Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………….
гр. София, 09.07.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, Х-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети май две хиляди и
осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ : РУСИ АЛЕКС.В,
мл. с. АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ,
при секретаря Елка Григорова и в
присъствието на прокурора Йорданка Чанкова, разгледа докладваното от съдия АлекС.в ВНОХД
№ 715 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С присъда от 05.04.2016 г. по НОХД № 6046/2009 г., Софийски районен съд –
Наказателно отделение (СРС – НО), 103-ти състав, е отхвърлил и двата солидарно
предявени срещу Д.П.Г.и Г.Д.В. граждански иска, единият от „Г.– **“ ЕООД, а
другият – от „П.х.“ АД, като погасени по давност.
Наказателното производство срещу
двамата преди това е прекратено, съответно на 04.07.2013 г., спрямо Д.Г.,
поради смъртта му, на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК,
което определение е влязло в сила на 20.07.2013 г., и на 18.12.2015 г., спрямо Г.В.,
поради изтекла абсолютна давност, на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал.
1, т. 3 от НПК и чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК, което определение е влязло в сила
на 04.01.2016 г.
Недоволен от така постановената
присъда е останал упълномощеният повереник на гражданския ищец (ГИ) „Г.– **“
ЕООД – адв. П.К., САК, който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, подава въззивна
жалба. В нея се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована и
незаконосъобразна, като постановена при съществено нарушение на процесуалните
правила и материалния закон. Поддържа се, че предявеният граждански иск е
своевременно предявен, при конституирането на ГИ са спазени изискуемите се в
закона формални предпоставки, доказан е по основание и размер и не е изтекла
предвидената в закона давност. Застъпва се становището, че към датата на
предявяване на гражданския иск не е изтекла предвидената в закона погасителна
давност, която е прекъсната с подадената искова молба. Излага се, че
предявеният иск е доказан по основание и размер. Оспорва се направеното
възражение за изтекла давност, като
несвоевременно – преклудирано с изтичане на срока за вземане на отношения
по предявената гражданска претенция. Изтъква се, че последният възможен момент
за такова възражение по допустимостта и основателността на гражданския иск е
бил 09.11.2010 г., когато е бил предявен в съдебно заседание, но защитниците на
подсъдимите не са се противопоставили на приемането му. Желае се отмяна на
първоинстанционната присъда и уважаване в пълен размер на предявения от „Г.– **“
ЕООД граждански иск, заедно със законната лихва, считано от датата на
увреждането, като се претендират и сторените в производството разноски.
С подадената въззивна жалба не се
правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В разпоредително заседание от
20.02.2018 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с
въззивната жалба, както и с приложените материали към делото, прецени, че за
правилното му изясняване не е необходим разпит на гражданския ответник (ГО) В..
Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие,
за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
С оглед прекратеното наказателно
производство срещу гражданския ответник, въззивният съд прецени, че в настоящия
случай разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК не намира приложение, респективно
присъствието му в съдебно заседание не е задължително.
В откритото съдебно заседание пред
въззивната инстанция, проведено на 11.05.2017 г., повереникът на ГИ „Г.–**“
ЕООД – адв. М., поддържа жалбата, по изложените в нея съображения и желае
първоинстанционната присъда да бъде отменена, като неправилна и
незаконосъобразна. Навежда доводи, че към датата на предявяване на гражданския
иск предвидената в закона погасителна давност не е била изтекла и поради това
първоинстанционната присъда се явява незаконосъобразна. Претендира исковата
претенция на дружеството да бъде уважена, ведно със законната лихва от датата
на деянието, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Представителят на СГП намира
жалбата, подадена от ГИ „Г.– **“ ЕООД, за основателна, доколкото за изтичането
на давността не се следи служебно от съда. Посочва, че възражението за давност
е било преклудирано към момента, в който е бил подаден гражданския иск. На това
основание пледира жалбата да бъде уважена.
Процесуалният представител на ГИ – „П.Х.“
АД – Г. Т. – изпълнителен директор на дружеството, се присъединява към
становището на повереника на „Г.– **“ ЕООД и на представителя на държавното
обвинение и желае претенцията на дружеството по исковата молба да бъде уважена.
Служебно назначеният защитник на
подсъдимия (по настоящем само ГО) Г.Д.В. – адв. М., САК, желае така подадената
въззивна жалба от упълномощения повереник на „Г.– **“ ЕООД да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, а присъдата на първия съд да бъде потвърдена,
като правилна и законосъобразна. Поддържа, че фактологията по воденото съдебно
производство е изцяло изяснена и като е счел, че е изтекла абсолютната погасителна
давност за разглеждане на гражданския иск, съдът е постановил правилен съдебен
акт. Посочва, че в хода на съдебното следствие не са установени преки
доказателства по отношение на участието на подс. В. в осъществяване на тежко
престъпление, за което е подведен към наказателна отговорност. Навежда доводи,
че гражданските искове се явяват неоснователни по основание.
Гражданският ответник Г.Д.В.,
редовно призован, се явява пред въззивния съд. Поддържа тезата на защитника си.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във
въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320
от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
След извършване на проверката от страна на настоящия
въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната
жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
За да постанови атакуваната присъда, СРС е провел
съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а именно
чрез прочитане, събраните писмени доказателствени средства. Пред настоящата
съдебна инстанция не бе проведено въззивно съдебно следствие, респективно не
бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да
позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на
районния съд по значимите за целите на настоящото въззивно производство факти е
формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали, като споделя изцяло фактическите и правните му
изводи. Без да бъдат преповтаряни същите, настоящият съдебен състав намира за
необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба и
направените в съдебно заседание, както и в съответствие със законово вмененото
му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да
посочи следното :
Съдебното
производство по НОХД № 6046/2009 г. по
описа на СРС - НО, 103-ти състав, е образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 246, ал. 1 от НПК, въз основа на внесен в СРС – НО обвинителен акт
срещу Д.П.Г.за
това, че :
1. През периода от месец юли до
23.11.2000 г., в гр. София, в съучастие като извършител с Г.Д.В.
(съизвършител), с цел да набави за себе си имотна облага, като заявил пред Ц.А.Я.-
Ч., че заедно с Г.Д.В. могат да осигурят отпускането на кредит от „П.И.Б.“ АД
на представляваното от Я. - Ч. „Г.– **“ ЕООД и като се
представил за длъжностно лице - Й.М.- „един от директорите на П.И.Б.“ и
съдействал на Г.Д.В. да сключи от името на „АНГ К. и С.“ СД с „Г.– **”
ЕООД консултантски договор №
0109-12/2000, възбудил и поддържал у Ц.А.Я.- Ч. заблуждение - че ще осигури
отпускането на банков кредит от „П.И.Б.” АД на представляваната и управлявана
от нея фирма „Г.– **” ЕООД, като се представил за длъжностно лице - Й.М.,
изпълнителен директор на „П.И.Б.” АД и с това причинил на „Г.– **”
ЕООД имотна вреда, в размер на 8 451.99 лв. (осем хиляди четиристотин петдесет
и един лева и петдесет и девет стотинки), като причинената вреда е в големи
размери - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 209, ал.
1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и
2. През периода от месец септември
до 10.10.2000 г., в гр. София, в съучастие като извършител с Г.Д.В. (съизвършител),
с цел да набави за себе си имотна облага, като заявил пред Г. С.С.- прокурист
на „П.Х.” АД, че заедно с Г.Д.В. могат да осигурят отпускане на кредит от „К.И.”
ООД на „П.Х.” АД и сключил с „П.Х.” АД, представлявано от Г. С.С.,
консултантски договор от името на „АНГ К. и С.” СД, и нотариален договор за
учредяване на договорна ипотека от името на „К.И.” ООД, възбудил и поддържал у Г.
С.С.заблуждение - че ще осигури отпускане на кредит в размер на
1 000 000.00 щатски долара от фирма „К.И.” ООД на представляваното от
него дружество - „П.Х.” АД, за което бил подписал консултантски договор между „П.Х.”
АД и „АНГ К. и С.” СД, като се представил за длъжностно лице - представител на
„АНГ К. и С.” СД и като такъв подписал консултантски договор и с това причинил
на „П.Х.” АД имотна вреда в размер на 22 493.70 лв. (двадесет и две хиляди
четиристотин деветдесет и три лева и седемдесет стотинки), представляваща левовата
равностойност на 10 000.00 щатски долара, платени авансово, съгласно чл.
2, ал. 1 от консултантския договор, като причинената вреда е в големи размери -
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 и
пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
и срещу Г.Д.В., за това, че :
1. През периода от месец юли до 23.11.2000
г., в гр. София, в съучастие като извършител с Д.П.Г.(съизвършител), с цел да
набави за себе си имотна облага, като заявил пред Ц.А.Я.- Ч., че заедно с Д.П.Г.,
който представил като Й.М.- „един от директорите на „П.И.Б.”, могат да осигурят
отпускане на кредит от „П.И.Б.” АД на представляваното от Я. - Ч. „Г.– **” ЕООД
и сключил от името на „АНГ К. и С.” СД с „Г.– **” консултантски
договор № 010912/2000 в качеството си на
длъжностно лице - управител и представител на „АНГ К. и С.” СД, в кръга на
своята длъжност, възбудил и поддържал у Ц.А.Я.- Ч. заблуждение - че ще осигури
отпускане на банков креди от „П.И.Б.” АД на представляваната от нея фирма „Г.– **”
ЕООД, за което бил сключен консултантски договор между двете фирми и с това
причинил на „Г.– **” ЕООД имотна вреда в размер на 8 451.99 лв. (осем
хиляди четиристотин петдесет и един лева и петдесет и девет стотинки), като
причинената вреда е в големи размери - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3,
пр. 1 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
от НК ;
2. През периода от месец септември
до 10.10.2000 г., в гр. София, в съучастие като извършител с Д.П.Г.(съизвършител),
с цел да набави за себе си имотна облага, като заявил пред Г. С.С.- прокурист
на „П.Х.” АД, че заедно с Д.П.Г.могат да осигурят отпускане на кредит от „К.И.”
ООД на „П.Х.” АД, и съдействала на Д.П.Г.да бъде сключен с „П.Х.” АД,
представлявано от Г. С.С., консултантски договор за учредяване на договорна
ипотека от името на „К.И.” ООД, в качеството си на длъжностно лице - управител
и представител на „АНГ К. и С.” СД в кръга на своята длъжност възбудил и
поддържа у Г. С.С.заблуждение - че ще осигури отпускането на кредит в размер на
1 000 000.00 щатски долара от фирма „К.И.” ООД, на представляваното
от него дружество „П.Х.” АД, за което бил подписан консултантски договор между
„П.Х.” АД и „АНГ К. и С.” СД и с това причинил на „П.Х.” АД имотна вреда, в
размер на 22 493.70 лв. (двадесет и две хиляди четиристотин деветдесет и
три лева и седемдесет стотинки), представляваща левовата равностойност на
10 000.00 щатски долара, платени авансово, съгласно чл. 2, ал. 1 от
консултантския договор, като причинената вреда е в големи размери - престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С протоколно определение от
09.11.2010 г., СРС – НО, 103-ти състав е приел за съвместно разглеждане с
наказателното производство солидарно предявеният от „Г.– **“ ЕООД граждански
иск срещу подсъдимите Д.П.Г.и Г.Д.В., за сумата от 8 451.99 лв. (осем
хиляди четиристотин петдесет и един и деветдесет и девет стотинки),
представляваща причинени имуществени вреди, в резултат на инкриминираното
деяние и е конституирал дружеството като граждански ищец в процеса.
С протоколно определение от 09.11.2010
г. СРС – НО, 103-ти състав е приел за съвместно разглеждане с наказателното
производство солидарно предявеният от „П.Х.“ АД граждански иск срещу
подсъдимите Д.П.Г.и Г.Д.В. за сумата от 22 493.70 лв. (двадесет и две
хиляди четиристотин деветдесет и три и седемдесет стотинки), представляваща
причинени имуществени вреди, в резултат на инкриминираното деяние и е
конституирал дружеството като граждански ищец в процеса.
