Решение по дело №347/2018 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 230
Дата: 12 юни 2018 г. (в сила от 4 октомври 2018 г.)
Съдия: Ромео Симеонов
Дело: 20183230200347
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Добрич 12.06. 2018г.

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, XVII-ти състав, в публично заседание, проведено на 13.04.2018г., в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛРОМЕО СИМЕОНОВ

 

и при участието на секретаря Теодора Димова, след като разгледа докладваното от съдията АНД  № 347 по описа на ДРС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ф.М. р.02.04.1962г. чрез процесуалния си представител адв.А. А. и съдебен адрес:*** офис №2 срещу Наказателно постановление(НП) № 18-0851-000317 от 16.02.2018г., издадено от Ж. Й. М. на длъжност Началник Сектор към Областна дирекция(ОД) на МВР-Добрич, упълномощен с МЗ-№ 8121з-952/20.07.2017г., въз основа на Акт за съставяне на административно нарушение(АУАН)  № 317 от 18.01.2018г., с което НП на жалбоподателя се налагат административни наказания:

- за  административно нарушение  на чл.5 ал.3 т.1  и на осн. чл.174 ал.1 т.2 от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)-административно наказание „глоба“, в размер на 1000 /хиляда/лв. и лишаване от паво да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

- за  административно нарушение  на чл.100 ал.1 т.2 и на осн. чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)-административно наказание „глоба“, в размер на 10 /десет/лв.

- за  административно нарушение  на чл.150А ал.1 и на осн. чл.177 ал.1 т.2 от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)-административно наказание „глоба“, в размер на 300 /триста/лв.

В жалбата,подадена от жалбоподателя,  се посочва че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,изразяващи се основно в неосигуряването на преводач на жалбоподателя,отрича се изобщо авторството на  вменените му деяния и моли съда, поради изложените аргументи да отмени така издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция” ОД на МВР Добрич не се представлява и не взима отношение по жалбата.

В хода на производството, съдът събра следния доказателствен материал:

Жалба от Ф.М. с рег.№ 851000-2791/13.03.2018г; Наказателно постановление № 18-0851-000317/16.02.2018г; Акт за установяване на административно нарушение № 317/18.01.2018г; Талон за изследване № 0003157; Писмо от Сектор „Пътна полиция” ОД на МВР гр. Добрич с вх.рег.№ 7266/10.04.2018г. с приложена разпечатка от паметта на техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” сериен № ARDN 0078 с данни за извършена проверка на 18.01.2018г. в 00.15 часа и списък на средствата за измерване – анализатор на алкохол в дъха Дрегер 7510 от 26.10.2017г. със срок на валидност от шест месеца,разпити на св.М.Б.К.-актосъставител и Д.З.Д.-свидетел при констатиране на нарушението и съставянето на АУАН.

Въз основа на така събрания доказателствен материал, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 17.01.2018г. около 23.55ч. в гр.Добрич по ул.”**”  пред бл.42 жалбоподателят управлява лек автомобил „Субару Форестър” с рег. №*****,като при извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с инв. №DRDN цифровият индикатор отчита 1,16 промила наличие на алкохол в кръвта на издишания от водача възух.Издаден е Талон за медицинско изследване №0003157,а водачът не носи СУМПС и СРМПС.

В с.з. свидетелите подробно,последователно,безпротиворечиво и логично описват фактическата обстановка.Съдът кредитира изцяло  показанията на свидетелите, като последователни и непротиворечиви. Затова и се дава вяра показанията им, с които се и потвърждават констатациите в АУАН.

Съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП, издаденият по делото АУАН има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН, не са опровергани,напротив-прцесуалният представител на жалбоподателя заявява1че не оспорват описаната в в акта фактическа обстановка.

Въз основа на така установената обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице-Ф.М., на което е наложено административно наказание с НП.В НП е указано,че е връчено  на 09.03.2018г.

 Жалбата е подадена от  жалбоподателя, чрез органите на МВР до Районен съд-гр.Добрич на  дата-13.03.2018г., видно от печат за входящ регистрационен номер. Поради изложеното по-горе,съдът счита,че е спазен седемдневния преклузивен срок за атакуване на НП. С оглед направените изводи, жалбата се явява допустима.

След служебна проверка на АУАН, съдът счита че същия е съставен съобразно изискванията на закона. Съставен е от М.Б.К., на длъжност младши инспектор, който който има съответна компетентност да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП. Съставен е след установяване на самоличността  на жалбоподателя,веднага след констатиране на нарушението, с което без никакво съмнение са спазени и давностните срокове на чл.34 от ЗАНН.

Съдържат се установените от закона-чл.42 ЗАНН реквизити: т.1-актосъставителя е посочил трите си имена и длъжността, която заема, което позволява на съда да определи неговата компетентност; т.2-посочена е дата на съставяне на акта, което позволява да се прецени дали са спазени съответните срокове; т.3, т.4 -описано е коректно датата, часа и мястото където е извършено нарушението, обстоятелствата при извършване на деянието, както и самото нарушение; т.5-посочени са законови разпоредби, които са нарушени за  извършеното нарушение.,т.7- акта е подписан от  свидетеля, които е бил на място при установяването на нарушението и съставяне на акта; т.8-не са отразени са възражения на нарушителя;.

След служебна проверка на процесното НП, съдът намира следното:

НП е издадено от компетентен орган- Ж. Й. М., на длъжност „Началник Сектор“  към ОД на МВР-гр. Добрич, чиято компетентност да съставя НП  произтича от МЗ №8121з-952/20.07.2017г.. Спазен е срока за издаването му по чл.34,ал.3 ЗАНН.

