РЕШЕНИЕ
№ 1092
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Р. Н. К.
при участието на секретаря А. ИВ. И.
като разгледа докладваното от Р. Н. К. Административно наказателно дело №
20211110217456 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. С. Д. чрез адв. П. срещу Наказателно постановление (НП)
№ 7488/03.11.2021 г. издадено от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция Пътна
инфраструктура, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено
административно наказание - "глоба" в размер на 2500 лева по чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал.1, т. 1
от Наредба № 11/03.07.2001 на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В подадената жалба се претендира за отмяна на НП поради допуснати процесуални
нарушения при съставянето му, както и поради необоснованост. В жалбата е посочено, че
нарушението не е описано пълно и ясно, не уточнен вида и категорията на ППС, което не
позволява да се изчисли и каква е максимално допустимата му маса, както и да се разбере
дали санкцията е наложена за управление на МПС без платени пътни такси или за
неплащането на пътни такси. Намира, че така описаното нарушение е неправилно
квалифицирано. Изтъква, че липсват доказателства за техническата изправност на
използваната за измерването ролетка и електронна везна. Поради горното се претендира
отмяната на НП в цялост. Наведени са и аргументи за намаляване на наказанието до
законовия минимум от 1000 лева.
В последното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично,
явява се неговия процесуален представител – адв. Иванова, която поддържа жалбата. Моли
НП да бъде отменено поради изложените в жалбата съображения или в условията на
евентуалност да бъде изменено, като наложеното наказание се намали до законовия
минимум.
Административнонаказващият орган – началника на отдел „Контрол по
1
републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция Пътна инфраструктура, редовно призован, се представлява от юрисконсулт
Николов, който оспорва жалбата. От него е депозирано писмено становище по съществото
на делото, в което подробно е аргументирана законосъобразността на издаденото НП.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.10.2021 г., около 10:44 часа, в близост до гр. София, на Околовръстен път /път II-
18/, с посока на движение от с. Ч. към с. Л.н, жалбоподателят В. Д. управлявал съчленено
ППС с 5 оси - товарен автомобил марка „Ман”, модел „ТГХ 18.440 4х2 БЛС“ с 2 оси с рег.№
СА ХН, както и полуремарке с 3 оси с рег. № С ЕР, собственост на търговско дружество.
Товарното МПС превозвало фракция.
Жалбоподателят бил спрян за проверка на 30+500 от път II-18, на около 500 м. след
разклона на Околовръстен път за с. Казичане, от инспектор контрол по РПМ при АПИ св. А.
А., който извършил проверка на документите за МПС и документите на водача. При
проверката св. А. измерил натоварването на тройната ос на полуремаркето, като използвал
техническо средство – ел.везна РW-10 № К-0200010 и ролетка № 1302/18 с дължина от 5 м.
При измерването св. А. установил, че сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето е 30.600 тона, при максимално допустимо натоварване на тройната ос от 24
тона съгласно чл. 7, ал.1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Той измерил и
разстоянието между осите, което било 1.36 м. Той измерил и натоварването на другите оси,
както и общото тегло на камиона. За резултатите от измерването с ел. везна, автоматично от
нея бил издаден протокол за измерване на превозно средство № 108/2021 г. от 07.10.2021 г.,
10:44 часа, където било посочено и общото тегло на МПС от 47 450 кг.
Като взел предвид, че при надвишаване на нормите по чл. 7 от Наредбата, МПС се
явява тежко, св. А. изискал от водача да представи разрешително или квитанция за платени
пътни такси за движение на извънгабаритно/тежко ППС съобразно неговия маршрут и
размери, но водачът не му представил валидно съответно разрешително или квитанция.
Водачът представил пътен лист за маршрута си през същия ден, както и експедиционна
бележка за натоварена фракция над 33 т.
Свидетелят А. счел, че е извършено административно нарушение и затова съставил
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0008301 от 07.10.2021 г., за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал.1, т. 1 от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС – за това, че
водачът осъществява движение на извънгабаритно и тежко по смисъла на Наредбата МПС,
като било описано и конкретно измереното натоварване на тройната ос и допустимото
съгласно Наредбата. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел
– очевидец на установяване на нарушението, което е удостоверено с техните подписи.
На място, св. А. връчил препис от АУАН на жалбоподателя, който се разписал в
специално изготвена разписка за получаване на акта, без да изложи възражения срещу
констатациите по акта. Водачът се разписал и на разпечатката от електронната везна, като
предал на контролния орган и пътния лист и експедиционната бележка. В срока по чл. 44,
ал. 1 ЗАНН не постъпили възражения срещу акта, като липсват доказателства и за плащане
на дължимите пътни такси.
При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, на
03.11.2021 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, от началника на отдел
Контрол по републиканската пътна мрежа, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при АПИ. Водачът бил санкциониран за това, че управлява извънгабаритно /тежко/
2
ППС по републиканската пътна мрежа без да притежава и представи при проверката
валидно разрешение или квитанция за платени пътни такси за движение на това ППС.
Видно от отбелязването върху известието за доставяне, НП е връчено лично на
жалбоподателя на 22.11.2021 г., като жалбата срещу него е изпратена по пощата на
29.11.2021 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
А., като и от събраните по делото писмени доказателства (заповеди за компетентност,
удостоверения и свидетелства за калибриране на използваните средства за измерване;
протокол за измерване на превозното средство; копия на документи на водача, документи за
превоза, експедиционна бележка и др.), приобщени към доказателствения материал по реда
на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в
своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът
кредитира показанията на свидетеля А., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни,
подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят лично е извършил проверка
на водача и е измерил с одобрени технически средства теглото на МПС съответно
натоварването на всяка ос, като е установил, че МПС е по-тежко от допустимото, но за него
няма заплатена дължимата пътна такса. От показанията на свидетеля се установява и
самоличността на водача, управлявал МПС, чиито лични документи са иззети при
проверката и копирани, както и времето и мястото на извършената проверка. Съдът взе
предвид и представената при проверката експедиционна бележка за товар с тегло от 33 т.,
което ясно сочи, че водачът е знаел за приблизителното тегло на цялото МПС, както и за
натоварването на всяка ос.
С оглед представените от АПИ сертификати и декларации за съответствие на
използваното техническо средство – ел. везна, съдът прие, че то е калибрирано и е надлежно
използвано, като отчетените от него резултати са действителните. От принтираната от
везната бележка е видно, че същата е работила редовно, като от самата бележка се
потвърждава и датата и часа на проверката.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 7-дневен срок към момента на подаването й, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи/съгласно представените заповеди за компетентност/, в
предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на материалния закон и
процесуалните правила.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата възражения за допуснати
процесуални нарушения при установяването на нарушението и издаването на НП. Налице е
пълна идентичност между описанието на нарушението в акта и в НП, като дадената му
правна квалификация напълно съответства на фактическото му описание. Макар в НП да е
посочено, че водачът не е разполагал с разрешително или квитанция за платени пътни такси,
то конкретната квалификация на нарушението сочи, че в случая се касае именно за липса на
платени предварително пътни такси за движение на тежко МПС.
Видно от съдържанието на НП, жалбоподателят е бил санкциониран за това, че като
3
водач на извънгабаритно /тежко/ ППС той е управлявал МПС с натоварване на тройната ос
на полуремаркето от 30.600 тона при максимално допустимо натоварване от 24 тона. Но
въпреки това водачът не е представил на св. А. и не е притежавал валидно разрешение за
движение по републиканската пътна мрежа, т.е. не е имал издадено разрешително или
квитанция за платени пътни такси. Съдът намира за несъмнено доказано, е именно
жалбоподателят е управлявал процесното МПС по републиканската пътна мрежа, доколкото
той е разписал АУАН и разпечатката от електронната везна, както и неговите лични
документи са фотокопирани. Съдът прие за достоверно и извършеното измерване на
разстоянието между осите от св. А. и измерените натоварвания от електронната везна, като
представените свидетелства за калибриране сочат, че използвания уред за измерване е точен.
Освен това съдът взе предвид, че в акта жалбоподателят не е възразил срещу установеното
натоварване на управляваното от него МПС, а изрично е написал, че няма възражения,
включително и срещу посоченото в разпечатката за самото измерване от електронната везна.
В чл. 3, т. 2 от Наредбата е посочено, че тежки са тези ППС или състав от ППС, които
имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. А в чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „в“ от
същата наредба е посочено, че максималната сума от натоварванията на ос на една тройна ос
на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1.30 м е до 24 тона. В
случая с оглед измереното разстояние между осите на полуремаркето с 3 оси е 136 см,
следователно максималната сума е именно 24 тона.
Следователно актосъставителят и наказващият орган са достигнали до обоснован
извод, че процесното МПС, превозващо фракция се явява тежко като надвишава
максимално допустимата стойност натоварване на ос на двойната задвижваща ос и за него
се прилагат ограниченията по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, като правилно
при измерване на теглото е взет предвид и превозвания товар.
А съгласно дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДР на Наредбата "извънгабаритни ППС"
се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3 от Наредбата.
Поради това правилно наказващият орган е приел, че управляваното от жалбоподателя МПС
е било извънгабаритно/тежко.
Посочената като нарушена в НП разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за
пътищата, въвежда забрана за движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства без разрешение. А в чл. 37 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС е посочено, че „Във вътрешността на страната
съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и
съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи,
че: 1. движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или
документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3; 2. не е спазен определеният в
разрешителното или посоченият в документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3
маршрут на движение; 3. габаритните размери, общата маса или натоварването на ос са по-
големи от описаните в разрешителното по чл. 14, ал. 1 или посочени в документа за платена
такса в случаите по чл. 14, ал. 3.“
В акта и в НП като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредбата, като в акта и НП нарушението е описано като осъществяване на движение с
извънгабаритно ППС без разрешително или квитанция за платена такса. По делото не са
представени доказателства, че дължимите такси за тежкия товар са заплатени веднага след
установяване на нарушението. Като правилно е посочена разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1
от Наредба № 11/2001 г., тъй като административнонаказващият орган е взел предвид
липсата на издадено разрешение за същото МПС по реда на чл. 14, ал. 3 от Наредбата.
В разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата изрично е предвидено
4
налагане на административно наказание „глоба“ от 1000 до 5000 лв. за физическите лица,
„нарушили разпоредбите на чл. 26, ал. 1, ал. 2 или които извършат или наредят да бъдат
извършени следните дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя“.
Следователно правилно е определена и санкционната разпоредба, която изцяло съответства
на установеното нарушение. Очевидно разпоредбата предвижда именно ангажиране на
отговорността на физическото лице, което извършва движение на извънгабаритното ППС,
т.е. неговия водач. Законът за пътищата ясно дефинира задължените лица, като сред тях са и
водачите на МПС, какъвто несъмнено е бил жалбоподателят.
В контекста на изложеното съдът намира за неоснователни изложените в жалбата
доводи, че е налице разминаване между описанието на нарушението и дадената му правна
квалификация.
Видно от приетата фактическа обстановка, съдът приема, че водачът Д. е извършил
процесното нарушение, за което законосъобразно е ангажирана и административната му
отговорност. В този смисъл наказващият орган законосъобразно е наложил на
жалбоподателя глоба в границите на предвидения от закона размер, а именно 2500 лева, над
средата, към средния предвидения за този вид нарушение в закона размер. Съдът намира, че
в случая размерът на санкцията е правилно определен, като са взети предвид отегчаващите
вината на нарушителя обстоятелства, а именно значителното превишение не само на
допустимите стойности на натоварване на полуремаркето, а и на цялото съчленено ППС.
Видно от отразеното от ел.везната, превишаването за полуемаркето е 6.600 тона, а общо за
цялото ППС – 7.450 тона. Това е значително превишение, което поставя в риск не само
водача на процесното ППС, но и останалите участници в движението по основна
републиканска, но и градска пътна артерия, каквато е Околовръстен път на гр. С.
Допълнително съдът отчете, че за това ППС изобщо не е имало издадено разрешение за
тежко ППС и дори и след установяване на нарушението не са представени доказателства за
заплатени дължимите пътни такси. На последно място като отегчаващо обстоятелство съдът
отчете и знанието на водача /видно от експедиционата бележка, която е представил/ за
теглото на превозвания товар, който е бил малко над 33 тона, което очевидно е било
значително над допустимото.
Нарушението е извършено от жалбоподателя Д. при форма на вината умисъл – той е
знаел, че на управляваното от него ППС е натоварен товар значително над допустимото,
следователно ППС е тежко по смисъла на Наредбата, като е знаел, че не притежава
разрешително за движение на извънгабаритно ППС, съобразено с неговите размери и тегло,
както и документ за платени такси, съобразно теглото му, но въпреки това е приел да
извърши превоза с очевидно претоварено, съответно и опасно ППС. Като водач на
извънгабаритно ППС е следвало да е запознат с конкретните натоварвания на осите на
управляваното от него ППС, както и да познава законовата и подзаконовата нормативна
уредба, предвиждаща специфични задължения за извършвания от него превоз. Но въпреки
предоставената му експедиционна бележка за масата на товара му и липсата на предадени
му разрешително и документ за платени пътни такси, той е извършил превоза, без да се
интересува от възможните последици.
Съдът счита, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, като то по
никакъв начин не се отличава от други нарушения от същия вид и определената от
законодателя санкция за извършването му отразява степента на обществената му опасност.
Дори напротив, сериозното превишение на допустимата маса и натоварване на осите на
полуремаркето повишават обществената опасност на конкретното нарушение. Движението
на тежки ППС създава опасност за републиканската пътна мрежа и сериозно я уврежда,
5
затова и е наложително да има предварителен контрол и разрешение за конкретния размер и
тегло на МПС, както и одобрен маршрут и съответно да се заплатят допълнителните такси.
Именно чрез тях би следвало превозвачите на тежки товари да поемат допълнителните
разходи за по-бързата амортизация на пътя. Освен това с претоварването на МПС се създава
опасност и за възникване на ПТП и застрашаване на другите участници в движението.
Именно поради това и съдът прие, че нарушението не би могло да се приеме за маловажно.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата е неоснователна и
наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и
правилно.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на началника на отдел в АПИ за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на наказващия орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. и приложима и за висящи
производства/ законът допуска присъждането на разноски, включително и за осъществено
процесуално представителство на наказващия орган съгласно ал. 4. По делото като
представител на наказващия орган в проведеното съдебно заседание е участвал
юрисконсулт, който е представил и писмена защита, като съдът е потвърдил обжалваното
НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на
законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по
ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая производството не е с особена
правна или фактическа сложност, но са проведени две съдебни заседания с участие на
страната, поради което и следва да се присъди малко над минималното предвидено
възнаграждение, а именно в размер на 100 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.5, вр. ал. 9 и чл. 63д, ал. 3
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 7488/03.11.2021 г. издадено от
началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“, Агенция Пътна инфраструктура, с което на жалбоподателя В.
С. Д. на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание - "глоба" в
размер на 2500 лева по чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата за нарушение на чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал.1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
ОСЪЖДА жалбоподателя В. С. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ
ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6