Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. С., 17.07 2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ – 7 състав, в публично заседание на осемнадесети юни 2013 година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентин Бойкинов

 

при секретаря П. С. като изслуша докладваното от съдия Бойкинов търг. дело  № 7997 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД от „Х.Л.” ЕАД срещу К.Н.Р. в качеството му на ЕТ „Р. – К.Р.” и „Р.” ЕООД.

Ищецът „Х.Л.” ЕАД моли да бъде постановено решение, с което на основание чл. 135 от ЗЗД да се обяви за относително недействителен спрямо него договор за покупко-продажба на недвижимо имущество – търговски обект – Магазин за хранителни стоки в трафопост между бл. 316 и 317, находящ се в гр. С., ж.к. „М.” 3, с площ от 83,41 м., извършен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот под № 145, том 135, нот. дело № 29255/08.12.2011 г. Твърди, че има вземания към първия ответник ЕТ „Р. – К.Р.”. За част от вземанията се водят заповедни производства, а за едно вземане има издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело. Твърди, че длъжникът е извършил действия, с които значително е намалил имуществото си, което може да осуети удовлетворяването на неговия кредитор. Твърди, че вторият длъжник е знаел за увреждането, тъй като управител и едноличен собственик на капитала на „Р.” ЕООД е К.К.К. – дъщеря на К.Н.Р..

Ответникът ЕТ „Р. – К.Р.” не подава отговор на исковата молба в срок.

Ответникът „Р.” ЕООД е подал отговор на исковата молба в срок, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва първият ответник да е знаел за съществуването на вземания към него от страна на ищеца. Не оспорва че управител и едноличен собственик на капитала на „Р.” ЕООД е дъщерята на К.Н.Р., но навежда твърдения, че същата не е знаела за наличието на вземане от страна на ищеца към първия ответник и не е знаела за увреждането на първия ответник тъй като двамата макар и  роднини са в изключително лоши отношения.

Съдът като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, приема  за установена следната фактическа обстановка:

            От приетия по делото Договор за отдаване на автомобил на оперативен Л. № 10273 от 30.10.2007 г. се установява, че ищецът „Х.Л.” ЕАД в качеството си на наемодател, предоставя при условията на оперативен Л. ползването на 1 брой нов лек автомобил марка „Х.”, модел „Т.” на ответника ЕТ „Р. – К.Р.”, в качеството си на наемател срещу заплащане на месечна наемна вноска, при условията на подписания договор.

От приетия по делото Договор за отдаване на автомобил на оперативен Л. № 10584 от 16.02.2009 г. се установява, че ищецът „Х.Л.” ЕАД в качеството си на наемодател, предоставя при условията на оперативен Л. ползването на 1 брой нов лек автомобил марка „Х.”, модел „Т.” на ответника ЕТ „Р. – К.Р.”, в качеството си на наемател срещу заплащане на месечна наемна вноска, при условията на подписания договор.

Видно от представения и приет като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под № 145, том 135, нот. дело № 29255/08.12.2011 г. в книга „Прехвърляния” в Службата по вписванията, К.Н.Р., в качеството си на ЕТ „Р. – К.Р.”, прехвърля на „Р.” ЕООД, представлявано от управителя си К.К.К., недвижимо имущество – търговски обект – Магазин за хранителни стоки в трафопост между бл. 316 и 317, находящ се в гр. С., ж.к. „М.” 3, с площ от 83,41 м.

Прието е като доказателство по делото Удостоверение за данъчна оценка на процесния недвижим имот, от което е видно, че стойността на обекта е 61 181,30 лева.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е прието обстоятелството, че К.К.К. е дъщеря на К.Н.Р..

Представено е Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК вх. №  36646/26.08.2011 г. от ищеца Х.Л.” ЕАД срещу ответника ЕТ „Р. – К.Р.”. По него е образувано гр. д. 36640/2011 г. по описа на СРС, ГО, 32 с-в. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основата на документ по чл. 417 от ГПК от 07.09.2011 г. и изпълнителен лист от 08.09.2011 г. за претендираните суми.

Представено е Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 31268/18.07.2011 г. от ищеца Х.Л.” ЕАД срещу ответника ЕТ „Р. – К.Р.”. По него е образувано гр. д. 31241/2011 г. по описа на СРС, ГО, 68 с-в. След подадено възражение от страна на длъжника, ищецът е подал искова молба по чл. 422 от ГПК вх. № 48190/10.11.2011 г., по която е образувано гр.д. №  48171/2011 по описа на СРС, ГО, 68 с-в. С Решение, постановено в открито съдебно заседание от 29.06.2012 г., при условията на чл. 239 от ГПК, първоинстанционния съд изцяло е уважил предявения иск.

Представено е Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. №  36643/26.08.2011 г. от ищеца Х.Л.” ЕАД срещу ответника ЕТ „Р. – К.Р.”. По него е образувано гр. д. 36637/2011 г. по описа на СРС, ГО, 38 с-в. След подадено възражение от страна на длъжника, ищецът е подал искова молба по чл. 422 от ГПК вх. № 53418/05.12.2011 г., по която е образувано гр.д. №  53456/2011 по описа на СРС, ГО, 38 с-в. С Решение от 13.07.2012 г., първоинстанционният съд изцяло е уважил предявения иск.

Представено е Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. №  36645/26.08.2011 г. от ищеца Х.Л.” ЕАД срещу ответника ЕТ „Р. – К.Р.”. По него е образувано гр. д. 36639/2011 г. по описа на СРС, ГО, 49 с-в. След подадено възражение от страна на длъжника, ищецът е подал искова молба по чл. 422 от ГПК вх. № 51507/25.11.2011 г., по която е образувано гр.д. № 51468/2011 по описа на СРС, ГО, 49 с-в.

От приетите по делото писмени доказателства: 4 броя изпълнителни листове издадени както следва: ИЛ от 08.09.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 36640/2011 по описа на СРС, ГО, 32 с-в; ИЛ от 15.03.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 36639/2011 по описа на СРС, ГО, 49 с-в; ИЛ от 15.03.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 51468/2011 по описа на СРС, ГО, 49 с-в; ИЛ от 03.07.2012 г., издаден по гр.д. № 48171/2011 по описа на СРС, ГО, 68 с-в, се установява, че ответникът ЕТ „Р. – К.Р.” дължи на ищеца по делото „Х.Л.” ЕАД сумата от общо 24 127,51 лева.

Видно от приетата молби вх. № 828/21.02.2012 г. до ЧСИ В. Л., рег. № 780 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие СГС и удостоверение изх. № 4139/19.07.2012 г. по изп. д. № 81/2012 по описа на ЧСИ В. Л., се установява, че ищецът по делото е образувал срещу ответника ЕТ „Р. – К.Р.” изпълнително дело с № 81/2012, въз основа на издадения ИЛ от 08.09.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 36640/2011 по описа на СРС, ГО, 32 с-в.

От показанията на свидетеля В.В. Я., дадени в открито съдебно заседание от 18.06.2013 г. се установи следното: Същата познава К. и К.. К. познава от ученическите им години, а дъщеря му от бебе. В момента не поддържа никакви отношения с К.Р., вижда се само с К. Р.. Това, което знае от нея е, че не поддържат с К. никакви отношения помежду си от няколко години, горе – долу повече от 3 години. Откакто се е родил синът ú, когато са възникнали семейни проблеми.  Чувала е от К., че купува на изгодна цена, след като е разбрала за продажбата му, един магазин на К.. По това време не поддържала контакт с К. и жена му, затова само от К. знае за това нещо.

Това, което казва е и лично впечатление на свидетелката, тъй като когато К. се омъжила, майка ú, която била много властна жена се опитвала да се намесва в нейното семейство, след това продължили тези неща и затова свидетелката прекратила отношенията си с тях, защото положението било много тежко. Затова продължила връзките си само с К., а от нея знае, че тя е прекратила всякакви отношения с родителите си. Не знае дали баща ú е имал комуникация с нея. Не знае, от К. разбрала, че е закупила магазина след като се е посъветвала с мъжа си и той е финансирал цялата сделка, но тя откъде е разбрала за това, че се продава този магазин не може да каже. Знае, че К. има закупен магазин още от преди да прекъснат контактите си. В момента знае, че К. е закупила магазина преди може би година и половина, две, но дали е на нейно име не може да каже. Това, което знае от нея е, че тя е закупила един от магазините, който е на родителите ú, защото е било изгодна сделка. Не е говорила в подробности за това нещо с нея, не знае дали е оглеждала имота. Доколкото знае от нея, мъжът ú подсигурил бизнес, с който да се занимава. Не знае точно с какво се занимава, доколкото знае има и хранителна част, занимават се и с разни други неща, свързани с автомобили заедно с мъжа ú, мисли, че с покупко-продажба на употребявани автомобили, но с точност не е разпитвала.

            При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното :

            Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество се явява основателен поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на Чл. 135 от ЗЗС кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.Когато действието е възмездно лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. С Павловия иск може да си служи както кредитор на парично вземане, така и кредитор по непарично такова, вкл. и купувачът по предварителен договор за покупко-продажба в случаите, когато продавачът по договора се е разпоредил с имота в полза на трето лице.

В настоящия случай качеството на ищеца на кредитор на първия ответник е установено от представените по делото и приети като доказателства Договор за отдаване на автомобил на оперативен Л. № 10584/16.02.2009год. и Договор за отдаване на автомобил на оперативен Л. № 10273/30.07.2007год. Не е спорно между страните обстоятелството, че във връзка с неизпълнение на задълженията на Л.ополучателя ЕТ „Р. – К.Р. по искане на ищеца са образувани четири броя съдебни производства – едно по Чл.417 от ГПК и три по Чл.410 от ГПК, като към настоящия момент общия размер на съдебно признатите вземания на ищеца възлизат на сумата от 24 127,51 лева.

Всички тези вземания, произтичат от договорите за оперативен Л. от 16.02.2009год. и 30.07.2007год. и всяко от тях е възникнало преди завеждане на съответното заповедно производство, респ. постановяването на съдебно решение по прредявен иск с правно основание Чл.422, ал.1 от ГПК, с което е признато съществуването на вземането, което е предмет на издадената заповед за изпълнени на парично задължение по Чл.410 и Чл.417 от ГПК. Отделно от това съобразно възприетото от константната съдебна практика виждане, което се споделя и от настоящия съд, възникването на правото по Чл.135 от ЗЗД се предпоставя от наличието на действително вземане и не се обуславя непременно от това вземането да е установено с влязло в сила съдебно решение. В този ред на мисли следва да се отбележи, че не е налице хипотезата на Чл.135, ал.3 от ЗЗД както твърди вторият ответник, тъй като вземането е възникнало преди, а не след действието, увреждащо кредитора.

Установява се и осъществяването от страна на длъжника и на увреждащо кредитора действие, което е станало посредством сключването на договора за покупко-продажба на недвижим имот, собственост на длъжника- търговски обект – Магазин за хранителни стоки в трафопост между бл. 316 и 317, находящ се в гр. С., ж.к. „М.” 3, с площ от 83,41 м, което е станало посредством представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под № 145, том 135, нот. дело № 29255/08.12.2011 г. С така извършената разпоредителна сделка безспорно се увреждат интересите на кредитора тъй като чрез нея се препятства възможността му да насочи принудително изпълнение срещу нея, респ. да получи стойността й след успешното му провеждане.

Налице е и другата от изискуемите предпоставки за уважаване на иска- към момента на извършване на продажбата- 08.12.2011год.  първият ответник – ЕТ „Р. – К.Р. следва да е знаел за наличието на твърдяните от ищеца изискуеми взмания, произтичащи от процесните договори за оперативен Л.. Видно от представените по делото и приета като доказателство Нотариална покана, връчена на 01.02.2011год.  първият ответник е бил уведомен, че поради неизпълнението на задълженията му да заплаща дължимите Л.ови вноски по Договор за оперативен Л. № 1058/16.02.2009год. ищецът е развалил договора за Л.. Също така видно от представената по делото и приета като доказателство искова молба с вх.№ 48190/10.11.2011год. ищецът „Х.Л.” ЕАД е предявил срещу ЕТ „Р. – К.Р. иск по Чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение по Чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 31241/2011год. на СРС, 68 с-в за сумата от 13 970,78 лева, което пък от своя страна е индиция, че длъжникът към момента на извършване на атакуваното имуществено разпореждане вече е знаел за предприетите срещу него действия за принудително удовлетворяване от страна на кредитора, доколкото всяко едно производство по иск с пр. осн. Чл.422, ал.1 от ГПК е обусловено и от подаване на възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.

С това от своя страна се извежда и намерението за увреждане у първия ответник, произтичащо от това, че след като е знаел, че са налице негови задължения към ищеца, той съзнава и факта, че с разпоредителната сделка изважда от патримониума си обект, който евентуално може да послужи за удовлетворяване на вземанията на кредиторите му и в частност на ищеца.

Установява се и от събраните по делото доказателства, че е налице и последната кумулативно изискуема предпоставка за уважаване на иска – знание за увреждането у третото лице-купувач на сделката. Тъй като третото лице купувач е юридическо лице в случая следва да се търси знание за увреждане у представляващото го физическо лице, това е управителя му К. К.ова К.ова. По отношение на нея с нарочно протоколно определение от 18.06.2013год. съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че К. К.ова К. е дъщеря на първия ответник К.Н.Р.. В този случай тъй като с разпоредбата на Чл. 135, ал.2 от ЗЗД законодателят е въвел предположение за знание у приобретателя на длъжниковото имущество с оглед на качеството му на низходящ спрямо длъжника, то в нейна доказателствена тежест беше да опровергае така установената оборима презумпция, което тя не успя да стори в хода на настоящия процес. От показанията на разпитания по делото свидетел В.Я. не се установява нищо конкретно освен, че по сведения на К.  К.ова последната не поддържала близки отношения със своите родители поради „властния характер” на нейната майка, „която й се бъркала във всичко”. От една страна показанията на тази свидетелка не са преки и непосредствени възприятия на видяното от самата нея , а представляват оценка за отношенията между родителите и дъщеря им, който са формирани от разказаното й от последната. От друга страна от показанията на свидетелката не следва непременно извода, че К. е в лоши отношения с баща си, напротив тя е в такива отношения единствено с майка си. С оглед липсата на каквато и да е непосредственост в показанията на свидетелката не може от тях да се изведе каквото и да било доказване на факта, че приобретателят не е знаел за презумираното по силата на закона знание за наличие на задължения на проводателя му, респ. за това, че сделката ще увреди кредиторите му.

Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че е налице и третата предпоставка за уважава на предявения иск с правно основание Чл.135, ал.1 от ЗЗД – длъжникът да е знаел, че при извършване на атакуваното разпореждане уврежда кредитора си.  Ответникът „Р.” ЕООД не обори законната презумпция по Чл. 135, ал.2 от ЗЗД , че К.  К.ова не е знаела за наличието на вземане на ищеца „Х.Л.” ЕАД срещу праводателя, респ. за увреждането на кредитория интерес, вследствие на извършеното имуществено разпореждане.

С оглед на което съдът счита, че е налице и тази предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно, че длъжникът със сключването на договора е знаел, че уврежда ищеца, както и че лицето, с което длъжникът е договарял също да е знаело за увреждането. В тази връзка настоящият състав намира, че искът с правно основание Чл.135, ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на спора и с оглед на изричната претенция на ищеца ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят на основание Чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 4 444,25 лева, представляваща направени разноски по делото.

                       С оглед на гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по иск с правно основание Чл.135, ал.1 от ЗЗД, предявен от „Х. Л.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”О.П.”№***, със съдебен адрес гр.С., бул.”А.С.”№*, ет.*, ап.*, чрез адв. Х.Г. срещу ЕТ „Р. – К.Р.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район К. С., жк.”Л.”, ул.”Б.И.”№*, вх.*, ет.*, ап.*/призован по реда на Чл.50, ал.2 от ГПК/  и „Р.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Ц.Б.* *”№*** Договор за покупко-продажба на недвижимо имущество – търговски обект – Магазин за хранителни стоки в трафопост между бл. 316 и 317, находящ се в гр. С., ж.к. „М.” 3, с площ от 83,41 м., извършен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот под № 145, том 135, нот. дело № 29255/08.12.2011 г.

ОСЪЖДА ЕТ „Р. – К.Р.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район К. с., жк.”Л.”, ул.”Б.И.”№**, вх.*, ет.*, ап.*/призован по реда на Чл.50, ал.2 от ГПК/  и „Р.” ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Ц.Б.* ІІІ”№*** да заплатят на „Х. Л.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”О.П.”№****, със съдебен адрес гр.С., бул.”А.С.”№*, ет.*, ап.*, чрез адв. Х.Г. на осн. Чл.78, ал.1 ГПК сумата 4 444,25 лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :