Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………/04.12.2020г .,гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна- ХХХІІІ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
ГАНЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на
прокурора при Окръжна прокуратура – Варна А А , разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 1003/2020 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл. 203, ал. 1 от АП.
Образувано е по искова молба на „М.г.б.“
ЕАД, ЕИК ***, гр. ***, представлявано от изп. директор П.Д.П. , подадена чрез
адв. С.Ж., срещу Агенция „Митници“ с искане към съда да се
осъди ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 720
лева, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Заявеното основание на исковата претенция е заплатеното
адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателно постановление
/НП/ № 362/2018/2019 г., издадено от директора на ТД „Северна морска“ при
Агенция „Митници“, което наказателно постановление е отменено с решение по анд. № № 2746/2019 г. на Районен
съд – Варна, оставено в сила с решение по канд. № 3289/2019 г. на АдмС – Варна.
В съдебно заседание ищецът, чрез
проц. представител , поддържа исковата претенция и моли съда за уважи
предявения иск за обезщетение поради неговата основателност. Представя се
списък на разноските.
Ответникът – Агенция „Митници“,
чрез процесуалния си представител – ст. юрисконсулт Л С, и в депозиран писмен
отговор на исковата молба , поддържа становище за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция. Твърди се отсъствие на предпоставките,
посочени в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Няма доказателства за реално заплащане
на договореното адв. възнаграждение. Не
следва да се заплаща и ДДС към претендирания адвокатски хонорар, т.к.
дружеството има право да приспадне данъчен кредит в размер на платения ДДС по
фактурата за адвокатска защита и присъждането на хонорара с ДДС би довело до
неоснователно възстановяване на разноски в двоен размер – на приспаднатия ДДС и
на присъдения ДДС.
Отправеното към съда искане е да
отхвърли иска, а в условията на евентуалност се прави искане за частично
отхвърляне на иска като прекомерен и недоказан. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано като
разноски за настоящото производство.
Участващият по делото прокурор
при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност и доказаност
на иска, като сочи, че са налице основанията за уважаването му – отменен
незаконосъобразен акт, реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в
претендирания размер, които са пряка и непосредствена последица от
производството по отмяната на акта. Пледира се за уважаване на исковата
претенция.
Административният съд като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С наказателно постановление №
362/2018 от 15.05.2019 г., издадено от зам.-директора на ТД „Северна морска“
към Агенция „Митници“ на „М.г.б.“ ЕАД е наложена имуществена
санкция в размер на 5480.42 лв. , представляваща 100% от размера на избегнатите
публични държавни вземания на основание
чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от Закона за митниците,
Наказателното
постановление е било обжалвано от наказаното дружество, като в тази връзка е
образувано анд. № 2746/2019 г. на ВРС, в хода на което съдебно производство
дружеството е било представлявано от адв. С.Ж. въз основа на приложено по
делото на ВРС адв. пълномощно и договор за правна защита /л. 6-7 от анд . №
2746/2019 г. на ВРС/ . В договора
за правна защита и съдействие от
30.04.2019 г., сключен между „ М.г.б.“ ЕАД и адв. Ж. , се съдържа сведение за договорен адв. хонорар от 720 лв. с включен
ДДС. По това дело е представен и препис на фактура № 524/03.06.2019 г. с
издател С.Ж. и получател „М.г.б.“
ЕАД с предмет: изготвяне на жалба, завеждане и водене на дело срещу НП
№ 362/2018 / 2019 г. с цена на услугата
720 лв. с ДДС и начин на плащане - по банков път / л. 8/.
В проведено открито съд. заседание на 12.09.2019 г. ВРС е приел като
доказателства извлечение от интернет банкиране
на „Алианц Банк България „ АД с
данни за получено плащане от С.Ж. по
изпълнено платежно нареждане за кредитен
превод за 27450 лв. с наредител „ М.г.б.“
ЕАД . В същото съдебно заседание е бил представен и приет опис на плащане по
изброени фактури с последователни номера от 515 до 570 , всички издадени на
03.06.2019 г. с обща стойност 27 450 лв. . Този списък е подписан от адв. С.Ж. /л. 58-59 от делото на ВРС/.
С
Решение № 1997/06.11.2019 г. ВРС е отменил НП № 362/2018 от 15.05.2019 г.,
издадено от зам.-директора на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“,
което съдебно решение е било оставено в
сила с решение № 100/29.01.2020 г. на Варненския административен съд по канд. № 3289/2020 г.
По изпълнение на дадени от съда указания на ищеца от проведено открито
съд. заседание на 14.10.2020 г. се представи препис на платежно нареждане за за
кредитен превод от 04.06.2019 г. на 27450 лв. от „М.г.б.“ ЕАД с получател С.Ж. . Вписаното основание за
превода е следното: „ фактури от н. 515
до 570 /03.06.201“ и пояснение „
съгласно опис“ . Към това платежно нареждане се прилага опис , идентичен на представения
по анд. № 2746/19 г. на РС-Варна.
Изложената фактическа установеност налага
следните правни изводи:
Обект на съдебна защита по настоящото
дело е отричано от ответника субективно право на обезщетение , чийто носител е ищеца. Страна по материалното правоотношение в
случая е Агенция „Митници“ , респективно
тя има правното качество на носител на задължението по удовлетворяване на претендиранато вземане.
Съгласно чл. 205 от АПК , приложимо на основание чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице , представлявано от органа ,
от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В конкретния случай отмененото
по съдебен ред НП 362/2018/2019 изхожда
от заместник- директора на ТД „Северна
морска“ към Агенция Митници . Тази агенция има правен статут на юридическо лице
предвид чл. 7 от ЗМ.
Нормата на чл. 1 , ал.1 от ЗОДОВ
регламентира правна възможност за ангажиране на юридическата отговорност на
държавата и общините по
удовлетворяването на правото на
обезщетение на граждани и юридически лица при следните законови
предпоставки: незаконен акт, действие или бездействие на орган или длъжностни
лица на държавата или общините, постановен при или по повод на извършена
административна дейност; вреда; причинна връзка между постановения незаконосъобразен адм. акт,
действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Посочените законови условия следва да съществуват в
кумулативно единство, за да се удовлетвори искова претенция за обезщетение.
Настоящият казус касае претенция за обезвреда
на вреди, настъпили от отменено наказателно постановление . Наказателното
постановление, което макар и да не е същински индивидуален административен акт
по смисъла на чл.21 от АПК, е властнически акт, издаден от административен
орган в резултат от санкционна
административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. В подкрепа на това разбиране е ТП № 2/19.05.2015 г. по
тълк. дело № 2/2014 г. на ВАС и ВКС,
което разглежда отговорността по ЗОДОВ като резултат от
незаконосъобразно осъществяване на публични функции - административни и
правозащитни от органите на държавата, общините и съдебната власт.
Задълженията, които законите възлагат на административните органи са свързани,
освен с издаване на индивидуални, общи и нормативни административни актове чрез
упражняване на правоприлагаща и нормотворческа дейност, и с налагане на
административни наказания. Дейността по административно наказване по естеството
си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване
на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на
състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на
решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното
управление по аргумент от чл.6 от Закона за административните нарушения и
наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите
правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и
договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по
административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона.
Според
действащата нормативна уредба към момента на постановяване на съдебното решение
от Варненския районен съд в производствата пред районния съд по жалби срещу
наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното
постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя,
включително и за процесуално представителство, подобно на случаите, при които,
след като подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство, не се
присъждат разноски срещу държавата.
Към
момента на произнасяне на РС-Варна по повод обжалването от „М.г.б.“ ЕАД на нак.
постановление не е била приета нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, която допуска
присъждане на разноски в полза на страните. При тази правна регламентация разходваните средства за адвокатска защита в
хода на съдебния процес, приключил с отменителното решение на съда, се явяват
за лицето, което неправомерно е санкционирано по административен ред,
имуществена вреда по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за която държавата дължи
обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ.
Безспорен факт е отмяната със
стабилен съдебен акт на горепосоченото наказателно постановление , с който е
реализирано административнонаказателно санкциониране на ищеца . В тази връзка е
налице една от нормативно предвидените
предпоставки по удовлетворяване на ищцовата претенция.
Ангажираните писмени доказателства сочат за
съществуване на твърдените имуществени
вреди за подателя на иска по отмяна на незаконосъобразно издаденото наказателно
постановление от 720 лв., представляващи
заплатен адв. хонорар по оказана правна защита по анд. № 2746/2019 г. на
ВРС. Съществуването на този юридически
факт се доказва от представения договор за правна защита , подвид на договора
за поръчка , който дава информация за договорения адв. хонорар на адв. Ж. от
720 лв. за извършена правна услуга , за
която услуга е била издадена данъчна фактура от 03.06.2019 г. с посочен начин на плащане по банков път.
Събраните доказателствени данни сочат,
че плащане на договореното адв. възнаграждение от 720 лв. е било извършено като част от плащане по общо 56 брой фактури
, всички издадени от от адвоката на 03.06.2019 г. и с обща стойност 27 450
лв. Представеното по делото от ищеца извлечение от интернет банкиране на „Алианц Банк България“, / банката на адв. Ж.
, издател на процесната фактура/ сочи,
че по сметката на адвокат Ж. са постъпили 27 450 лв. , идентична по размер
сума на общата стойност по изброените фактури в представения опис по анд. №
2746/19 г. на ВРС . В контекста на гореизложеното съдът приема , че
цитираните доказателствени източници
сочат за настъпила имуществена вреда за ищеца под формата на претърпяна загуба
, изразяваща се в плащане по банков път на 720 лв. на адв. Ж. за правна защита
по анд. № 2746/19 г. на РС- Варна.
Ответникът по делото направи възражение за
прекомерност / л. 29 / .
Съгласно
тълкувателно решение № 1/2017 г. по тълк. дело № 1/2017 г. ОСГК на ВКС
при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за
имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък
от платения в наказателния процес. Даденото
тълкуване обвързва и настоящия съд , който разглежда иск по ЗОДОВ ,
поради което по повод определяне размера
на претендираното обезщетение за вреди може да се измени адвокатското възнаграждение в посока на
неговото намаляване.
Според относимата редакция на чл. 18 , ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Правилото на чл. 7, ал.2 от Наредбата , съотнесено към размера на наложената имуществена санкция по отмененото НП / 5480.42 лв./ сочи за размер на адв. възнаграждение от 604 лв.
Съгласно §2а от Наредба №1 /2004 г. за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка
върху добавената стойност т.е. върху
възнаграждението от 604 лв. се начислява ДДС в размер на 20 % и се получава
сумата от 724 лв. Договореният между адв. Ж. и „М.г.б.“ ЕАД адв. хонорар е 720
лв., т.е. не надвишава размера по чл. 18
във в вр. с чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. и не може да се счита за
прекомерен.
Неоснователно е възражението на ответника , че не следва да заплаща на
ищеца ДДС към претендирания като обезщетение адвокатски хонорар, не само
предвид регламентацията на §2а от Наредба № 1/2004 г.
В договора за правна защита и
съдействие ясно са разграничени цената на правната услуга и начисления отделно
и самостоятелно върху цената на правната услуга ДДС . Адвокатът, регистриран по
ЗДДС е длъжен като доставчик на правната услуга (чл. 11, ал. 1 от ЗДДС) да
начисли ДДС, а задължението на получателя на услугата (чл. 11, ал. 2 от ЗДДС) –
в случая „М.г.б.“ ЕАД е да плати посочената във фактурата цена на услугата и
съответния й ДДС, като съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС доставчикът на
облагаемата доставка във връзка с процесната услуга следва да внесе данъка в
полза на фиска. Задължението на „М.г.б.“ ЕАД за заплати процесния ДДС произтича
от облагаемостта на доставката на услугата, т.е. неразривно свързано е с
адвокатското възнаграждение и няма самостоятелно съществуване. Обстоятелството дали оспорващият
ще упражни правото си на приспадане на данъчен кредит, както и дали за същия е
възникнало това право, не е от значение при преценката за ангажиране на
отговорността за разноски на насрещната страна. Правната същност на правото на
приспадане на данъчен кредит е напълно несъвместима с твърдението на Агенция
„Митници „ за неоснователно възстановяване на разноските в двоен размер – на
приспаднатия ДДС и на присъдения ДДС.
