Р Е Ш Е Н И Е
№ 258
гр. Плевен, 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на шестнадесети
април две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
И. ШАРКОВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 209/2021г. по
описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Регионална
дирекция по горите – гр. Ловеч, представлявана от инж. П.Б.чрез юрисконсулт С.Т.срещу
Решение № 717 от 01.02.2021 г. на Районен съд – Плевен,
постановено по н.а.х.д. № 2231/2020 г. по описа на съда.
С решението си съдът е отменил като
незаконосъобразно НП №717/22.10.2020г. на Директора на Регионална Дирекция по
горите - Ловеч, с което на К.Й.Д. *** на осн. чл.85, предл. второ вр. чл.43
ал.2 предл. шесто и вр. чл. 43 ал.2 от ЗЛОД е наложена глоба в размер на 200
лв., на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от
три години и на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата
вещите, предмет на нарушението - 1 бр. кожа от дива свиня, 4 бр. крака от дива свиня
и вътрешности /черва и стомах/, затова
че на 05.10.2020г. в с. Петърница, общ. Долни Дъбник, обл. Плевен, по асфалтов
път на ул. ***, в качеството си на ловец ловува като пренася с лек автомобил 1 бр. кожа, вътрешности и 4
бр. крака от дива свиня /разпознаваеми части/, без да притежава писмено
разрешително за лов.
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно
отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита, че правната квалификация на
извършеното деяние е изчерпателна и недвусмислена, като е посочено
изпълнителното деяние, а именно ловуване, чрез пренасяне, каквото е и
определението на чл. 43, ал. 2, предложение шесто от ЗЛОД. Посочва, че нормата на
чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД, не съдържа състав на административно нарушение, но
указва модел на поведение и условията и реда за издаване на разрешително за лов
и е направена връзка с тази норма с цел извеждане на законовото изискване при
провеждане на лов да има издадено писмено разрешително. Твърди, че
констатираното от съда, че в НП правилно са посочени правилото за поведение и
санкционната норма, като не така е подходено в АУАН, не представлява съществено
процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на лицето,
посочено като нарушител в АУАН, тъй като, съгласно разпоредбата на чл. 53, ал.
2 от ЗАНН, НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Счита, че тази „нередовност“ е санирана с посочване
на правилните законови разпоредби в НП. Навежда доводи, че е неправилен извода
на съда за „компилация“ между нормите на чл. 57. ал. 1 от ЗЛОД, изискваща
писмено разрешително за лов и нормата на чл. 85 от ЗЛОД, с която се налага
санкция за ловуване без разрешително, в резултат на която „компилация“ да е
последвала неяснота за кое нарушение е санкциониран К.Д.. Счита, че посоченото от
съда като компилация не представлява съществено процесуално нарушение довело до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице до степен, че не може да
организира защитата си, тъй като пределно известно е на нарушителя, че ловува,
пренасяйки 1 бр. кожа от дива свиня, 4 крака и вътрешности в моторното превозно
средство, още повече, че същият е правоспособен ловец. Също така нарушителят
няма писмено разрешително за лов, но ловува, поради което е и санкциониран с
глоба в размер на 200 лева. На следващо място посочва, че районният съд
неправилно е възприел фактическата обстановка, като е посочил, че нарушителят е
„бил пътник“, а не водач на проверяваното моторно превозно средство, което
навежда на мисълта за незадълбочен поглед върху това деяние и съответно върху
строгостта на нормите, регулиращи този вид обществени отношения. Релевира
доводи, че извършеното нарушение не е маловажен случай, за да бъде приложена
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с подобни типични случаи на нарушения от същия
вид, като въпреки наложената минимална глоба, следва да се отчете и по-високата
степен на обществена опасност на деянието осъществено от К.Д., тъй като лицето
е правоспособен ловец, видно от притежания от него ловен билет № 412897. Лицето
е наясно с противоправното си поведение, тъй като е положил изпит и притежава
необходимите познания, но въпреки това е ловувал без издадено разрешително за
лов. Твърди, че както съставеният АУАН, така и издаденото, въз основа на него
НП отговарят на всички изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, направено е пълно
и точно описание на нарушението, правилна е правната квалификация на
нарушението, липсва противоречие между АУАН и НП, АУАН и неговото изпълнение не
засягат по никакъв начин права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която същия е издаден. Моли да бъде отменено
постановеното от РС – Плевен решение, а по същество – да се потвърди НП.
Ответникът по касация – К.Й.Д., чрез адв. М.
*** изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да се
остави в сила решението на РС – Плевен като поддържа изложените в него мотиви.
Претендира разноски за касационната инстанция.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е
валидно, допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.
За да отмени НП като незаконосъобразно
първоинстанционният съд неправилно е приел, че в хода на
административно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в несъответствие между посочената нарушена разпоредба
в АУАН и в НП. А във възприетата фактическа обстановка в разрез със
свидетелските показания съдът е направил извод, че жалбоподателят бил пътник, а
не водач на превозното средство, с което били превозвани разпознаваеми части от
убит дивеч. Разпитаните полицейски служители, които спрели за проверка
автомобила, в показанията си категорично заявяват, че водач на автомобила бил
жалбоподателят, когото разпознават в съдебна зала, а собственик на установената
при проверката ловна пушка / сглобена и извадена от калъф/– неговият спътник.
Последният – И. Д.Ц.също е разпитан като свидетел и потвърждава, че той е
застрелял дивата свиня с ловната си пушка. Двамата с жалбоподателя поддържат
версията, че И. отглеждал дивото прасе в двора си в с. Петърница, за да обучава
кучетата си, но понеже прасето напоследък не било много добре, решил да го
умъртви, като повикал приятеля си К. да му помогне да го заколят и след като го
застрелял, двамата го одрали и разфасовали. Веднага след това още през нощта
потеглили с автомобила на К., за да изхвърлят извън селото кожата, краката и
вътрешностите, а И. носел и пушката си, в този момент били забелязани и спрени
от полицейски патрул в с. Петърница и заведени в РУ – Долни Дъбник, където
впоследствие пристигнали двамата горски служители и съставили акт на
жалбоподателя за констатираното нарушение, единият в качеството на
актосъставител, вторият като свидетел по акта.
Както в съставения от горските служители
акт, така и в НП нарушението е описано и квалифицирано по идентичен начин и не
е налице приетото от съда несъответствие в правната квалификация, сочена в акта
и в НП.
К.Д. е санкциониран, затова че в
качеството си на ловец във вр. с чл. 43 ал.2 от ЗЛОД ловува като пренася с лек
автомобил разпознаваеми части от дива свиня
- 1 бр. кожа, вътрешности и 4 бр. крака, без да притежава разрешително
за лов, с което виновно е нарушил – чл. 85, вр. чл. 43 ал.2 и вр. чл. 57 ал.1
ЗЛОД. И трите разпоредби са посочени както в акта, така и в НП, затова
необоснован и незаконосъобразен се явява изводът на съда, че е налице
несъответствие в правната квалификация на деянието.
В чл. 43 ал.2 ЗЛОД се съдържа легалната
дефиниция на понятието „ловуване“, в което се включва както убиване, улавяне,
преследване и нараняване на дивеч, така и вземане, пренасяне, укриване,
съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на
разпознаваеми части от него.
В случая Д. е санкциониран за
пренасяне/превозване с лек автомобил на разпознаваеми части от убит дивеч,
което представлява „ловуване“ по смисъла на посочената разпоредба на чл. 43
ал.2 ЗЛОД. В чл. 57 ал.1 ЗЛОД се съдържа изискването за провеждане на лов само
след издадено писмено разрешително. А в разпоредбата на чл. 85 ЗЛОД се съдържа
едновременно правилото за поведение и санкцията при неизпълнение, тъй като
правната норма се състои от диспозитив и санкция и съдържа най-пълно описание
на дължимото поведение и съответното предвидено при неизпълнение наказание.
Според чл. 85 ЗЛОД който взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен
или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов,
се наказва с глоба от 200 до 1000 лв. т.е. посочено е нарушението и
предвиденото за него наказание.
В случая описаното нарушение, както в
акта, така и в НП е пренасяне/ превозване с автомобил/ на разпознаваеми части
от убит дивеч без писмено разрешително за лов и това описание напълно
съответства на дадената правна квалификация, както от актосъставителя, така и
от наказващия орган – чл. 85 ЗЛОД. Тази квалификация е допълнена с привръзка
към относимите – чл. 43 ал.2 и чл. 57 ал.1 ЗЛОД за пояснение, защото в тях се
съдържа легалната дефиниция на понятието „ловуване“ и необходимостта от писмено
разрешително за това, като се твърди, че нарушителят с описаното в
обстоятелствената част деяние е извършвал ловуване по смисъла на чл. 43 ал.2
без изискуемото съгласно чл. 57 ал.1 ЗЛОД писмено разрешително, с което е
нарушил чл. 85 ЗЛОД и санкциониран с предвиденото в него наказание в
установения от закона минимум.
Ето защо не е налице възприетото от съда
съществено процесуално нарушение, послужило като основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно. Настоящият касационен състав не констатира да са налице и
други съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната на НП.
Районният съд не е изложил мотиви по съществото на спора, което е съществено
процесуално нарушение и не позволява окончателното му решаване от касационната
инстанция.
Поради това решението на РС – Плевен
следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, който да се произнесе по съществото на спора, след
събиране и обсъждане на всички относими доказателства и доводите на страните,
както и да се произнесе по разноските за касационната инстанция. Дадените
указания на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона са
задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото.
Водим от горното и на основание чл. 221
ал.2, чл. 222 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 717 от 01.02.2021
г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2231/2020 г. по описа на
съда.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Плевен, при
съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на решението.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура –
Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:
1./п/ 2./п/