РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Пловдив, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330203614 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-003585/ 21.04.2021г. на
Началник група към ОД на МВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция“ с което на
И. Р. С. с ЕГН: **********, с адрес: ... са наложени следните
административни наказания: На основание чл.177, ал.1, т.2 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 300 /триста/
лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от
ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева за нарушение
по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят И. Р. С. обжалва наказателното постановление и моли
същото да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. В
последното по делото съдебно заседание, редовно призован, не се явява
лично, а се представлява от адв. П., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание. По
делото е депозирана молба-становище, в която се излагат доводи за
потвърждаване на процесното НП. Направено е възражение за намаляване
разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения.
1
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 03.04.2021г. около 18:40 часа в гр. Пловдив И. Р. С. управлявал лек
автомобил „Хонда Сивик“, с рама № ..., с рег.№ ..., когато на бул. „България“
– кръстовището с ул. „Дилянка“, той бил спрян за проверка от служители на
с-р „Пътна полиция“, сред които и св. Й. П. И. – м. а. към ОДМВР – Пловдив,
с-р „Пътна полиция“. При проверката контролните органи установили, че
регистрационният номер ... на процесното МПС отговарял на друг автомобил
- чужда собственост, а водачът бил неправоспособен и не носил свидетелство
за регистрация на управлявания от него автомобил, като също така отказал да
му бъде извършена проверка с техническо средство „DRUG CHECK 3000
ARLN-0461” за установяване на употреба на наркотични вещества или техни
аналози. На водача бил издаден и талон за медицинско изследване № ... и 8
броя стикери с № ..., като същият не се явил за изследване.
С горното св. Й. П. И. – м. а. към ОДМВР – Пловдив счел, че
жалбоподателят е нарушил виновно разпоредбите на чл.150 от ЗДвП, чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, за което съставил АУАН с
бланков № 345999/03.04.2021г., който бил подписан от жалбоподателят без
възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН, като
отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин
тази, описана в АУАН.
В своите показания свид. Й. П. И. е потвърдил отразените от него
констатации в АУАН, като заявява в съдебно заседание, че на процесната
дата и място лично е видял, че именно жалбоподателят е управлявал лек
автомобил „Хонда Сивик“, с рама № ..., с рег.№ ..., извършвайки рискови
маневри, за което му е бил съставен и още един акт. Допълва, че след
направена справка е било установено, че процесният автомобил е бил с
регистрационни табели на друга марка автомобил с друг собственик, а не на
автомобила с установената рама, както и че след проверка установил, че
водачът никога не е имал свидетелство за управление на МПС, което било
признато и от нарушителя. Зявява и че същият категорично е отказал да даде
проба за употреба на наркотични вещества.
Съдът кредитира изцяло показанията на горепосочения свидетел тъй
като са логични, последователни, съответни на писмените доказателства и
най-вече изхождат от незаинтересовано от крайния изход на делото лице. Ето
защо съдът намира, че показанията на този свидетел са достоверен източник
на информация относно основния факт на доказване и кореспондират с
писмените доказателства по делото.
При тази безспорно установена фактическа обстановка, Съдът намира
2
от правна страна, че правилно актосъставителя, а и
административнонаказващият орган са ангажирали отговорността на И. Р. С.
по чл.150 ЗДвП, който изисква МПС да се управлява от правоспособен водач.
В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установи по безспорен
начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение. По
категоричен начин се установи от изложеното в АУАН, потвърдено и от
свидетеля Й. П. И., че на процесната дата и място жалбоподателят С. е
управлявал описания по-горе лек автомобил „Хонда Сивик“, с рама № ..., с
рег.№ ..., въпреки че самият той е бил неправоспособен водач и в тази връзка
не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС. Именно
защото той е управлявал автомобила, е бил подведен под отговорност за
последното. Свид. И. е извършил справка в сектор „Пътна полиция” към
ОДМВР - Пловдив и така е установил, че жалбоподателят е неправоспособен,
което с още по-голяма сила се доказва и от справката за нарушител/водач,
видно от която в полетата за издадено СУМПС на жалбоподателя няма
никакви данни. Ако бе обратното, то С. следваше да представи доказателства
оборващи тази констатация. Това обаче не бе сторено. Нормата на чл. 189, ал.
2 ЗДвП въвежда правило, че редовно съставените актове по ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното. В случая от страна на
жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, които да опровергават
залегналите в АУАН констатации и в този смисъл същите имат обвързваща
доказателствена сила за съда, още повече, че по същество жалбоподателят на
оспорва нарушението. Ето защо правлино е ангажирана отговорността му, тъй
като чл.150 ЗДвП изисква всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява
от правоспособен водач.
Следва да се посочи, че глобата в размер на 300 лева е определена при
преценка на отгечаващи вината обстоятелства и се явява съответна на
извършеното, тъй като жалбоподателят е бил неправоспособен, но въпреки
това е извършвал рисковани маневри с автомобила и то в състояние, което го
е накарало да откаже проба за наркотици, а справката му за нарушител/водач
е доказателство, че процесните нарушения съвсем на са инцидентни за него.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото са налице категорични
и безспорни доказателства и за извършено от жалбоподателя
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. По силата на тази
законова разпоредба водач на моторно превозно средство, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на наркотични вещества или техните аналози или не изпълни предписанието
за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
3
Установява се от доказателствата по делото, че на посочената и в
АУАН, и в НП дата жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка
с теническо средство „DRUG CHECK 3000 STK6-ARNK-0961” за
установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози. В тази
връзка му е бил издаден и талон за медицинско изследване. Същият е
получил талонa за медицинско изследване, с който се е запознал и подписал,
но въпреки това няма данни да е отишъл в посоченото лечебно заведение за
да даде кръв и да бъде изследван. Посоченото се дължи единствено и само на
неговото решение. Единствено от волята и желанието на жалбоподателя е
зависело той да отиде и да даде кръвна проба, с която да докаже, че
действително не е употребил наркотични вещества. Предвид горното съдът
намира за правилен направения от наказващия орган извод, че водачът е
нарушил посочената по–горе разпоредба, поради което е ангажирал неговата
отговорност. В случая се установява с категоричност и от показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие актосъставител, че жалбоподателят
С. умишлено е отказал да даде проба с теническо средство „DRUG CHECK
3000 STK6-ARNK-0961” и не е дал кръв за изследване за наличие на
наркотични вещества в кръвта му. Следва да се подчертае, че не се
ангажираха доказателства за противното, а следва да бъде отново посочено,
че съгласно изричната разпоредба на чл. 189, ал. 2 ЗДвП актовете издадени
по реда на същия закон имат презумптивна доказателствена сила до
установяване на противното и в тежест на нарушителя е при условията на
пълно и главно доказване с всички доказателствени средства да докаже, че
констатациите в АУАН не отговарят на обективната действителност.
Доказателства в тази насока от жалбоподателя не са ангажирани. Било му е
дадено достатъчно време за явяване в болничното заведение, тъй като
мястото където е била извършена проверката се доказа, че е било в същото
населено място, където е трябвало да се вземе кръвната проба, като въпреки
това му е бил даден почти максимума от предвиденото в закона време да се
яви, с което по правило е била гаранитрана възможността му да се яви на
време. Не бяха представени някакви доказателства за обективна
невъзможност на жалбоподателя да изпълни в срок задължението си за
явяване за кръвна проба. Същевременно от приложения по делото и напълно
четлив АУАН се установява, че последният също е бил подписан от И.С., от
което следва извода, че жалбоподателят се запознал и с неговото съдържание.
Следователно много добре е разбрал за какво е бил санкциониран и какави
възможности е имал пред себе си като по никакъв начин не са били нарушени
негови права, защото е получил в крайна сметка и екземпляри от
горепосочените документи. Така в пълна мяра настоящата инстанция счита,
че е било гарантирано правото му да се защити по фактите сочещи на
административно нарушение.
Неоснователни са според съда оплакванията за непрецизно дадена
правна квалификация на нарушението. Независимо, че в обстоятелствената
част на наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят е
4
наказан заради отказ да бъде изследван с техническо средство, като е
посочена нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, съдържаща и двата алтернативни
състава на нарушението, става ясно, че санкцията е наложена заради отказ
същият да бъде тестван с теническо средство „DRUG CHECK 3000 STK6-
ARNK-0961”. Именно в подкрепа на тези изводи е и посочената от
административнонаказващия орган санкционна разпоредба - чл.174, ал.3 пр.2
от ЗДвП, предвиждаща наказание за нарушение, при което водачът е отказал
да бъде тестван с Дрегер.
Административнонаказващият орган правилно е определил по вид и
размер наложеното административно наказание за нарушението на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева, без да е лишил
жалбоподателят от право да управлява МПС за 24 месец, тъй като както се
установи лицето е неправоспособно и никога не е придобивало такова право,
че да му бъде то отнето.
Що се касае до нарушението и съответно наложеното за него наказание
по т.3 от наказателното постановление, се установява категорично от разпита
на свидетеля И., а и не се оспорва от самия жалбоподател, че при проверката
той не е представил свидетелство за регистрация на МПС. В тази връзка и
нарушението е доказано. Съгласно чл.100, ал.1 от ЗДвП при движението си
водачът е длъжен да носи набор от документи, като в случая се установява, че
С. не е носил свидетелство за регистрация, което правилно е било
квалифицирано като нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Неносенето на
определените документи и в частност свидетелството за регистрация се
наказва с глоба в твърд размер от 10 лева, съгласно чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от
ЗДвП, която санкционна разпоредба правилно е приложена в случая.
Единствено за пълнота настоящият състав следва да отбележи, че
наличното „разминаване" в акта относно модела на автомобила, а именно, че
първоначално е посочен „Фолксваген Голф“ с рег.№ ..., а в обстоятелствената
част е посочен л.а. „Хонда Сивик“, с рама № ... с рег.№ ... идва от там, че след
справка проверяващите са установили, че „Хондата“ е била с регистрационни
табели на друга марка автомобил, а именно на „Фолксваген Голф“ с рег.№ ...,
който е и с друг собственик, което се установи от показанията на
актосъставителя. Последният обясни и защо в акта е вписан още един издаден
АУАН, а именно защото жалбоподателят е извършил и други нарушения, за
което му е бил издаден друг АУАН.
Следва да бъде отхвърлено и възражението за непосочване на ЕГН на
свидетеля в АУАН, представляващо според жалбоподателя съществено
нарушение на чл. 42, т. 7 от ЗАНН. Процесния АУАН е съставен в
присъствието на свидетеля А. И. В., с адрес .... Имената и адресът на
свидетеля са посочени, а липсва отбелязване за неговия ЕГН. Съдът приема,
че само по себе си това обстоятелство не се приравнява автоматично на
съществено процесуално нарушение. Такава нередовност на АУАН не е
препятствала разкриването на обективната истина. Същевременно са налице
5
достатъчно индивидуализиращи признаци /три имена и адрес/, позволяващи
еднозначното идентифициране на свидетеля. Преследваната от законодателя
цел с правилото за поведение в разпоредбата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН е да
бъдат ясно и недвусмислено индивидуализирани свидетелите по акта в случай
на необходимост от тяхното по-нататъшно участие в производството. В
процесния случай се установи, че тази цел е била изцяло изпълнена, поради
което съществено процесуално нарушение не е допуснато. По тези
съображения съдът приема, че чрез непосочването на ЕГН на свидетел по
акта правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено, а разгледаната
нередовност не е основание за отмяна на НП /така Решение № 2152 от
25.10.2018 г. по к. а. н. д. № 2203/2018 г. на Административен съд – Пловдив
и др./.
Настоящият съдебен състав счита, че конкретните нарушения не биха
могли да бъдат квалифицирани по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на
охраняваните с нарушените материално правни норми обществени
отношения.
Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно
постановление № 21-1030-003585/ 21.04.2021г. на Началник група към ОД на
МВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция“ с което на И. Р. С. с ЕГН **********, с
адрес: ... са наложени следните административни наказания: На основание
чл.177, ал.1, т.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена
ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на
основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 2000
/две хиляди/ лева за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.1,
т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
10 /десет/ лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, следва да бъде
ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-003585/
21.04.2021г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, с-р „Пътна
полиция“ с което на И. Р. С. с ЕГН: **********, с адрес: ... са наложени
следните административни наказания: На основание чл.177, ал.1, т.2 от Закон
за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 300
/триста/ лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.2
от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева за нарушение
по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
6
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7