РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. В.А
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110211730 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Л. Г. срещу наказателно постановление
/НП/ № 21-4332-014604/15.07.2021г., издадено от началник група към СДВР,
отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя са наложени
следните административни наказания: глоба в размер на 2000 лева на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
както и глоба в размер на 300 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП за
нарушение на чл. 150 ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения. Поддържа се, че фактическата обстановка не е
правилно установена. Оспорва се компетентността на
административнонаказващия орган, правната квалификация на нарушението,
фактическата обстановка. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Ю., който пледира за
отмяна на НП. Счита, че събраните доказателства не са установили, че
1
жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол. Счита,
че липсват надлежни свидетели на твърдяното нарушение. Поддържа, че
наказанията не са достатъчно индивидуализирани. Разпоредбата на чл. 174,
ал. 3, пр. 1 ЗДвП имала няколко алтернативи, като не била посочена
конкретна. Нормата на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП също имала няколко хипотези,
като не била посочена конкретната. Моли за отмяна на НП и за присъждане
на разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 04.07.2021г. около 03.00 часа в гр. София жалбоподателят М. Л. Г.
управлявал лек автомобил “БМВ” с ДК № по ул. ”Димитър Моллов” с посока
на движението от бул. „Цариградско шосе“ към ул. „Усмивка“.
Жалбоподателят бил спрян за извършване на полицейска проверка от св. В. К.
и колегата му В К. В хода на проверката жалбоподателят не представил на
полицейските служители свидетелство за управление на МПС, което
управлявал, като след извършена служебна проверка било установено, че
СУМПС на водача е отнето по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП след отнемане на
всички контролни точки. За съдействие бил извикан екип на ОПП-СДВР. На
място пристигнал св. Б. К., който предложил на жалбоподателя да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с фабр. № ARNA 0139, като жалбоподателят отказал да му бъде
извършена проверката. Бил изготвен талон за медицинско изследване №
087886, в който било отразено, че Г. отказва да даде проба с техническо
средство за употреба на алкохол, като талонът бил предявен на и подписан от
Г..
Св. Б. К. съставил на М. Г. АУАН № 383150/04.07.2021г. за нарушение
на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП и за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП като в
АУАН било вписано, че нарушителят няма възражения.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП № 22-4332-
014604/15.07.2021г. от началник група към СДВР, О”ПП” при СДВР, с което
на жалбоподателя са наложени административно наказание глоба в размер на
2000 лева за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и глоба в размер на 300 лева на
2
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 150 ЗДвП.
Видно от заповед № 8121з-515/14.05.2018г. актосъставителят е
компетентен да издаде АУАН, а началникът на група в СДВР, ОПП-СДВР е
компетентен да издаде атакуваното НП. Видно от заповед № 8121к-
13180/23.10.19г. е прекратено временното преназначаване на Гергана Б.ова,
началник на 01 група „Административно-наказателна дейност” в 03 сектор
„Административно обслужване” към ОПП-СДВР.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията
на свидетелите Б. К. и В. К., както и събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда
на чл. 283 НПК – АУАН № 383150/04.07.21г., талон за медицинско
изследване № 087886, справка картон на водача, заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. и заповед № 8121к-13180/23.10.19г. на министъра на
вътрешните работи.
Съдът намира, че фактическата обстановка, приета за установена, се
доказва по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства,
събрани чрез разпита на свидетелите Б. К. и В. К.. От показанията на св. К. се
установява както факта на управлението от страна на М. Г., така и
непредставянето на СУМПС и установяването впоследствие
неправоспособност на водача, а от показанията на св. Б. К. се установява
отказа на водача Г. да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол. От показанията на К. се установява, че е предложил на
жалбоподателя да бъде проверен с техническото средство за употреба на
алкохол, но той е отказал. Приобщените по делото писмени доказателства
изцяло подкрепят гласните доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП водач на МПС, който
откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
алкохол в кръвта, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок
от две години и глоба от 2000 лв.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗдвП не се интересува от това дали
водачът на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол или
3
наркотични вещества или не. За да е съставомерно деянието по реда на
цитираната разпоредба необходимо и достатъчно е лицето да е водач на МПС
и след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за
употреба на алкохол, да е отказало да му бъде направена проверка.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на 04.07.2021г.
жалбоподателят М. Г. е управлявал лек автомобил “БМВ” с ДК № по ул.
„Димитър Моллов“ с посока на движението от бул. „Цариградско шосе“ към
ул. „Усмивка“. Безспорно също така се установява, че водачът на МПС Г. е
спрян за проверка от полицейските служители К. и К, а извиканият за
съдействие служител на ОПП-СДВР – св. Б. К., е предложил на Г. да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с номер 0139, като жалбоподателят е отказал да му бъде направена
проверката.
Абсолютно ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание,
въз основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, е дали Г. е бил употребил алкохол или не, респ. дали е
управлявал МПС след употреба на алкохол. Отказвайки да бъде изпробван за
употреба на алкохол със съответното техническо средство /независимо дали
преди това жалбоподателят е употребил алкохол или не/ Г. е осъществил от
обективна страна състава на административното нарушение, визирано в чл.
174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната
муотговорност. Показанията на разпитания свидетел Б. К. категорично
установяват това обстоятелство.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при
ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушението на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са спазени изискванията на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН и не са допуснати процесуални нарушения, които да са причина
за отмяна на атакуваното НП. Съдът не споделя доводите в жалбата и в
съдебно заседание за допуснати съществени процесуални нарушения. В
4
АУАН и в издаденото въз основа на него НП са посочени задължителните
реквизити, каквито се изискват съгласно разпоредбата на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, като НП е издадено от компетентен орган видно от приетата по делото
като писмено доказателство заповед № 8121з-515/14.05.18г. на министъра на
вътрешните работи.
В АУАН и НП несъмнено ясно и безпротиворечиво са описани
признаците от обективна страна на вмененото на жалбоподателя
административно нарушение. Съдът не споделя довода на процесуалния
представител на жалбоподателя, че нарушението не е надлежно правно
квалифицирано. В словесната част на НП при описание на обективните
признаци от състава на нарушението са описани всички съставомерни
признаци на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, каквато е и правната
квалификация на нарушението, която напълно съответства на словесното
описание на нарушението. И в акта, и в НП се твърди, че водачът на МПС Г. е
отказал да му бъде извършена проверка за установяване на употребата на
алкохол, което деяние е подведено под нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП,
която правна квалификация е повече от достатъчна за отразяване надлежно и
в съответствие с изискванията на ЗНА на цифровата квалификация на
нарушението. Поради това и неоснователно е твърдението, че е допуснато
съществено процесуално нарушение.
Не е налице смесване на двете хипотези - отказ да бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията
на алкохол в кръвта. Следва да се отбележи, че никъде в АУАН и НП не се
твърди, че жалбоподателят не е изпълнил предписанието на медицинско
изследване. Еднопосочно и в АУАН, и в НП са изложени твърдения, че
вмененото на жалбоподателя нарушение се изразява в отказ на водача да се
тества за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510.
Съдът не споделя и възражението за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН,
тъй като законосъобразно АУАН е съставен в присъствието на двама
свидетели, които са присъствали при установяване на нарушенията – едното
изразяващо се в отказ за извършване на проверка с техническо средство за
употреба на алкохол, а другото – управление на МПС от водач, който е
неправоспособен, установено след служебна проверка.
5
На жалбоподателя М. Г. е наложена глоба в размер на 2000 лв., какъвто е
законоустановеният фиксиран размер на глобата за нарушение на чл. 174, ал.
3 ЗДвП. За това нарушение на жалбоподателя законосъобразно не е наложено
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, тъй като е
установено, че жалбоподателят е неправоспособен водач.
Жалбоподателят е реализирал и състав на нарушение на чл. 150а, ал. 1
ЗДвП, тъй като е управлявал МПС на процесното място и в процесното време,
след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 ЗДвП, а именно
– след отнемане на всички контролни точки. Нарушението се доказва
категорично от показанията на св. К., както и от приобщените писмени
доказателства. Фактът, че нарушението е правно квалифицирано в АУАН по
чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, а в НП по чл. 150 ЗДвП съдът не отчита като съществено
процесуално нарушение, тъй като несъмнено се установява нарушението,
нарушителя неговата вина.
От субективна страна и това нарушение е извършено умишлено, като
правилно е определена санкционната норма по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, като
санкционната норма противно на възражението на адв. Ю. е достатъчно
прецизно посочена, като правото на защита на наказаното лице не е
нарушено. На жалбоподателя законосъобразно е наложена глоба в
максимален размер от 300 лева, който съдът намира за съобразен с високата
степен на обществена опасност на деянието и не следва да бъде намаляван.
НП като законосъобразно следва да бъде потвърдено в цялост.
Не са налице основания за присъждане на разноски, тъй като
въззиваемата страна не е била представлявана от юрисконсулт в съдебното
производство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
014604/15.07.2021г., издадено от началник група към СДВР, отдел ”Пътна
полиция” при СДВР, с което на М. Л. Г. са наложени следните
административни наказания: глоба в размер на 2000 лева на основание чл.
6
174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, както и глоба в
размер на 300 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл.
150 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
от страните, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7