Р Е Ш
Е Н И Е
№ 262240 20.08.2021
година град
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести
май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19969 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Н.И.Т.“ Лимитид, рег. № *****, регистрирано със седалище и адрес на
управление: гр. Й.-М., И., ул. „Р.“ № **, представлявано от И. Т., гражданин на
И., роден на *** г., притежаващ паспорт тип * № ******, против „Т. – Здраве и
красота“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „Васил Априлов“ № 158, представлявано от **** Е.
Н. А., с която са предявени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че вземанията му произтичат от сключен
между страните устен договор за заем от 24.09.2007 г., по силата на който в
периода 24.09.2007 г. – 25.05.2017 г. на ответника била предоставена сума в общ
размер на 2 053 000 лева. Целта на предоставените суми била спомагане
развитието и постигането на бизнес целите на ответното дружество. Получаването
на всяка една сума било потвърждавано от подписваните ежемесечно от г-жа Е. А. изявления
за размера на предоставените суми. Поради неизпълнение на задълженията по
договора за заем, от страна на ответника, невръщане на заетите суми и поради
факта, че страните приели, че се касае за безсрочен договор за заем, била
съставена Покана за доброволно изпълнение за връщане на получените суми. В
същата изрично било посочено, че заемът следва да бъде върнат в едномесечен
срок от получаване на поканата, съобразно изискванията на чл. 240, ал. 4 ЗЗД.
Твърди, че поканата била връчена на 30.06.2017 г. на електронния адрес на
длъжника, съобразно изискването на чл. 42, ал. 4 ГПК. Излага, че паричните
средства са преведени по банковата сметка на ответното дружество, но дори и
след връчване на ПДИ на 30.06.2017 г. и до момента, отговор от ответника не е
постъпил, като не са върнати и предоставените в заем суми. Твърди се, че в
полза на ответника е предоставена сумата от общо 12 690 евро, формирана както
следва: сумата от 1200 евро,
преведена по банковата сметка на ответника на 27.04.2016 г.; 1680 евро, преведена по банковата
сметка на ответника на 22.11.2016 г.; 9340
евро, преведена по банковата сметка на ответника на 08.05.2017 г., както и
сумата от 470 евро, преведена по
банковата сметка на ответника на 23.05.2017 г. За събиране на съответните суми
било образувано частно гр. дело № 17849/2017 г. на ПдРС,
I гр.с-в, като след подадено възражение по чл. 423 ГПК за ищеца възникнал
интерес от предявяване на настоящия иск.
С молба с вх. № 4302/18.01.2019 г. ищецът уточнява,
че се касае за един устен договор за заем от 24.09.2007 г., като е уточнен и петитумът на исковата молба.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови
съдебно решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 12690 евро, предоставена по договор за заем от 24.09.2007 г. и
формирана както следва: сумата от 1200
евро, преведена по банковата сметка на ответника на 27.04.2016 г.; 1680 евро, преведена по банковата
сметка на ответника на 22.11.2016 г.; 9340
евро, преведена по банковата сметка на ответника на 08.05.2017 г., както и
сумата от 470 евро, преведена по
банковата сметка на ответника на 23.05.2017 г.
Претендират се разноските за заповедното и
настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, е подал отговор
на исковата молба, с която се заявява, че искът е недопустим и неоснователен,
доколкото в обстоятелствената част на исковата молба се твърди наличието на
договор за заем от 24.09.2007 г. за предоставяне на суми в размер на 2 053 000
лева, а в петитума на исковата молба се иска освен
установяване съществуването на такъв договор за заем, но и се претендира
връщането на заемна сума в общ размер от 12690 евро, от която: сумата от 1200 евро, преведена по банковата
сметка на ответника на 27.04.2016 г.; 1680
евро, преведена по банковата сметка на ответника на 22.11.2016 г.; 9340 евро, преведена по банковата
сметка на ответника на 08.05.2017 г., както и сумата от 470 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 23.05.2017
г. Твърди се недопустимост, предвид обстоятелството, че в петитума
са заявени два иска един установителен и един
осъдителен иск и не ставало ясно дали е предявен установителен
или осъдителен иск.
По основателността на иска, се твърди, че така
изложената обстановка е невярна, непълна и неточна, а по същество искът е
неоснователен и недоказан. Оспорва всички фактически твърдения, изложени в
исковата молба, като твърди, че са неверни и неотговарящи на обективната
действителност. На първо място, оспорват изцяло твърденията за сключен устен
договор за наем от 24.09.2007 г. в размер на 2 053 000 лева със заемодател ищеца – „Н.И.Т.“ Лимитид
и заемател ответника - „Т. Здраве и Красота“ ООД.
Твърди се, че такъв договор никога не е съществувал, никога не е било постигано
съгласие за предоставяне на суми под формата на заем. Оспорва се и получаването
в заем на сумите, претендирани в исковата молба, а
именно: сумата от 1200 евро, преведена по банковата сметка на ответника на
27.04.2016 г.; 1680 евро, преведена по банковата сметка на ответника на
22.11.2016 г.; 9340 евро, преведена по банковата сметка на ответника на
08.05.2017 г., както и сумата от 470 евро, преведена по банковата сметка на
ответника на 23.05.2017 г. Твърди се, че ответникът не е обективирал
съгласие за сключване на заем, не е поел
такова задължение да връща претендираните
суми, посочени в исковата претенция, нито е получавал подобни суми от ищеца - „Н.И.Т.“ Лимитид. Оспорва се
твърдението, че получаването на всяка една сума е потвърдено от
подписаните ежемесечно от **** Е. А. изявления в размера на предоставените
суми. Твърди се, че това твърдение е невярно. Оспорва се твърдението, че
договора за заем е безсрочен, тъй като подобен договор липсва и никога не е бил
сключван. Оспорва се твърдението, че от страна на ищеца е посещавано седалището
на ответника, с цел връчване на покана за доброволно изпълнение. Оспорва се
съдържанието на декларацията за посещение, която не отговаря на обективната
истина и в нея са отразени неверни факти. Оспорва се полагането на подписите в декларацията.
Оспорва се като цяло да е получена покана за доброволно изпълнение, включително
и по електронен адрес, доколкото такъв адрес ответника няма и не се управлява
от страна на дружеството. Оспорва се съдържанието и автентичността на
приложената разпечатка на имейл. Оспорва се представителната власт на адвокат И.П.,
като се твърди, че тя не е била упълномощена да отправя подобни изявления, в
частност, да отправя покана за връщане на заем от името на „Н.И.Т.“ Лимитид. Оспорва се и твърдението, че „Т – Здраве и Красота“
ООД е получавало претендираните суми. Излагат се
твърдения, при положение, че се приеме, че ответникът е получил претендираните суми, те не са били получени на твърдяното
основание, а именно договор за заем за потребление, доколкото между
страните съществуват множество договори
за продажба и износ на стоки, произведени от ответника. Ако се приеме, че
подобни суми са постъпили в ответното дружество, се твърди, че те са били
плащани към ответника по повод продадена и получена продукция. Твърди се, че
липсват елементите на фактическия състав на сключен договор за заем за
потребление. А, ако се приеме, че такъв договор е сключен, се прави възражение
за ненастъпил падеж и изискуемост на вземането, прави се възражение за изтекла
погасителна давност.
С оглед изложеното, искането е производството по
делото да се прекрати като недопустимо, а ако се приеме, че е допустимо, то
тогава искането е да се отхвърлят исковете като недоказани, необосновани и
неоснователни. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Относно допустимостта на предявените
искове:
Видно от
приложеното по делото ч.гр.д. № 17849/2017 г. по описа на ПРС, в полза на ищеца
е издадена заповед за изпълнение за сумата в общ размер на 12690 евро,
представляваща сбор от предоставени в заем парични средства, от които сумата от
1200 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 27.04.2016 г., сумата
от 1680 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 22.11.2016 г.,
сумата от 9340 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 08.05.2017
г. и сумата от 470 евро, преведена по банковата сметка на ответника на
23.05.2017 г.
След проведено производство по реда на чл. 423 ГПК, с Определение от 06.11.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1514/2018 г. по описа на ПОС, е прието възражението на длъжника.
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 17849/2017 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
С допълнителната молба от 18.01.2019 г. ищецът е коригирал петитума на исковата молба, като е съобразил, че се касае за установителни искове, доколкото за вземанията е издадена заповед за изпълнение и настоящото исково производство се явява продължение на заповедното такова, като предметът му е установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение.
Ето защо, съдът
приема, че установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите
вземания.
Относно
основателността на предявените искове:
За успешното провеждане на предявените искове, ищцовото
дружество следва да установи следните правопораждащи
факти, а именно: основанието, от което произтича претенцията му - наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за заем между
страните от посочената дата, по което на ответното дружество са
реално предоставени сумите, претендирани като заемни
такива в исковата молба, наличие на задължение на заемателя
да върне предоставените заемни суми, както и настъпването на изискуемостта на
същите. Във връзка с възражението за изтекла давност, следва да докаже, че
същата е била спирана или прекъсвана.
В тежест на ответното дружество е да установи възраженията си в отговора на
исковата молба, като в случай, че се установи по делото, че е получил претендираните от ищеца парични суми, следва да докаже, че
те са получени на основание договор за продажба. По отношение на възражението
си за изтекла давност, следва да докаже изтичането на предвидения от закона давностен срок.
По делото като
писмени доказателства са приети платежни нареждания /л.11-18/, за извършени от
ищеца преводи по банкова сметка, ***: ответника, за следните суми: сумата от 1200 евро, преведена на 27.04.2016 г., сумата от
1680 евро, преведена на ответника на 22.11.2016 г., сумата от 9340 евро,
преведена на ответника на 08.05.2017 г. и сумата от 470 евро, преведена на
ответника на 23.05.2017 г. В платежните нареждания, като основание за превода е
посочено „изплащане на акционерен заем“.
С
оглед оспорване на превода на отразеното в оригиналните документи основание „refund shareholders loan“ е допусната съдебно –
лингвистична експертиза. От приетото по делото заключение на съдебно –
лингвистичната експертиза се установява, че в превод „shareholders
loan“ означава акционерен заем, предоставен от
акционер на компанията, за да я спаси в критична ситуация. Относно думата „refund“ в. л. З. Ч. посочва, че същата има няколко значения
и може да бъде както съществително, така и глагол. Като съществително се
превежда „възстановяване“ или „възстановена сума“, а глаголът има значения
„давам“, „връщам“, „възстановявам“, „изплащам“. Приема, че ударението в настоящия случай е на втората сричка
на думата и преводът на цялата фраза съответства на представения такъв
от ищеца, а именно: „изплащане на акционерен заем“. Предвид изводите на вещото
лице и разясненията в съдебно заседание, проведено на 25.06.2019 г., съдът
приема, че преводът на приетите по делото платежни нареждания е правилен и
възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
По делото като
писмени доказателства са приети и потвърждения за плащане /л.57-60/, както
следва: за сумата от 1200 евро от дата 27.04.2016 г., за сумата от 1680 евро от
дата 22.11.2016 г., за сумата от 9340 евро от дата 08.05.2017 г. и за сумата от
470 евро от дата 23.05.2017 г. В тях е посочено, че Е. А. потвърждава, че е
получила заем за бизнес цели, както е описано в потвърждението от Е. А. Т. И..
Потвържденията са подписани от Е. А. и е поставен печат на ответното дружество.
Така
представените и приети потвърждения са оспорени по отношение на авторството им
от ответника, като е открито производство по чл. 193 ГПК с протоколно определение
от 30.09.2019 г. В тази връзка е допусната комплексна съдебно-техническа и графологична експертиза.
От
приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническа и графологична експертиза, се установява, че подписът в
представените за изследване документи не е положен от Е. Н. А.. В. л. С.
посочва, че няма разминаване между четирите документа с оглед самото поставяне
и изписване на подписа, като те са еднакво положени. Категоричен е, че има
извършени технически поправки и пренасяния на подпис, като не може да установи
дали има съответствие между извършването на ръкописния подпис и изписването на
ръкописните цифри в тези документи. Не се установява и дали мастилената паста е
еднаква. В открито съдебно заседание, проведено на 24.06.2020 г., вещото лице С.
заявява, че има техническо пренасяне на подписите, което означава, че един и
същ подпис е прехвърлен върху няколко документа.
Ето
защо, предвид заключението на съдебно - техническа и графологична
експертиза, което съдът кредитира изцяло, на основание чл. 193, ал. 2 ГПК във
връзка с чл. 194 ГПК, съдът приема за доказано направеното от ответника
оспорване на авторството на четирите потвърждения за плащане, т.е. приема, че
същите не са подписани от управителя на ответното дружество, както и, че е
оборена формалната доказателствена сила на документите,
че те изхождат от посоченото в тях лице и съответно отразява изявление на
ответното дружество за приемане на изпратените от ищеца суми, като получени по
договор за заем.
Относно
липсата на изразено от Е. А. съгласие за сключване на договори за заем са
приети, представени от ищеца, писмени доказателства – Протоколи за разпит на Е.
Н. А. и Обяснения от последната, от водено досъдебно производство № ЗМ 19/2018
г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“
гр. П. /л.355-359/. В протокол за разпит от 08.02.2018 г., Е. А. заявява,
че няма договор за кредит или заем от б. фирма към и., като тя не е подписвала
такъв договор. Посочва, че всеки път, когато Т. превежда пари по банковата
сметка ги превежда като „заем“, така е пишело в самите платежни нареждания,
като това е с цел да не се плащат фактурите, които са му издавани и
представляваното от нея дружество да работи на загуба, за да не плаща
необходимите данъци тук в Б. и в И.. Посочва, че Т. е пращал пари като заем до
българската фирма, за да не плаща данъци в И..
Макар,
че не се установява оспорените потвърждения да са подписани от упр. на ответното дружество и съответно е оборена тяхната
формална доказателствена сила, съдът, с оглед
твърденията на ищеца, че същите са изпратени от и-мейл
на ответното дружество, съответно отразяват волята на последното за получаване
на процесните суми по договор за заем и поемане на
задължение за връщането им, е допусната съдебно – техническа експертиза.
От
приетото заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че в четирите и-мейла, съответно
от датите: 27.04.2016 г., 22.11.2016 г., 08.05.2017 г. и 22.05.2017 г., са изпратени
именно процесните четири потвърждения, от и-мейл адрес ****** до и-мейл адрес ******. В. л. не установява данни за
манипулации върху процесните електронни писма, както
и на прикрепените към тях файлове. В. л.
сочи, че не се установява техническото
устройство, използвано от подателя с и-мейл адрес ******.
Ето защо и предвид изложеното, съдът приема,
че не се установява, че приетите като писмени доказателства потвърждения за получени
в заем суми, изхождат именно от ответното дружество и изразяват волята му за
поемане на задължения за връщане на предоставени в заем суми.
От изслушаното по делото заключение
на назначената съдебно-счетоводна експертиза на в. л. С. К., неоспорено от
страните, се установява, че след проверка в счетоводството на ответното
дружество, че сумите и по четирите платежни са постъпили по сметка на ответното
дружество с разлики – такси за удръжки по 5 евро, за всеки превод, и са
осчетоводени при него по дебита на сметка 504 „Разплащателна сметка валута“ и
по кредита на сметка 499 „Други кредитори“, с посочено и в четирите превода,
основание на счетоводните операции: „преводи от Н.И.Т.“ Лимитид
И.. В открито съдебно заседание, проведено на 16.12.2019 г., вещото лице сочи, че
по сметка 499 се отчитат задълженията на дружеството към трети лица, но тя не е
заемна сметка. В. л. не установява в счетоводни регистри и по счетоводни сметки
ответникът да е върнал преведените от ищеца суми.
Във връзка с твърденията на ищеца за
сключените между страните договори за заем и тяхната изискуемост, по делото е
приета като писмено доказателство – Декларация от В. И. И. - наемодател на
ответното дружество и К. И. /л.25/. В същата е посочено, че И. Т. многократно е посетил адреса на ответното
дружество и желаел да връчи книжа на Е. А. включително покана за връщане на
заем, но на адреса не бил открит нито законния представител Е. А., нито неин
представител. Отразено е, че г-н Т. ги помолил да съдействат за връчване на
книжа, но не успели да открият упълномощен представител на дружеството, като не
са виждали представителя на дружеството повече от година.
В тази
връзка по делото са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпита на В. И. И.
/по искане на ищеца/. Св. И. установява, че декларацията е подписана от него.
Твърди, че тази декларация не е съставяна от него, но той я подписал. Св. И. заявява,
че познава страните от преди много години, тъй като са му клиенти, като
ответното дружество му е било наемател. Сочи, че И. Т. го е молил за съдействие
за връчване на книжа, преди години, като книжата били във връзка с финансови
задължения. Св. твърди още, че „Т. – здраве и красота“ няма представител на
този адрес много отдавна. И. Т. живеел в И.. Св. заявява, че има парични
претенции към ответното дружество, по който повод бил завел иск, който бил
отхвърлен. Твърди, че имуществото на всички е в имота, но не знае на кого е. В
имота били идвали съдебни изпълнители, като св. им е съдействал за достъп в
имота. Твърди, че фирменото имущество на „Т. – здраве и красота“ е в имота,
като има огромно количество машини в имота.
Предвид така
установените факти, съдът намира следното:
За успешното провеждане на предявените искове, ищцовото
дружество следва да установи следните правопораждащи
факти, а именно основанието, от което произтича претенцията му - наличието на валидно облигационно правоотношение по
договор за заем между страните, по който договор е изпълнило задължението си да
предаде заемната сума на ответника, както и наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на заема, като установи вземането си и
по размер.
По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с
договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение
на заемателя да ги върне. Договорът се счита за
сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на
съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях
или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен
фактическия състав на съглашението. Именно предвид реалния характер на
договора, писменото обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе
си признание, че тя е получена от задължено в заем лице, не може да се цени
като доказателство за сключен договор.
Елементите
от фактическия състав на договора за заем: 1/ съгласие на страните за предаване
от заемодателя в собственост на заемателя на парична
сума със задължение на заемателя да я върне при
настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя, както и настъпването на падежа за връщане на
заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване,
като доказателствената тежест се носи от ищеца –
заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника
– заемател и търси изпълнение на договорно задължение
на заемателя. В Решение № 379/2013
г. от 06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г. на ВКС, IV г.о. е прието, че
договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост
на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество.
В настоящия случай, от събраните по
делото писмени и гласни доказателства и приетите заключения по съдебни
експертизи, съдът приема, че по делото не се установи при условията на пълно и
главно доказване, че между страните са възникнали заемни правоотношения. Липсва
изрично волеизявление на ответното дружество за поемане на задължение за
връщане на преведените суми.
Макар договорът за заем да е
реален, преди кредиторът по него да предаде съответната сума на длъжника,
страните по него трябва да постигнат съгласие, техните волеизявления трябва да
съвпаднат по отношение на съществените елементи на договора – размерът на
заетата сума, срок за връщане.
Не може да се приеме, че всяко
плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за
заем между тях. Правните субекти си предават парични суми на различни
основания. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен
дълг, да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор и др.
При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самия
факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор за заем. В този смисъл е и задължителна за съдилищата съдебна практика, постановена
по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 134/2010
г., ІV г.о.; Решение № 274/19.12.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1285/2012 г., ІV г.о.,
Решение № 361/11.11.2015 г. на ВКС по гр.д. №
1864/2015 г., ІV г.о. и др.
Представените от
ищеца платежни документи, като посоченото в тях основание на превода не
обвързва ответника, ако същият не е приел, че получава средствата именно на
соченото в платежните документи основание – изплащане на акционерен заем. Освен
това от така посоченото основание и приетото по делото заключение на съдебно –
лингвистичната експертиза не може да се обоснове категоричен извод, че се касае
за предоставяне в заем на средства. Използваната дума „refund“ е многозначно, като „изплащане“ е най – общия превод на
същата и може да означава, както даване на заем, така и връщане на заем.
От разпита на Е. А. в досъдебното производство се
установява, че посочването на основание на превеждане на сумите като заем е с
цел избягване на данъчно облагане и не отразява действителните отношения. Както
е прието в Решение от 19.02.2021 г. по
в.гр.д. № 2897/2020 г. по описа на ПОС по идентичен спор между същите
страни, при така установените „неясни
правно-финансови взаимоотношения между тези две свързани търговски дружества по
никакъв начини не може да се направи извод за наличие на устен договор за
заем.“
Освен
нееднозначността на отразеното основание за превеждане на сумите в полза на
ответника, то не се установява по безспорен и категоричен начин ответникът да е
изразял ясно и безпротиворечива воля за приемане на
средствата, като предоставени в заем. От приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
ответникът е посочил като основание на счетоводните операции: „преводи“ и е
осчетоводил сумите в сметка „499“, която вещото лице посочва, че не е заемна сметка.
След
като сумите не са осчетоводени, като заем, то не може да се приеме, че
ответникът е приел основанието, посочено в платежните нареждания от ищеца и се
е съгласил да върне предоставените му суми. В този смисъл са и Решение № 390/20.05.2010 г. по гр.д. №
134/2010 г., IV ГО, Определение № 305/24.09.2015 г. по гр.д. № 159/2015 г., III
ГО. В така цитираното решение е прието, че заемът е реален договор, при който
едната страна предоставя на другата заместими вещи, а
получателят се задължава да ги върне. Този договор не предпоставя
предходни правни отношения между заемателя и заемополучателя. Доказването му става чрез
възпроизвеждането пред съда (пряко или с поредица, изключващи друга възможност
косвени факти) на изявлението на получателя, че получава определена сума пари
със задължението да ги върне.
Съдът
не споделя довода на ищцовата страна, изразен в
писмените бележки, че в случая е доказано съгласието на ответника да върне
заемните суми, доколкото в счетоводството му били осчетоводени процесните суми, като се позовава на Решения № 62 от
09.07.2012 г. по т.д. № № 733/2011 г. ВКС II TO. Цитираното от ищцовата страна решение има за предмет различна хипотеза,
при която има сключен писмен договор за заем, има превод на сумата по сметка на
заемателя, има осчетоводяване на сумата, като макар и
да не е посочено основанието, в счетоводството на това дружество има други
документи, в които е признато изрично, че сумата е предоставена в заем –
разходен касов ордер. Какъвто не е настоящия случай.
С
оглед успешно проведеното производство по оспорване на авторството на приетите
като писмени доказателства потвърждения, които се сочи, че изхождат от
управителя на ответното дружество и доколкото е оборена тяхната формална доказателствена сила, то същите не представляват годни
доказателства, установяващи изявлението на ответника за сключване на договори
за заем за процесните суми.
Предвид
всичко изложено съдът намира, че по делото не се доказа от ищеца при условията
на пълно и главно доказване, че сумите предмет на делото са преведени като заеми
на ответника, който да се е задължил да ги върне.
След като, ищеца, в чиято доказателствената тежест е, не доказа, че са дадени процесните суми в заем, не се установява и твърдяното в
исковата молба наличие на неизпълнение на задължения, произтичащи от невърнати
заеми.
Ето защо и предявените искове са неоснователни
и следва да се отхвърлят.
Относно
разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски. Ответникът претендира съобразно
представения списък на разноски по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и
съдействие, разноски в общ размер на 3 115 лева, от които: 420 лева – за
експертизи, 15 лева – държавна такса за частна жалба по в.ч.гр.д. № 1587/2019
г. по описа на ПОС и 2 680 лева - за заплатено адвокатско възнаграждение, които
следва да бъдат присъдени изцяло в тежест на ищеца.
С оглед направеното от ищеца
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът следва да извърши
преценка.
Съдът, като
съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира
за неоснователно направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй
като същият съответства на процесуалните
усилия за защита интересите на ответника по делото.
Ето защо направените от ответника
разноски в настоящото производство в размер на 3 115 лева, следва да бъдат
присъдени изцяло в тежест на ищеца.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Н.И.Т.“ Лимитид,
рег. № ****, регистрирано със седалище и адрес на управление: гр. Й.-М., И.,
ул. „Р.“ № **, представлявано от И. Т., гражданин на И., роден на *** г.,
притежаващ паспорт тип * № ******, против „Т. – Здраве и красота“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 158, представлявано от **** Е. Н. А., установителни искове за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца, сумата в общ размер на 12 690 евро (дванадесет хиляди шестстотин и деветдесет евро), формирана както следва:
сумата от 1200 евро (хиляда и двеста
евро), преведена по банковата сметка на ответника на 27.04.2016 г.; 1680 евро (хиляда шестстотин и
осемдесет евро), преведена по банковата сметка на ответника на 22.11.2016 г.; 9340 евро (девет хиляди триста и
четиридесет евро), преведена по банковата сметка на ответника на 08.05.2017 г.,
както и сумата от 470 евро (четиристотин
и седемдесет евро), преведена по банковата сметка на ответника на 23.05.2017 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 17849/2017 г. на ПдРС, I
гр.с-в.
ОСЪЖДА „Н.И.Т.“ Лимитид, рег. № ***, регистрирано със седалище и адрес на
управление: гр. Й.-М., И., ул. „Р.“ № **, представлявано от И. Т., гражданин на
И., роден на *** г., притежаващ паспорт тип * № ******, да заплати на „Т. – Здраве и красота“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“
№ 158, представлявано от **** Е. Н. А., сумата в размер на 3 115 лева /три хиляди сто и петнадесет лева/ - деловодни разноски за производството по
настоящото дело и за производството по ч.в.гр.д. № 1587/2019 г. по описа на ПОС.
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.