Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………….г.
Гр.
С.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-11 състав, в публичното
заседание на пети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При
секретаря :ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
Като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2205 по описа за 2012 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.232,ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от П. АД , Ф. ид.№
572 035 608 срещу Р. ООД ЕИК ********.
Ищецът твърди, че страните са подписали споразумение на 28.05.2009г., с което са договорили наем на машини и съоръжения, необходими за извършване на строителни работи по проект укрепване на р.Д. в района на градската част на гр.Л.. Предоставили са машините на ответникът на 1.06.2009г. Споразумението е сключено за срок от една година, като при подписването е следвало да се заплати аванс в размер на 19 000 евро и след това месечен наем в размер на 19 000 евро, дължим до края на текущия месец. Признава се , че авансът е изплатен изцяло. Твърди, че ответникът е започнал да закъснява с наемът още от първият месец – м.юли 2009г., извършвали са частични плащания и в един момент въобще са преустановили плащанията. След неколкократни покани длъжникът е погасил 20 500 евро от задължението си на 15.10 и на 19.11.2009г. и е поискал приспадането на 12 130 евро, което те са уважили. Твърди, че към момента на предявяване на исковата молба ответникът им дължи наем за м. август, септември, октомври, ноември и декември 2009г. Това задължение, което възлиза общо в размер на 26 270 евро. е потвърдено и от ответникът. Падежът на първото непогасено плащане е 31.08.2009г., а на последното е 31.12.2009г. Претендират сумата от 26 270 евро главница, считано от датата на исковата молба до пълното плащане на дължимата сума, както и разноските по делото. Претендира и разноски – мораторна лихва върху главницата от 31.08.2009г. до датата на исковата молба – 06.04.2012г. в размер на 7 606 лв.
С допълнителната искова молба и втора такава, по същество уточнение се уточнява, че е налице грешка относно периодът, като се претендира незаплатената наемна цена за периодът от м.юли до м.ноември 2009г. вкл. вместо от август до декември. Конкретизират се дължимите месечни вноски за всеки период – юли 2009г. – 15 500 евро, август 2009 – 15 500 евро , септември 2009г.-7 750 евро, октомври 2009г.- 15 500 евро, ноември 2009г. – 4 650 евро. Признават се и извършените частични погашения от страна на ответникът – 15.10.2009г. – 10 500 евро, 17.02.2010г. – 10 000 евро , на 19.11.2009г.-12 130 евро. Не уточнява от кои задължения за наемна цена са приспаднати заплатените, но уточнява, че оставащата дължима сума е в размер на 26 270 евро. Съгласно приложената справка по чл.366 ГПК прихващанията са правени от общата дължима сума до момента на плащането.
С допълнителна молба от 19.07.2013г. са правени уточнения за прихващания извършени по фактури, но отново същите са неточни и несъвпадащи със заявеното с исковата молба и допълнителните такива, тъй като в този случай общата възлизаща сума е 31 370 евро, а не 26 270 евро, както и се въвежда възстановяване на сума на ответникът с кредитно известие от 10.06.2009г.,несочено до сега за сума от 7 233.09 евро, а от друга страна за сумата от 19.11.2009г. отново се въвежда възстановяване с кредитно известие в размер на 4 897 евро и приспадане от задължението й по фактурата от декември 2009г. , но сумата посочена като платена от страна на ответникът през м.11.2009г. 12 130 евро. С тази допълнителна молба лихвата също е конкретизирана по вземанията по отделните фактури, но същата е почти в двоен размер, от това което е по исковата молба, без да е правено увеличение на искът- 16 771.13 лв.
Последното уточнение ищецът е направил с молба от 10.09.2014г., като изрично е поискано и допуснато уточнение и изменение на исковите претенции, както следва : претендира се неиздължена остатъчна сума по фактура № FALO006095 от 28.09.2009г. в размер на 7 153 евро наем за месец септември , № FALO006145/ 28.10.2009г. – 14 467 евро наем за месец октомври и № FALO006184 от 18.11.2009г. – 4 650 евро наем за месец ноември 2009г. , като се запазва общия размер на претенцията в размер на 26 270 евро. Тъй като ответникът е извършвал пащанията със забава ищецът претендира обезщетение за забава плащанията по фактурите издадени от 29.07.2014г. до 18.11.2009г. общо в размер на 14 179.18 лева.
ОТВЕТНИКЪТ оспорва исковете, като основно оспорва възникване изискуемостта на задълженията предвид неизплащане на дължимите суми от МРРБ по двата му договора с възложена дейност „Укрепване на река Д. в района на градската част на гр.Л.“, оспорва и погасяването на задълженията по различните фактури от страна на ищецът и размерът на мораторната лихва, с последното изложено от него становище в молба от 5.11.2014г.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като прецени доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от Договор за отдаване под наем № 1511 от 28.05.2009г. П. АД е отдала под наем на ответникът Р. ООД строителни машини, а именно : вибрационна сонда , захранващ блок дуплекс , една обръщателна плоча за двойка шунтови пилоти и ролка маркуч. Договорена е месечна наемна цена в размер на 19 000 евро , като общата цена на комплекта е 335 000 евро. Минималния срок за отдаване под наем е три месеца, като е договорено първия наем да се плати преди датата на доставката, а плащанията за следващите намни срокове в края на всеки изтекъл месец.
От представените по делото платежни документи, фактури, кредитни известия и разменена кореспондеция, както и от приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като обективна и компетента се установява: че ответникът има неиздължена от страна на възложителя МРРБ сума от 3 792 686.15 лева, като вещото лице е изследвало и финансовото му състояние, което след изчисляване на съответните показатели, вещото лице в заклюнието си е определило като тежко, дружесвото ответник има ниска степен на финансова независимост и висока задлъжнялост. По отношения задълженията по конкретния договор за наем, вещото лице подробно е изследвало издадените фактури, извършените плащания, извършените опрощавяния и прихващания с издадените кредитни известия, като е посочило, че в изпълнение на договора ищецът е издал шест фактури за дължима наемна цена от ответникът на обща стойност 74 400 евро, а ответникът е извършил четири плащания в общ размер от 48 130 евро, като общо по договорът за наемна цена на машините ответникът дължи на ищецът сумата от 26 270 евро.Първите три от фактурите са изцяло погасени, макар и в резултата на частични плащания, като остават частични задължения за плащане по вторите три фактури, а именно № FALO006095 от 28.09.2009г. в размер на 7 153 евро наем за месец септември , № FALO006145/ 28.10.2009г. – 14 467 евро наем за месец октомври и № FALO006184 от 18.11.2009г. – 4 650 евро наем за месец ноември 2009г. Вещото лице, съобразявайки забавата при заплащане на наемната цена изчислява мораторната лихва, като обезщетение за забава в размер на общо 13 394.53 лева за периодът 31.08.2009г. до 10.04.2012г.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
Установи се по делото по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, че между страните е сключен договор за наем за процесните машини и няма спор, че ищецът е предоставил и ответникът е позвал машините за шестмесечен период. Ответникът обаче не е изпълнил изцяло задълженията си да заплати изцяло и своевременно намната цена. Установи си, че има частично неизпълнение на задълженията на ответникът да заплати наемната цена за м. 09., 10., 11. на 2009 г., като в общ размер ответникът дължи сумата от 26 270 евро. Спорен момент е незаплатената наемна цена от страна на ответникът за периодът от м.08 до м.11.2009г., като по делото се установи, че за м.август е заплатени, а има частични задължения за останалите три месеца. По размер обаче установеното от вещото лице съвпада с претенцията с исковата молба. В тежест на ответникът е да установи, че е изпълнил здадължението си по договора за наем и е заплатил наемната цена. По делото същият не е ангажирал доказателства в тази насока и не е опровергал констатациите на вещото лице. Следва да се приеме, че ответникът, като наемател по договора и след като е ползвал наетото от него имущество дължи и следва да бъде осъден да заплати на осн. чл.232,ал.2 от ЗЗД дължимата оставаща незаплатена от него наемна цена за трита месеца – 09.2009,10.2009,11.2009г. общо в размер на 26 270 евро. Факт е , че ответникът има влошено финансово положение, че е наел машините във връзка с възложени му договори от страна на МРРБ, което не е изпълнило задълженията да заплати цената за извършеното. Тези факти обаче не влияят и не отменят конкретното задължение на ответникът по договорът за наем за наемната цена.
Доколкото с договорът за наем е поето задължение наемната цена да се заплаща в края на всеки месец, а същата е заплащана със значителна забава, както и част от цената не е предявена и към настоящия момент, то ответникът дължи обезщетение за забава в заплащането на цената в размер на мораторната лихва установен със ССЕ или за периодът от 31.08.2009 г- до 10.04.2012г. ответникът следва да заплати на ищецът сумата от 13 394.53 лева. Ответникът оспорил правилното погасяване на задълженията не е установил правилността на начинът, не е установил и друг размер на лихвата. Претенцията на ищецът за мораторна лихва е в размер на 14 179.18 лева се явява неоснователна за разликата между установеното от ССЕ до пълния предявен размер, поради което в тази част следва да се отхвърли като неоснователна .Върху главницата се дължи и законнта лихва и от предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане.
На осн. чл.78 от ГПК ответникът дължи на ищецът направените за съдебното производство разноски в размер съответен на уважената част от исковете – при 10 422.33 лева разноски / ДТ,възнаграж.вещо лице и адв.възнаграждение/ ,съобразно приложен списък ответникът следва да заплати на ищецът 10 297.26 лева / 98% уважени претенции/.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.
ООД ЕИК ********, седалище : гр.С., ул.Г.Д. , бл.***, вх.А, ет.* да заплати на П. АД , Ф. ид.№
572 035 608, ул.Н. № *** , 93130, Н.Л.С., Ф. , съд.адрес :гр.С., бул.Д.Б. № ***, ет.7
сумата от 26 270 евро / двадесет и шест хиляди двеста и седемдесет евро /
на осн.чл.232,ал.2 от ЗЗД незаплатена наемна цена за период м.09-м.11.2009г. по
договор № 1511 от 28.05.2009г. , в едно
със законната лихва върху сумата от предявяване на иска -10.04.2012г. до
окончателното й заплащане, както и да му заплати сумата от 13 394.53 лева
/тринадесет хиляди триста деветдесет и четири лева и петдесет и три лева /,
мораторна лихва за забава за периода за периодът от 31.08.2009г. до
10.04.2012г. на осн.чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за мораторна лихва
за разликата до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА Р. ООД ЕИК ********, седалище : гр.С., ул.Г.Д. , бл.***,
вх.**, ет.**да заплати на П.
АД , Ф. ид.№ 572 035 608, ул.Н. № *** , 93130, Н.Л.С., Ф. , съд.адрес :гр.С., бул.Д.Б. № ***, ет.* сумата от 10 297.26 лева / десет хиляди двеста
деветдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/ разноски на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: