Р Е Ш Е Н И Е
№
261314/14.04.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 7028 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявени
по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове от Т.С.П.,
ЕГН **********, със седалище и адрес на управление:***, срещу А.Л.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на
ищцата сумата в размер на 1 160 лв. /хиляда сто и шестдесет лева/, предоставена
му по сключен между страните устен договор за паричен заем от 11.03.2019 г. с
падеж 01.09.2019 г., на основание чл. 240 ЗЗД, ведно със законната лихва от
датата подаване на заявлението /20.12.2019 г./ до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата в размер на 35,77 лв. /тридесет и пет лева и
седемдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва)
за периода 01.09.2019 г. – 20.12.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
които суми е издадена Заповед № 235 от 23.01.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21029/2019 г. на ВРС.
В
исковата молба ищцата Т.С.П. твърди,
че с ответника се познават от дълги години и на 11.03.2019 г. сключили устен
договор за заем, по силата на който му е предоставила на няколко вноски сумата
в общ размер от 1 160 лв. срещу задължението на А.А.
да я върне до 01.09.2019 г. Излага, че след изтичането на срока многократно
търсела ответникът да заплати сумата. Сочи, че ответникът не спазил уговореното
и не възстановил сумата, което породило и интереса у ищцата да подаде заявление
за връщане на сумите, заедно с обезщетение за забава, по които вземания и́
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 21029/2019 г. на ВРС. Моли за
уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
Ответникът
А.Л.А. подава отговор на исковата молба, с който моли за разсрочване на
задълженията му. Сочи, че е във финансово затруднение, защото получава ниска
пенсия и е с влошено здравословно състояние. Предлага всяко 15-то число да
внася по 30 лв.
С молба за съдебно заседание ищцата поддържа
исковете. Ответникът не се явява.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:
От
представените от ищцата писмени доказателства /разписки/ се установява, че чрез
„EASY PAY” същата е
изпратила пари на ответника, съответно: 300 лв. на 11.03.2019 г., 400 лв. на
03.05.2019 г., 380 лв. на 03.05.2019 г. и 60 лв. на 01.08.2019 г.
По
делото не са събрани други доказателства, като ответникът с отговора на исковата
молба не оспорва задължението си.
Предявени са от ищцата
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК за установяване на вземания за връщане на дадени по договор за устен
паричен заем суми и обезщетение за забава с правни основания чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
Съобразно
твърденията на страните и представените писмени доказателства съдът намира, че
се доказва заемно правоотношение, по силата на което ищцата е предоставила
парични суми на ответника, който не ги е върнал. Следва да се счита, че ищцата
е доказала вземанията си по основание, като що се отнася до размера им съдът
намира, че от представените доказателства се установява, че същата е
предоставила суми в общ размер от 1 140 лв., а не за колкото е предявен иска
- 1 160 лв. Последната преведена на ответника сума е 60 лв., а не 80 лв.,
както твърди ищцата. В тази връзка за разликата над 1 140 лв. до
предявения размер от 1 160 лв. искът следва да се отхвърли поради
недоказване на размера му. За сумата от 1 140 лв. искът се явява
основателен.
В тази връзка и
предявения иск за обезщетение за забава е основателен до сумата от 35,15 лв.,
която следва да се начисли върху вземането от 1 140 лв. За разликата над
тази сума до претендираните 35,77 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
С
оглед изхода на спора разноските следва да се разпределят между страните
съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. Ищцата е претендирала 25
лв. държавна такса в заповедното и 75 лв. държавна такса в исковото производство.
Процесуалният представител на ищцата претендира по реда на чл. 38 ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на по 300 лв. във всяко от двете производства, като
съдът не е обвързан от посочените размери. Ответникът не е претендирал
разноски. В полза на ищцата следва да се присъдят 24,57 лв. държавна такса за заповедното производство и 73,71 лв.
за исковото производство. В полза на процесуалния представител на ищцата по
реда на чл. 38 ЗА съдът определя възнаграждение в размер на 157 лв. за
заповедното производство /чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т.
2 от Наредбата/ и 314 лв. за исковото производство, като следва да и́ се
присъдят сумите от 154,29 лв. за заповедното и 308,58 лв. за исковото,
съобразно уважената част от исковете.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че ответникът А.Л.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на ищцата Т.С.П.,
ЕГН **********, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 1 140 лв. /хиляда сто и четиридесет
лева/, предоставена му по сключен между страните устен договор за паричен заем
от 11.03.2019 г. с падеж 01.09.2019 г., на основание чл. 240 ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата подаване на заявлението /20.12.2019 г./ до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 35,15 лв. /тридесет и пет лева и петнадесет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода
01.09.2019 г. – 20.12.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е
издадена Заповед № 235 от 23.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21029/2019 г. на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 1 140 лв. до претендираните
1 160 лв. и за разликата над 35,15 лв. до претендираните 35,77 лв.
ОСЪЖДА А.Л.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.П.,
ЕГН **********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 24,57 лв. /двадесет и четири лева и
петдесет и седем стотинки/, представляваща дължими разноски в заповедното
производство и сумата от 73,71 лв. /седемдесет
и три лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща дължими разноски в
исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.Л.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Адвокатско дружество „*“, БУЛСТАТ *, с адрес: гр. *, сумата от 154,29 лв. /сто петдесет и четири лева
и двадесет и девет стотинки/ адвокатско възнаграждение за заповедното
производство и сумата от 308,58 лв.
/триста и осем лева и петдесет и осем стотинки/ адвокатско възнаграждение за
исковото производство, на основание чл. 38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: