РЕШЕНИЕ
Гр.
Плевен 9.ХІІ.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на 26
ноември , две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Върбина
Мълчиниколова
ЧЛЕНОВЕ: Мариан Иванов
Георги
Грънчаров
при
участието на секретаря Велислава Трифонова и при участието на прокурора Дойчо
Тарев, като разгледа въззивно административен характер дело № 818 за 2019 г.,
докладвано от съдията Грънчаров, за да се произнесе съобрази:
С решение № 663/7.Х.2019 г. постановено по НАХД №
1909/2017 г. Плевенски районен съд е признал за виновна С.Л.В. в извършване на престъпление по
чл. 235, ал. VІ във връзка с ал. ІІ, във връзка с ал. І от НК, а именно: на 26.ХІІ.2018 г. в землището на с. ******, без редовно
писмено позволително са товарени незаконно добити от другиго дървени материали
– 1 куб.м акациеви дърва на стойност 75 лв, като на основание чл. 78 А от НК я
е освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева в полза на държавата.
Недоволна от така постановеното
решение е останала подсъдимата, която чрез своя процесуален представител в законоустановения
срок го обжалва пред настоящата инстанция. В депозираната жалба са изложени
доводи, касаещи обосноваността и правилността на решението, твърди се, че
същото е необосновано, тъй като от страна на съда неправилно са анализирани
доказателствата, от които според прокуратурата е установено, че въззивната
жалбоподателка е извършила престъплението, за което е предадена на съд. Излагат
се също така съображения, че са налице предпоставките за прилагането на
разпоредбата на чл. 9, ал. ІІ от НК.
Предвид на това моли съда да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго такова, с което да признае С.Л.В.
за невинна в извършването на престъпление по чл. 235, ал. VІ във връзка с ал. ІІ, във връзка с
ал. І от НК и да я оправдае по така повдигнатото обвинение.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата е изразил становище в
съдебно заседание, че въззивната жалба е неоснователна и решението следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съдът като прецени представените по делото
доказателства намира за установено следното:
В Плевенски районен съд е било
депозирано предложение от Районна прокуратура –Плевен, в което се иска
признаването за виновна на С.Л.В., затова че на 26.ХІІ.2018 г. в
землището на с. ******, без редовно писмено позволително са товарени незаконно
добити от другиго дървени материали – 1 куб.м акациеви дърва и на
основание чл. 78 А от НК, същата да бъде освободена от наказателна отговорност,
като й бъде наложено административно наказание „глоба“ в подходящ размер.
На 26.ХІІ.2018 г. свидетелите ******– служители в ДГС
- Плевен извършвали обход в землището на с. ******, в отдел 284, подотдел
„Г" на горския фонд с цел спазване разпоредбите на Закона за горите.
Същите забелязали спряна конска каруца, в която В. товарила отсечени дърва.
Последната им била служебно известна като нарушител на разпоредбите на Закона
за горите. Горските надзиратели поискали да представи позволително за сеч или
превозен билет, като такива документи липсвали. Свидетелите измерили количеството
на натоварената от В. в каруцата дървесина, която възлизала на един
пространствен кубически метър акациеви дърва. За констатираното нарушение свидетелят Вълев
съставил на въззивната жалбоподателка акт за установяване на административно
нарушение по Закона за горите, който тя подписала без възражения. Каруцата и
дървесината били оставени на място, поради невъзможността за съхранението й. По
случая било образувано настоящото наказателно производство.
От назначена съдебно-стокова експертиза от
заключението на която е видно, че общата стойност на 1 куб.м акациеви дърва е
75 лв. В хода на
разследването не е установено кой е добил дървения материал, извозван от В.,
като същата не дава обяснения в тази насока.
За да бъде определено едно конкретно поведение за престъпно обаче, то
същото следва да бележи типичната степен на засягане на обекта на деянието,
което да обоснове използването на санкционните средства на наказателния закон и
да ги направи обществено приемливи. Всяко конкретно деяние следва да бележи
конкретната степен на обществена опасност като част от обективната страна на
състава на престъплението и то в
значителна степен.
От събраните в хода на делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че на 26.ХІІ.2018 г. в
землището на с. ******, без редовно писмено позволително са товарени от В.
незаконно добити от другиго дървен материал – 1 куб.м акациеви дърва.
Извършеното от страна на обвиняемата деяние, макар формално да осъществява
състава на чл. 235, ал.VІ, във връзка с ал. ІІ, във връзка с ал. І от НК не
притежава необходимата степен на обществена опасност и се явява малозначително
по смисъла на чл.9, ал.ІІ от НК, поради което не е престъпление именно поради
ниската степен на обществената му опасност. За това свидетелстват
незначителното количество натоварена дървесина. В. е неосъждана, няма събрани в хода на делото данни за извършени
от нея тежки умишлени престъпления.
Съгласно разпоредбата на чл.
93, т. 9 от НК едно деяние представлява маловажен случай когато степента му на
обществена опасност е по – ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства. Преценката на този въпрос в конкретния случай, базираща
се на фактическите данни по делото относно начина на извършване на деянието,
вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
ответника по протеста /събрани до момента/ и всички други обстоятелства, които
имат значение за обществената опасност и моралната укоримост на деянието, води
до извода, че макар и съставомерно, деянието извършено от страна на В. е с явно
незначителна обществена опасност, поради което и не съставлява престъпление.
Не подлежи на съмнение, че
разпоредбата на чл. 235, ал. VІ, във връзка с ал. ІІ, във връзка с ал. І от НК
защитава обществени отношения, свързани с незаконното придобиване на дървен
материал от държавния горски фонд. Но при преценката за приложението на чл. 9,
ал. ІІ от НК следва да се обсъжда конкретното деяние и неговата конкретна
обществена опасност. Поради това не може да се възприеме разбирането, че
извършеното от подсъдимата престъпление е от категорията престъпления с висока
обществена опасност, който факт сам по себе си изключва възможността за
приложение на чл. 9, ал. ІІ от НК. При преценката дали деянието е
малозначително обаче (както и при индивидуализацията на наказанието) се отчитат
не само общата обществена опасност на престъпленията от такъв вид и тяхното
систематично място в структурата на особената част на НК, а и специфичната обществена
опасност на конкретното деяние и конкретния деец.
От писмените доказателства събрани
в хода на досъдебното производство е видно, че В. многократно е била наказвана
по административен път, именно за извозване на незаконно придобита от другиго
дървесина. Съставяни са й актове за административно нарушение. Фактът, че срещу
нея има образувано досъдебно производство за същото нарушение, говори, че В. е
със създадено трайно поведение в насока
нарушаване на закона, като извършва деяния
с ниска степен на обществена опасност. От събраните по време на досъдебното
производство писмени доказателства характеристични данни е установено, че В.
дружи с лица от криминалния контингент и нейното семейство не се ползва с добро
име в селото където живее. Следователно от цитираните доказателства може да се направи
едниствения възможен извод, че В., въпреки, че не е осъждана представлява лице
със сравнително висока специфична степен на обществена опасност, поради което
прилагането на разпоредбата на чл. 9, ал. ІІ от НК не може да бъде осъществено.
Изложените дотук аргументи дават
основание на касационната инстанция да приеме, че въззивният съд е осъществил
задълбочен анализ на конкретната специфика на обстоятелствата по делото, въз
основа на който законосъобразно е приел, че в разглеждания казус не е налице
хипотезата на чл. 9, ал. ІІ от НК. По мнението на настоящия съдебен състав,
изтъкнатите по-горе обективно доказани по делото специфични характеристики на
извършеното деяние и на дееца недвусмислено сочат, че не се касае до изолирана
проява в живота на подсъдимата.
Предвид на по-горе изложените
съображения, както и от доказателствата по делото, твърдението на прокуратурата,
че В. е виновена, остава чисто декларативно, а и не намира опора в събраните по
делото доказателства, поради което фактическите изводи на
първоинстанционният съд са правилни и
законосъобразни.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 663/7.Х.2019
г. постановена по НАХД № 1909/2019 г. по описа на Плевенски районен съд, като
правилно и законосъобразно.
Решението нe подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: