Р Е Ш Е Н И Е
260354/6.11.2020г.
гр.Варна, 06.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно
заседание на осми
октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА
при секретаря Петя Георгиева, като
разгледа докладваното от председателя АНД № 3101 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Ц.0.“ ООД- ***
срещу Наказателно постановление № 23-0000302/08.04.2020г. на и.д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на дружеството било
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000,00
лева, на основание чл.178б, ал.4, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят изразява становище за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление поради неправилно отразяване на фактическата
обстановка, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Счита за недоказано извършването на нарушението, като
изтъква, че актосъставителят не е възприел лично обстоятелствата около
осъществяването му. Намира, че мястото и датата на извършване на нарушението не
са посочени ясно и недвусмислено, което е довело и до невъзможност да се
извърши проверка за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Твърди, че е
нарушено правото на защита на дружеството, тъй като в НП не е посочено коя
форма на изпълнително деяние на нарушението се приема, че е осъществена.
Поддържа и че административнонаказателната отговорност неправилно е насочена
към дружеството. Привежда доводи за маловажност на случая. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление като неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно
призовано, се представлява от процесуален представител- адв.Ивайло Г. от АК-Шумен,
който поддържа жалбата на изложените в нея основания, като привежда и
допълнителни аргументи.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна
страна–
наказаното юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства,
съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното дружество притежавало Разрешение с №4253 за извършване на
обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС
(категория В). Дейността си дружеството развивало в учебен център, включващ
учебен кабинет и офис, с адрес: гр.Варна, ул.“Вяра“ №7, вх.Б, ет.1, офис 2. На 24.01.2020г.
на входната врата на учебния център липсвало обявено работно време на центъра.
На същата дата около 10,00ч. била
извършена съвместна проверка на дейността на учебния център от служители на ОД
на МВР- сектор Икономическа полиция, НАП и ИА „Автомобилна администрация“
–София, в хода на която липсата на поставено работно време била установена. Бил
изготвен снимков материал, който бил предоставен на служители на ОО „Автомобилна администрация”-Варна и на
24.01.2020г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че не е организирало дейността
на учебния център да се извършва в помещение, използвано за офис, което да
отговаря на изискванията на чл.6а, ал.1, т.5 от Наредба №37/02.08.2002г. на
МТС. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството-Елица
Цанева; бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били
депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 08.04.2020г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател
било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000,00
лева за нарушение на чл.24а, ал.1, т.3 от Наредба №37/02.08.2002г. за условията и
реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление
на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за
тяхното обучение.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства- основно
от разпита на свидетеля Б.Г.И., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. И. не се е намирал
в някакви особени отношения с представители на дружеството и не извлича ползи
от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в
достоверността на неговите показания. Макар и да не е очевидец на обстоятелствата около нарушението, свидетелят
възпроизвежда направени пред него
изявления на служители на ИА „Автомобилна администрация“ –София, които непосредствено
са възприели липсата на поставено работно време на входната врата на учебния
център.
Следва да се отбележи, че законът не ограничава
свидетелските показания единствено до пряко възприетите факти, поради което
няма забрана чрез тях да се установяват изявления на други лица /в този смисъл
е Решение № 755 от 20.10.2006 г.
на ВКС по н. д. № 32/2006 г., II н. о./. В показанията
на св.И. се съдържа достатъчно информация, кореспондираща и на приложените
писмени доказателства, която позволява изложената фактическа обстановка да бъде
счетена за установена по несъмнен начин.
По делото като веществено доказателство е приложена фотоснимка, отразяваща
извършеното нарушение. Последната не е изготвена по реда на НПК и не представлява веществено
доказателствено средство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика
обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които
отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на
доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства
по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които
има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г.
по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС). Съдържащата се в посочената фотоснимка
информация кореспондира изцяло на показанията на свидетеля и подкрепя извода за
тяхната достоверност и съответно-за безспорната установеност на приетата от
съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното: В
настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното
пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед
описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Административнонаказателната отговорност на санкционираното лице е ангажирана за неизпълнение на задължение по чл. 24а, ал. 1, т. 3 от Наредба на № 37 от 02.08.2002 г на МТС, задължаващ лицата, получили разрешение за теоретично и практическо
обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, да
организират дейността в офис, който отговаря на изискванията определени в чл. 6а от същата Наредба. От своя страна нормата на чл. 6а, ал. 1, т. 5 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. изисква на входната врата на помещението, използвано за офис на учебния център, да е обявено работното време. В случая от коментираните по-горе
достоверни доказателства се установява по несъмнен начин, че на входната врата
на учебния център, включващ учебен кабинет и офис, не е било обявено
установеното работно време, с което несъмнено е осъществен състава на
процесното неизпълнение на административно задължение.
За констатираното неизпълнение
дружеството-жалбоподател
правилно и законосъобразно е санкционирано по
реда на чл.178б, ал.4, т.4 от ЗДвП, предвиждащ специална санкция
за лице, получило разрешение за теоретично и
практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство, което разпореди
или допусне организиране на дейността в офис, който не отговаря на
изискванията, определени
в наредбата по чл.152, ал1, т.3 от ЗДвП, а именно
-Наредба № 37 от
02.08.2002 г., какъвто е и процесният случай. Наказанието е
наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, като липсва възможност за
индивидуализация съобразно особеностите на конкретния случай.
Липсват основания да бъде споделено изразеното в жалбата становище за
недоказаност на извършването на нарушението, тъй като издаването на
разрешението било предхождано от проверка, в хода на която е било установено
съответствие на учебния център с нормативните изисквания. Както основателно се
изтъква в депозираното от въззиваемата страна писмено становище, съответствието
с изискванията не е неизменно, а е възможно във всеки момент след издаването на
разрешението да настъпи промяна.
Правилно административнонаказателната отговорност е насочена към
санкционираното дружество. Задължението по чл. 24а, ал. 1, т. 3 от Наредбата е
възложено на лицето,
получило разрешение за теоретично и практическо
обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, а не на ръководителя на учебната дейност. Поради това именно дружеството
следва да бъде санкционирано за неизпълнението на това задължение.
При извършената цялостна служебна
проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при
издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП
съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, видно от приложеното копие на Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Описанието
на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице
да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира
адекватно защитата си. Датата (а именно- тази, на която е липсвало поставено
работно време) и мястото на извършване на нарушението са посочени изрично и
ясно, като не отговаря на действителността твърдението в жалбата, че в НП са
посочени само място и дата на извършване на проверката. Поради това не е налице
претендираното от жалбоподателя затруднение на проверката за спазването на
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Действително, при посочването на приложимата санкционна разпоредба наказващият орган не е
уточнил коя от двете форми на изпълнително деяние („разпореди“ или „допусне“) е осъществена. Допуснатата непрецизност
обаче е несъществена и не е довела до реално накърняване на процесуалните права
на санкционираното лице. Следва да се има предвид и че конкретизация в случая е
трудно постижима, доколкото проверяващите са констатирали липсата на поставено
работно време, но не са разполагали с данни за причините за това.
Невъзможността да се установи дали несъответствието с нормативните изисквания е
разпоредено или допуснато обаче не заличава факта на извършеното нарушение и не
би могла да обуслови отпадането на административнонаказателната отговорност на
санкционираното лице.
Не представлява съществено процесуално нарушение
посочването в НП, че нарушението е извършено виновно, доколкото очевидно се
касае за техническа грешка, а и
допуснатата непрецизност очевидно не е от естество да затрудни реализирането на
правото на защита на дружеството.
По изложените съображения съдът приема, че наказващият орган правилно е констатирал
наличието на процесното административно нарушение; надлежно е издирил приложимия
закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил законосъобразно
наказание, при спазване на изискванията
на ЗАНН.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка
тежест от обичайните нарушения от този вид. Касае се за формално нарушение,
несвързано с настъпването на конкретни вредни последици, чиято тежест да бъде
преценена. Поради това за формирането на извода за маловажност на случая е
необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около
извършването на деянието, във връзка с които тежестта на
нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната. В случая няма данни за
наличие на подобни обстоятелства, което изключва приложението на цитираната
разпоредба.
Предвид изложеното искането за отмяна на наказателното постановление се
явява неоснователно. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното
от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК,
вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За
защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение
се определя от съда. В случая производството
по делото е протекло в едно съдебно заседание, като случаят не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в
размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава
изцяло Наказателно постановление № 23-0000302/08.04.2020г. на и.д.
директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на „Ц.0.“ ООД- ***, ЕИК:*********, на основание чл.178б, ал.4, т.4
от ЗДвП, е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 1000.00 лева за
нарушение на чл.24а, ал.1, т.3 от Наредба
№37/02.08.2002г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване
на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и
реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „Ц.0.“ ООД- ***, ЕИК:********* да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: