№ 152
гр. Благоевград, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20221200501008 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от особения представител
на Й. С. против решение № 906764/02.09.2022 г., постановено по гр.д. 2236 по описа за
2019 г. на РС-Благоевград.
Жалбоподателят сочи, че решението е незаконосъобразно. Сочи, че от
неизпълнението на задължението за публикуване на ОУ в един централен всекидневник,
следва, че между страните не е възникнала договорна обвързаност, на каквото основание се
претендира вземането. Освен това, не е е изпълнено и задължението, предвидено. в р.XI, чл.
51, ал. 3 от ОУ от търговецът за дялово разпределение - да е отправил писмено искане за
осигуряване на достъп до имота със срок не по-малък от три работни дни преди датата на
осигуряване на достъпа, поради което не е имало основание за задействане на предвидения
в Наредба № 16-334/6.4.2007 г. механизъм за служебно начисляване на топлинна енергия на
имота на ответника. Моли решението да се отмени и се постанови отхвърляне на иска.
Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението да се
потвърди.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
След извършената проверка съдът намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
1
За преценка на доводите в жалбата по правилността на решението, предвид
събраните доказателства, тезите на страните и закона, БлОС намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
С атакуваното решение РС по реда на чл. 422 от ГПК е признал за
установено, че Й. С. дължи на „Т.“, АД сума в размер на 809,22 лв., представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в гр. П., ул. „Л.“, бл. 3, вх. Ж, ап. 118, от която главница в размер на 727,83 лв. за периода
от 1.5.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, и лихва за забава в размер на 71,39 лв. за
периода от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Пред настоящата инстанция няма доводи срещу приетото от
първоинстанционния съд, че Й. С. е собственик на имот, находящ се в гр. П., ул. „Л.“, бл.
3, вх. Ж, ап. 118, който е топлофициран и че сградата, в която се намира е присъединена към
топлопреносната мрежа.
Оспорва се извода в атакуваното решение, че между страните е налице
облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия, на което
договорно отношение се претендира сумата, като се се твърди в жалбата, че липсват
доказателства ищецът да изпълнил задължението се по чл. 150, ал. 2 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ - да е публикувал Общите условия не само в един местен всекидневник,
което е сторил, публикувайки го във в. „СъП.“, но и да ги е публикувал в един централен
всекидневник.
По делото макар Т., АД да твърди, че е изпълнила задължението си за
публикуване на Общите условия според разписанието на нормата в два всекидневника,
представя само публикуването им в местен всекидневник „СъП.“, от който е видно, че това
е сторено в бр. 82 от 29.4.2008 г., като дружеството не представя централния всекидневник,
в който е публикувал ОУ, нито посочва кой е централния всекидневник, в който ги е
публикувал.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР.
Според чл. 150, ал. 2 от ЗЕ Топлопреносните предприятия задължително
публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите.
Ето защо според БлОС след като Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, то логично е, публикуваните от Топлофикация –П. на ОУ да са влезли в сила,
след изтичане на срока от публикуването им в местния всекидневник, през който не е
2
постъпило възражение от ответника, поради което непубликуването им и в централен
ежедневник е без правно значение.
Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че между страните
по делото - за периода, за който се претендира неплатената топлинна енергия, е налице
облигационно отношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включени в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139-148/ и в Наредба №
16-334/6.4.2007 г.
Законът утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сградите –етажна
собственост, реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия – чл. 156,
ал. 1 от ЗЕ, като по този начин се гарантира правото на предприятието да получи цената на
доставената до абонатната станция на сградата – ЕС – топлинна енергия.
От тази реално доставената топлинна енергия, всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От заключението на вещото лице по повторно назначената СТЕ се
установява, че дяловото разпределение е извършено от избраната за целта фирма – „Т.“,
EООД като конкретизира, че през процесният период в абонатната станция е монтиран
топЛ.ер, който съответства на одобрения тип и е годен за търговско измерване, поради което
показанията му могат да се считат за достоверни. Вещото лице е съобразило, че
показаниятга на топЛ.ера са отчитани ежемесечно, предвид направената проверка по
карнетите водени от ищеца. Сочи, че показанията на топЛ.ера отчита доставената брутна
топлинна енергия и от нея следва да се приспаднат технологичните загуби. След
приспадането им нетната стойност на топлоенергията, която следва да се разпредели по
имоти на СЕС е 372 085 MWh. Разпределената съвпада с доставената енергия, което сочи
експерта изпълнява изискването за разпределение на потребената топлинна енергия. Според
вещото лице начислените суми са коректни и пресметнати съгласно методологията
утвърдена от действащата нормативна уредба през процесния периода. Прогнозно
определените текущи разходи на топлинна енергия и съответното начислените суми, са
приведени, към реално отчетените или нормативно /служебно/ начислените с
изравнителните сметки за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата,
определени от вещото лице и претендираните от ищеца, като вещото лице и съобразило, че
преизчислените изравнителни суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
Възражението в жалбата е, че няма доказателство за изпълнение на
предвиденото в р.XI, чл. 51, ал. 3 от ОУ търговецът за дялово разпределение да е отправил
писмено искане за осигуряване на достъп със срок не по-малък от три работни дни преди
3
датата на осигуряване на достъпа, поради което не е имало основание за задействане на
предвидения в Наредба № 16-334/6.4.2007 г. механизъм за служебно начисляване на
топлинна енергия на имота на ответника.
Възражението е несъстоятелно. От посоченото от вещото лице в с.з., че от три входа
по 21 имота само в три не е осигурен достъп, логично е според съда да приеме предвид
сравнително големия брой имоти, в който е осъществен достъп в срв. с неосъществения
такъв, че изискването е изпълнено.
Не само вещото лице по повторната експертиза, но и в.л. по първоначалната,
категорично сочат, че дяловото разпределение на топлинна енергия в СЕС за клиенти са
изчислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката чл.
68,чл.69,чл.71 и приложение към чл. 61 т. 5.2, т. 6.1.1, , т. 6.3 от Наредба № Е-РД-04-1 и чл.
139а ЗЕ, в това число и за клиента с абонатен № **********, който е на ответника Й. С..
Поради изложените съображения за несъстоятелност на доводите в жалбата
решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди.
Водим от изложеното ина основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, БлОС
РЕШИ:
Потвърждава решение № 906764/02.09.2022 г., постановено по гр.д. 2236 по описа за
2019 г. на РС-Благоевград.
Постановява на адв. Ана К. Б., назначена за особен представител на Й.ов С. С. да
се заплати определеното и внесено възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата инстанция в размер на 400 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4