№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в.
гр. д. № 12338 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение
№ 171589/19.07.2019г., постановено по гр. д. № 9231/2019г., Софийски районен
съд е признал на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ищеца Ц.С.С.,
извършено със заповед № 350/18.12.2018г., за незаконно и го е отменил, и е
възстановил на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност „управител – магазин” при ответното дружество – „Т.Б.” АД.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ответника, в която се навеждат
оплаквания за неговата неправилност поради допуснати процесуални нарушения при
обсъждане на доказателствения материал и необоснованост. Не се оспорват
изводите на съда, че работодателят е спазил процедурните изисквания преди
налагане на дисциплинарното наказание. Поддържа се, че районният съд не е
обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност, поради което крайните му
съждения за основателност на предявените искове не отговарят на установеното по
делото. Сочи се, че за периода м. февруари 2018г. – м. април 2018г. е
установено конкретно какви материални ценности са начислени на ищеца, като с
акта за инвентаризация от 01.07.2018г. са установени липси от тези наличности,
които се дължат на поведението на ищеца като материално-отговорно лице. Изтъква
се, че следва да бъде направено разграничение между процесът по затваряне на
търговския обект и процесът по контрол и стопанисване на поверената стока от
страна на управителя по време на функционирането на този обект, като именно за
неосъществяване на достатъчен контрол върху наличносите по време на действието
на обекта е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя. Чрез това си
поведение ищецът е извършил посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни
нарушения, които са довели и до настъпване на имуществена вреда за
работодателя. Твърди се, че преди изготвяне на акта от 01.07.2018г. на
служителя е предоставена възможност да открие липсващите стоки, като същият е
намерил част от тях и това обстоятелство е съобразено в крайния акт относно
стойността на причинена вреда. Поддържа се, че извършените деяния от страна на
служителя представляват и злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на
чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ. Служителят не е положил дължимата грижа за
стопанисване и контрол на поверения му обект и за опазване имуществото на
работодателя, което е довело до настъпването на липси. Съобразно изложеното се
моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендират се
разноски.
Насрещната
страна е депозирала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Твърди
се, че обжалваното решение е постановено след обстоен анализ на събраните
доказателства и обсъждане на всички доводи на страните. Поддържа се, че
обстоятелствата около затварянето на търговския обект са от съществено
значение, тъй като именно въз основа на съставените тогава документи е изготвен
впоследствие актът за инвентаризация от 01.07.2018г. Сочи се, че отговорността
за липсите следва да бъде понесена от ръководещият затварянето на магазина
служител – Г.Г.. Изтъква се, че по делото е установено, че при затваряне на
магазина и изнасяне на стоката са присъствали външни за обекта лица, че част от
стоките са изписвани дистанционно и не всяко преместване е било документално
правилно отразявано, че изписването на стоките е ставало по системна, а не по
физическа наличност. По отношение цялостното състояние на магазина, неговите
външен вид и подредба, се излагат съображения, че те се дължали на обективни
причини като изначално нарушена опаковка на стоките, липсата на достатъчна
наличност за запълване на стелажите и др. Поддържа се, че по време на
управлението на ищеца тъговският обект е бил с добри показатели, което е довело
и до повишаване бонусите на служителите. Съобразно изложеното се моли за
потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните
и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка,
приема следното:
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно
по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен
състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо.
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
В
производството по чл. 344 КТ доказателствената тежест винаги е на работодателя,
като доказването на дисциплинарното нарушение може да се извърши с всички
доказателствени средства.
По
делото не е спорно, че ищецът е заемал длъжността „управител – магазин” при
ответното дружество по безсрочен трудов договор, като със заповед №
350/18.12.2018г., връчена на служителя при отказ на 18.12.2018г., на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ трудовото му правоотношение е прекратено. Заповедта е
мотивирана с допуснати от служителя Ц.С. нарушения на трудовата дисциплина,
изразяващи се в недобро стопанисване на стоките и лош контрол на стоковата
наличност в поверения му обект – „Техномаркет Владимир Вазов”, като при
закриване на магазина са констатирани липси, подробно описани в акт от
01.07.2018г., в общ размер на 16 563,29лв. Също така, при извършване на
ежемесечни проверки от регионалния мениджър относно цялосното функциониране на
обекта е установено, че служителят системно не спазва правилата за контрол на
наличността чрез регулярно преброяване на различните продуктови групи и при
случайна проверка не е установена нужната стокова наличност, а постигнатите
резултати при общата атестационна оценка на магазина са незадоволителни.
Нарушенията са квалифицирани по чл. 187, т. 8 КТ - „злоупотреба с доверието на
работодателя”, чл. 187, т. 9 КТ – „увреждане имуществото на работодателя и
разпиляване на материали, суровини и други средства”, чл. 187, т. 10 –
„неизпълнение на други трудови задължения”, като е налице конкретно препращане
към задължения по длъжностната характеристика.
Между
страните не се спори, че заповедта е издадена от компетентно лице с нужната
работодателска власт, както и че заеманата от ищеца длъжност е отчетническа,
тоест същият е материално-отговорно лице и има трудови функции по събиране,
съхранение, разходване и отчитане на предоставени материални ценности, в който
смисъл са и т. 10.1 и т. 10.4 от
длъжностната характеристика.
По
отношение на първото посочено в заповедта нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се недобро стопанисване на стоки и лош контрол на наличността,
довело до липси в размер на 16 563,29лв., настоящият състав споделя
изводите на районния съд относно спазване на формалните изисквания по чл.
193-195 КТ и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите в тази част. От
събраните доказателства /дадените обяснения и съдържанието на заповедта/ и
направеното признание от страна на ищеца, съдът намира, че за това
дисциплинарно нарушение са поискани обяснения на служителя преди налагане на
дисциплинарното наказание и същият е предоставил такива. С оглед датата на
узнаване за нарушението от страна на работодателя и отсъствието на работника
поради временна неработоспособност, съдът счита, че са спазени и сроковете по
чл. 194, ал. 1 КТ. В тази част заповедта е и достатъчно мотивирана, като
подробно са изложени фактите и деянието /бездействие, изразяващо се в
неупражнен контрол, довел до настъпване на имуществена вреда с неустановен
произход /липса//, нарушителят и законовия текст, въз основа на който е наложено
наказанието. От съдържанието на заповедта може да се направи извод и за
периода, който обхваща това нарушение – от извършената инвентаризация,
възложена със заповед № 18-001/09.01.2018г., до затварянето на търговския
обект. Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ е въведено с оглед изискването на чл.
189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, с оглед съобразяване на сроковете
по чл. 194 КТ и възможносттта на наказания работник за защита в хода на
съдебното производството. Когато изложените мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195 КТ. В случая
тези изисквания са спазени за това нарушение. Ето защо следва да бъде извършена
преценка по същество дали е осъществено посоченото в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина, довело до възникване на липси на стоково-материални
ценности в общ размер от 16 563,29лв.
Между
страните не се спори, че с допълнително споразумение № 78/17.02.2017г. е
променено мястото на работа на ищеца от „Техномаркет – Мол София” на „Техномаркет
– Владимир Вазов”, считано от 20.02.2017г. Безспорно е и обстоятелството, че
към датата на преместването му в този магазин не е извършена инвентаризация на
стоковата наличност, която му се предава.
От
представения акт за извършена инвентаризация за периода
15.01.2018г.-02.02.2018г., възложена със заповед № 18-001/09.01.2018г., на
материалните запаси на магазин „Техномаркет – Владимир Вазов” /л. 88-109/ се
установява, че от комисията са констатирани липси в размер на 25 555,97лв.
и излишък в размер на 12 351,99лв. След отчитане на допустимото отклонение
при стоките с търговски риск е приета липса в размер на 13 080,35лв.
Всички стоки са посочени под опис в акта, като същият е подписан от ищеца Ц.С.
в качеството му на материално отговорно лице, В.С. – одитор и председател на
комисията и другите членове на комисията. В акта изрично е посочено, че
подписалите се лица са съгласни с установените при инвентаризацията липси.
Следва да се приеме, че с направеното изявление ищецът удостоверява, че се е
запознал с наличностите в търговския обект към този момент, съгласил се е с
направените констатации относно техния вид и брой и отговаря за тяхното
последващо разходване като МОЛ.
Последващата
инвентаризация е извършена при затварянето на търговския обект, като за нея е
съставен акт за констатирани липси и излишъци на материални запаси от
01.07.2018г. след извършено сравнение между системната и физическата наличност
на обекта. С този акт са констатирани липси в размер на 31 236,90лв. и излишък
в размер на 14 624,19лв., като след отчитане на допустимото отклонение при
стоките с търговски риск, е прието наличието на липса в размер на
16 563,29лв. /за която сума е наложено дисциплинарното наказание на
ищеца/. Актът е подписан от двамата одитори, като ищецът не го е подписал и е
отказал да го получи, видно от направеното върху него удостоверяване. Доколкото
направената проверка за стоковата наличност в изготвения акт е към момента на
затваряне на търговския обект и в самата заповед за налагане на дисциплинарното
наказание е посочено, че липсите в размер на 16 563,29лв. са констатирани
при закриването на магазина и актът от 01.07.2018г. е във връзка с
освобождаването на обекта, от съществено значение е да се изясни процесът по
изписване и изнасяне на стоките при опразването на обекта. От представената
инструкция на работодателя за затваряне на магазин от веригата /л. 196-197/ е
видно, че изписването на стоката трябва да се извършва по физическа, а не по
системна наличност. От показанията на свиделите Я.и П.се установява, че по
принцип стоката в магазина трябва да се изписва от управител, зам.-управител
или офис мениджър. П., която е заемала длъжността зам.-управител при
затварянето на магазина и е била на работа до 28.04.2018г., разказва, че
стоката се е товарила на палета и по листове се е изписвало това, което е
описано, като товаренето се е случвало от двама – трима човека, а изписването
от един, което е довело до претоварване на програмата и допускане на пропуски.
Свидетелят посочва още, че документооборотът не се е следял, а само са се
събирали хартиените носители, а лица от външна фирма са следяли за изкарването
на стоката. Също така, поради краткия срок и голямото количество стока, в
изписването са се включили и трети лица, външни за магазина, които са изписвали
стока от системата на дружеството. Сред тези лица е бил и Г.Г., на когото е
била възложена организацията по затварянето на обекта. От показанията се
установява, че в процеса на изписване и изнасяне на стоката не е имало кой да
следи съответствие относно бройките и не са разполагали с възможността да
проследяват приготвянето на всяко пале с артикули. Съдът приема показанията на
свидетеля П.за достоверни, тъй като същите почиват на непосредствени възприятия
относно процеса на опразване на магазина, не са вътрешно противоречиви и не се
опровергават от останалия доказателствен материал.
От
показанията на всички разпитани свидетели, както и от направените в хода на
процеса признания от страна на ответника, се установява, че ищецът е търсил
част от изнесената при затварянето на магазина стока в други обекти на
веригата, като такава стока е намерена в склада на дружеството в Айдарово. По
данни на свидетеля Д., в склада е намерена стока в палетата за брак, която не е
била за бракуване, а в нормална наличност, тоест допуснати са грешки при
документалното оформяне и товаренето на годна стока ведно с бракувана такава.
Впоследствие намерената от страна на ищеца стока е била извадена от акта за
констатиране на липсите от 01.07.2018г. Също така Д. посочва, че за времето,
когато ищецът е отсъствал, организацията по затварянето на магазина е била
поета от Г.Г.. Обстоятелството, че цялостната организация е била възложена на
това лице се потвърждава и от изпратеното на 13.03.2018г. електронно съобщение
/л. 193/.
Както
бе посочено по-горе, в производството по чл. 344 КТ доказателствената тежест за
осъществяването на сочените нарушения винаги пада върху работодателя, за
разлика от производството по имуществена отговорност, където съществува оборима
презумпция, че липсата е причина от работник-отчетник, в който смисъл е и
съдебната практика – Решение № 149/15.06.2016г. по гр. д. № 1029/2016г., III ГО на ВКС. Събраните в хода на процеса гласни
и писмени доказателства налагат извода, че при затварянето на търговския обект
са допуснати съществени науршения на установените от работодателя правила
относно документирането, изписването, сортирането, товаренето и изнасянето на
стоково-материалните ценности от магазина. От своя страна тези нарушения,
изразяващи се в изписване на стока от лица, различни от управителя,
зам.-управителя и офис мениджъра, изписването по системна, а не по физическа наличност,
откриването на годна стока в палета с бракувана, и на такава, за която не са
били налице надлежно оформени документи относно изнасянето й, разколебават
констатациите в изготвения на 01.07.2018г. акт относно действителното
количество на липсите, както и че те са резултат от поведението на ищеца.
Липсата представлява вреда с неустановен произход и за да бъде ангажирана
дисциплинарната отговорност на работника за неизпълнение на трудовите му
задължения като материално-отговорно лице следва да бъде установено, че тази
липса се намира в причинно-следствена връзка с поведението му. В случая събраните
доказателства създават обосновани съмнения, че дори липсите да са в сочения
размер, същите са следствие от поведението на ищеца. По делото е установено, че
в първите няколко дни от затварянето на обекта ищецът е бил в платен годишен
отпуск и не е разполагал с възможността да упражнява контрол върху процеса по
опразване на магазина. Ползването на отпуска не може да бъде тълкувано във
вреда на служителя, тъй като същият се разрешава от работодателя – чл. 173, ал.
1 КТ, и ако последният е считал, че присъствието на ищеца е наложително, то е
разполагал с възможността да откаже ползването му в този момент. За този период
организацията по затварянето на обекта е била възложена на Г.Г., който е бил
длъжен да следи правилното протичане на процеса по изнасяне на стоката. Не може
да бъде споделен и доводът на ответника, че в периода на отсъствие ищецът е
разполагал с възможността да упражнява контрол дистанционно (чрез софтуерната
система) с оглед установените по-горе специфики на процеса по опразване на
магазина – изписване на стока само по физическа, реално установена наличност; голямото
количество материални ценности, което се е намирало в магазина, и броя на
работниците, ангажирани с този процес.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав споделя изводите на районния
съд, че работодателят не е установил чрез пълно и главно доказване
осъществяване на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина от страна на
ищеца, довело до настъпване на липси в общ размер на 16 563,29лв.
По
отношение на останалите нарушения, посочени в заповедта за уволнение – че при
извършване на ежемесечните проверки относно цялостнотно функциониране на обекта
е установено, че служителят системно не спазва правилата за конрол на
наличността чрез регулярно преброяване на различни продуктови групи; че при
случайна проверка на произволно избрани артикули не е установена нужната
стокова наличност и че постигнатите резултати при общата атестационна оценка на
магазина са незадоволителни, съдът намира наведените
в исковата молба доводи за нарушение на чл. 193-195 КТ за основателни. На
първо място, по делото не е установено за тези деяния работодателят да е
поискал обяснения от ищеца преди налагане на наказанието. От представените
писмени обяснения на ищеца, които не са оспорени от насрещната страна, е видно,
че са дадени във връзка с констатираните липси при закриване на магазина. В
обясненията е цитирано писмо от работодателя изх. № 18-3243/08.12.2018г. за
искането им, което обаче не е представено по делото, за да се установи за кои
деяния са поискани обясненията. От показанията на свидетеля Х., също се прави извод, че обяснения са поискани
само за резултатите от направената вътрешна ревизия и констатираните
разлики. Ето защо следва да се приеме,
че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ за тези
нарушения, което на основание чл. 193, ал. 2 КТ налага отмяна на дисцплинарното
наказание само на това основание без да се разглежда спора по същество. Дори да
се приеме, че обяснения са поискани за тези нарушения, то издадената заповед в
тази част не отговаря на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ. В заповедта не са
посочени датите, на които са извършвани тези ежемесечни проверки или поне периодът
от време, който обхващат. По този начин не може да се установи дали е налице
твърдяната в заповедта системност и дали са спазени сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ. Още повече, че в самата заповед се сочи само една случайна проверка, при
която не е констатирана нужната стокова наличност. Същата отново не е
индивидуализирана с дата и място на извършване, лице, което я е осъществило,
конкретните стоки, които не са открити. Заповедта не препраща и към друг
документ, в който да са описани тези обстоятелства. Изложеното важи и за
твърдяното нарушение, че „постигнатите резултати при общата атестационна оценка
на магазина са незадоволителни”. Не става ясно нито какъв период обхваща тази
атестационна оценка, нито кога е изготвена, нито от кого, нито има данни да е
доведена до знанието на ищеца, за да може да се защити. Както е прието в
решение № 676/12.10.2010г. по гр. д. № 999/2009г., IV ГО на ВКС, ако спецификата на изпълняваната
работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването на
нарушенията предвид невъзможността за отчитане на отделните действия, а
контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195,
ал.1 КТ са изпълнени с посочване на периода
на извършване на поредицата от нарушения. В случая в заповедта не е посочен
дори период от време, в който да се твърди да са извършвани тези нарушения. Такъв
не би могъл да се извлече и чрез тълкуване на цялостното съдържание на
заповедта. За пълнота следва да се посочи, че по делото не е проведено и пълно
доказване по същество да са извършени сочените нарушения, като въззивната инстанция
споделя изводите на районния съд в тази част и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях.
По
изложените съображения, предявените искове се явяват основателни. Като е
достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно решение, което
следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна. Същата
претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 800лв., като е
представила доказателства за извършването на този разход /л. 36/. Насрещната
страна е направила възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно,
тъй като пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства, делото е приключило с провеждането на едно
открито съдебно заседание, не са налице и други усложнения в процеса. При
съобразяване и фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав
приема, че възнаграждението следва да бъде намалено до 600лв.
При
тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
171589/19.07.2019г., постановено по гр. д. № 9231/2019г. по описа на Софийски
районен съд, Второ гражданско отделение, 168-ми състав.
ОСЪЖДА „Т.Б.” АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес
***, да заплати на Ц.С.С., ЕГН: **********,
с постоянен адрес:***, ж. к. „********, ап. **, сумата от 600 /шестстотин/ лева – разноси във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.