РЕШЕНИЕ
№ 2075 дата 29 ноември 2019 год. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 11
ноември 2019 год., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: ………………….…
разгледа адм. дело № 1826 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр.
с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдът е сезиран с жалба, подадена от Р.А.М. *** против
Заповед № 19-4635-000096/16.07.2019г. издадена от полицейски инспектор в РУ
Приморско към ОД на МВР Бургас, с която, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1,
предл.2 от ЗДвП и на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца”.
Жалбоподателят М. оспорва издадената заповед като
постановена при неспазване на изискванията за форма поради липса на изложени
мотиви, а посоченото фактическо основание оспорва като неотговарящо на
истината. По същество отрича да е извършил вмененото му нарушение, както и
счита, че е нарушен материалния закон. Иска се отмяна на заповедта за налагане
на ПАМ и присъждане на разноските по делото.
В съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично, както и се представлява от
пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, навежда и
допълнителни доводи за липса на компетентност у административния орган, поради
ненадлежното му упълномощаване.
Административният орган, издал оспорената заповед, не се
явява и не се представлява.
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като
подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения
административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
Установява се по делото, че против жалбоподателя М. е бил
съставен АУАН № 333353 от 16.07.2019г., видно от който, на посочената дата,
около 17,10часа, в гр.китен, ул.“Странджа“, в посока изхода на града, е бил
установен от контролни длъжностни лица да управлява лек автомобил, като
при извършената проверка с техническо
средство за употреба на наркотици, е отчетено наличието на веществото амфетамин.
Въз основа на
съставения АУАН, същия ден, е издадена на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП и
процесната Заповед № 19-4635-000096/16.07.2019г., с която, на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка “временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца”, както и е иззето свидетелството за правоуправление,
като в мотивите административният орган се е позовал на фактическите
констатации в съставения АУАН, досежно управлението на автомобила след
употребата на наркотични и упойващи вещества.
Заповедта е законосъобразна.
Съгласно приложената от административния орган норма на
чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП За осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач: ……… б) който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен
с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за
не повече от 18 месеца; Приложима в случая е хипотезата на констатирана
с тест употреба на наркотични вещества или техен аналог, поради което
материалният закон е правилно приложен. Следва да се отбележи, че при
установяване на фактическите основания визирани в хипотезата на посочената правна
норма, органът действа при условията на обвързана компетентност и няма право на
избор или свободна преценка относно налагането на ПАМ и е длъжен да издаде
административен акт с указаното в закона съдържание – арг. от нормата на
чл.172, ал.3 от ЗДвП.
Не се констатират твърдяните нарушения на изискванията за
форма, като видно от обстоятелствената част на заповедта тя е мотивирана в
достатъчна степен, като се препраща и към съставения АУАН, за която няма
нормативна забрана, както и словесно са описани фактическите обстоятелства,
свързани с констатацията за управление на МПС под влияние на наркотични
вещества, установено с тест.
Неоснователно
съдът счете възражението за нарушение на материалния закон. След като е
установил правнозначимите факти, свързани с управление на МПС след констатирана
с тест употреба на наркотични вещества, административният орган е приложил
правилно материалния закон – чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, като е наложил по
отношение на жалбоподателя процесната принудителна административна мярка.
Фактическите основания за налагане на мярката са били налице и органът е длъжен
да издаде административния акт и мярката е наложена именно в съответствие с
целта на ЗДвП, за да осигури безопасността на движението, като преустанови
участието на водач, управляващ МПС под въздействието на наркотични вещества.
Не се констатира
и твърдяната некомпетентност на административния орган, като за него се
представя Заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД на МВР Бургас,
видно от която, на полицейските инспектори са възложени правомощия за прилагане
на принудителни административни мерки. В пледоария по същество пълномощникът на
страната оспори тази заповед с твърдения за недостоверна дата за изготвянето й,
като в тази връзка съдът отбелязва, че в административното правораздаване е
недопустим упражняването на косвен (инцидентен) контрол за законосъобразност на
административен акт.
За целите на
административното правораздаване е без правно значение обстоятелството дали впоследствие ще бъде
издадено наказателно постановление или не и какъв би бил изхода от неговото
обжалване. Административното производство по налагане на ПАМ и
административнонаказателното по налагане на административно наказание не се
намират в отношение на преюдициалност и връзка помежду си, още повече че
налагането на мярката има превантивен, преустановяващ нарушението ефект.
Настоящият съд преценява фактите към момента на издаване на административния
акт и не е обвързан с последващото реализиране или не на
административнонаказателната отговорност на водача. И както вече се отбеляза,
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е
длъжен да издаде заповед като процесната.
В процеса на цялостния съдебен контрол за
законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146
от АПК – процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при
наличието на релевантните фактически основания, които обосновават правилното
приложение на материалния закон и е съобразена с целта на Закона за движението
по пътищата.
Жалбата,
като неоснователна, следва да се отхвърли, поради което и на основание чл.172,
ал.2, предл. последно от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Бургаският административен
съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.А.М. *** против Заповед № 19-4635-000096/16.07.2019г. издадена от
полицейски инспектор в РУ Приморско към ОД на МВР Бургас.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: