Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Русе, 25.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VI
гр.състав, в публично заседание на 26-ти
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Елена Балджиева
при секретаря Ширин Сефер, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 8319 по
описа за 2018 год. за да се произнесе съобрази:
Ищцата Д.В.К. твърди, че с влязло в сила Решение
от 20.04.2017г., постановено по в.н.а.х. дело № 200/2017г. по описа на Окръжен съд
- гр. Р.ответникът Т.П.П. е признат за виновен в това, че на 26.08.2014г. в гр.
Р.извършил непристойни прояви, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като на публично място - пътно платно в района кръговото
кръстовище при бул. „Тутракан" в гр. Р.ръкомахал, крещял, обиждал и отправял
закани за саморазправа спрямо Д.В.К., блъскал вратата на лек автомобил в ищцата,
издърпал слънчевите очила от лицето, и ги стъпкал - престъпление по чл. 325, ал.
1 НК.
В резултат
на това, че с едно от изпълнителните деяния на това престъпление Д.К. била блъскана
от ответника с вратата на нейния лек автомобил, същата получила увреждания, изразяващи
се в бледосиньо кръвонасядане на площ от 1,5 см. в средната трета по задната повърхност
на дясната мишница, увреждане на ноктопластиките на свободните ръбове на ноктите
на втори пръст на дясната ръка и трети пръст на лявата ръка, счупване на нокътя
и ноктопластиката на втори пръст на лявата ръка, в лъчевата част на свободния ръб,
болки по външната повърхност на дясното бедро, и косо одраскване с дължина около
1,5 см. със забелване на епидермиса в средната трета от външната повърхност на дясната
подбедрица, които са констатирани при преглед, извършен от специалист по съдебна
медицина, за което е издадено съдебномедицинско удостоверение № 9233/26.08.2018г.
Тези увреждания описани общо в заключението на съдебномедицинското удостоверение,
като кръвонасядане на дясна мишница, счупване на нокътната плочка на втори пръст
на лявата ръка и одраскване на дясна подбедрица, били в резултат от въздействието
на твърди тъпи предмети и предмети с остър връх, и по давност могат да бъдат получени
при описаното по-горе блъскане с вратата на лек автомобил, извършено от ответника,
и установено с влязлото в сила Решение № 51/20.04.2017г., постановено по в.н.а.х.
дело № 200/2017г. по описа на Окръжен съд - гр. Русе. В резултат на така причинените
увреждания, Д.К. претърпяла значителни болки и страдания, представляващи неимуществени
вреди, които следвало да бъдат обезщетени от техния причинител - Т.П.П.. Счита,
че справедливото обезщетение за тези вреди, следва да бъде определено в размер от
1500.00 лв.
Освен
физическите болки и страдания, по време на инцидента ищцата изпитала силна уплаха
за живота и сигурността си, и била в състояние на шок, поради отправените от ответника
обиди и закани за саморазправа, също установени по безспорен начин с влязлото в
сила Решение от 20.04.2017г., постановено по в.н.а.х. дело № 200/2017г. по описа
на Окръжен съд - гр. Русе.
В дните
след инцидента тя продължила да чувства тревожност и напрежение- страхувала се ответникът
да не я намери и нападне, трудно спяла, събуждала се често, и не можела да се храни
добре. Също така, поради постоянно изпитвания страх, не излизала сама от къщи и
не шофирала. Затова на 01.09.2014г. ищцата провела психологично консултиране в амбулаторни
условия със специалист по клинична и съдебна психология при ЦПЗ – Русе ЕООД, за
което било издадено Заключение от съдебно-психологична консултация №
205/01.09.2014г. При консултацията били установени симптоми на повишена тревожност,
страхова зареденост и вегегативни проявления на тези преживявания /неспокойствие,
невротична симптоматика/, както и депресивен фон, намалени възможности за обсъждане
на алтернативни решения в ситуации на затруднение и натрапливи мисли, придружени
с безпокойство, свързани с преживяното събитие на 26.08.2014г., което според специалиста
по клинична и съдебна психология било доказателство, че инцидентът е имал ефект
на стресогенно събитие в живота на Д.К.. Базисната оценка относно състоянието на
ищцата дадена в резултат на извършената консултация била, че при нея са налице клинико-диагностични
критерии в подкрепа на хипотезата, че тя е в състояние на дистрес и емоционален
дисбаланс, което било резултат на преживяното травматично събитие на 26.08.2014г.
Това предизвикано психично състояние също следвало да бъде квалифицирано, като неимуществени
вреди, претърпени от Д.К., които следва да бъдат репарирани от неговия причинител
- Т.П.П.. Счита, че справедливото обезщетение за тези вреди, следва да бъде определено
в размер от 1500.00 лв.
Моли
съда да постанови решение, с което ответника Т.П.П. да бъде осъден да заплати на
Д.В.К. сумата общо от 3000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди, дължащи се на описаните по-горе физически болки и страдания,
както и на причинения продължителен дистрес и емоционален дисбаланс, които са резултат
на установеното по съответния ред престъпление, извършено от ответника, заедно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата
на причиняване на вредата- 26.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
Съдът
като взе предвид наведените от ищеца фактически обстоятелства и формулирания
петитум квалифицира правно предявените искове по чл.45 от ЗЗД- търси се
обезщетение за претърпени вреди вследствие виновно противоправно поведение.
Ответникът
Т.П. ***, оспорва предявените искове по основание и размер. Счита като
евентуалност, че исковите претенции са прекомерни по размер.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното :
За възникване на отговорността на
ответника за непозволено увреждане е необходимо ищецът да докаже наличието на
следните факти: извършено от ответника противоправно деяние, чиято пряка и
непосредствена последица са настъпилите за ищеца и претендирани имуществени и
неимуществени вреди. При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да
докаже всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, с
изключение на вината, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413,
ал. 2 във вр. ал. 3 НПК влязлата в сила присъда на наказателния съд /в това
число и решение в производство по чл. 78а НК съгласно чл. 413, ал. 3 НПК/ е
задължителна за граждански съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, т.е. ако е налице влязла в сила присъда или решение за
освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК с налагане на
административно наказание, то по тези въпроси, които са елементи от фактическия
състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, съдът ще е обвързан и не следва да ги
установява отново в гражданския процес. От приложеното ВНАХД № 200/2017г. на ОС
- Русе, е видно, че с влязло в сила решение № 51 от 20.04.2017 г., с което в
производство по глава XXVIII от НПК /Освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание/ е признат за виновен ответника Т.П.П.,
за това, че на 26.08.2014г. в гр. Р., извършил непристойни прояви, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на публично място
- пътно платно в района кръговото кръстовище при бул. „Т." в гр. Р.ръкомахал,
крещял, обиждал и отправял закани за саморазправа спрямо Д.В.К., блъскал вратата
на лек автомобил в ищцата, издърпал слънчевите очила от лицето, и ги стъпкал - престъпление
по чл. 325, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.78 от НК е освободил от
наказателна отговорност П. и му е наложил административно наказание глоба в
размер на 1000лв. Поради това съдът приема, че ответника П. е извършил виновно
противоправното деяние чрез описания в диспозитива на решението механизъм, за
което е признат за виновен в производство по чл. 78а НК и е освободен от
наказателна отговорност. Не е възможно гражданският съд да преразглежда тези
въпроси, а следва да ги приеме за установени като част от фактическия състав на
претендираното право.
От приетото по делото
съдебномедицинско удостоверение № 9233-26.08.2014 г. /л.6/ е видно, че при
извършен преглед на 26.08.2014 г. на ищцата Д.В.К. съдебният медик д-р П.Г. е
констатирал кръвонасядане на дясна мишница, счупване на нокетната плочка на втори пръст на лявата ръка, одраскване на
дясна подбедрица, с което й е причинена болка и страдание.
От представената по делото
съдебно-психологична консултация, изготвена на 01.09.2014г. от С. К. – доктор
по психология, специалист по клинична и съдебна психология към ЦПЗ – Русе, се
установява, че на Д.К. са установени симптоми на повишена тревожност, страхова
зареденост и вегетативни проявления на тези преживявания /неспокойствие,
невротична симптоматика/, както и депресивен фон, намалени възможности да
обсъждане на алтернативни решения в ситуации на затруднение и натрапливи мисли,
придружени с безпокойство свързани с преживяното събитие на 26.08.2014г.
Психологът дава базисна оценка относно състоянието на К. – „при нея са налице
клинико-диагностични критерии в подкрепа на хипотезата, че тя е в състояние на
дистрес и емоционален дисбаланс, което е резултат от преживяното травматично
събитие на 26.08.2014г.“.
По делото е разпитан в качеството
на свидетел съпруга на ищцата К. –Н.И.
К., чиито показания съдът намира за последователни и правдоподобни, преценени с
оглед на съвкупния доказателствен масив съгласно чл. 172 ГПК, следва да се
кредитират с доверие. От показанията му се установява, че когато се случил
инцидента съпругата му е била сама с личния си автомобил и той не е могъл да
отиде при нея поради служебна ангажираност. Когато се видели вечерта тя имала синина,
одрасквания, били й счупени ноктите. В продължение на около половин година след
случилото се била психически зле – страхувала се да излиза, вследствие на
отправените към нея заплахи от ответника, че ще бъде убита. Пояснява, че
предвид силната уплаха за живота и сигурността си , К. го чакала той се върне в дома им и тогава заедно излизали.
Свидетелят заявява, че дълго време Д. отказвала да шофира, около половин
година, и това налагало да ангажира техни познати, за да я откарат на работа и
да я вземат от там /когато той нямал възможност/. Предвид емоционалното и
психологично състояние, в което се намирала съпругата му , същата известно време посещавала психолог.
Ищецът претендира обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от деянието, за което ответника е признат за
виновен и е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност по реда
на чл. 78а НК, чийто размер определя на сумата от 3000 лв. Ответникът е длъжен
да обезщети вредите, които е причинил на ищеца /съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму/. При така
установеното наличие на противоправно поведение на ответника Т.П. и настъпил от
него вредоносен резултат за пострадалата К., следва да се определи обезщетение,
чийто размер е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.
52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при
които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение,
обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната (ППВС № 4/1968
г. и решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г.о.,
ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК). В тази връзка съдът отчете
степента на травматичните увреждания на ищцата, причинили й болка, нейната възраст
към датата на инцидента /млада жена на 27 години/, както и всички неприятни
емоционални преживявания у ищцата във връзка с деянието на ответника.
Като
взе предвид съвкупността от посочените обстоятелства, обусловени от
съществуващата икономическа конюнктура в страната, съдът намери, че справедливо
обезщетяване на претърпените от Д.К. неимуществени вреди, като съвкупност от негативни
преживявания - изпитаните болки и страдания, продължителен дистрес и емоционален
дисбаланс, възлизат на сума в размер от около 2000 лв. Ищцата претендира
обезщетение в размер на 3000 лв. и с оглед на което следва да се уважи иска до
размера от 2000 лв. Съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди неминуемо би
предизвиквал чувство у пострадалия за липса на справедливо репариране на
вредите от деянието, а пък по-висок размер на обезщетението ще предизвика
чувство за неоснователно обогатяване на ищеца.
Затова
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и следва
да се уважи в размер на 2000 лв., съответно да се отхвърли за разликата до
претендираните 3000 лв.
Ще
следва да се присъди на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и
законната лихва върху главницата от 2000 лв. от датата на увреждането 26.08.2014
г. до изплащане на задължението.
По
разноските:
При
този изход на спора ответникът дължи на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сторените в настоящото производство разноски. Такива са сторени за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. съгласно договор за правна защита и
съдействие от 21.09.2018 г. /л.11/ и 120.00 лева – държавна такса , като следва
да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от исковете, които разноски
възлизат на сумата от 346.67 лв.
Мотивиран така районният съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Т.П.П. с ЕГН **********,*** да заплати
на Д.В.К. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 2 000.00 лв.-
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и
страдания, както и на причинения продължителен дистрес и емоционален дисбаланс,
вследствие деликт настъпил на 26.08.2014г., ведно със законната лихва от 26.08.2014г
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2000.00
лв. до претендирания размер от 3000.00 лв.
ОСЪЖДА
Т.П.П. с ЕГН **********,*** да заплати на Д.В.К. с ЕГН ********** и адрес *** сумата
от 346.67лв.- разноски по
компенсация.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :