Р Е Ш Е Н И Е
№ 134 03.10.2019 г., гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГОСПОДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛИН ИВАНОВ
МАРИНА
МАВРОДИЕВА
Секретар: Павлина Костова
Прокурор:Дарин Христов
като разгледа докладваното от
съдия ГОСПОДИНОВА
ВНОХД № 749 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С Присъда №120 от 25.06.2019г. постановена по НОХД
№1561/2019г.,Районен съд Бургас е признал подсъдимият Й.С.Б. - ЕГН **********, роден на ***г***, *******,
******** гражданин, неосъждан, ********, *******образование, адрес: гр.*******,
обл.******, ул.”******” №**, ет.*, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 11.07.2016
год. в гр. Бургас, в сградата на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр.
Бургас, във връзка с издаване на дубликат на свидетелство за управление на МПС,
потвърдил неистина - а именно, че е изгубил притежаваното от него Свидетелство
за управление на МПС с № ***********/********г. издадено от МВР-Бургас, в
писмена декларация, която по силата на чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на
български лични документи /ПИБЛД/, вр.чл.160, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ се дава пред орган на власт - началника на сектор “Пътна
полиция” при ОД на МВР – гр. Бургас за удостоверяване истинността на
декларираните в нея обстоятелства, поради което и на основание чл.313,
ал.1 от НК вр. с чл. 305, ал.5 НПК
вр. чл.78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му НАЛАГА
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000,00 (ХИЛЯДА) лева.
На основание чл. 189, ал.1 НПК осъдил Й.С.Б. с
ЕГН: ********** да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Бургас
сумата от 482,65 (четиристотин осемдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки)
лева, представляващи разноски сторени в хода на досъдебното производство, а на
основание чл.190, ал.2 от НПК да заплати по сметка на Районен съд – гр. Бургас
сумата от 5,00 (пет) лева, представляваща държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
Постановил на основание чл. 111 и сл. НПК вещественото
доказателство по делото – Декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, находяща се на
лист 82 от досъдебното производство, да остане приложено по делото в срока на
съхранение на същото, след което да бъде унищожено с унищожаване на същото по
предвидения в ПАС ред.
Недоволен от постановеният съдебен акт е
останал подсъдимият Б., който в законоустановеният срок го обжалва пред
въззивната инстанция с доводи за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост. Излагат се съображения,че съдът превратно е тълкувал
доказателствения материал изцяло в полза на обвинителната теза,като неправилно
е оценил обясненията на Б. като защитна версия и не ги е кредитирал. Молят съда
да отмени присъдата и да постанови нова,с която да оправдае подзащитният му Й.Б.
поради несъставомерност на деянието.
Представителят на Бургаска окръжна
прокуратура оспорва въззивната жалба като неоснователна и предлага съдът да
потвърди първоинстанционният съдебен акт.
В съдебно заседание защитата поддържа
въззивната жалба по изложените в нея съображения. Моли съда да оправдае подзащитният
му Б. поради липса на доказателства за извършено от него престъпление.
Съдът след като се запозна със съдържанието
на въззивната жалба,материалите по делото и становищата на страните установи
следното:
Пред БРС, производството по делото се е
провело по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл.371, т.1 НПК
подсъдимият Б. и неговия упълномощен защитник – адв. С.И. – БАК, са дали
съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на
съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.
Одобреното от съда по реда на чл. 372, ал.3 НПК съгласие обхваща свидетелите –
В. С. и Д. Д., както и вещите лица – Д. Н., С. С., А. Д. и М. К., изготвили
СГрфЕ по делото.
Подсъдимият Й.С.Б.
с ЕГН ********** е роден на ***г***. Същият е ********, ******* гражданин, ******
баща на едно дете, с ****** образование и адрес в гр.******, обл.*******, ул.„********”
№**, ет.*. Подсъдимият е трудово ангажиран и работи в ******** във фирма за
произвеждане на строителни материали.
През 2008г. подсъдимият Б. успешно преминал
практико-теоретичен изпит за придобиване на право да управлява МПС. Въпреки че
същият не бил завършил основно образование, посредством ползване на неистинско свидетелство за
завършено основно образувание, на 16.10.2008г. на подсъдимия било издадено от
МВР-Бургас СУМПС с № *********, със срок на валидност - 16.10.2018 година. Във
връзка с използването на неистинското свидетелство за завършено основно
образование Б. бил осъден по НОХД № 4171/2011г. на РС-Бургас. Въпреки
наложеното наказание - съдебните органи не уведомили по надлежния ред Сектор
„Пътна полиция“ при ОД-МВР-Бургас за влязлата в сила присъда, не били
предприети необходимите процедури по реда на Наредба № I-157/2002г. за изземването на СУМПС с № *********
от Б. и заличаването му като
правоспособен водач на МПС, поради което същият продължил да си служи с него.
Намирайки се на територията на ***********,
на 20.03.2016г. компетентните ****** власти иззели от Б. посоченото СУМПС с № *******,
за извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата в тази страна
(същият управлявал МПС под въздействие на алкохол). На 30.08.2016г. така
иззетото свидетелство за управление на МПС, ведно с придружаващи го документи,
било изпратено в ГД „Национална полиция“-София от компетентните ******* власти.
Междувременно на 11.07.2016г., след като се
върнал в България, подсъдимият Б. се явил в сградата на Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-гр.Бургас и решил да поиска да му бъде издаде дубликат на СУМПС.
За целта същият подал от Заявления от същата дата с Вх.№7868. Съгласно
разпоредбата на чл.160,ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ при
издаване на дубликат на СУМПС, поради неговото изгубване, притежателят му
следва да подпише и приложи към заявлението и декларация удостоверяваща това
обстоятелство, а именно, че същият е изгубил притежаваното от него СУМПС.
Въпросната декларация е регламентирана с разпоредбата на чл.17, ал.1 от
Правилника за издаване на български лични документи (ПИБЛД). Така на
11.07.2016г подсъдимият Й.Б., въпреки че знаел, че притежаваното от него
свидетелството за управление на МПС не е изгубено, а е надлежно иззето от
компетентните ****** власти, приложил, към подаденото от него заявления за
издаване на дубликат на СУМПС, подписана от него, Декларация по чл.17,ал.1 от
ПИБЛД, вр.чл.160,ал.1 от ЗДвП, потвърждавайки в нея неистината, че е изгубил
притежаваното от него Свидетелство за управление на МПС с № ************г
издадено от МВР-Бургас. Като начин на изгубване на СУМПС, подс.Б. посочил на
гърба на декларацията, че това се е случило в някой от автомобилите, които
управлява. Самият текст в декларацията бил изпълнен от неустановено по делото
лице от женски пол, като под текста подсъдимият собственоръчно положил подписа
си, удостоверявайки по този начин, че изявлението изхожда от него.
Въз основа на така подадените документи, на
подс. Б. било издадено СУМПС №***********, връчено му лично на 12.07.2016год. Междувременно
на 21.09.2016г в ОД-МВР-Бургас било получено писмо Peг.
№3286р-35601/13.09.2016г на ГД „Национална полиция“-София, във връзка с писмо
Рег. № 328600-50845/08.09.2016г. получено от Федералната служба транспорт на
ФРГ, с приложено оригинално Свидетелство за управление на МПС с № ***********,
издадено от МВР-Бургас, отнето от подсъдимия от компетентните ******** власти.
При извършената от съответния системен-оператор при Сектор „ПП“ при
ОДМВР-Бургас справка в информационните масиви на МВР, било констатирано, че
посоченото СУМПС с № ******** е със статус „Невалиден“ поради обявяването му от
притежателя Б. за изгубено.
По случая било образувано досъдебно
производство № 1144/2016г. по описа на 02 РУ-Бургас, като в хода на същото на Й.С.Б.
било предявено обвинение за престъпление по чл. 313, ал.1 от НК и същият бил
разпитан в качеството си на обвиняем.
В хода на разследването била назначена единична ГЕ от 29.03.2017г.,
като вещото лице посочило, че подписите в процесната декларация се негодни за
изследване и идентификация.
Била
назначена тройна графическа експертиза от 18.12.2018г на БНТЛ - ОДМВР - Бургас,
от чието заключение било видно, че подписите за „Декларатор“ в инкриминираната
Декларация са изпълнени именно от подс. Б..
Настоящата инстанция споделя изцяло изводът на съда, че изложената фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните в хода на производство
доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност,възоснова на които може да се направи обоснован и категоричен
извод,че Й.Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по
чл.313 ал.1 НК.
Съдът кредитира изцяло показанията на
двамата свидетели –С. и Д., приобщени по реда на чл. 373, ал.1, вр. с чл. 283 НПК. Същите са логични, последователни и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал, поради което и съдът им се доверява изцяло. Правилно
БРС е кредитирал частично обясненията на подсъдимия, досежно отнемането на свидетелството
за правоуправление в ****** поради употреба на алкохол,както и,че друго лице е
изпълнило текста на инкриминираната декларация, което обстоятелство се
потвърждава и от приетата по делото тройна графическа експертиза. Правилно
съдът не е кредитирал първоначалната единична графическа експертиза като
некомпетентна и непълна. Обосновано е зачел изготвената и приета по делото
тройна съдебно-графическа експертиза,като компетентна, пълна и обоснована,
годна въз основа на нея да се направят правилни правни изводи.
