РЕШЕНИЕ
№ IV –
148
22.07.2020 г.***
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV
въззивен граждански състав, в открито заседание на двадесет и втори юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря Ваня Димитрова, като разгледа
докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 493 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Х.А.Р., с ЕГН **********, с адрес;***,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 47, ет. 3, офис № 10,
чрез адвокат Диляна Палова – назначена за особен представител при условията на
чл. 47, ал. 6 ГПК, против Решение № 272 от 27.11.2019 г. по гр. д. № 240/2019
г. на Районен съд – Айтос в ЧАСТТА,
с която е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че
въззивникът дължи на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 7, представлявано от изпълнителния директор
Александър Викторов Грилихес, по договор за паричен заем № 33730 към искане № SF0035201 с дата на сключване 08.04.2015 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД,
следните суми: 500 лева главница, 87, 14
лева договорна лихва, 178, 23 лева обезщетение за забава, ведно със
законната лихва върху главницата от 500 лева от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2018 г. до окончателното плащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 393/2018 г. на Районен съд – Айтос.
Във въззивната жалба се навеждат възражения против извода
на съда, че връчването на уведомлението за цесия е редовно след като книжата са
връчени на особения представител на ответника. Излагат се оплаквания, че съдът
не е обсъдил възраженията относно грешно цитираното пълномощно в уведомлението
за цесия до доверителя ми. Твърди се, че съдът е пропуснал да обсъди доводите
за недействителност на договора за заем с оглед липсва на представени Общи
условия на „Сити Кеш“ ООД, надлежно подписани от ответника на всяка страница. Поддържа
се, че по делото не е доказано реалното предаване на заемната сума.
Въззивникът
моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявените искове.
В законовия срок по делото не е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от въззиваемото дружество „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и
съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.
По делото е постъпила и частна жалба от Х.А.Р., с ЕГН **********, с адрес;***, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 47, ет. 3, офис № 10, чрез адвокат
Диляна Палова – назначена за особен представител при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, против Определение № 1000 от 27.11.2019 г. по гр. д. № 240/2019 г. на
Районен съд – Айтос, с което съдът е оставил БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Павлова за увеличаване на
възнаграждението й над определената сума
от 163, 20 лева до претендирания размер от 350, 00 лева.
В
частната жалба се навеждат доводи, с които се оспорва преценката на съда относно
липсата на правна и фактическа сложност на делото. Излагат се възражения против
изводите на съда относно разходите за пътуването от едно населено място до
друго.
Въззивникът моли съда да отмени обжалваното определение в
частта, с която е оставено без уважение искането на адв. Д.П. за увеличаване на
възнаграждението й до размера на 350 лева, и вместо това да уважи искането й.
В законовия срок по делото е постъпил отговор от
въззиваемото дружество, което оспорва частната жалба като недопустима и
неоснователна. Поддържа се, че постановеното определение не подлежи на
обжалване. Излагат се съображения, че при несъгласие с размера на
възнаграждението й адвокат Павлова. е трябвало да откаже да поеме
представителството на ответника. Намира за правилна преценката на съда, че делото
не е от фактическа и правна сложност. Оспорват се доводите относно разходите за
транспорт до гр. Айтос.
Въззиваемата страна моли съда да остави без разглеждане
частната жалба и евентуално да я остави без уважение.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от
особения му представител адвокат Павлова, която поддържа
въззивната жалба и частната жалба.
В съдебно заседание въззиваемото дружество не изпраща
представител. Със становище вх. № 9870/19.06.2020г., подписано с електронен
подпис от пълномощника юрисконсулт Цвяткова, оспорва въззивната жалба, поддържа
отговора на частната жалба и претендира за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, 00 лева и за депозит за особен
представител в размер на 200 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.
235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На
основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът
намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо, а по наведените във въззивната жалба оплаквания за
неправилност приема следното:
Основателни са доводите на въззивника, че съдът е пропуснал да обсъди доводите за
недействителност на договора за заем с оглед липсата на представени Общи
условия на „Сити Кеш“ ООД, надлежно подписани от него на всяка страница.
Действително
по делото не са представени подписани от ответника Общи условия към процесния
договор за потребителски кредит въпреки дадените с протоколно определение от
16.09.2019 г. указания, с които съдът е задължил ищеца да представи приложимите
общи условия в срок до следващото съдебно заседание с предупреждение, че в противен
случай съдът ще приключи производството по делото без събиране на това
доказателство. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК предвижда, че Общите условия
са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора. Когато не са спазени изискванията на чл. 11,
ал. 2 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.
22 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това ответникът дължи само
главницата, но не претендираните въз основа на недействителния договор
договорна и мораторна лихва.
Неоснователни са доводите на въззивника, че по
делото не е доказано реалното предаване на заемната сума.
Клаузата
на чл. 4, ал. 1 от процесния договор предвижда, че с полагането на подписа си
върху договора кредитополучателят удостоверява, че е получил заемната сума в
размер на 500 лева. Следователно подписаният от кредитополучателя договор служи
като разписка за получаване на заемната сума, т. е. в тази част подписаният
договор има характера на частен свидетелстващ документ, който удостоверява
неизгодни за автора си факти и се ползва с висока доказателствена стойност. Особеният
представител на ответника е оспорил автентичността на положения върху договора
подпис на длъжника, но по делото не са представени доказателства, които да
опровергаят формалната доказателствена сила на този частен документа съгласно
предвидена в чл. 193, ал. 3 ГПК тежест
на доказване.
Неоснователни са доводите на въззивника относно
грешно цитираното пълномощно в уведомлението за цесия до ответника.
По
силата на договор за цесия от 22.06.2016 г. кредитодателя на ответника „Сити
Кеш“ ООД е прехвърлил на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД вземанията си по
процесния договор за потребителски кредит. По делото е представено нотариално
заверено пълномощно от 04.07.2016 г., с което цедентът е упълномощил цесионера
да уведоми длъжника за извършената на 22.06.2016 г. цесия. Приложено е
уведомление до длъжника за извършена на 22.06.2016 г. цесия, като същото
изхожда от „Сити Кеш“ ООД чрез пълномощника му „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с
посочено пълномощно от 14.03.2017 г. Действително е налице несъответствие между
датата на представеното по делото пълномощно от 04.07.2016 г. и датата на
пълномощното, посочена в уведомлението за извършена цесия – 14.03.2017 г., но
само по себе си това обстоятелство не опорочава представителната власт на
цесионера, който се легитимира с надлежно представено към исковата молба
пълномощно, препис от което е връчен на ответника чрез назначения му по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Допуснатата несъответствие не е годно да
компрометира нито представителната власт на цесионера, нито редовността на
връчване на уведомлението.
Неоснователни са доводите на въззивника относно нередовното връчване на
уведомлението за цесия на особения представител на ответника.
На
основание чл. 47, ал. 6 ГПК при наличие на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. Настоящият съдебен състав намира, че е
налице надлежно уведомяване за извършената цесия, доколкото ответникът се
представлява от назначен при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, който е получил книжата по делото, сред които са пълномощното за
уведомяване и уведомлението за извършената цесия. Аргумент в полза на това
становище е и обстоятелството, че липсва законова забрана уведомяването за
извършената цесия да се извърши чрез нотариална покана, връчена на длъжника по реда на чл. 50 ЗННД вр.
чл. 47, ал. 1 – 5 ГПК, т. е. без да се назначава
особен представител на адресата на поканата в нотариалното производство. По аргумент за по-силното
основание, уведомяването за извършената цесия е надлежно, ако е извършено в
хода на исково производство, в което длъжникът се представлява от особен
представител, назначен от съда, за да защитава правата и законните интереси на
отсъстващия
ответник. Подобни съображения са изложени в Решение № 198 от
18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК, в което се приема, че
в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.
Липсват основания същото разрешение да не намери приложение и по отношение на
уведомяването на длъжника за извършена цесия.
Неоснователни
са доводите, че особеният представител защитава процесуални права на страната,
но не е законов или договорен представител на ответника, с когото няма контакт
(или правоотношение), поради което не може да приема адресирани до
представляваното лице материално-правни изявления на трети лица, каквото е
уведомяването за сключен договор за цесия. Особеният представител се назначава
с акт на съда – определение, от което произтича и неговата представителна власт
(т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК на ВКС), т. е. по силата на съдебен акт и на основание чл. 29, ал. 3 и
чл. 47, ал. 6 ГПК възниква представително правоотношение между ответника и
назначения от съда адвокат. Съгласно чл. 29, ал. 5 ГПК особеният представител
може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с
одобрението на съда, пред който се води делото. Действията, за които е
необходимо изрично пълномощно, са посочени в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ГПК
– сключване на спогодба, намаляване, оттегляне или отказ от иска, признаване на
исканията на другата страна, получаване на пари или на други ценности, както и
действия, представляващи разпореждане с предмета на делото. От анализа на
посочените разпоредби може да се направи извод, че особеният представител на
ответника не може да сключва спогодба и да признава иска без одобрението на съда.
Липсват други законови основания за ограничаване на представителната власт на
особения представител. Той може да прави всякакви възражения от името на
представлявания: правоизключващи (за нищожност), правопогасяващи (за плащане,
за давност, за прихващане, за новиране), правоотлагащи (неизискумост), т. е.
