РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Габрово, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Диана Василева
Пламен Попов
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Частно наказателно дело №
20244200200363 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 32, във вр. с чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по молба за признаване и изпълнение на решение, постановено
от несъдебен орган в Република Австрия срещу българския гражданин В. Ч. от гр.
Габрово, с което му е наложена финансова санкция. Молбата се придружава от
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз
основа на решение за плащане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган.
Претендира се съдът да упражни правомощията си, като признание решението за
налагане на санкцията.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово счита, че са изпълнени
изискванията на закона и финансовата санкция следва да се признае за изпълнение.
Засегнатото лице В. Ч. се явява лично в съдебното заседание. Не отрича, че на
посоченото в удостоверението време и място е управлявал описаното МПС, но
оспорва наложената му санкция с твърдението, че винаги си е плащал, когато е
1
получавал съобщения за налож. глоби. Заявява, че в случая не е получавал съобщение,
а дължимата такса за ползване на пътя я е заплатил.
Съдът, като взе под внимание събраните по делото доказателства и ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Окръжен съд – Габрово е компетентен да се произнесе по признаването и
изпълнението на решението, тъй като засегнатото лице има местоживеене в района на
съда.
Засегнатото лице В. С. Ч. е български гражданин, роден на *** г. в гр. Г., с
постоянен в гр. С. офия, ул. *** и настоящ адрес в гр. Г., бул ***.
В постъпилото Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета е посочено, че на 25.04.2024 г., в Република Австрия, от несъдебен орган -
BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT Linz-Land, срещу засегнатото лице В. Ч. е
постановено Решение № BHLL/924100045361/24 за налагане на финансова санкция.
Същото решение е влязло в сила на 24.07.2024 г. Деянието, за което е наложена
санкцията, се изразява в следното: На 22.11.2023 г. е поискано депозиране на класа на
емисиите EURO за въпросното превозно средство. В 28-дневния срок за регистрация
доказването на емисионен клас, засегнатото лице, в качеството си на притежател на
регистрацията, не е представил изисканото доказателство за причисляване на
превозното средство към съответен емисионен клас, което е довело до неправилно
заплащане на таксата за използване на платени пътища на база изминати километри.
След изтичане на срока за регистрация, временното разпределение на въпросното
МПС към необходимия емисионен клас е изтекло и МПС-то е било разпределено с
обратна сила към тарифната група с най-висока тарифа. Следователно съществува
разлика между платената такса за ползване на платените пътища и дължимата такса.
Прилож. към Удостоверението документи (съставляващи наказателна заповед,
разпореждане за заплащане на глоба и напомнително) установяват, че нарушението е
извършено: дата, час: 23-11-2023, 11:06, Населено място: Ansfelden, A1 Str.km 172,06,
Abschnitt Traut-Ansfelden, Fahrtrichtung: Wien Auhof, регистрационен номер: EU-393A
(D). Нарушени правни разпоредби: по Австрийския закон за заплащане на пътни такси
за федерални пътища 2002 г. (BStMG). Паричната сума, която е наложена с решението
като санкция е 350 евро и 5 евро за разходите по производството.
На основание чл. 32, ал. 3, във вр. с чл. 16, ал. 5 от ЗПИИРКОРНФС съдът
извърши консултация с издаващата държава по въпросите по какъв способ (чрез
компетентен държавен орган или по пощата, или по друг ред) решението за налагане
на финансова санкция е връчено на засегнатото лице; на кой адрес е извършено
връчването, а случай, че са налице документи, които удостоверяват връчването, копия
от тях да се изпратят заедно с отговора на запитването. От изпратеното копие от
пощенски плик е видно, че писмо, на лицевата страна на плика на което изрично е
2
изписан номера на решението BHLL/924100045361/24, е изпратено за връчване по
постоянния адрес на В. Ч. в гр. С., но същото впоследствие е върнато, тъй като е било
непотърсено.
Съдът приема, че в случая е налице влязъл в сила в държава-членка на ЕС акт
за налагане на задълж. за плащане на финансова санкция. Актът за налагане на задълж.
попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно чл.
30, ал. 2 от Закона двойна наказуемост не се изисква за деяние, което според
законодателството на издаващата държава съставлява поведение, което нарушава
правилата за двиЖ.е по пътищата, какъвто е настоящият случай.
Удостоверението по чл. 4 от рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета е
представено по делото в образец с превод на български език, издадено от
компетентния орган на издаващата държава. Спазени са изискванията за форма,
съдържание и превод, съгласно чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС.
Съдът намира, че не са налице предвидените в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС
факултативни основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение на
решението за налагане на финансова санкция. В Република България не е постановено
решение срещу същото лице за същото деяние и няма такова решение, което е
изпълнено в държава, различна от издаващата и изпълняващата. Давностният срок за
изпълнение на решението не е изтекъл. Деянието, за което засегнатото лице е наказано
по административен ред в Австрия, не е било от компетентност на български
административни или съдебни органи. Не е налице имунитет или привилегия по
българското законодателство, което да прави изпълнението на решението
недопустимо. Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство
се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или
е било извършено извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по
отношение на такава деяние. Възрастта на засегнатото лице не изключва отговорността
му. Съдът намира, че не е налице и факултативното основание за отказ по чл. 35, т. 10
от Закона. Видно е от Удостоверението, че в него се съдържа информация за спазване
на условията съобразно законодателството на издаващата държава, като
заинтересованото лице е уведомено за правото на обжалване и сроковете за обжалване
на решението. В същото удостоверение е отбелязано, че решението е било връчено
лично на лицето на 09.07.2024 г. и то е било изрично уведомено за правото на
повторно разглеждане и обжалване, в което има правото да участва и което позволява
делото да се преразгледа по същество, включително и с оглед нови доказателства, и
което може да доведе до отмяна на първоначалното решение, като лицето не е
поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок.
Настоящият състав намира за неоснователни възраЖ.ята на засегнатото лице.
3
Извън компетентността на настоящия съд е да преразглежда по същество решението на
чуждия несъдебен орган, съответно да събира доказателства за обстоятелствата на
извършване на деянието, в частност да се произнася във връзка с твърденията за
дължимост/недължимост на пътна такса за ползване на платени пътища в Австрия и
нейния размер. На следващо място, не подлежат на преразглеждане от настоящия съд и
удостоверените от издаващия орган обстоятелства за това, че лицето е било уведомено
за правото да обжалва решението и сроковете за това, както и датата на връчване на
решението на засегнатото лице и уведомяването му за правото му да поиска повторно
разглеждане или обжалване. Тук следва да се посочи, че решението за финансовата
санкция е изпратено за връчване по постоянния адрес на лицето в гр. София, но е
върнато обратно в Австрия като непотърсено. Съгласно чл. 93, ал. 7 (предишна ал. 5)
от Закона за гражданската регистрация, постоянният адрес на гражданите е адрес за
кореспонденция с органите на държавната власт. Това следва да важи и за
кореспонденция с органи на държавите-членки на ЕС. Българският съд не е запознат с
процесуалните правила относно връчването, които действат в Австрия и не е
компетентен да ги тълкува. В случая обаче не може да се постави под съмнения
удостовереното от чуждия несъдебен орган, че процедурата по връчване според
австрийското законодателство е спазена. Следва да се напомни принципното полоЖ.е,
че процедурите по признава на решенията на чуждите съдебни или несъдебни органи
се гради на взаимното доверие между държавите членки на ЕС.
След преценка на излоЖ.те обстоятелства съдът намира, че са налице
условията на чл. 30, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС за признаване на решението.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 8 от закона съдът следва да определи размера на
паричното задълЖ.е в левова равностойност според съотношението евро-български
лев към деня на постановяване на решението. Размерът на наложената с решението
парична санкция е общо 355 евро, чиято левова равностойност е 694,32 лева.
По излоЖ.те съобраЖ.я и на основание чл. 32, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 7, т. 1
от ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № BHLL/924100045361/24 за налагане на финансова
санкция, постановено на 25.04.2024 г. от несъдебен орган в Република Австрия
(BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT Linz-Land), влязло в сила на 24.07.2024 г., с което на
българския гражданин В. С. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ул. *** №
** и настоящ адрес в гр. Г., бул. *** № ** е наложена финансова санкция – глоба от
350 евро и разходи по процедурата от 5 евро, или общо 355 (триста петдесет и пет)
евро, равностойни на 694,32 (шестстотин деветдесет и четири лева и 32 ст.) лева, за
извършено административно нарушение на правилата за двиЖ.е по пътищата на
4
Република Австрия.
Препис от настоящото решение, след влизането му в сила, да се изпрати на
НАП – офис Габрово, за изпълнение.
Да се уведоми, на основание чл. 38 от ЗПИИРКОРНФС, компетентният орган
на издаващата държава, който отговаря за изпълнение на решението -
BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT Linz-Land, Република Австрия, като копие от
уведомлението да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република
България.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в 7-
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5