Съдът констатира, че при издаването на постановлението му не са допуснати нарушения,на Субект на тези нарушения може да е водач на МПС,който е осъществил състава на вменените му нарушения.

Жалбоподателят е узнал в какво е обвинен и е използвал в пълна мяра правото си на защита пред съда,където се развива същинското административно-наказателно производство.По тази причина съдът не споделя възражението на защитата,че непредоставянето на преводач на жалбоподателя при съставянето на АУАН представлява съществено нарушение на процесуалните правила,довело до ограничаването на правото ме на защита.Това не би довело до проманя на крайния извод на АНО,тъй като по делото е приложена разпечатка он фискалната памет на техническото средство,с която разбира се АНО е бил запознат.В тази насока е и изградената трайна съдебна практика на Административен съд Добрич:Решениепо КАНД 570/2014г.,Решение по КАНД №571/2014г.,Решение по КАНД №613/2014г.,Адм. Дело №144/2018г.

 Съдът счита, че са спазени останалите изисквания при съставяне на НП по ЗАНН и ЗДвП.

 

По същество на нарушенията.

І.Съдът намира че  описаното като фактически обстоятелства в п.1 от НП представлява нарушение на чл.5 ал.3 т.1   от ЗДвП . Съгл чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата: „На водача на пътно превозно средство е забранено:1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;

Настоящият съдебен състав счита, че наложеното от АНО наказание  е правилно. Безспорно се установява, че на посочената дата и час Ф.М., като водач на лек автомобил е управлявал същия, след употреба на алкохол над 1,16 промила, което обстоятелство кореспондира напълно с установената фактическа обстановка и по същество не се оспорва от касатора. Деянието е съставомерно от обективна и субективна страна, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност в съответствие с разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 2  ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и глоба от 1000 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.Размерът на санкцията е нормативно установен и не подлежи на преразглеждане от съда. 

 Съгласно ЗАНН, чл.6-административно нарушение следва да е виновно извършено. Виновно е когато е извършено при форма на вината умисъл или непредпазливост-чл.7,ал.1 ЗАНН. Нарушението,за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя може да бъде извършено единствено при пряк умисъл.

 

ІІ.По отношение нарушението и съответно наложеното за него наказания по т.2 от наказателното постановление, се установяви категорично от разпита на свидетеля М. К., че при проверката жалбоподателят не е представил нищо от изисканите му документи за правоуправление и тези на автомобила. В тази връзка и нарушението е доказано. Съгласно чл.100, ал.1 от ЗДвП при движението си водачът е длъжен да носи набор от документи, като в случая се установява, че В. не е носел СРМПС за управлявания от него автомобил, което правилно е квалифицирано като нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Неносенето на определените документи се наказва с глоба в твърд размер от 10 лева, съгласно чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, която санкционна разпоредба правилно е приложена в случая.

ІІІ. С НП на Ф.М. е наложена санкция за нарушение по чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДП. От обективна страна състава на това нарушение изисква деецът да управлява МПС след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. В случая в обстоятелствената част на акта каквито и да било факти свързани с подобна обективна съставомерност липсват. В НП АНО е изложил допълнителни факти (непредявени с акта) имащи касателство към състава на чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДП. Настоящия съдебен състав намира, че посоченото по-горе нарушение на процесуалните правила е съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП в тази му част, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при каква приета за установена фактическа обстановка. В тази връзка следва да се отбележи, че основното предназначение на акта е да запознае нарушителя с повдигнатото му адм. наказателно обвинение и да формулира рамките в които ще се осъществява правото на защита. От друга страна НП по своята същност представлява правораздавателен акт, който се издава след провеждането на опростен състезателен процес и точно за това е недопустимо в обсоятелствената  част на НП да се приемат факти различни от тези изложени в акта. В тази връзка следва да отбележи, че е абсолютно недопустимо нарушителя да узнава приемането на нови факти едва с правораздавателния акт и то факти свързани с обективната и субективна съставомерност на нарушение за каквото фактическо обвинение изобщо не е повдигнато. По изложените причини съдът не споделя доводите на защитника, че са налице нарушения на процесуалните правила в тази част на НП,макар и непосочени от него основанея,а именно че в АУАН липсва посочване на относими факти.По тези съображения съдът счита,че в тази му част НП следва да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът 

 

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ № Наказателно постановление(НП) № 18-0851-000317 от 16.02.2018г., издадено от Ж. Й. М. на длъжност Началник Сектор към Областна дирекция(ОД) на МВР-Добрич, упълномощен с МЗ-№ 8121з-952/20.07.2017г., въз основа на Акт за съставяне на административно нарушение(АУАН)  № 317 от 18.01.2018г., с което НП на жалбоподателя се налагат административни наказания:

- за  административно нарушение  на чл.5 ал.3 т.1  и на осн. чл.174 ал.1 т.2 от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)-административно наказание „глоба“, в размер на 1000 /хиляда/лв. и лишаване от паво да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

- за  административно нарушение  на чл.100 ал.1 т.2 и на осн. чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)-административно наказание „глоба“, в размер на 10 /десет/лв.

- за  административно нарушение  на чл.150А ал.1 и на осн. чл.177 ал.1 т.2 от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)-административно наказание „глоба“, в размер на 300 /триста/лв. ,КАТО ГО ОТМЕНЯ в частта относно наказанието по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП и го ПОТВЪРЖДАВА в останалата чу част.

 

   Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по  пред Добричкия административен съд в 14 дневен срок от уведомяването на страните. 

                                                                                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                                                                                                                                                                                    /Р.Симеонов /