притежава пълна активна представителна власт. Липсва основание за ограничаване
на пасивната представителна власт на особения представител, който може да
приема всякакви волеизявления, материализирани във връчените му по делото книжа
– както за обявяване на предсрочна изискуемост, така и за уведомяване за
извършена цесия.
Поради
частично несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции в
обжалваната част решението се явява частично неправилно, поради което следва да
бъде отменено в частта, с която е признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца по договор за паричен заем № 33730 от 08.04.2015 г., сключен със „Сити
Кеш“ ООД, сумата от 87, 14 лева – договорна лихва, и сумата от 178, 23 лева –
обезщетение за забава, като вместо него следва да се постанови, че се отхвърля
предявеният иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца по
договор за паричен заем № 33730 от 08.04.2015 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД,
сумата от 87, 14 лева – договорна лихва за периода 08.05.2015 г. до 08.01.2016
г., и сумата от 178, 23 лева – лихва за забава за периода от 09.05.2015 г. до
11.10.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 393/2018 г. на Районен съд –
Айтос. В останалата обжалвана част по отношение на главницата от 500, 00 лева
решението се явява правилно, поради което следва да бъде потвърдено. В
останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
По частната жалба:
Неоснователни
са наведените с отговора на частната жалба доводи, че частната жалба е
недопустима поради това, че постановеното
определение не подлежи на обжалване. В съдебната практика последователно се приема, че е допустимо самият
особен представител да обжалва с частна жалба произнасянето на съда относно
размера на възнаграждението му съгласно чл. 46, ал. 6 ГПК (Определение № 208 от
15.04.2016 г. по ч. т. д. № 614/2016 г. на ВКС, II т. о., Определение № 43 от
15.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 633/2012 г., IV г. о., Определение № 936 по
ч. т. дело № 3334/14 г. на ВКС, I т. о.,
Определение № 626 по ч. т. дело № 2803/2015 г. на ВКС, II т. о.).
Определението, с което се определя размера на възнаграждението за особения
представител в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК, представлява произнасяне със
съдебен акт по разноските по делото, който акт може да бъде изменян по реда на
чл. 248 ГПК и последното произнасяне подлежи на инстанционен контрол
(Определение № 10 от 9.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 23/2018 г., III г. о.,
ГК). Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок, от лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа
необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, частната жалба е частично основателна.
С
определение № 523 от 24.06.2019 г. адвокат Диляна Павлова е назначена за особен
представил на ответника при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК при депозит за
възнаграждение в размер на 163, 20 лева, а минималното възнаграждение по чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на сумата 326, 28 лева. С отговора по исковата молба адвокат Павлова е
поискала увеличаване на определеното й възнаграждение до размера от 350 лева.
Съгласно
чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК възнаграждението на особения представител се определя
от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на
възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа
съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора
от него. По настоящото дело особеният представител на ответника е подал писмен
отговора на исковата молба с излагане на подробни съображения относно наличие
на неравноправни клаузи, липса на подписани общи условия към договора,
ненадлежно уведомяване на длъжника за извършена цесия. С оглед на това съдът
намира, че конкретната фактическа и правна сложност на делото обуславя
определянето на възнаграждение за особения представител в размер на 326, 28
лева съгласно минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За
въззивната инстанция съдът е определил депозит за възнаграждение на особения
представител на въззивника в размер на 200 лева, който е внесен от въззиваемото
дружество два пъти – веднъж с преводно нареждане от 27.03.2020 г. и втори път с
преводно нареждане от 05.06.2020 г.
Обжалваното
определение се явява частично неправилно, поради което следва да бъде отменено
в частта, с което е оставено без уважение искането на адвокат Павлова за
увеличаване на възнаграждението й над определената сума от 163, 20 лева до
размера от 326, 28 лева, като вместо него следва да се постанови в полза на адвокат
Диляна Павлова от БАК да се доплати възнаграждение за осъществено при условията
на чл. 47, ал. 6 ГПК процесуално представителство на ответника Х.А.Р. пред Районен
съд – Айтос за сумата над 163, 20 лева до размера от 326, 28 лева, платими от повторно
внесения по сметка на Окръжен съд – Бургас от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД депозит
за възнаграждение за особен представител. В останалата част за горницата над
326, 28 лева до размера от 350 лева обжалваното определение следва да бъде
потвърдено като правилно.
По разноските:
С оглед
частичната неоснователност на въззивната жалба и направеното с писмено
становище вх. № 9870/19.06.2020г. искане за разноски на въззиваемото дружество
следва да бъде присъдена сумата от 97, 50 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция, определено от съда в размер на 150, 00
лева съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и
сумата от 130, 00 лева, представляваща внесен депозит за възнаграждение на
особения представител на въззивника пред въззивната инстанция.
Съгласно
т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК на ВКС особеният представител не е задължен за заплащането на такси и
разноски в производството по обжалване, като дължимата държавна такса по
жалбата и разноските следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се
възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото. Дължимата по делото
държавна такса за въззивно обжалване възлиза на 75, 00 лева. С оглед частичната
основателност на жалбата въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 25, 50 лева, представляваща
дължима държавна такса съразмерно на уважената част от жалбата. С оглед
частичната неоснователност на жалбата въззивникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 49, 50 лева, представляваща
дължима държавна такса съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Крайният
изход на делото пред въззивната инстанции има за последица изменение на решението
и в частта за разноските в първоинстанционното и заповедното производство.
Дължимите на ищеца разноски съразмерно на уважената част от исковете възлиза на
33, 34 лева за заповедното производство и 324, 14 лева за първоинстанционното
исково производство (като се вземе предвид и определения от настоящата
инстанция размер на възнаграждението за особен представител), т. е. общо за
сумата от 357, 48 лева, което налага отмяна на решението в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата над 357, 48 лева до присъдения
размер от 372, 51 лева, представляваща разноски в заповедното и исковото
производство съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 272 от 27.11.2019
г. по гр. д. № 240/2019 г. на Районен съд – Айтос
в ЧАСТТА, с която е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.А.Р., с ЕГН **********, с адрес;***, дължи
на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрих
Ибсен“ № 15, ет. 7, представлявано от изпълнителния директор Александър
Викторов Грилихес, по договор за паричен заем № 33730 към искане № SF0035201 с дата на сключване 08.04.2015 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, сумата
от 87, 14 лева – договорна лихва, и
сумата от 178, 23 лева – обезщетение
за забава,
и в ЧАСТТА, с която Х.А.Р., с ЕГН **********, с адрес;***,
е осъден да заплати на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 7, представлявано от
изпълнителния директор Александър Викторов Грилихес, сумата над 357, 48 лева до присъдения размер от
372, 51 лева, представляваща разноски в заповедното и исковото производство
съразмерно на уважената част от исковите претенции,
като
вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 7,
представлявано от изпълнителния директор Александър Викторов Грилихес, против Х.А.Р., с ЕГН **********, с адрес;***,
иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца по
договор за паричен заем № 33730 от 08.04.2015 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД,
сумата от 87, 14 лева – договорна
лихва за периода 08.05.2015 г. до 08.01.2016 г., и сумата от 178, 23 лева – лихва за забава за
периода от 09.05.2015 г. до 11.10.2018 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
393/2018 г. на Районен съд – Айтос.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 272 от
27.11.2019 г. по гр. д. № 240/2019 г. на Районен съд – Айтос в останалата
обжалвана част.
ОТМЕНЯ Определение № 1000 от
27.11.2019 г. по гр. д. № 240/2019 г. на Районен съд – Айтос в ЧАСТТА, с която е оставено БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Д.П. от
БАК за увеличаване на възнаграждението й за осъществено при условията на чл.
47, ал. 6 ГПК процесуално представителство пред Районен съд – Айтос на
ответника Х.А.Р., с ЕГН **********, за сумата над 163, 20 лева до размера от 326, 28 лева,
като вместо
него ПОСТАНОВЯВА
ДА СЕ ДОПЛАТИ в полза на адвокат Д.П.
от БАК възнаграждение за осъществено при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК процесуално
представителство пред Районен съд – Айтос на ответника Х.А.Р., с ЕГН
**********, за сумата над 163,
20 лева до размера от 326, 28 лева, платими от внесения от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД по сметка на Окръжен съд –
Бургас депозит за възнаграждение за особен представител.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1000 от
27.11.2019 г. по гр. д. № 240/2019 г. на Районен съд – Айтос в останалата
част.
ОСЪЖДА Х.А.Р., с ЕГН **********, с
адрес;***, да заплати на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 7, представлявано от изпълнителния директор
Александър Викторов Грилихес, сумата от 97, 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция, и сумата от 130,
00 лева, представляваща внесен депозит за възнаграждение на особения
представител на въззивника пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Х.А.Р., с ЕГН **********, с адрес;***, да заплати по
сметка на Окръжен съд – Бургас
сумата от 49, 50 лева,
представляваща дължима държавна такса съразмерно на отхвърлената част от
жалбата.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрих
Ибсен“ № 15, ет. 7, представлявано от изпълнителния директор Александър
Викторов Грилихес, да заплати по сметка на Окръжен
съд – Бургас сумата от 25, 50
лева, представляваща дължима държавна такса съразмерно на уважената част от
жалбата.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.