Разпореждане по дело №4/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба депозирана от М. Д. М. срещу определение №1579 от 14.06.2011година,постановено по Г.д.№365/2011 година,съгласно описа на Смолянският районен,с което е прекратено производството по Г.д.№365/2011г. по описа на Смолянския районен съд, поради недопустимост на предявените искове.

Във въззивната жалба,която е подробна и мотивирана се релевира оплакване за неправилност на атакуваното определение,поради неговата незаконосъобразност.

Жалбоподателката излага доводи и съображения в насока,че след многобройни разпореждания на съда и оставяния на исковата молба без движение,и в тази връзка след последното уточнение , че иска е предявен срещу ЕВН Б. Еектроразпределение ,съдът без да й предостави отговори или каквито и да са становища на ответната страна, постановява обжалваното определение с аргумента, че ЕВН Б. Еектроразпределение не е надлежен ответник, а такъв по исковете следва да бъде ЕВН Б. Еектроснабдяване ,поради което се поддържа,че не са съобразени основни даказателства и действащи общи условия:

Твърди се на първо място,че жалбоподателката не е била и към настоящият момент не е в никакви договорни или други взаимоотношения с ЕВН Б. Електроснабдяване ,като счита,че единствените й договорни взаимотношения към настоящият момент са с ЕВН Б. Електроразпределение , по силата на обстоятелството, че на 24.04.20 Юг. чрез (КЕЦ) - КЛИЕНТСКИ ЕНЕРГОЦЕНТЪР-С., което е част (структурно звено) от ЕВН Б. Електроразпределение е направена партида , за ел. захранване на собственият й А. с идентификатор 67653.917.594.3.2, находящ се в Г. С., ул. О. № 1, Б. В. В. т.е. договорните ми взаимотношения като потребител са с единствено и само към настоящият момент с Електроразпределение.

Твърди също така,че на този етап това е необорим факт, а съгласно Удостоверение №*3255/ 10.06.2011г. издаден от АВ, в предмета на дейност на ЕВН Б. Електроразпределение , е включена дейност - снабдяване на потребителите присъединени към електроразпределителната мрежа на дружеството, след като това дружество е направило партида на жалбоподателката за ел. захранване, и не са налични други договори с други субекти, то се твърди,че тя е негов потребител,който извод твърди,че е подкрепен от приложената кореспонденция по делото, каквато е водила и е получавала отговори единствено и само с ЕВН Б..( Електроразпределение - Писмо изх.№ 1605887/ 30.04.20Юг.; Жалба вхМ 1605884/27.05.2010г.; Писмо изх. № Е ПМ-00-64/П.10.2010г.; Писмо изх. №Ж-515-1/ 07.07.2010г.; Искане В.№ 1605884/ИЛ.20Юг.; Писмо изх. № 1605884/23.11.201Ог).

Твърди също така,че разпределението на електрическата енергия е последният етап при доставката на електричество до крайните потребители. Електроразпределителната система пренася електрическа енергия от далекопроводите до потребителите. Съгласно определението за потребител: Потребител е физическо или юридическо лице, което използва за собствени нужди, дадени стоки или услуги,поради което счита,че следва да бъдат приложими Общите условия за пренос на електрическа енергия на ЕВН Б. електроразпределение одобрено с решение на ДКЕВР № ОУ -014/ 01.05.2008г.

Поддържа също така,че съгласно чл.10 ,т.4 от Общите условия ЕВН Б. електроразпределение , има право да преустановява или ограничава преноса на електрическа енергия до обекта, а съгласно общите условия ЕВН ЕР - техническите средства за измерването, както и отчитането на ел. енергия е от кръга на компетенция на ЕВН Б. електроразпределение .

Релевиран е и довод,че съгласно чл.34, ал.З от общите условия ЕВН Б. електроразпределение , констатира грешки и коригира сметки на клиентите,като съгласно чл.43 единствено само плащането се извършва към ЕВН Б. Електроснабдяване .Освен това се поддържа,че съгласно чл.59 от общите условие ЕВН ЕР има право да преустанови пренос на ел.енергия т.е. да прекъсне електроснабдяването на обекта. Изразява несъгласие относно приетото от съда, без да е изследвал това обстоятелство приемайки ,че прекъсването е от Електроснабдяване, докато жалбоподателката счита, че прекъсването е по разпореждане на ЕВН ЕР а не от ЕВН ЕС, защото с писмо изх.№ 1605887/ 30.04.2010г., ЕВН Б. Електроразпределение заявяват ,че ел. захранването ще остане прекъснато. Твърди също така,че дори и да бъде игнориран този спор ЕВН Б. Електроразпределение , след като е открило партида за ел.захранване, следва да включи ел. захранването, както и,че към, нито към друго дружество има задължения.

Твърди също така,че не на последно място от компетенцията на ЕВН Б. Електроразпределение според чл.62 от същите условия е да възстановява доставката с ел. енергия. ЕВН Б. Електроразпределение , може само или да укаже на ЕВН Б. Електроснабдяване - дружеството което събира плащанията към ЕВН Б. Електроразпределение , да възстанови захранването с ел. енергия на собственият й апартамент №41 с идентификатор 67653.917.594.3.2, находящ се в Г. С., ул. О. № 1, Б. В. В.Иска да бъде постановено определение, с което да бъде отменено обжалваното определение на С. р. с. и производството да продължи по посоченото Г. дело.

В срока по чл.276,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба В.6333 от 08.07.2011 година от “. Б. Е. Г.,ЕИК *,чрез юр.консулт Щ. Р., който се излагат доводи за законосъобразност на атакуваното прекратително определение.Относно твърденията на жалбоподателката,че не била в никакви взаимоотношения с ЕВН Б. Електроснабдяване , а била във взаимоотношения с ЕВН Б. Електроразпределение се поддържа,че с влизане в сила на промените в Закона за енергетиката(дв бр.74/2006година),привеждащи българското законодателство в съответствие с Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26.06.2003 година относно общите правила за вътрешния пазар за електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО се въвежда забрана дейностите „разпределение на електрическа енергия” и „снабдяване с електрическа енергия” да се извършват от едно и също лице,от което следва и извода,че жалбоподателката М. е в договорни отношения и с двете посочени дружества,като ЕВН ЕР притежава лицензия и извършва дейността „разпределение на електрическа енергия”(чл.39,ал.1 т.3 от ЗЕ) и за тази услуга се дължи цена за достъп до и пренос на електроснабдителна мрежа и основание за това е разпоредбата на чл.98б от ЗЕ, а ЕВН ЕС,притежава лицензия и извършва дейността „снабдяване с електрическа енергия” от краен снабдител(чл.39,ал.1т.10 от ЗЕ).Оспорва се и твърдението,че партидата за захранването на жилището на жалбоподателката е открита при ЕВН ЕР,тъй като става дума за продажба на електрическа енергия,чиято дейност представляваното от въззиваемия дружество няма право да извършва.

На следващо място се поддържа,че ЕВН ЕР само разпределя електрическа енергия, а не я продава на потребителите.

Относно довода,че цялата кореспонденция по процесния случай е водена именно от ЕВН ЕР е развит довод,че тъй като става дума за извършена манипулация на средство за търговско измерване-собственост на преносното или на съответното разпределително предприятие,разположени до или до границата на имота на потребителя и е нормално собственикът на СТИ да отговаря на въпроси,свързани с тях.

На последно място във връзка с възражението,че прекъсването на снабдяването на М. М. е извършено от ЕВН ЕР,а не от ЕВН ЕС не се оспорва този факт,поддържайки,че произтича от разпоредбата на чл.123 а от ЗЕ,даваща право на крайния снабдител,в случая ЕВН ЕС да преустановява временно снабдяването на ел.енергия с потребители,които не изпълняват задължението си по договора за продажба на ел.енергия(в случая Общите условия по чл.98 а от ЗЕ),което временно преустановяване се извършва по от съответното разпределително предприятие ,в случая ЕВН ЕР по искане на крайния снабдител,в случая ЕВН ЕС(по аргумент от чл.123 а от ЗЕ).

Иска се изцяло да бъде потвърдено атакуваното определение.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба, доводите и съображенията, изложени в нея, и като разгледа и прецени приложените по делото документи, намира частната жалба за процесуално допустима и основателна,по следните съображения :

По процесуалната допустимост на частната жалба:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт - чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, и е спазен визираният в чл. 275, ал. 1 от ГПК срок.

По основателността на частната жалба:

За да прекрати производството по делото, съдът е приел в пространните си мотиви, че предявеният иск е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес от предявяването му.Счел е също така,че предявените искове са насочени срещу не надлежен ответник,като излага съображения,че по отношение “. Б. Е. ищцата не дължи суми за консумирана ел.енергия,защото тези суми са дължими на крайния снабдител,какъвто е “. Б. ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”.Развил е съображения,че с оглед особеностите на договора за продажба на електроенергия,който представлява както договор за продажба,така и договор за доставка, и дължими са както стойността на услугата пренос през електроразпределителната мрежа,може да се приеме,че не на снабдителното, а на разпределителното дружество се дължи стойността на услугата”пренос на електроразпределителна мрежа”,но от нормата на чл.43, ал.1 от Общите условия на договорите за пренос през електроразпределителната мрежа на “. Б. Е.(л.54) и обосновава извода,че за тази услуга клиентът отново следва да заплаща на крайния доставчик, а именно “. Б. ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ”.

Развити са и съображения,изхождайки от нормата на чл. 123а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 1.07.2007 г.),съгласно която крайният снабдител има право да преустановява временно снабдяването с електрическа енергия на потребителите при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на потребената електрическа енергия или надвишаване на договорената мощност,с оглед направените в исковата молба и уточненията й към нея, че е спряно снабдяването на апартамента на ищцата с електроенергия, което е различно от преустановяването на преноса и съобразявайки разпоредбата на чл.41, ал.1 от НАРЕДБА № . г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи,че общественият доставчик и крайните снабдители могат да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на потребителите при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на потребената електрическа енергия или надвишаване на договорената мощност.Приема,изхождайки от легалната дефиниция дадена в §1 , т.28а от ДР на ЗЕ, че "краен снабдител" е енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия или природен газ битови потребители и предприятия с по-малко от 50 души нает персонал и с годишен оборот до 19,5 млн. лв., които не са се възползвали от правото си да избират лицето, от което закупуват електрическа енергия или природен газ,която дефиниция се приема,че е възпроизведена и в разпоредбата на чл.94а ЗЕ, като е посочено, че крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия с определено качество и надеждност на битови потребители и предприятия с по-малко от 50 души нает персонал и с годишен оборот до 19,5 млн. лв. в съответствие с правилата по чл. 21, ал. 1, т. 7а., а в ал.2, е посочено, че снабдяването с електрическа енергия по ал. 1 е всеобщо предлагана услуга по смисъла на този закон, която се предоставя при условията на равнопоставеност.Приема се с оглед разпоредбата на чл.98в ЗЕ, че отношенията между крайния снабдител и разпределителното предприятие във връзка със снабдяването с електрическа енергия на потребителите, присъединени към разпределителните мрежи се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия, а въз основа ал.2 на същата разпоредба се счита, че отношенията по чл. 98а и 98б между битовите потребители и предприятията с по-малко от 50 души персонал и годишен оборот до 19,5 млн. лв. и крайния снабдител и разпределителното предприятие се уреждат с общ договор в съответствие с правилата за търговия с електрическа енергия.Приема също така с оглед общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “. Б. ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" , одобрени с решение на ДКЕВР №.г. (публикувани в електронния сайт на дружеството),че се отнасят до услугата "снабдяване" с ел.енергия между ЕВН Б. ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" и потребителите (чл.2), а съгласно чл.3 от тях общите условия регламентират начините и сроковете на отчитане, фактуриране и заплащане на консумираната електроенергия, и условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването.Приема,че в чл.14, ал.1, т.2 от тези общи условия е регламентирано, че крайният снабдител може да откаже снабдяване с електрическа енергия на даден обект когато са налице неизплатени задължения за електрическа енергия от същия клиент, а съгласно чл.31 от тези общи условия - дружеството снабдител им правото да преустанови снабдяването с ел.енергия, ако клиента забави плащането на дължими суми с десет дни след датата на която е следвало да бъде извършено заплащането, а чл.34 е записано, че дружеството възстановява снабдяването след отстраняване на причините за преустановяването му и след като клиента е компенсирал разходите за прекъсването и възобновяване на снабдяването, в случаите когато преустановяването е било по негова вина.

Районен съд е направил извод с оглед изложеното,че за ищцата е налице правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск спрямо крайния снабдител, който е “. Б. Електроснабдяване" , защото именно към това дружество може да бъде налице задължение на краен потребител за заплащането на консумирана ел.енергия и пренос.Приема също така,че дори и да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск спрямо ответника “. Б. Е. това по никакъв начин не би ползвало ищцата, защото в правомощията и компетенциите единствено на крайния снабдител е да възстанови снабдяването, след като причината за прекъсването му бъде отстранена.Приемайки с оглед изложените съображения и въз основа изложените факти в исковата молба, причината за прекъсването на снабдяването е наличието на неплатено задължение,поради което счита,че в интерес на ищцата е да установи, че това задължение не съществува именно спрямо дружеството на което се дължи и изобщо е възможно да се дължи подобно вземане, а това дружество не е настоящия ответник.По същата причина и по отношение на осъдителния иск за реално изпълнение не е налице правен интерес от предявяването му, защото не е налице правоотношение с ответното дружество, което от своя страна няма и правомощието по закон да възстановява снабдяването с електроенергия на краен потребител, и поради тази причина е и не надлежен ответник по този иск.

Излага и съображения,че процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба и обуславя допустимостта на производството, докато материалната легитимация на страните се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност,като приема,че в случая претенциите на ищцата не са насочени спрямо носителят на отричаното с иска право (по отношение на отрицателния установителен иск), защото носител на правото да получава плащания за продажбата и преноса на електроенергия е “. Б. Електроснабдяване" , а не разпределителното дружество, което не е надлежен ответник и по иска за реално изпълнение, защото в исковата молба ищцата е посочила, че иска осъждането на ответника да възстанови захранването с ел.енергия, т.е. снабдяването, а нормативно определено е, че с подобна възможност разполага единствено крайния снабдител.

Въззивният съд счита, че обжалваният акт валиден и допустим,но постановен при неправилно прилагане на съдопроизводствените правила.

Установителният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е средство за защита на оспорени права при наличие на правен интерес, като самото извънсъдебно оспорване легитимира процесуално надлежната страна. Щом ищцата твърди, че в нейна полза съществува право, подлежащо на съдебно осъществяване, е налице интерес от предявения иск. "Интересът от защита произтича от естеството на търсената защита". Само при установителните искове в процедурния закон - чл. 124, ал. 1 от ГПК, е регламентирано изискване за допустимостта на исковата претенция да е налице правен интерес. Виж п-р Ж. С. "Българско гражданско-процесуално право", шесто допълнително и преработено издание, стр. 184 и 207.

Преценката за допустимост на предявения иск предхожда преценката за неговата основателност,т. е. съдът е длъжен след постъпване на искова молба и преди разглеждане по същество на спора, да извърши проверка дали претенцията на ищеца е допустима. При извършване на тази проверка съдът се ръководи единствено от наведените от ищеца твърдения в исковата молба - без да обсъжда представените към нея доказателства. За целта, от обстоятелствената част на исковата молба следва да се изведе наличието на абсолютните процесуални предпоставки - правен спор, интерес от търсената защита, надлежност на страните в спорното право, процесуална правоспособност у ищеца, подведомственост на спора. В случай, че се установят всички тези предпоставки, искът е допустим, а това обуславя задължението на съда да го разгледа и постанови акт по същество, обсъждайки вече представените и събрани по делото доказателства. Разбира се, възможно е такава проверка за допустимост да бъде извършвана и по всяко време, докато е висящо делото, тъй като за допустимостта на иска съдът следи служебно в течение на производството.

Наличието или липсата на процесуална легитимация зависи от правното твърдение на ищеца.Ако той твърди,че е носител на спорното право, а ответникът е длъжник на това право,каквото е положението с предявеният от ищеца иск,то безспорно е,че е налице както активна,така и пасивна процесуална легитимация.Следователно предявените от ищеца отрицателен установителен и иск за реално изпълнение са допустими.

