№ 3152
гр. София, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100500008 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от М. Я. С. срещу решение №
18162/06.11.2023г., постановено по гр. д. № 13280/2023г. на СРС, 138 с-в, с което СРС
е признал за установено, че М. Я. С. дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД,
сумата от 2 292,36 лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за аб. № 265292, ведно със законна
лихва за период от 31.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 382,02 лева -
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 14.10.2022 г., сумата от 40,47 лева -
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 31.10.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 8,85 лева - мораторна лихва за период от 31.10.2019 г. до
14.10.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
59150/2022г. на СРС, 138 състав.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Поддържа се, че СРС неправилно е приел, че е налице валидна облигационна връзка.
Оспорва между страните да е бил налице договор, сключен при общи условия за
процесния период. Поддържа, че ищецът не е представил доказателства за публикуване
на общите условия в един централен и в един местен ежедневник. Излага доводи, че е
останала недоказана реално потребената топлинна енергия. Моли решението да бъде
1
отменено. Претендира направените във въззивна инстанция разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД, е
депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде
потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Третото лице – помагач, в установения от закона срок, не е подало отговор на
въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които
въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже
основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения
период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното
количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите
нормативни актове, а също и нейната стойност.
Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
2
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик
или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Видно от представения по делото нотариален акт № 83/1994г. М. Я. С. е
придобила собствеността върху топлоснабдения недвижим имот. Представена е и
молба декларация за откриване на партида на нейно име. Ето защо, съдът намира, че за
процесния период страните са били обвързани от облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия, като неоснователни са възраженията на жалбоподателя
в тази връзка.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите
условия те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. С публикуване от
топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване,
като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ,
договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия и общите условия
обвързват ответника. Тоест, се установява, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при
правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По силата на
посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената
топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане цената
на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на
получаване на съответни фактури.
В отговора на исковата молба липсва оспорване, че общите условия не са влезли
в сила, поради непредставяне на доказателства за публикуването им в съответните
ежедневници. За първи път такова оспорване се прави с въззивната жалба, поради
което и това възражение е преклудирано.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото
производство съществува действително правоотношение по договор за продажба на
3
топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при
публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от
ЗЕ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, като съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да
купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на
етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за
упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е
сторено, видно от приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице
помагач е поело задълженията на топлинен счетоводител за процесната сграда по
силата на сключен договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с
лицето по чл.139 б ЗЕ е прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г.,
разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика,
т.е., от въззиваемия, съобразно методиката по приложението към наредбата.
Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма отношение към
съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна експертиза
пред СРС, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се
установява, че ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ, след отчет на уредите за дялово
разпределение. От техническа гледна точка, наличието на метеорологична проверка,
със заключение „съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за този
период ОТ е било годно средство за техническо измерване. Ето защо, по делото е
установено реалното количество доставена ТЕ, като неоснователни са възражения на
жалбоподателя в тази връзка.
Други оплаквания във въззивната жалба не са наведени, поради което съдът е
ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане крайните изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва изцяло да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се
4
бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер общо на
386 лв., от които: 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 286 лв. депозит за особен
представител.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18162/06.11.2023г., постановено по гр. д. №
13280/2023г. на Софийски районен съд, 138 с-в.
ОСЪЖДА М. Я. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.**** 27, вх.****,
ап. 13, да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр.
София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за
въззивната инстанция в размер на 294.61 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Техем сървисис” ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5