Решение по дело №93/2018 на Районен съд - Айтос

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                                                   18.09.2018 г.                                        град Айтос

                                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

АЙТОСКИ  РАЙОНЕН СЪД                                                                        граждански състав

На седми септември                                                             две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                         Районен съдия: Таня Спасова

Секретар Яна Петкова

като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 93 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 345 от 15.01.2018 г., подадена от „Ипар-2015” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б., ***, представлявано от М.М.К., със съдебен адрес ***, против „Троя 2016” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Л., общ. Р., ***, представлявано от Х.А.Ш., за заплащане на сумата от 8 067, 60 лева, представляваща неправомерно начислен и получен от ответника без правно основание данък добавена стойност по посочените от ищеца в настоящата искова молба фактури – фактура № 008 от 12.05.2017 г., фактура № 009 от 15.05.2017 г., фактура № 010 от 19.05.2017 г., фактура № 011 от 24.05.2017 г., фактура № 012 от 31.05.2017 г. и фактура № 013 от 31.05.2017 г.

Поддържа се в исковата молба, че фактурите са издадени въз основа на договорки между страните за опаковане на лавандула и нахут от страна на ответното дружество с работници, които са осигурени от него. Договорената работа е извършена от ответното дружество, като ищецът е заплатил фактурите, ведно с начисленото ДДС върху тях в размер на 8 067 лева. При извършена ревизия е установено, че ищецът неправомерно е ползвал данъчен кредит по посочените в исковата молба фактури в общ размер на 8 067 лева, тъй като данъкът по тези фактури е начислен неправомерно от ответника, който не е бил регистриран по ЗДДС. В тази връзка бил издаден ревизионен акт от 31.08.2017 г. Ищецът счита, че по този начин ответното дружество неправомерно и без основание се обогатило за негова сметка със сумата от 8 067 лева, поради което потърсило възстановяване на сумата. Въпреки отправените покани до ответното дружество не последвало плащане на изискуемото вземане, поради което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу него за посочената сума.                                              

Представени са писмени доказателства за установяване на твърдяното вземане – фактура № 008 от 12.05.2017 г., фактура № 009 от 15.05.2017 г., фактура № 010 от 19.05.2017 г., фактура № 011 от 24.05.2017 г., фактура № 012 от 31.05.2017 г. и фактура № 013 от 31.05.2017 г., ревизионен акт № Р-02000217001270-091-001 от 31.08.2017 г., протоколи за опаковане на лавандула.

В срока по чл. 131 ГПК от ответното дружество, на което книжата са редовно връчени по реда на чл.50, ал.2 и 4 от ГПК, не е постъпил писмен отговор, не се взема становище по предявените искове и не са направени доказателствени искания. Въпреки редовното призоваване по реда на чл.50, ал.4 от ГПК ответното дружество не делегира представител в съдебно заседание, като липсва искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение. За да бъде постановено неприсъствено решение следва да са налице предпоставките за това установени в чл.239, ал.1 ГПК, а именно на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК.

Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Съгласно чл.239, ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

В случая от данните по делото е видно, че е налице първата предпоставка по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като ответникът, редовно уведомен не е представил в законовия едномесечен срок писмен отговор по чл.131 от ГПК, не е ангажирал доказателства и не се е явил в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично са му указани  последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

Съдът намира, че наред с това налице е и втората предпоставка на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – вероятна основателност на иска с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, между които фактура № 008 от 12.05.2017 г., фактура № 009 от 15.05.2017 г., фактура № 010 от 19.05.2017 г., фактура № 011 от 24.05.2017 г., фактура № 012 от 31.05.2017 г. и фактура № 013 от 31.05.2017 г., ведно с приложени към тях фискални бонове за извършени плащания от ищцовото дружество и протоколи за опаковане на лавандула и нахут, обективиращи списък на работниците, извършили услугата, договорена между търговците – опаковане на лавандула от ответното дружество с работници, които са осигурени от него. Видно е, че по фактурите е начислен ДДС в размер на 20%, които са включени в цената и плащанията, извършени от ищцовото дружество в полза на ответното дружество за извършената работа по опаковане на лавандула и нахут с работници, осигурени от ответното дружество. Представен е също ревизионен акт № Р-02000217001270 – 091-001 от 31.08.2017 г. на НАП-ТД-Б., от който е видно, че издателя на процесните фактури в лицето на ответното дружество не е регистрирано по ЗДДС, поради което неправомерно през данъчния период май 2017 г. е ползван данъчен кредит от 8 067, 60 лева. Пак от ревизионния акт е видно, че от общо 12 477, 84 лева ДДС за възстановяване на ищеца за данъчния период от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г. е приспадната сумата на неправомерно ползвания от него данъчен кредит от 8 067, 60 лева по процесните фактури. С оглед на това и при липса на други доказателства следва да се приеме, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца със сумата от 8 067, 60 лева, поради което дължи на ищеца нейното възстановяване.  

С оглед крайния резултат, то следва да се уважи акцесорното искане за законна лихва, считано от 15.01.2018 г. до окончателното плащане.

Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице условията на основание чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Основателността на предявената искова претенция налага уважаване молбата на на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на разноските – 322, 64 лева за държавна такса и 960 лева адв. възнаграждение.

Мотивиран от изложеното на основание чл.238 и 239 от ГПК, Айтоският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Троя 2016” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Л., общ. Р., ***, представлявано от Х.А.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на „Ипар-2015” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б., ***, представлявано от М.М.К., сумата от 8 067, 60 (осем хиляди шестдесет и седем лева и шестдесет стотинки) лева, представляваща неправомерно начислен и получен от ответника без правно основание данък добавена стойност по издадените от него фактури – фактура № 008 от 12.05.2017 г., фактура № 009 от 15.05.2017 г., фактура № 010 от 19.05.2017 г., фактура № 011 от 24.05.2017 г., фактура № 012 от 31.05.2017 г. и фактура № 013 от 31.05.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.01.2018 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Троя 2016” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Л., общ. Р., ***, представлявано от Х.А.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на „Ипар-2015” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б., ***, представлявано от М.М.К., съдебно-деловодни разноски - 322, 64 лева за държавна такса и 960 лева адв. възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване – чл.239, ал.4, ГПК, защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл.240 от ГПК.

 

 

                                                                              Районен съдия.......................................