Отговорността за разноски по
делото е отговорност по поправяне на вредите, причинени от неоснователно
предизвикан правен спор, респ. става въпрос за облигационно отношение между
страните в процеса, по силата на което едната страна, в чиято полза съдът е
решил делото, има правото да иска от противната страна да плати направените
разноски. Данъчният кредит е елемент от системата на данъка върху добавената
стойност, осигуряващ неутралността на данъка на стадия до крайното потребление на
стоките и услугите. Принципното съществуване на правото да се приспадне
данъчния кредит (сумата на данъка, която регистрирано лице има право да
приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС) е с цели и предназначение,
различни от поставените такива с института на възстановяването на разноски по
делото, чрез присъждането им в полза в случая на ищеца.
На следващо място, субективното право на обезщетение възниква , ако претърпените
загуби или пропуснати ползи са непосредствена последица от незаконосъобразното
волеизявление на административен орган.
Според посоченото тълкувателно
решение на ВАС по тълк. дело № 2/2016 г. при предявени пред административните
съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, а съгласно
правилото на чл. 130 от ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите
на съдебната и изпълнителна власт. При това нормативно разрешението относно
вида на причинно-следствената взаимовръзка между отменено по реда на съдебното
обжалване НП и настъпилите имуществени вреди по повод подобно обжалване се
явява лишено от основание възражението на ответника за липсата на пряка и
непосредствена връзка помежду им.
В същия тълкувателен съдебен акт се посочва,
че неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие-гражданина не
би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ
неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и
платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето.
Искането на ищеца за присъждане на законната
лихва за забава считано от датата на предявяване на иска е основателна. Законната
лихва в случая има акцесорен характер и се явява последица от уважаване на
иска, като същата е дължима от датата на предявяване на иска (в този смисъл
Решение № 11437 от 25.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 35/2019 г., III о.,
докладчик съдията И.А. , Решение № 2534 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. №
6691/2018 г., III о., докладчик председателят Ж.П. , Решение № 2433 от
19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6086/2018 г., III о., докладчик съдията А.А. ,
Решение № 2173 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6376/2018 г., III о.,
докладчик съдията С.Б. , Решение № 1636 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. №
10814/2017 г., III о., докладчик председателят Ж.П. , Решения на ВАС №
13065/29.10.2018 г. по АД 8399/2017 г., № 12894/24.10.2018 г. по АД № 8483/2017
г., № 12372/15.10.2018 г. по АД № 8472/2017 г. и др.)
Предвид изхода на правния спор и
съдът следва да удовлетвори своевременно направено искане на ищеца за присъждане
на направени съдебно- деловодни разноски: платена държ. такса от 25 лв. и
платен по банков път адв. хонорар от 360 лв. според представен договор за правна
помощ и издадена данъчна фактура от
07.05.202 г. за 360 лв. / л. 5-6/. Възражението на ответника за прекомерност на
това адв. възнаграждение съдът счита за лишено от основание, тъй като
договореният хонорар е съобразен с
предписанието на чл. 8, ал.1 ,т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а съгласно чл. 78 , ал. 5 във вр. с чл. 144 от АПК и чл.1, ал.2 от ЗОДОВ при подобно възражение съдът не може да присъди по-малък размер от определения в
посочената по-горе наредба.
Мотивиран от изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ да заплати на „М.г.б.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от П.Д.П.
, обезщетение за имуществени вреди в размер на 720 (седемстотин и двадесет ) лева, представляващи платеното
адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие пред Районен съд –
Варна във връзка с обжалването на наказателно постановление № 362/2018/2019 г.
от 15.05.2019 г., издадено от зам.-директора на ТД „Северна морска“ към Агенция
„Митници“, отменено с решение № 1997/06.11.2019 г. по анд. № 2746/2019 г. на Районен
съд – Варна , заедно със законната лихва считано от 15.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Агенция „Митници“ да заплати на „М.г.б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от П.Д.П. , сумата в размер на 385 / триста
осемдесет и пет /лв. , представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Административен
съдия: