№ 676
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
Мирослав Г. Георгиев
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора С. Д. Т. К. Люб. К.
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно административно
наказателно дело № 20211100604252 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С решение от 20.09.2021г. по н.а.х.д. № 5978/2021 г. СРС, НО, 104 състав е
признал за виновен обв. О. Р. Д. за това, че на 01.09.2017 г., около 15,00 часа в
гр.София, кв.Враждебна, бивш стопански двор, в автоморга „Р.“-**** ЕООД, като
правоспособен мотокарист „II група“ при извършване на товарно- разтоварни работи,
при маневра на заден ход с мотокар марка „Балкан“, със задна гума на мотокара
преминал през десния крак на застаналия с гръб към мотокара М.М.П., ЕГН
**********, с което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в увреди на
десните подбедрица и ходило, фрактури на големия и малкия пищял и разкъсно-
контузни рани в областта на ходилото, с което е реализиран медико- биологичен
признак „трайно затруднение в движението на десния долен крайник“ за период по-
голям от 30 дни, поради немарливо изпълнение на занятие представляващо източник
на повишено опасност: не е спазил следните изисквания на правилата за здравословни
и безопасни условия на труд:
- Чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд - Всеки работещ
е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и
безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с
квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.
1
- Чл.34, ал.1, т.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд -
Работещите в съответствие със своята квалификация и дадените им инструкции са
длъжни да използват правилно машините, апаратите, инструментите, опасните
вещества и материали, транспортните средства и другото работно оборудване;
-Чл.126, ал.6 от Кодекса на труда - При изпълнение на работата, за която се е
уговорил, работникът или служителят е длъжен да спазва правилата за здравословни и
безопасни условия на труд, явяващо се престъпление по чл.134, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2
вр. ал.1 от НК, като на осн. чл. 78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна
отговорност, налагайки му административно наказание „ глоба“ в размер на 1 000 (
хиляда) лева. В тежест на обв. Д. са възложени направените по делото разноски в
размер на 1019.96лв. – по сметка на СДВР, 620лв. – по сметка на СРС и сумата от 5.00
за служебно издаване на изпълнителен лист.
Недоволен от така постановеното решение е останал обв. Д., който чрез
упълномощеният си защитник адв. П. В., изцяло го обжалва. В депозираната от адв.
В. въззивна жалба и допълнение към нея се твърди неправилност на
първоинстанционното решение и неговата необоснованост. Според защитника СРС не
е изпълнил задължението си по чл. 305, ал.3, пр.1 от НПК относно постановения
съдебен акт и въобще не е обсъдил показанията на св. К. – И., което отнася на
плоскостта на процесуалните нарушения. Адв. В. счита, че с оглед на обясненията на
обвиняемия, показанията на свидетелите и съдебно техническата експертиза, на
подзащитния му не може да вменено инкриминираното деяние. Изтъква на следващо
място, че СРС превратно е тълкувал събраните по делото доказателства, от прочита на
които не може да бъде установена причинна връзка между деянието и съставомерните
последици. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново от въззивния съд, с което обв. Д. бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея
аргументи, а увреждането се дължи изцяло на неправомерното поведение на
пострадалия.
Обв. Д. поддържа заявеното от защитника си, без да развива собствени доводи.
Прокурорът от СГП счита решението на СРС за правилно и законосъобразно и
моли за неговото потвърждаване.
В предоставената му последна дума обв. Д. прави искане да бъде признат за
невинен.
Пред въззивния съд е проведено съдебно следствие, в хода на което е провене
разпит на св. К. К. – И..
Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХІV въззивен състав, като
съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
2
присъдата, намира за установено следното:
Обжалваното решение е постановено при допуснати съществени отстраними
нарушения на процесуалните правила, което налага отмяна му и връщането на делото
на друг състав на СРС за ново разглеждане.
Основното и поставило началото на следващите нарушения на процесуалните
правила е свързано с внесеното в СРС постановление по реда на чл. 375 от НПК, което
не отговаря на изискванията на посочения текст за мотивираност. По аналогия с
обвинителния акт, постановлението на прокурора по реда на чл. 375 от НПК , за да
бъде мотивирано, е необходимо в обстоятелствената му част да бъде посочено
престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на
извършването му, а заключителната част трябва да съдържа правната квалификация на
деянието. Между двете части следва да е налице съответствие - посочените факти в
обстоятелствената част следва да са релативни на правната квалификация. Посочените
минимални изисквания към акта на обвинението гарантират както правото на
обвиняемия на защита - да знае всички факти, които се отнасят до елементите от
обективната и субективната страна на деянието, в противен случай същият е поставен
в невъзможност да организира своята защита, така и детерминират предмета на
доказване по делото. Това означава, че в постановлението прокурорът е длъжен да
посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и конкретното участие
на обвиняемия при осъществяването му.
В конкретния случай във внесеното в СРС, НО постановление за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание ( привнесено
оттам и в атакуваното решение) е налице непреодолимо противоречие между
посочените факти и очертаната правна рамка. Посочено е от фактическа страна, че
деянието е извършено от обв.. Д. при изпълнение на занятие, представляващо източник
на повишена опасност – извършване на товаро – разтоварни работи с мотокар
„Балкан“, поради немарливост, е причинил на пострадалия П. съставомерното телесно
увреждане. За съставомерността на деянието по чл.134, ал.1 от НК се изисква от
обективна страна с действието или бездействието си, деецът да е нарушил норма от
действащ нормативен или ненормативен акт /технологични правила, невключени в
нормативни актове, безспорни положения от категорията на общопризнати правила от
научната теория и строителна практика/, уреждащ правилата за безопасно упражняване
на правнорегламентирано занятие или дейност, представляващи източник на повишена
опасност и с това са е причинил настъпването на предвидения в закона
общественоопасен резултат – телесна повреда на пострадалия. Обществената опасност
на деянието, инкриминирано по тази законова разпоредба, е значително по-висока от
тази, която разкрива причиняването на телесна повреда при обикновена
непредпазливост / по чл.133 от НК/ именно защото се касае до упражняване на дейност
3
или занятие, представляващи източник на повишена опасност. От тази категория са
всички дейности, при които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение
създава опасност от увреждане живота и здравето на гражданите, като все пак това са
дейности, които са общественополезни и се осъществяват в обществен интерес. Тъкмо
поради това и в наказателния закон се инкриминира не въобще настъпването на
предвидения в закона общественоопасен резултат при осъществяването на подобна
дейност или занятие, доколкото тяхното осъществяване винаги риск от това, а само
онова причиняване на тежка или средна телесна повреда, дължащо се на незнание или
немарливо изпълнение на подобни дейности. Именно поради тези причини е издадена
от Министъра на труда и социалната политика Наредба № 10 от 7 декември 2004 г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и
мотокари ( обн. ДВ, бр. 112/23.12.2004г.), където са уредени общите и специални
изисквания при експлоатацията на електрокари и мотокари. В този аспект, за да
изпълни изискването за мотивираност на акта си, прокурорът е следвало да посочи кое/
кои общи или специфични изисквания при упражняването на тази правно
регламентираната дейност обв. Д. е нарушил, за да бъде съставомерно деянието му по
по – тежко наказуемия състав на причинена по непредпазливост средна телесна
повреда. Вместо това представителят на прокуратурата е посочил напълно общи и
бланкетни разпоредби от ЗЗБУТ и КТ, които не съдържат конкретни задължения, а
дават единствено насоки при упражняването въобще на труд ( Чл.33 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд: Всеки работещ е длъжен да се грижи за
здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица,
пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените
от работодателя инструкции; Чл.34, ал.1, т.1 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд : Работещите в съответствие със своята квалификация и дадените им
инструкции са длъжни да използват правилно машините, апаратите, инструментите,
опасните вещества и материали, транспортните средства и другото работно
оборудване; Чл.126, ал.6 от Кодекса на труда: При изпълнение на работата, за която се
е уговорил, работникът или служителят е длъжен да спазва правилата за здравословни
и безопасни условия на труд). В този смисъл постановлението на СРП по реда на чл.
375 от НПК не се явява мотивирано, респ. чрез тази немотивираност е нарушено
правото на защита на обв. Д. да научи в какво точно се обвинява и съответно да
организира своята защита. Казано по друг начин е необходима такава конкретика на
обвинението, че наказателната отговорност на обв. Д. да не може да се ангажира за
други нарушения, различни от посочените, по отношение естеството и вида на
действията, които той е следвало да извърши, а не е извършил, на мерките и съответно
обема им, които е следвало да вземе при извършване на товаро – разтоварните
дейности с мотокара, а не е взел. Поначало знанието на тези обстоятелства е
абсолютна предпоставка за реалното упражняване на правото на защита. Без тях
4
инкриминираното деяние не е индивидуализирано по предвидения в процесуалния
закон начин. Първостепенно право на обвиняемия е да знае в какво се обвинява, за да
се защитава пълноценно срещу обвинението и това право следва да бъде осигурено във
всички фази и стадии на наказателното производство, поради което както
постановлението за привличане в качеството на обвиняем, така и обвинителния акт,
респ. постановлението по реда на чл. 375 от НПК и присъдата/решението на съда
следва да съдържат пълна и точна фактическа и юридическа формулировка на
обвинението, като недвусмислено уточнят инкриминираното деяние. При наличието
на ясно и конкретно дефинирани рамки на обвинението съдът е длъжен да се ограничи
само в тях, без недопустимо да ги надхвърля при произнасянето си. В противен случай
би се стигнало до положение съдът по своя инициатива да инкриминира на обвиняемия
други неизпълнени и/или нарушени задължения, за които той никога не е имал
обвинение.
В този смисъл и въззивният съдебен състав счита, че обвинението срещу обв. Д.
изначално е било напълно неясно и вътрешно противоречиво; постановлението на СРП
е страдало от съществени породи, правещи го негодно да изпълни основното си
предназначение, респ. да постави началото на централната съдебна фаза на
наказателния процес.
Съдията - докладчик по н.а.х.д. № 5978/2021 г. на свой ред е допуснал
процесуално нарушение, като не е упражнил правомощията си, визирани в чл. 277 ал.1
от НПК и не е дал указания за отстраняването на същественото процесуално
нарушение, а е насрочил делото по реда на чл. 376, ал.1 от НПК за разглеждане в
съдебно заседание.
Гореизложеното представлява основание за отмяна на първоинстанционното
решение на СРС,НО, 104 с-в от 20.09.2021г. и делото следва да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на СРС, който да прецени съответствието на
постановлението на СРП с изискванията на чл. 375 от НПК, тъй като посоченото
нарушение е съществено и отстранимо и са довели до ограничаване на правото на
обвиняемия да научи в какво точно се обвинява.
Липсата на „годено” да детерминира предмета на делото постановление на СРП
и съответно ясно и еднозначно формулирано обвинение спрямо обв. Д. не позволява на
настоящия съдебен състав да разреши казуса по същество като инстанция по фактите.
В този смисъл е безпредметно да бъде обсъждана правилността на фактическите и
доказателствени изводи на СРС и следващите от тях правни изводи, т.е. доводът,
залегнал в жалбата и касаещ неправилността на решението.
Водeн от горното, Софийски градски съд на основание чл.334,т.1 вр. чл.335,
ал.2 вр. чл. 348, ал. 3 НПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 20.09.2021г., постановено по н.а.х.д. № 5978/2021 г. на
5
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6