№ 379
гр. Варна, 13.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно
гражданско дело № 20243100500043 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:37 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА „МИБС-ТРАНС“ ЕООД, редовно призована,
представлява се от адвокат К. М., редовно упълномощена и приета от съда от
днес.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА „ПЕНЕМАТ“ ООД, редовно призована,
представлява се от адвокат Б. Ж., редовно упълномощен и приет от съда от
първа инстанция.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
съгласно Определение № 401 от 01.02.2024 година
АДВ. М.: Поддържам въззивната жалба. Запозната съм с определението
за насрочване и нямам възражения по същото.
1
АДВ. Ж.: Оспорвам въззивната жалба, като поддържам депозирания
отговор. Запознат съм с определението за насрочване и нямам възражения по
същото.
АДВ. М.: Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам
други доказателствени искания. Моля, да бъде даден ход на делото по
същество.
АДВ. Ж.: Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам
други доказателствени искания. Моля, да бъде даден ход на делото по
същество.
АДВ. М.: Правя възражение за прекомерност по отношение на размера
на претендираните от въззиваемата страна разноски.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл. 149 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. М.: Моля, да постановите решение, с което този път да решите
справедливо правния спор, като отмените решението на Варненския районен
съд и да признаете, че доверителят ми има вземане към ответника, в размер
на 25 000 лева, представляваща част от общо вземане към ответника, което
сме посочили в исковата молба. Въззивната жалба е много подробна и аз
няма да я преповтарям, но бих искала да акцентирам и да привлека Вашето
внимание върху основното оплакване на страната за това, че съдът всъщност,
някак си много лесно, априори, без да проведе тълкуване по реда на чл. 20 на
волята на страните и договорките, които те са постигнали в договора за СМР,
е приел, че липсва уговорка и падеж на задължението на строителя да осигури
в експлоатация на сградата. Това не е така. Такава уговорка има. Вярно е, че
страните не са казали точно така. Срокът за разрешението за ползване е еди-
кой си, но то следва от всички останали уговорки в договора и от
систематичното място на клаузата, на уговорката, която казва, че в чл. 1, ал.
2, изр. 2-ро, предл. второ, което казва, че предаването на обектите по
договора трябва да бъде извършено в едномесечен срок от издаване на
разрешението за ползване на сградата. Това систематично място, след
уговорката, в двумесечен срок да бъде извършен строежът на сградата, с
2
довършителните работи, означава, че този срок е всъщност за довършване
изцяло на сградата, което естествено включва и разрешение за нейното
ползване. Другото е non-sens. Другото няма смисъл. Нещо повече,
неустойчната клауза, страните са казали, че уговарят неустойка, когато изтече
3-месечния срок след забавата на строителя. Т.е. и тази клауза подсказва, че
всъщност уговорка за това в какъв вид да бъде довършена сградата, вкл. и
разрешение за ползване, е ясно. Всичко останало няма смисъл. Тълкуване на
тези уговорки, съобразно добросъвестността, добрите нрави и действителната
воля на страните, означава, че искът се явява основателен. Забавата е
доказана, размерът на неустойката е доказан. Единствено и само това е спорът
между страните. Това е разковничето на правния спор. Моля Ви, в този
смисъл, да приемете, че искът е основателен, като присъдите на въззивника
разноските за двете инстанции и да постановите справедливо решение по
съществото на спора. Моля Ви за възможност да представя писмена защита.
АДВ. Ж.: Моля, да постановите решение, с което обжалваното решение
на Районен съд – Провадия да бъде оставено в сила, като присъдите
разноските на доверителя ми, съгласно представения списък за въззивното
производство. Аз моля, да съобразите три основни неща. На първо място, ние
спор, по моето възражение, че няма уговорена неустойка и срок въобще за
изпълнение на задължение и въобще не е поето такова задължение от страна
на доверителя ми да снабдява с разрешение за ползване, тъй като не е в
неговата власт да го издаде. Не е поемал риска от забава при издаване на този
административен акт. За това и всъщност, неустойките и забавата са свързани
с това, което във властта да бъде извършено от страна на доверителя ми, а
това е фактическото строителство на обектите. По делото беше доказано, бяха
представени доказателства, в сроковете за това, самото строителство е
извършено и владението е предадено, и цялото поведение на страната по
време на изпълнение на този договор, е съответно на това, което е договорено
в договора. По отношение на неустойката. Така, че доводите във въззивната
жалба, не са в предмета на спора. Ние пред първата инстанция по такъв
въпрос не сме спорили. Никой не е навеждал твърдения, че неустойката се
свързва със забава при изпълнение на задължение на доверителя ми за
снабдяване на страната с разрешение за ползване, което е административен
акт. Напротив, и там се твърди това, което пише в договора, че не е
извършено фактически строителството, а това просто не е вярно. От там-
3
нататакъ, разширително тълкуване на неустойчни клаузи е абсолютно
недопустимо, което по начало важи и за всички норми на закона или клаузи
на договор, които предвиждат някаква санкция. Те трябва да се тълкуват
стриктно. И точно в този смисъл, като всичко има и своето обяснение, в това,
което току-що изложих, между другото, въпросът е принципен. При
строителството, което съпътства от множество административни актове, в
крайна сметка, ползването може да се извършва, след като се издадат
всичките окончателни административни актове по разрешаване ползването на
едно строителство. Не всичко е във властта на строителя. Нито одобряването
на ПУП-овете, нито издаването на тези разрешения. Да не кажем, че почти е
насадено едно мнение, че българската администрация, за съжаление, действа
чрез бездействие. И никой вече не иска да поема риска от това да се ангажира
със срокове. Моля, да потвърдите решението.
АДВ. М. (реплика): Изнесеното току-що е абсолютно невярно.
Страните, в предмета на спора са въвели именно това – има ли уговорен срок
за въвеждане на сградата в експлоатация или не. Такъв има. Това е видно от
чл. 5, ал. 3 – при забава на продавача при въвеждане на сградата в
експлоатация с повече от 3 месеца от уговорения срок. Т.е. някъде в договора
има уговорен срок. А той е именно в чл. 1, ал. 2, който преди малко цитирах.
СЪДЪТ на основание чл. 149, ал. 2 ГПК обяви устните състезания за
приключени и обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния
срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на въззивника в
писмена форма да изложи правните си доводи по съществото на спора, в
едноседмичен срок, считано от изготвяне на протокола.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в
13.45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4