Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 25.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и седми април през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
РОСИ
МИХАЙЛОВА
при секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 4304 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 286189 от 26.11.2019 г. по гр.д. № 34474/2018
г. по описа на СРС, ГО, 167 състав е признато
за установено в отношенията между страните и по установителни искове с
правно основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление:*** 23Б срещу ПП „Ред, законност и
справедливост“, ЕИК *****, със съдебен адрес:***, чрез адв. В., че ПП
„Ред, законност и справедливост“ дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми: сумата от 4
005,73 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода
от 01.12.2014 година до 31.12.2016 година за адрес: гр. София, ул. „*****, клуб и салон,
абонатен № 341200 и на основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 415 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 881,72 лева, представляваща обезщетение за забава за
период от 31.01.2015 година до 07.02.2018 година, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.02.2018 година до изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение от 16.02.2018 година по ч. гр.д. №
9966 по описа на СРС, ГО, 167 състав за 2018 година, като съдът е отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД ЕИК
*****, с адрес *** искове за признаване за установено, че ПП „Ред, законност и
справедливост“, ЕИК *****, със съдебен адрес ***, чрез адв. В. дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата от 83,11 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.12.2014 година до 31.12.2016 година за имот с абонатен № 341200 и
сумата от 17,13 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.01.2015 година до 07.02.2018 година.
С решението ответникът е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 587,69 лв., разноски в производството
пред СРС и сумата от 145,25 лева разноски пред заповедния съд.
Недоволен от постановеното решение в уважителната
му част е останал ответникът в производството – ПП „Ред, законност и
справедливост“, който чрез процесуалния си представител адв. В. в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК го обжалва с въззивна жалба с оплаквания, че решението е
незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.
Поддържа се по-конкретно, че представения по делото договор за доставка на ТЕ,
сключен между главните страни по делото е подписан от неоторизирано лице.
Излагат се съображения, че липсва на същия нотариална заверка на подписа и
въззивникът не е страна по него. Възразява, че първоинстанционния съд не се е
произнесъл по възражението му за изтекла погасителна давност за част от
вземанията, за които ищецът е претендирал да е кредитор. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД, чрез
процесуалният си представител юрк. М.К.оспорва подадената въззивна жалба в
нейната цялост. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено при абсолютно
съблюдаване на материалния закон и процесуалните правила, като наведените във
въззивната жалба възражения, са напълно неоснователни. Ответникът е потребител
на ТЕ за стопански нужди. Налице е сключен между страните писмен договор за
продажба на ТЕ, съгласно ТР от 17.05.2017 г. по т.д. № 2/2017 на ОСГК на ВКС,
както и че решението е съобразено с приетите, неоспорени от ответната страна
СТЕ и ССчЕ. Искането към съда е да потвърди пръвоинстанционното решение. Претендира
юрк. възнаграждение и разноски.
Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД
не взема становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV
г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
По доводите във въззивната жалба следва да бъде
отбелязано и следното:
Предявеният пред първоинстанционният съд
иск е установителен, при правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на
ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на
процесния адрес.
Производството се развива след
постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.”
ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК
за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се
явява процесуално допустимо.
Решаващият въззивен състав приема, че в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната
сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените
установителни искове.
Съгласно
разпоредбите на §1, т. 43 /действаща до 17.07.2012 г./ от ДР на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 107/03.12.2003 г./ потребител
на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общински бюджет.
Съгласно
§ 1, т. 33а /изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г./ от ДР на
ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Въззивната инстанция намира, че правилно
първостепенния съд приема за установено договорното отношение между главите
страни досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна
собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за
битови и небитови нужди. От представеният като доказателство по делото пред СРС
Договор_№
23899/341200 от 13.12.2014 година се установява, че считано от 13.12.2014
г. „Т.С.“ ЕАД и ПП „Ред, законност, справедливост“ постигнали съгласие ищцовото
дружество да продава на ПП „Ред, законност, справедливост“ топлинна енергия за
адрес: гр. София, ул. „Козлодуй“ 49, аб. № 341200, код на платеца 1021454. От
приетото от СРС Пълномощно се установява, че Я.Г.Я.е упълномощил С.Д.М.да
представлява ПП „Ред, законност, справедливост“ пред „Т.С.“ ЕАД за откриване,
закриване, прехвърляне, преместване на партиди, както и за всички видове
административни услуги. Същата е подала заявление от 13.12.2014 година, с което
е поискала да бъде открита партида за абонатен № 341200 за отопление на имот с
адрес: гр. София, ул. „*******. Представен е пред СРС и Договор за наем от
06.08.2013 година сключен между СО - район „Сердика“ и ПП „Ред, законност,
справедливост“, с който главните страни са се съгласили политическата партия да
ползва имот с адрес: гр. София, ул. „******* за срок от 12 месеца, считано от
05.08.2013 година. С Анекс № 1 към договор за наем от 06.08.2013 година, срокът
на договора е удължен до 01.01.2017 година.
В разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3
от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди от топлопреносното дружество се осъществява
с писмени договори при Общи условия, които се сключват между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за стопански нужди.
Следователно анализът на събраните по
делото доказателства обосновава извода, че ответника ПП „Ред, законност,
справедливост“ има качеството на потребител на топлинна енергия за небитови
нужди за процесният имот.
Решението е обосновано и правилно и в
частта, в която районният съд приема за
доказан размера на задължението за цена
на топлинна енергия - сумата от 4 005,73 лв.
Изводите на СРС са правилни и са
направени при съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства,
включително чрез заключенията на съдебно - счетоводната и съдебно -
техническата експертизи.
От заключението на приетата и неоспорена
от страните пред първоинстанционния съд СТЕ
се установява, че през процесния период в имота на ответника е имало шест броя
отоплителни тела и един брой водомер за топла вода. На шест от отоплителните
тела са поставени ИРРО. За периода от 05.2015 година до 04.2017 година не е бил
подсигурен достъп за отчет на водомера. Общият топломер в абонатната станция е
отчитан по електронен път в началото на всеки месец като с помощта на
„терминал“ са снемани показанията на топломера в 0.00 часа на първо число на
месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи.
Количеството топлинна енергия за отопление на отделните имоти е разпределяно
между потребителите според показанията на техните уреди. През процесния период
топломерът е преминал метрологични проверки през 2015 година, 2017 година, като
всяка една от проверките е дала заключение за съответствие с одобрения тип.
Експертът е оразмерил задълженията за главница на длъжника по фактури общо на 3
776,62 лева за процесния период, като е посочил, че задълженията възлизат на 4 008,13
лева с оглед останалата сума за доплащане от 231,51 лева след направеното
изравняване.
Според заключението на назначената по
делото Съдебно счетоводна експертиза по
партидата на абонатен номер 341200 за периода от м. 12.2014 година до м. 12.2016
година са издадени общо 54 броя фактури на обща стойност 4 005,73 лева
главница, 83,11 лева такса дялово разпределение. Обезщетението за забава за
периода от 31.05.2014 година до 07.02.2018 година върху главницата за топлинна
енергия експертът е оразмерил на 881,72 лева, а върху таксата за дялово
разпределение – на 17,13 лева.
При определяне на конкретния размер на
задълженията по предявените искове, СРС в правилно приложение на закона е
кредитирал ССчЕ, доколкото вещото лице е изследвало не само размера на
фактурираните задължения, но е съобразило заключението си с конкретния период,
без да извършва прихващания с други периоди.
Ето защо правилен и законосъобразен се
явява извода на СРС, за основателност на исковата претенция, като за периода
м.12.2014 година до м.12.2016 година длъжимата сума за абонатен № 341200 за
потребена топлинна енергия е в размер на 4 005,73 лева.
Основателността на иска за мораторна
лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Настоящият
въззивен състав споделя извода на СРС, че общият размер на обезщетението за
забава върху вземанията за главница в размер на 4 005,73 лева за периода
от 31.01.2015 г. до 07.02.2018 г. възлиза общо на 881,72 лева, до който размер
искът по чл. 86 ЗЗД е основателен.
Според въззивния съд, основателно се
явява възражението на въззивника ответник, че СРС не се е произнесъл по
възражението му за изтекла погасителна давност, поради което и с оглед
наведените във въззивната жалба доводи, съдът намира следното:
Задължението да се заплаща стойността на
топлоенергията е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД - налице са парични задължения, имащи единен правопораждащ факт (договор за
доставка на топлоенергия), чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви (в този смисъл - ТР № 3/2011 г. на BKC-OCГTK). Следователно съгласно
чл. 111, б.”в”, пp. II и III ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и
лихва е 3-годишният срок на погасителна давност. С предявяването на иска се
смята, че давността се прекъсва съгласно чл. 116, б.„б.”, пр. 1 ЗЗД.
Следователно, в настоящия случай давността е прекъсната, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 13.02.2018 г. Следователно, задълженията
за периода от м.12.2014 г. до м.02.2015 г. включително са погасени по давност, поради
което и дължимата сума за главница следва да бъде уважена за сумата от 3 070,79 лв., а до пълният
предявен размер от 4 005, 73 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като
погасен по давност.
Съгласно Общите условия, действали за
процесния период, както и с оглед установения размер на задължението в размер
на 3 070,79 лв. ответникът дължи обезщетение за забава плащането на главницата
за потребена енергия за периода 01.05.2015 г. - 07.02.2018 г. в размер на
602,99 лв., а до пълният предявен размер от 881,72 лв. искът по чл. 86 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност.
Неоснователни са доводите на въззивника
ответник, че приетите пред СРС Договор № 23899/341200 и Заявление за откриване
на партида не го обвързват, тъй като са сключени от лице без представителна
власт. В кориците на гр.д.№ 9966/2018 г на л. 24 е налице пълномощно,
с което политическата партия в лицето на нейния председател Я.Г.Я.е
упълномощила С.Д.М.да представлява ПП „Ред, законност, справедливост“ пред „Т.С.“
ЕАД.
В упражнение на правомощията си по чл. 272
от ГПК решението в ЧАСТТА, с която установителните искове при квалификацията на
чл.415 вр. чл. 422 от ГПК са уважени за сумата над 3 070,79 лв.,
представляваща главница за потребена топлинна енергия за адрес: гр. София, ул.
„*****, клуб и салон, абонатен № 341200 и за сумата над 602,99 лв. обезщетение
за забава върху посочената главница, както и в частта за разноските следва да
бъде отменено, и исковете над посочените размери отхвърлени, като погасени по
давност. В останалата отхвърлителна част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата
инстанция, разноски следва да бъдат присъдени на въззивника ПП „Ред, законност
и справедливост“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 597,74 лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 286189 на
СРС, 167 състав от 26.11.2019 г.,
постановено по гр. дело № 34474/2018 г., с която установителните искове
при квалификацията на чл.415 вр. чл. 422 от ГПК са уважени за сумата над 3 070,79 лв. до 4 005,73
лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия и за периода от м.12.2014
година до 31.12.2016 година за адрес: гр. София, ул. „*****, клуб и салон,
абонатен № 341200 и за сумата от 881,72
лв. обезщетение за забава върху посочената главница за периода от 31.01.2015 г.
до 07.02.2018 г., както и в частта за разноските и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес *** искове за разликата над
3 070,79 лв. до пълния предявен размер от 4 005,73 лв., представляваща
главница за потребена топлинна енергия и за периода от м.12.2014 г. до м.02.2015
г. и за сумата над 602,99 лева, обезщетение
за забава и за период от 31.01.2015 година до 01.05.2015 година като погасени
по давност.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в ЧАСТТА, с която искът при квалификацията на чл.415 вр. чл. 422 от ГПК са уважени за сумата до 3 070,79
лв.както и в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД
ЕИК *****, с адрес *** искове за признаване за установено, че ПП „Ред,
законност и справедливост“ , ЕИК *****, със съдебен адрес ***, чрез адв. В.
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 83,11 лева, представляваща главница за дялово
разпределение за периода от 01.12.2014 година до 31.12.2016 година за имот с
абонатен № 341200 и сумата от 17,13 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2015 година до
07.02.2018 година като неоснователни.
ОСЪЖДА
ПП
„Ред, законност и справедливост“ , ЕИК *****, със съдебен адрес ***, чрез адв. В.
да заплати на „Т.С. ЕАД, ЕИК *****, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 587,69 лв., разноски в производството пред СРС и сумата от 110,30
лева разноски пред заповедния съд.
ОСЪЖДА
„Т.С.
ЕАД, ЕИК *****, с адрес *** да заплати на ПП „Ред, законност и справедливост“ ,
ЕИК *****, със съдебен адрес ***, адв. В. сумата от 597,74 лв. разноски пред
въззивната инстанция.
Решението
е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ 1. 2.