№ 26945
гр. София, 12.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110119316 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното:
С исковата молба ищецът в срок е упражнил правото си да иска привличането по
делото на трето лице помагач на негова страна, което следва да се остави без уважение,
доколкото предвид погасяването на задължението от страна на ответниците/ което не се
отрича от ищеца/ последния няма регресни права срещу третото лице, които да са защитими,
в конкретния случай.
Посочените с исковата молба и отговора писмени доказателства съдът намира да са
относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва
да бъде допуснато. Следва да се остави без уважение и доказателственото искане на ищеца
по чл. 190 ГПК по отношение на ТЛП. С оглед становището на ответника – признава дълга
и представя доказателства за плащане, който факт не се отрича и от ищеца, поисканите
от последния СТЕ и ССчЕ по поставените в ИМ задачи следва да се оставят без уважение.
Ищецът е депозирал изрично писмено становище, че не оспорва постъпилото плащане в общ
размер на 1188,24 лв., с която сума са изцяло погасени претенциите му.
Заявява обаче, че доколкото плащането е извършено в хода на производството,
ответниците дължат разноски по делото, изразяващи се в дължимо юрисконсултско
възнаграждение, в минимален размер, определен от съда.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с
настоящето определение дава и проект на доклад на същото.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 15.11.2022г. от 14,50 часа, за която дата и час да се уведомят
страните с препис от настоящото определение. На ответника да се връчи и екземпляр от
молба с вх. № 182913/01.09.2022 г. на „Топлофикация София“ ЕАД.
ПРИЕМА описаните и представени с исковата молба и отговора писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявените от ищеца доказателствени искания за
допускане на СТЕ и ССчЕ по поставените в ИМ задачи, както и по чл.190 от ГПК за
представяне от страна на „Техем Сървисис“ ЕООД на посочените в ИМ документи.
УКАЗВА на ответника М. Х. Х., най-късно до насроченото о.с.з. да заяви становище
по претенцията на ищеца за съдебни разноски, изразяващи се в дължимо юрисконсултско
възнаграждение за двете фази на производството, за което твърди да не му е заплатено до
момента от ответника.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното
/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора, доколкото в случая спора касае единствено дължимостта и размера на съдебните
разноски, които следва да се заплатят от ответника за настоящото исково производство, в
частност претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Ищецът “Топлофикация София” ЕАД, излага твърдения, че по сключен договор
при Общи условия с ответника, в качеството му на собственик на процесния топлоснабден
имот, в срока от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. му доставил топлинна енергия на обща
стойност 810,52 лева. В същия период, в имота е извършвана и услугата дялово
разпределение от „Техем Сървисис“ ЕООД, която такса била заплатена от ищеца за сметка
на ответниците, поради което последните му дължат възстановяването й или сумата от 58,50
лв., ведно със законната лихва върху двете главници, за периода от 25.05.2021 г. до
окончателното им плащане.
Ответникът не заплатил дължимите суми в уговорените с ОУ срокове, поради което
за периода 15.09.2019г. до 29.04.2021г. дължи на ищеца обезщетение за забавата в посочен
размер от 99,55 лв. върху главницата за ТЕ и 10,80 лв. върху главницата за ДР и периода от
01.07.2018 г. до 29.04.2021 г. Ищецът претендира и съдебни разноски за производството, в
т.ч. юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Ответникът М. Х. Х., в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор, с който
признава исковете и моли съда да се произнесе съобразно признанието, като присъди
съдебни разноски на ищеца в минимален размер. Представя доказателства за извършено
плащане на сумата от 1188,24 лв., с която твърди да е погасено изцяло задължението му за
главниците, мораторните лихви, законните лихви върху главниците до датата на плащането
и част от съдебните разноски до размер от 100 лв., без конкретизиране кои точно.
2
Със становище от 01.09.2022 г. ищецът признава факта на погасяване на
задълженията на ответника, предмет на иска, но поддържа искането си за присъждане в
полза на ищеца на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете фази на
производството.
Съдът не е сезиран с оттегляне или отказ от исковете, а напротив се претендира
продължаване на съдопроизводствените действия и присъждане на сторените съдебни
разноски, в частност юрисконсултско възнаграждение, тъй като ответника бил дал повод за
образуване на делото и е платил след подаване на иска в съда.
Правна квалификация: Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, както и искане за присъждане на съдебни разноски, на осн.
чл.78, ал.1 вр. с ал.2 от ГПК.
Релевантните факти към иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ са:
1. сключен между страните валиден договор; качеството потребител – собственик или
ползвател на топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца
- престиране на топлинна енергия– вид, обем и цена. Доказателствената тежест е за ищеца.
Релевантните факти към иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД са: 1.парично
задължение на ответника, 2. настъпила забава на последния за изпълнение на паричното
задължение /настъпил падеж/. Доказателствената тежест е за ищеца.
С оглед становището на ответниците и направеното признание на исковете, на
основание чл. 153 ГПК горните обстоятелства не се нуждаят от доказване. В тежест на
ответниците е да установят в процеса положителния факт на погасяването на дълга, за което
също се сочат доказателства.
В случай, че оспорва отговорността за разноски, ответникът следва да установи, че не
е станал повод за образуване на делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3