Р Е Ш Е Н И Е
№ 2161
гр.Пловдив, 25.11.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на
двадесет и осми октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа
докладваното от съдията АНД № 3271 по описа за 2019 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 422554-F466916
от 26.03.2019г. на Ж.Н.М.на длъжност Началник отдел „Оперативна дейност“ –
Пловдив в ЦУ на НАП с което на „МУСОНИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с БУЛСТАТ ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ресторант „Хемингуей“ № 10,
представлявано от И.В.П. с ЕГН ********** на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 600 лева за нарушение на чл.3,
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на
МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като и
незаконосъобразно. С жалбата се излагат доводи по същество на искането а именно
за недоказаност на нарушението посочено в атакуваното НП, за липсата на явно
волеизявление за предаване и получаване на парични средства, за непосочване на
лицето което е получило парите и в какво качество, за извършено нарушение в
обект – ресторант с наименование което не известно. С жалбата се изразява и несъгласие
с квалификацията на деянието като нарушение, както и основанията за това.
Жалбоподателят редовно призован,
в съдебно заседание се представлява от адв.Б.З. който поддържа жалбата и
искането за отмяна на атакуваното НП.Ангажира събирането на гласни
доказателства. В пледоарията си излага доводи за неизвършителство на твърдяното
нарушение и моли съда да отмени издаденото НП.
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание се представлява
от гл.юрк.Б.Ш.която представя становище за неоснователност на жалбата.
Представя разпечатка от регистъра на НАП за съставени АУАН против дружеството –
жалбоподател. В пледоарията си представя доводи по същество на искането си за
потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно.
Съобразявайки събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Атакуваното НП е издадено въз основа констатациите на съставен на
16.01.2019г. от свидетелката Е.К.Г. – служител Национална агенция за приходите
при ЦУ на НАП, на длъжност **** против дружеството жалбоподател акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № F 466916 за това, че при извършена проверка на
16.01.2019г. в офис на ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП находящ се в
гр.Пловдив ул.“Трети март“ № 28, на представени документи изискани по повод
извършена проверка, документирана с ПИП № 0379310/12.01.2019г. е констатирано
че „Мусони България“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството си на лице по чл.3 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски
обекти чрез фискални устройства на МФ е допуснало нарушение на същата.
Съгласно акта, за платена сума на 25.12.2018г. от В.М.в размер на 100,00
лв. /сто лева/ представляваща капаро за дата 12.01.2019г. от „Мусони България“
ЕООД, ЕИК ********* не е издаден фискален бон от ФУ, нито касова бележка от
кочан отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. На
клиента В.М.от „Мусони България“ ЕООД, ЕИК ********* е издадена само квитанция
към приходен касов ордер серия С № 0590142 от 25.12.2018г. с предмет – капаро
за 12.01.2019г. на обща стойност 100,00 лв.
Съгласно акта, за извършеното плащане в брой е следвало да бъде издаден
фискален касов бон от регистрираното в обекта на дружеството находящ се в
гр.Пловдив, пл.“Съединение“ № 3 фискално устройство модел ISL5011 KL с ИН на ФУ IS013788 и ИН на ФП 12016758. Видно от
издадения КЛЕН от ФУ за дата 25.12.2018г. от гореописаното ФУ, фискален касов
бон за капаро в размер на обща стойност 100,00лв. не е издаден. Към момента на
проверката не е представен, наличен в обекта кочан с ръчни касови бележки
отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Съгласно акта нарушението е извършено в търговски обект, заведение за
обществено хранене – ресторант „Мусони“ на 25.12.2018г. находящ се в
гр.Пловдидв пл.“Съединение“ № 3 стопанисван от „Мусони България“ ЕООД, ЕИК
********* и е констатирано на 16.01.2019г. в офис на ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, находящ се в гр.Пловдив
ул.“Трети март“ № 28 при извършената проверка на представени документи от
„Мусони България“ ЕООД, ЕИК ********* документирано с Протокол за извършена
проверка сер.АА № 0381121/16.01.2019г. /Обр.Кд-78/ във връзка с ПИП №
0379310/12.01.2019г. ведно с приложените доказателства към тях, с което е
нарушил разпоредбите на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във
връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и представляващия
дружеството жалбоподател. Актът е подписан от посочените в него лица,
включително и от представляващия дружеството който след запознаване със
съдържанието му е вписано ръкописно „имам възражения и в три дневен срок ще ги
подам и изложа писменно.“ На датата на съставянето на акта е връчен препис на
представляващия дружеството, удостоверено с разписка, неразделна част от акта.
В законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били представени
писмени възражения/обяснени/ относно съставения акт от страна на
представляващия дружеството.
На
основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана
административната отговорност на дружеството. В издаденото НП по идентичен ас
акта начин е описано нарушението, както и са посочени нарушените правни норми.
Издаденото НП е били връчено на представляващия дружеството на 30.04.2019г. В
срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП.
Разпитана като свидетел в съдебно заседание актосъставителката Е.К.Г.
потвърди авторството на съставения от нея акт, както и участието и в проверката
на обект на дружеството – жалбоподател и установеност на нарушението посочено в
акта.
Разпитани като свидетели в съдебно заседание И.В. и И.Б. посочиха, че
като служители на НАП са участвали в проверка на обект на дружеството –
жалбоподател ресторант „Мемори“ в гр.Пловдив и за установеност на нарушението
посочено в съставения след проверката акт.
Разпитани като свидетели С.Т., Г.С. и Е.Ш. – служители на дружеството –
жалбоподател и работещи в ресторант „Мемори“ посочиха, че практика в работата
на ресторанта получените като капаро суми да се съхраняват в отделна каса, като
към всяка сума има приложен и приходен касов ордер, с посочени дата на
събитието, сума дадена като капаро и лицето от ресторанта което е приело
сумата. Свидетелите посочиха, че след проверката и в изпълнение на дадените им
указания от служителите на НАП сумите получени като капаро вече въвеждат чрез
ФУ като служебно въведени суми.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на
жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно -
наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй
като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно
постановление. Когато АУАН или НП не са
издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове
или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното
ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че
критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е
този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да
се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на
правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени
всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно
тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има
извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред
съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в
акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не
бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй
като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е
законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на
наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването
на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения
нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на
разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган е
този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта
на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно
нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция.
Същите не се считат за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до
доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в
наказателния процес. Когато в хода на административно-наказателната процедура
са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите
на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение.
Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на
процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране
на административно-наказателната отговорност.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка
на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият
състав на Пловдивски районен съд приема от правна страна следното:
При
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения
на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административно наказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата
на чл.42 и чл.43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са
посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от
компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното
нарушение. Не е ограничено правото на нарушителя по чл.44 от ЗАНН в тридневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност,
в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него
не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административно наказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е
засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
нарушаване на правилата за регистриране на всяка доставка на стоки и услуги
чрез издаване на фискален бон, свързани с контрола на държавата за спазване на
тези правила.
На
базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на
становище, че неправилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган,
са квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на
посочената разпоредба на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ вр.
чл.118, ал.1 от ЗДДС. Не се установява от материалноправна страна да е
извършено нарушение по посочената и вменена норма.
Страните
не спорят, че платената сума от 100 лв. е имала функцията на капаро. Според чл.93
от Закона за задълженията и договорите задатъкът служи за доказателство, че
договорът е сключен и обезпечава неговото изпълнение. Задатъкът има
потвърдителна, гаранционна и обезщетително-наказателна функции. Няма пречка
страните по един договор да постигнат съгласие, че даденото при сключване на
договора няма да бъде задатък, а аванс, който не обезпечава изпълнението.
Волята на страните произтича от вписаните операции в заявката за труд и липсата
на спор, за това че сумата от 100 лв. представлява капаро.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 на министъра на
финансите от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства посочената наредба, всяко лице е длъжно да регистрира
и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен
когато плащането се извършва по банков път или чрез наличен паричен превод,
извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи
по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за издаден касов
пощенските услуги /редакция преди изм. ДВ, бр.48 от 2011г./. За целите на
наредбата „фискално устройство“, „търговски обекти“ и „фискална касова бележка
/фискален бон/“ са тези по § 1, т.40 и т.41 от ДР и чл.118, ал.2 от ЗДДС,
съгласно чл.2, ал.1 от същата. Текстът на тази норма е възпроизведен и доразвит
в чл.25 от наредбата, ал.1 на който гласи, че лицата, задължени да използват
ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от
документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите,
когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната
касова бележка се издава при извършване на плащането.
Тоест,
за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка по чл.3, ал.1
от наредбата, следва да е налице извършена продажба на стоки или услуги. В чл.6
и чл.9 от ЗДДС е дадено легално определение на термините доставки на стоки и
доставка на услуги, а датата на възникване на облагаемите доставки на стоки или
услуги като данъчно събитие се определя от чл.25 от ЗДДС. В ал.2 на този текст
се съдържа основното правило за възникване на доставките като данъчно събитие,
съгласно което данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността
върху стоката е прехвърлена или услугата е завършена, а в ал.3 и ал.4 се
съдържат други специфични правила за определяне на датата на възникване на
данъчно събитие. При получаване на плащане /цялостно или частично авансово
плащане/ по доставка на стоки или услуги не се счита, че е възникнала доставка
на стоки или услуги като данъчно събитие. Разпоредбата на чл.25, ал.6 от ЗДДС
предвижда, че когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал.2, 3 и 4, се
извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на
плащането, което е свързано със задължението за начисляване на ДДС по облагаеми
доставки на стоки или услуги, а не със задължението за издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство.
Когато
с плащания на суми по доставки на стоки или услуги, независимо дали същите ще
се третират като капаро /задатък/ или като авансови вноски по продажната цена,
не е осъществена доставка на стока или услуга - няма прехвърляне на право на
собственост или друго вещно право върху стока или извършване на услуги, т. е.
няма доставка на стоки или услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, но в тези
случаи е приложима разпоредбата на чл.33 от Наредба № I-18/2006 г., която
предвижда, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност
/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“
суми. Отбелязванията са в момента на извършването и с точност до минута в
книгата за дневните финансови отчети на страницата на съответната дата. Тази
разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са
задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел
създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните
със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно
въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между
наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния
поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност. Издаването на касова бележка
е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи търговски обекти,
което следва да се изпълнява при получаване на плащане от клиент. Неспазването
на това задължение от субекта води до неблагоприятни последици за фиска, тъй
като не се отчитат приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно
облагане. С разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ е
създадена гаранция за съблюдаване спазване принципите на счетоводството.
По тези причини съдът смята, че с предоставяне на капаро (задатък) не възниква задължение за задълженото лице да издаде фискален касов бон по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредбата във връзка с чл.118, ал. 1 от ЗДДС, тъй като не се извършва доставка/продажба на стоки или услуги. Като е приел обратното, административнонаказващият орган не е приложил правилно материалния закон и е издал незаконосъобразно НП. Това влече и неговата отмяна. Предвид липсата на съставомерност от обективна страна на извършеното нарушение по повдигнатата с АУАН правна квалификация съдът счита, че не може и не следва да бъде изследвана субективната страна на деянието, както и законността на наложената санкция.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 422554-F466916 от 26.03.2019г. на Ж.Н.М.на
длъжност Началник отдел „Оперативна дейност“ – Пловдив в ЦУ на НАП с което на
„МУСОНИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ресторант „Хемингуей“ № 10, представлявано от И.В.П. с ЕГН **********
на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 600 лева за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, във
вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.