконосъобразност на действащата мярка за
неотклонение. Те не са имали възпиращ дееца потенциал в миналото, няма
основание да се възприеме да имат такъв в бъдеще, ако процесуалното му
положение бъде облекчено.
Срокът на действие на мярката за неотклонение „задържане под
стража“ не е неразумен. Според стандартите, изведени от практиката на
ЕСПЧ, преценката за неразумна продължителност на задържането се
извършва съобразно сложността на делото, фазата в която се намира
производството по него и поведението на съответните органи. В случая се
касае за разследване с фактическа и правна сложност, в рамките на което
прокурорът е привлякъл със съответни обвинения множество лица.
Компетентните органи на досъдебното производство не могат да бъдат
упрекнати в липса на достатъчно усърдие при водене на производството.
7
В обобщение- и към актуалния процесуален етап са налице всички
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК за допустимо
действие на мярката за неотклонение „задържане под стража“- обвинителната
теза е за тежки умишлени престъпления, тя има достатъчна доказателствена
защитеност, опасността от извършване на престъпление е реална. Адекватна
за воденото спрямо обвиняемия И. наказателно преследване е действащата
мярката за неотклонение „задържане под стража“. Целите по чл. 57 от НПК
не могат да бъдат постигнати с по- лека по вид мярка за неотклонение.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд намира, че
определението на първоинстанционния съд е обосновано, правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди, а жалбата, като
неоснователна, да се остави без уважение.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 917 от 13.06.2024 г., постановено по
ЧНД № 237/2024 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без
уважение молбата обв. К. С. И. за изменение на мярката му за неотклонение
по ДП № 88/2024 г. на ГД БОП на МВР от „задържане под стража“ в по-лека
такава.
Определението е окончателно.
Заседанието се закри в 10:40 часа.
Протоколът изготвен в с. з.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8