Освен това в настоящия казус, първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл по допустимостта на иска, обсъждайки и доказателствата по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 130 от ГПК, съдът за първоначалната си констатация за недопустимост на иска може да се позове само и единствено след проверка на исковата молба. В случая първоинстанционният съд е направил извод за недопустимост на иска не съобразно това законово указание, а след като служебно е предприел действия по анализ на приложените към исковата молба доказателства.Действията по събирането на доказателства, относимостта им към спора и анализа на същите са последващи, след даване ход на съдебното производство - чл. 142 и чл. 148 ГПК. С разпореждане1413 от 30.05.2011 год. на основание чл. 131, ал. 1 ГПК съдът е постановил изпращане на препис от исковата молба на ответника за даване писмени отговори по нея, което му процесуално действие е последващо това по чл. 130 ГПК и показва преминала проверка за допустимост на исковата молба.

Нещо повече - въз основа на тези доказателства е приел, че иска е предявен срещу ненадлежен ответник, а оттам и извежда извода липсата на правен интерес у ищеца за предявяване на исковете - отрицателния установителен иск и осъдителен иск. Но както бе казано по - горе, правният интерес като предпоставка за допустимост на иска би следвало да се извлече само от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, а доколко същите кореспондират с доказателствата по делото е въпрос на преценка за основателност на предявената претенция,т.е за наличие на материалноправната пасивна легитимация.

Видно от исковата молба, ищецът е твърдял, че е преустановено неправомерно снабдяване с ел.енергия на апартамента,(за който твърди и сочи доказателства за собственост) поради налично задължение за периода 26.08.2008 до 25.02.2010година, предхождащ записване на 24.04.2011година партидата на името на ищцата,поради което се иска да се установи,че не дължи суми за заплащане на ответника „ЕВН Б. Е. за изразходвана ел.енергия,както и да бъде осъден ответника да възстанови ел.захранването на апартамент №41,с идентификатор 67653.917.594.3.2 в Г.,ул.О.”№.Б.В.В.

Следователно, с оглед гореизложеното,макар районният съд е квалифицирал правилно предявените в обективно кумулативно съединение два иска - отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за признаване установено спрямо ответника,че ищцата не дължи сумата 1371.01.лева по задължение за плащане ел.енергия и осъдителен иск за реално изпълнение,с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД за осъждане ответника да възстанови снабдяването на собствения на ищцата апартамент(описан по-горе) с ел.енергия,но неправилно е отказал да ги разгледа, приемайки,че за ищцата липсва правен интерес от предявяването им,поради липсата на ненадлежен ответник за всеки от предявените искове.

Както вече съдът посочи по-горе,съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение, или на едно право, когато има интерес от това. В настоящия случай след като е констатирал, че ответното дружество му е начислило задължение в общ размер на 1371.01лв. ищецът е предявил отрицателния установителен иск производството, по който е прекратено.Касае се за спор във връзка с изпълнението на съществуващото облигационно отношение между страните, за решаването, на който спор инициативата е предприета от ищеца,като при евентуалното уважаване на така предявения отрицателен установителен иск, спорът относно дължимостта на посочената по-горе сума ще бъде решен със сила на присъдено нещо.

Предвид изложеното обсъдените факти от районния съд не обосновават процесуалната недопустимост на предявените искове. Тяхното съществуване или не обосновава извод за основателност, или за неоснователност на твърдяното или претендирано право,поради което атакуваното определение, с което районният съд е прекратил производството по делото, е незаконосъобразно.

По изложените съображения, частната жалба против определението е основателна и по реда на чл. 278 от ГПК следва да бъде отменено обжалваното определение и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по основателността на предявените искове.

Тъй като първоинстанционният съд с постановеното определение се е произнесъл по съществото на повдигнатия правен спор, делото следва да бъде разгледано от друг състав на Смолянски районен съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 274 от ГПК, определението не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното и по реда на чл. 278 ГПК, Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 1579 от 14.06.2011 г., постановено в закрито съдебно заседание по Г. д. № 365 по описа за 2011 г. на Районен съд, Г., с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска с оглед липсата на правен интерес.

ВРЪЩА делото на Р. съд, Г. за произнасяне по основателността на предявените искове от друг състав на същия съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: