Р Е Ш Е
Н И
Е № 4388
гр. Пловдив, 18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на единадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 5007 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от П.Ж.П.
срещу М.Ю.К., с която е предявен иск за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за сумата в общ размер на 5100 лева, изразяваща се в претърпени болки и
страдания и получен силен стрес, уплах и
унижение, в резултат нанесен от ответника удар с юмрук в областта на носа на
07.04.2014 г., както и сумата в размер на 2581.83 лева , представляваща
обезщетение за забава за периода от 07.04.2014 г. до датата на завеждане на
исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В срока по
чл.131 ГПК не постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове по чл.45 ЗЗД, във вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъде уважени така предявените искове ищецът следва, при условията на пълно и главно доказване, да установи вследствие
на противоправното поведение на ответника, да са настъпили неимуществени вреди,
какви точно, причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и противоправното
поведение на ответника, както и конкретния размер на неимуществените вреди,
изискуемост на претенцията. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по
посочените обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на
вземането, следва да докаже, че го е погасил.
По делото не бяха събрани преки и непосредствени доказателства, които да установяват
твърдяното противоправно поведение на ответника. Следва да се посочи, че
обстоятелството, че ответникът не е подал отговор на исковата молба, както и че
не се явил в първото по делото съдебно заседание не освобождава ищецът да
докаже при условията на пълно и главно доказване твърдяното противоправно
поведение на ответника. Не подаването на отговор на искова молба не може да се
приеме като признание на фактите и обстоятелствата, описани в исковата молба.
В случая липсва влязла в сила
присъда по воденото досъдебно производство, поради което и всички обстоятелства
относими към твърдяното непозволено увреждане следва да се установят в
настоящото производство. Нито от представените писмени доказателства –
постановление за спиране на наказателно производство /л.6/, нито от
определението за прекратяване на анд /л.7/ се установява, че ответникът е
нанесъл юмручен удар в лицето на ищеца.
В исковата молба се твърдят
самопризнания на ответника в досъдебното производство при даването на
обяснения, но тези самопризнания не са представени в настоящото производство,
за да ги цени съдът като извънсъдебно признание на факти от значение за делото.
Твърди се и наличието на свидетел – очевидец, но такъв не е ангажиран и доведен
за разпит по делото.
От разпитаните по делото
свидетели – Е. К. Н. и М. Л. Б. /л.31/, които не са очевидци на инцидента, се
установява какво е състоянието на ищеца след него, но не и факти касаещи самото
противоправно поведение на ответника.
Следва да се посочи, че съдът
изрично е указал на ищеца фактическия състав който следва да докаже по делото,
за да бъде уважен предявения иск. С оглед поисканите доказателства с исковата
молба – разпит на двама свидетели, съдът е приел, че ищецът сочи доказателства
за фактите, които твърди. Съдът не може да знае, че исканите свидетели няма да
установят противоправното поведение на ответника. Съдът няма правомощие да
указва на страните, че поисканите или ангажирани от тях доказателства не са
достатъчни за установяване на обстоятелствата, които се твърдят.
С оглед изложеното по делото не
беше установена първата предпоставка за уважаване на иска, а именно противоправното
поведение на ответника, предвид което иска за обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде отхвърлен.
Поради отхвърляне на главния иск,
следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск за присъждане на обезщетение за
забава.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски
се пораждат за ответника. Същият не е направил искане за присъждане на такива,
както и не е представил доказателства за направа на разноски, поради което
такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Ж.П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу
М.Ю.К., ЕГН **********, с адрес: ***, искове за присъждане на сумата в размер на
5100 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
причинените му болки и страдания и получения силен уплах, стрес и унижение в
резултат на нанесена телесна повреда – юмручен удар в областта на носа на
07.04.2014 г. както и мораторна лихва в размер на 2581.83 лева за периода
07.04.2014 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 01.04.2019 г. до окончателното плащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