Наказателното производство срещу подсъдимите
лица е прекратено, съответно на 04.07.2013 г., спрямо Д.П.Г., поради смъртта
му, на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, което
определение е влязло в сила на 20.07.2013 г., и на 18.12.2015 г., спрямо Г.Д.В.,
поради изтекла абсолютна давност, на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал.
1, т. 3 от НПК и чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК, което определение е влязло в сила
на 04.01.2016 г.
С присъда, постановена на 05.04.2016
г., районният съд е отхвърлил и двата солидарно предявени срещу Д.П.Г.и Г.Д.В.
граждански иска, единият от „Г.– **“ ЕООД, а другият – от „П.х.“ АД, като
погасени по давност.
За да се произнесе в посочения
смисъл, СРС е преценил, че гражданските искове са допустими, но същите са
погасени по давност, тъй като петгодишният давностен срок, предвиден в чл. 110
от ЗЗД, е започнал да тече от момента на деянията, т.е. от 10.10.2000 г. и от
23.11.2000 г., и е изтекъл на 20.10.2005 г., съответно на 23.11.2005 г., а
молбите, с които исковете са предявени, са от 21.10.2009 г. от страна на „Г.– **”
ЕООД, и от 02.11.2009 г. - от страна на „П.Х.” АД, т. е. същите са подадени
след изтичане на петгодишният давностен срок, като е налице и изявление в тази
насока.
Настоящата инстанция изцяло се
солидаризира с изводите на първия съд, че двата
солидарно предявени срещу Д.П.Г.и Г.Д.В. граждански иска, единият от „Г.– **“
ЕООД, а другият – от „П.х.“ АД, са погасени по давност, поради което намира, че
правилно и законосъобразно с присъдата си СРС ги е отхвърлил изцяло. Съображенията
в тази насока са следните:
За съвместно разглеждане в
наказателния процес, СРС е приел предявения от „Г.– **“ ЕООД граждански иск
срещу подсъдимите Д.П.Г.и Г.Д.В., за сумата от 8 451.99 лв. (осем хиляди
четиристотин петдесет и един и деветдесет и девет стотинки), представляваща
причинени имуществени вреди, в резултат на инкриминираното деяние, извършено в
периода от м. юли 2000 г. до 23.11.2000 г. – предмет на наказателното производство.
Приел е и предявения от „П.Х.“ АД граждански иск срещу подсъдимите Д.П.Г.и Г.Д.В.,
за сумата от 22 493.70 лв. (двадесет и две хиляди четиристотин деветдесет
и три и седемдесет стотинки), представляваща причинени имуществени вреди, в
резултат на инкриминираното деяние, извършено в периода от м. септември до
10.10.2000 г. – предмет на наказателното производство.
Така предявените граждански искове
имат своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Посочената
разпоредба по един общ начин вменява в задължение на всички правни субекти да
не нанасят вреда другиму – както морална, така и материална. То има за цел да
обезпечи признатата от Конституцията и законите на страната закрила на
личността, като единство от телесен и духовен интегритет, на основните права и
свободи, както и на обществения ред, като среда за развитие на индивида. Несъобразяването
с това общо правило за поведение влече след себе си неблагоприятни последици за
нарушителя – санкция, изразяваща се във вторичното по своя характер задължение
за репариране на причинените вреди – било чрез възстановяване на съществуващото
до момента на нарушението фактическо или правно положение, било чрез престиране
на парична сума, явяваща се, макар и относителен, еквивалент на причинената
вреда, в случай, че възстановяването ѝ в натура е невъзможно, поради
естеството на накърненото благо. Това е съдържанието на гражданската
отговорност на гражданските ответници Ганев и В., ангажирана в настоящото производство.
Задължението за поправяне на вредите
от непозволено увреждане, по своята правна природа, има обезщетителен характер,
като едновременно с това представлява и едно предупреждение към причинителя на
вредата и другите членове на обществото да не накърняват правата на останалите
правни субекти и сочи последиците от неспазване на това задължение. В
синтезиран вид, елементите на сложния фактически състав на непозволеното
увреждане са следните : да бъде извършено деяние, същото да бъде противоправно и
виновно, от деянието да са настъпили вреди, да е налице пряка
причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. Приемането за
съвместно разглеждане в наказателния процес на граждански иск е допустимо
тогава, когато инкриминираното деяние е и деликт, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Правото да се ангажира гражданската
отговорност на подсъдимите лица за причинените в резултат на престъпното деяние
вреди, обаче, не е неограничено, от гледна точка на срока за упражняването му.
Това разрешение се налага с оглед да не съществува несигурност в правния мир
неоправдано продължителен период от време.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. За вземания от непозволено увреждане давността започва
да тече от откриването на дееца (чл. 114, ал. 3 от ЗЗД). Съгласно константната
съдебна практика (вж. ТР № 5/2006 г. на
ОСГТК, както и решение № 377/29.11.2013
г. на ВКС, ІІ н. о., решение № 220/03.08.2015 г. на ВКС, ІІІ н. о., решение №
579/26.03.2013 г. на ВКС), давността започва да тече от фактическото разкриване
на извършителя, а кога извършителят е разкрит е въпрос на конкретика по всяко
дело (решение № 579/26.03.2013 г. на ВКС и ТР
№ 5/2006 г. на ОСГТК).
Този въпрос в настоящото
производство се поставя само и единствено по отношение на Г.В. Добромир,
доколкото по отношение на Д.П.Г.гражданската претенция не би могла да се
реализира, поради смъртта му и поради факта, че гражданските ищци не са
изпълнили задължението си по чл. 230, ал. 2 от ГПК да посочат наследници на
починалия, в 6-месечен срок от съобщението за смъртта му – съобщена на страните
в открито съдебно заседание (о.с.з.), проведено на 04.07.2013 г. (т. І, л. 410
от съд. производство пред СРС). Съгласно чл. 230, ал. 2 от ГПК : „При смърт на ответника ищецът е длъжен в
шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им
или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за
призоваване на наследниците по реда на чл. 48. При неизпълнение на това
задължение делото се прекратява“. Вярно е, че СРС е допуснал процесуално
нарушение, като при прекратяване на наказателното производство срещу подс. Д.Г.
в о.с.з. на 04.07.2013 г. не е предоставил на гражданките ищци възможност в
6-месечен срок от узнаването за смъртта да посочат негови наследници, срещу
които да се насочи гражданската претенция, но доколкото това нарушение не може
да бъде отстранено на настоящия етап от производството, а и касае правна
възможност, предвидена в закона, а всеки е длъжен да познава закона, то
допуснатото нарушение не дава основание за по-различен извод от вече
направения. За пълнота, следва да се отбележи и пропускът на съда, след
изтичане на 6-месечния срок по чл. 230, ал. 2 от ГПК, да прекрати
производството, по отношение на приетите за съвместно разглеждане с
наказателния процес граждански искове срещу Д.Г., на основание чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 230, ал. 2 от ГПК.
При това, решаващ за крайния изход
на делото е въпросът кога е открита самоличността на предаденото на съд лице, спрямо
което е възможно да се насочи гражданска претенция – Г.Д.В.. Необходимо е да се
изследва кога самоличността му е открита за гражданските ищци, а не за държавното
обвинение, доколкото предмет на разглеждане по делото на настоящия етап е само
и единствено гражданската претенция на ГИ спрямо В..
Събраните по делото материали
позволяват да се заключи, че за ГИ „Г.– **“ ЕООД самоличността на сочения
делинквент е открита на 30.08.2000 г. – датата на сключване на консултантски
договор № 010912/30.08.2000 г. и
изготвяне на РКО към него. Договорът е сключен между „Г.– **“ ЕООД, представлявано
от св. Ц.А.Я.– Ч., в качеството му на възложител, и „АНГ – К. и С.“ СД,
представлявано от Г.Д.В., в качеството му на изпълнител (т. І, л. 33 – л. 35 от
досъдебното производство). Към него е изготвен и РКО (т. І, л. 36 от
досъдебното производство). За ГИ „П.х.“ АД, личността на Г.В. е станала
известна най-късно през м. август 2001 г., при завеждане на исковата молба от „П.х.“
АД срещу СД „АНГ – К. и С.“, представлявано от Г.Д.В. (т. ІІ, л. 136 от
досъдебното производство). Предвид изложеното, следва да се приеме, че
петгодишния давностен срок за предявяване на гражданската претенция срещу В. е
изтекъл най-късно на 30.08.2005 г. – за ГИ „Г.– **“ ЕООД, и най-късно на
01.09.2006 г. – за „П.х.“ АД, т.е. преди предявяването на гражданските искове
за съвместно разглеждане в наказателното производство.
Повереникът на ГИ „Г.– **“ ЕООД
правилно изтъква в жабата си, че за изтичането на предвидения в закона – чл.
110 от ЗЗД, давностен срок, съдът не следи служебно, а към датата на
предявяване на гражданския иск – 09.11.2010 г., защитата не е направила
възражение за изтекла давност. Такова е направено от защитникът на подс. В. едва
в хода на съдебните прения, в о.с.з. на 05.04.2016 г. (т. ІІ, л. 147/гръб от
съдебното производство пред СРС), като адв. М. изрично е заявил : „Считам, че тези искове, които впоследствие
бяха предявени за сумата от 8451,99 лева от „Г.– **“ ЕООД, както и от „П.х.“ АД
за сумата от 22 439,70 лева, не можаха да бъдат доказани в това съдебно
производство, което се водеше до момента, а е изтекла и давността“.
Същевременно, настоящата инстанция намира, че доколкото гражданските искове са
приети за съвместно разглеждане в наказателното производство, което се
подчинява на правилата за извършване на съдопроизводствените действия, визирани
в НПК, тук не намира приложение преклузията, приложима в гражданското
производство, а именно възражението за изтекла давност да може да се направи
най-късно в отговора към исковата молба, по реда на чл. 131 от ГПК.
Правният извод на въззивния съд не
би бил различен, дори и да се приеме, че с образуване на досъдебното
производство – на 04.04.2002 г., т. е. преди приемане на ТР № 5/2006 г. на ОСГТК, давността е била спряна,
на основание чл. 115 от ЗЗД. Все пак и тази хипотеза следва да бъде разгледана,
доколкото едва с приемането на посоченото ТРОСГТК практиката е уеднаквена, по
отношение на съдържанието на понятието „съдебен процес относно вземането“ (така
например, в решение № 63/05.03.2010 г. на ВКС, ІІІ н.о., е прието, че с факта
на образуване на наказателното производство давността за предявяване на
граждански иск за вреди от непозволено увреждане спира да тече). И това е така,
тъй като между датата на образуване на досъдебното производство – 04.04.2002
г., и тази на приемане на сега действащия НПК – 29.04.2006 г., е изминал период
от четири години, през който може да се счита, че давността е била спряна. След
влизане в сила на НПК от 2005 г., до момента на предявяване на гражданския иск
- 09.11.2010 г., е изминал период от четири години и седем месеца, който, като
се прибави към периода, изминал от датата на откриване на делинквента до
04.04.2002 г., отново надвишава петгодишния срок, визиран в чл. 110 от ЗЗД.
Предвид всичко изложено дотук,
въззивният съд намира, че като се е произнесъл в посочения по-горе смисъл, а
именно отхвърлил е и двата, солидарно предявени срещу Д.П.Г.и Г.Д.В.,
граждански иска, единият от „Г.– **“ ЕООД, а другият – от „П.х.“ АД, като
погасени по давност, СРС – НО, 103-ти състав е постановил по същество правилен
и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Възраженията на
повереника на ГИ „Г.- **“ ЕООД в противния смисъл, настоящата инстанция намери
за неоснователни.
При извършената, на основание чл.
314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи
нейното изменяне или отмяна, поради което същата следва да бъде потвърдена, а
въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна, по
изложените съображения.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 05.04.2016 г., постановена по НОХД
№ 6046/2009 г. на СРС - НО, 103-ти състав, с която са отхвърлени и двата,
солидарно предявени срещу Д.П.Г.и Г.Д.В., граждански иска, единият от „Г.– **“
ЕООД, а другият – от „П.х.“ АД, като погасени по давност.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.