Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
22.07.2020г., гр.Бяла
РАЙОНЕН
СЪД – БЯЛА, I-ви наказателен състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС ДИМИТРОВ
при секретаря Михаела
Пенева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 144 по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
Добрин Великов Добрев в качеството на председател на ЗКПУ „З.“, ЕИК . със
седалище и адрес на управление с.О., обл.Р., действащ чрез адв. К.Ф. със съдебен
адрес *** против НП № 499821-F518257
от 17.03.2020г., издадено от Началник „Оперативни дейности“ – Варна, Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 600 лева, за нарушение на чл.3, ал.7 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.1 вр. чл.185, ал.2 вр с ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят сочи, че не
е съгласен с така издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че са спазени
изискванията за наличие на ЕСФП, което се обслужвало от външна фирма и в този
смисъл не отговаряли за изправността и правилното функциониране на системата.
Алтернативно сочи, че нарушението представлява маловажен случай, тъй като не са
настъпили вредни последици, още повече, че още преди проверката кооперацията
била извършила подмяна на старата система с нова и сама е преустановила нарушението,
а в АУАН и НП изрично било посочено, че нарушението не водело до неотразяване
на приходи.
Въззиваемата страна, в
депозираното писмено становище сочи, че наличието на договор на търговеца със
сервизна фирма относно поддръжката на инсталирания в обекта ЕСФП, не
освобождава търговеца от отговорност при неправилно отчитане на продажбите в
обекта. Счита, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН,
тъй като с нарушението се засягали утвърдения ред за данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършваните продажби и последваща възможност за
проследяване на реализираните обороти. Иска се от съда да постанови решение, с
което жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление
потвърдено.
РП – Бяла, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
На 11.10.2019г., в
14.00ч., актосъставителят Д., съвместно с колегата си А. С., извършили проверка
на ведомствена бензиностанция собственост на жалбоподателя, находяща се в
с.Обретеник, обл.Русе. Същата служила за зареждане на превозни средства,
машини, съоръжения и друга техника за собствени нужди с дизел. При извършената
проверка било констатирано, че за периода 01.01.2019г. – 23.09.2019г. не се
приключва зареждане чрез ЕСФП с вид на плащане „резерв-2 – вътрешно потребление“.
Това се установявало след преглед на дневните финансови отчети, от които било
видно, че зарежданията се отразявали като извършени продажби, а не по
предвидения с наредбата ред. Съставен бил протокол за извършената проверка № 0388178, в присъствието на Ценка Петрушева
Денева, гл. счетоводител. С оглед установеното и така съставения протокол, бил
съставен и АУАН № F518257 от
23.10.2019г. въз основа
на който било издадено и атакуваното наказателно постановление.
Фактическата обстановка
беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – заверени копия на НП №
499821-F518257/17.03.2020г., ведно с разписка за връчване 9100016988471;
протокол за извършена проверка на ЕСФП с изх.№ 55/16.10.2019г.; протокол за
извършена проверка на ЕСФП с изх.№ 54/16.10.2019г.; Договор за доставка и
монтаж на оборудване № 28/04.11.2015г.; АУАН № F518257/23.10.2019г.; протокол
за извършена проверка № 0388178/11.10.2019г.; справка за регистрираните съобщения
за доставка на гориво за FDRID ЕИК ********* ЗКПУ-Златен клас-с.Обретеник за
период от 01.08.2019г. до 04.09.2019г.; декларация за стопанисвани обекти от
задължено лице от 11.10.2019г. 2бр.; списък на работници и служители при ЗКПУ
„Златен клас“ с.Обретеник, обл.Русе Д № ********** от 11.10.2019г.; отчет
фискална памет /съкратен/ от 01.01.2019г. до 10.10.2019г.; фискален бон от
11.10.2019г.; обяснение от инж.Добрин Великов Добрев от 23.10.2019г.; справка
за получени количества горива за периода 01.08.2019г. до 10.10.2019г.; фактура
№ **********/20.09.2019г.; акцизен данъчен документ № 0000000004822487;
фискален бон от 21.09.2019г.; справка от товарни превози; декларация за
съответствие на качеството на течните горива № 1462/18.09.2019г.; експедиционна
бележка с № 122984/19.09.2019г.; протокол за количество от 19.09.2019г.; газьол
за извънпътна техника; фактура с № **********/12.08.2019г.; акцизен данъчен
документ № **********/09.08.2019г.; фискален бон от 12.08.2019г.; декларация за
съответствие на качеството на течните горива № 1439/03.08.2019г.; експедиционна
бележка с № 119904/04.08.2019г.; газьол за извънпътна техника; фактура с №
**********/27.08.2019г.; акцизен данъчен документ № **********/26.08.2019г.;
фискален бон от 26.08.2019г.; декларация за съответствие на качеството на
течните горива № 1448/22.08.2019г.; експедиционна бележка №
121137/26.08.2019г.; газьол за извънпътна техника; счетоводен амортизационен
план за 2019г.; протокол за извършена замяна на ЕСФП от 16.10.2019г. 2бр.;
дневен финансов отчет; Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. По делото се събраха
гласни доказателствени средства, посредством проведения в съдебно заседание разпит
на актосъставителя св. Д..
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН
срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Съдът намира, че актът
за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по
чл.193, ал.2, пр.1 от ЗДДС. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган
съгласно чл.193, ал.2, пр.2 от ЗДДС, каквото се явява и Началника на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в Централно управление на НАП, оправомощен със
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. Предвид
изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на актосъставителя и
наказващия орган.
Установява се по делото,
че формално е осъществено от обективна и субективна страна нарушението по чл.3,
ал.7 от наредбата, тъй като действително за посочения период жалбоподателя не
приключвал зареждането чрез ЕСФП с вид на плащане „резерв-2 – вътрешно
потребление“. Няма спор по така установената фактическа обстановка, както и в
хода на административнонаказателното производство не са били навеждани
възражения във връзка с констатациите на длъжностните лица.
Изложените доводи в
жалбата, че жалбоподателя не следва да носи отговорност за изправността на
системата, тъй като същата се обслужва от друга фирма, съдът намира за неоснователни.
Задължението за отчитане на извършените зареждания са на жалбоподателя и при
констатиране на неизправност в системата, същият е задължен да ги отстрани и
тогава да продължи дейност.
Въпреки това съдът
счита, че АНО не е направил законосъобразна преценка за маловажността на случая
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Нарушението може да се квалифицира като маловажен
случай, противно на изразената позиция, както в атакуваното наказателно
постановление, така и в депозираното писмено становище. В ЗАНН законодателят не
е дал легална дефиниция на понятието "маловажен случай", поради което
следва приложимите критерии при определяне на дадено административно нарушение
като "маловажен случай" да се изведат от чл.93, т.9 от НК. Легалното
определение на "маловажен случай" по чл.93, т.9 от НК предвижда, че
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. Отнесено към административните
нарушения, съдът приема, че следва да се преценяват както обстоятелствата
относно обществената опасност на администра-тивното нарушение, в контекста на
неговите времеви и пространствени из-мерения, реализирания механизъм,
характеризиращите предмета на нарушението особености, липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за
извършване на нарушението, социалното отражение на нарушението, така и
фактическите данни по отношение на нарушителя, поради което „маловажен
случай" ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените
обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
В настоящият случай,
съдът приема, че се касае именно за маловажен случай на административно
нарушение, тъй като не става дума за липса на отчетност, а само за формално нарушаване
на реда, по който следва да бъде осъществено. От показанията на актосъставителя
се установява, че в обекта имало монтирано ЕСФП и зарежданията били отчитани
като продажба, а не както е предвидено в наредбата чрез вид на плащане
„резерв-2 вътрешно потребление“. Изрично е посочено и че нарушението не води до
неотразяване на приходи. Тоест, касае се само до това, че зарежданията били
отчитани като продажба, а не като вътрешно потребление. Извършеното нарушение е
за първи път и е било отстранено още преди извършването на проверката, която
обхваща предишен период, както и от него не са настъпили вредни последици.
Както се приема в утвърдената съдебна практика (напр. Решение от 16.07.2018г.
по КАНД № 155/2018г. по описа на Административен съд – Русе, Решение от
27.12.2019г. по КАНД № 341/2019г. по описа на Административен съд – Русе), за
съставомерността на формалните нарушения не е необходимо настъпването на
определен вредоносен резултат, но липсата на вредни последици следва да бъде
отчетена като смекчаващо обстоятелство при определяне на случая като маловажен.
Всичко това показва, че степента на обществена опасност на извършеното
нарушение е явно незначителна.
При това положение,
административнонаказващият орган е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН и след
като не го е сторил е издал едно незаконосъобразно НП, което следва да се
отмени.
Предвид изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 499821-F518257 от 17.03.2020г.,
издадено от Началник „Оперативни дейности“ – Варна, Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с което за нарушение за нарушение на чл.3, ал.7 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.1 вр. чл.185, ал.2
вр с ал.1 от ЗДДС на ЗКПУ „Златен клас“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с.Обретеник, обл.Русе, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 600 лева.
Решението подлежи на
обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд – Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/