Относно възраженията на защитата изложени
във въззивната жалба и в съдебно заседание:
На първо място съдът не споделя доводът на
защитата,че липсва годно доказателство,удостоверяващо ,че Б. е потвърдил
неистина в писмена декларация по чл.17 ал.1 от ПИБЛД ,поради обстоятелството,че
изложените обяснения на подсъдимия били изписани на гърба на декларацията,а не
в предната й част-образец.Следва да се посочи,че за да е съставомерно деянието
по чл.313 ал.1 НК е необходимо да се обективира действие по потвърждаване на
неистина в писмена декларация пред орган на властта, без да има формално
изискване това да се извърши в строго формулиран образец. За наличие на
обективните съставомерни признаци на престъплението е достатъчно да има изложено
волеизявление от страна на лицето,с което потвърждава конкретна неистина пред
държавен орган и същото да е скрепено и потвърдено с неговия личен подпис,което
безспорно по делото е категорично установено. Дали волеизявлението е на
предната страна или на гърба на листа е ирелевантно в конкретния случай.
Безспорно е установено, че подсъдимият е декларирал неистина ,че е загубил
свидетелството си за правоуправление, осъзнавайки напълно ,че този факт е
неистински и неверен. Обстоятелството,че текстът не е изписан от него също е
без значение при преценка съставомерността на деянието, след като безспорно
тройната графическа експертиза установява, че положените подписи в предната и
задната част на декларацията са изпълнени категорично от Б.. В подкрепа на този
правен извод са и показанията на св.Д.,служител в КАТ Бургас, която е приела
инкриминираната декларация и която подробно описва практически как се
обработват тези декларации.
Първостепенният съд обстойно обсъжда защо
приема, че подсъдимият преди да подпише декларацията се е запознал със
съдържанието на текста изписан в предната част и на гърба на
декларацията-образец, като правилно и обосновано приема,че същият е грамотен до
степен,че дори и сричайки е във възможност да прочете определен текст.В
подкрепа на този извод са и обясненията
на Б. , който е посочил пред съда, че е
решил листовките при полагане на изпит за водачи на МПС много по-добре от тези
със средно образование, което е индикация действително за достатъчна степен на
грамотност у подсъдимия да разбира в пълнота всяко съдържание на текст или
въпрос. За обективната и субективна съставомерност на деянието по чл.313 от НК
е несъществено дали част от ръкописния или печатния текст или целия такъв е
изписан от друго лице, същественото в случая
е авторството на съответното волеизявление, обективирано с личен подпис
на лицето, което автоматично му придава статут на автор върху целия текст, след като подписът безспорно е
негов.
Защитата оспорва и липсата на субективна
страна на деянието.Следва да се посочи,че напълно съзнателно подсъдимият още
месец след отнемането на свидетелството му за правоуправление в ********се е
прибрал и е предприел целенасочени
действия в България ,като на 11.07.2016г.
декларира пред държавния орган /Сектор Пътна полиция-ОДМВР-Бургас/ ,че
същото е изгубено, съзнавайки напълно, че това обстоятелство е невярно и
неистинско с цел да се снабди веднага със свидетелство за правоуправление,без
да чака по надлежния ред и след изтичане на наказанието му,наложено от полицейските
органи на ******* да изтече и да му върнат по надлежния ред свидетелството.
Субективната страна престъплението е изцяло обективирана от съзнателното
поведение на Б., като е предприел
действия да се снабди на всяка цена
със свидетелство за правоуправление,въпреки ,че е бил лишен от това
право.
Предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав счита изложените възражения на
защитата за неоснователни .
Законосъобразно БРС е приел,че са налице
предпоставките на чл.78а от НК и е определил наказанието по тези правила.
Относно размерът на определеното
наказание,въззивният съд намира,че БРС правилно е отмерил размера на наложената
глоба, която е в предвидения минимален размер.
Отчетени са обосновано и законосъобразно
частичните самопризнания на подсъдимия Б. още от досъдебното производство и
оказано съдействие за разкриване на обективната истина , сравнително млада
възраст , семейния и трудов статус, малко дете и безработна съпруга. Безспорно
при тези обстоятелства наказанието правилно е
определено при превес на смекчаващите такива и е наложен минималния
размер на предвиденото наказание, а именно 1000 лв./хиляда лева/, което
действително в достатъчна степен ще постигне целите на наказанието и ще превъзпита Б..
Настоящата инстанция не споделя изводът на
БРС, относно отчетеното като смекчаващо отговорността обстоятелство
отдалеченост на деянието във времето , въпреки ненарушаване на разумния срок.
Видно от материалите по делото досъдебното производство е било забавено поради
спирането му по причина, че подсъдимият
е напуснал местоживеенето си без да уведоми разследващите органи и в
продължение на шест месеца същия е бил търсен ,като знаейки, че е води разследване е напуснал пределите на
България , като съзнателно е попречил за своевременното приключване на
производството.
Правилно предвид виновността на подсъдимия
са ангажирани на основание чл.189 НПК да заплати разноските направени по
досъдебното производтво.
По
изложените по горе мотиви въззивният съд намери обжалваната присъда за правилна
и законосъобразна, а жалбата за неоснователна.
При извършената служебна проверка, въззивната
инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон, които да налагат изменяване на присъдата или нейното отменяване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338
вр. чл. 334 т. 6 от НПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №120 от 25.06.2019г. постановена по НОХД №1561/2019г. от Районен
съд Бургас
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: