Решение по дело №849/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 166
Дата: 31 декември 2021 г. (в сила от 3 май 2022 г.)
Съдия: Димитрина Николова Младенова
Дело: 20211630200849
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. гр.Монтана, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211630200849 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № Р-10-464/ 08.06.2021г. на Зам. Председател на Комисията за
финансов надзор /КФН/ на П. Х. П. от град Монтана е наложено административно
наказание - глоба в размер на 1 000.00 лева на основание чл.221 ал.1 хипотеза първа, т.2 от
ЗППЦК.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал П. Х. П. от град
Монтана, който чрез пълномощника си адв.Г. Т., АК-София обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да
постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. Редовно
призован за участие в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Представя
се писмено становище, в което са доразвити доводите от жалбата.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото
от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за
въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят П. Х. П. е санкциониран за това, че в качеството му на член на Съвета на
директорите на „М." АД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление гр. София xxxx ,
район „Лозенец", бул. xxxx е извършил вмененото му административно нарушение.
При извършена документна проверка на място в КФН - гр. София, ул. xxxx , е установено,
че жалбоподателя П. Х. П., в качеството му на член на управителния орган на „М." АД е
извършил нарушение на чл. 116в, ал. 2, предложение първо във връзка с ал. 1, изречение
трето от Закона за публично предлагане на ценни книжа, тъй като не е внесъл в
законоустановения срок гаранция за управлението си.
„М." АД притежава статут на публично дружество и в качеството на такова се явява адресат
на разпоредбите на ЗППЦК. В конкретния случай членовете на управителния орган на
публичното дружество са адресати на чл. 116в ал. 2 от ЗППЦК.
Съгласно чл. 116в, ал. 2 от ЗППЦК, членовете на управителните и контролните органи на
публичното дружество са длъжни в 7-дневен срок от избирането им да внесат гаранция за
управлението си.
Чрез единната електронна система за предоставяне на информация на КФН, „М." АД е
представило на КФН протокол от проведено на 18.09.2020г. редовно годишно общо
събрание на акционерите (РГОСА) на публичното дружество. От протокола е установено, че
наказания П. П. е избран за член на СД на „М." АД и му е определено възнаграждение.
От момента на избора на член на управителния орган на публично дружество, който в
случая е датата на провеждане на РГОСА на „М." АД, започва да тече 7-дневният срок по
чл. 116в, ал. 2 от ЗППЦК, в който новоизбраният член на СД е длъжен да внесе
определената гаранция за управлението си. Съгласно чл. 116в, ал. 4 от ЗППЦК, гаранцията
се блокира в полза на дружеството в банка на територията на страната конкретния случай
срокът за внасяне на гаранцията е изтекъл на 25.09.2020 г.
С писмо, изх. № РГ- xxxx 3/08.10.2020г, от „М." АД е изискано информация и документи, от
които да е видно изпълнението на изискванията на чл.116в ал.2 от ЗППЦК, а именно
документ, удостоверяващ внесена гаранция за управлението на член на СД на „М." АД. В
отговор от 12.10.2020г, дружеството е представило банково удостоверение с изх. № 0567-64-
10212 от 09.10.2020г, издадено от „УниКредит Булбанк" АД. От удостоверението е
установено, че П. П. е титуляр на депозитна сметка в банката, по която на 09.10.2020г. е
внесена и блокирана гаранция в полза на „М." АД.
На основание изложеното е установено, че с внасянето на гаранция за управлението си на
09.10.2020 г., а именно след срока по чл. 116в, ал. 2 от ЗППЦК, който е изтекъл на
25.09.2020 г., П. Х. П. е извършил нарушение на чл.116в ал.2, пр. първо във връзка с ал.1,
изречение трето от ЗППЦК.
Нарушена е разпоредбата на чл. 116в, ал. 2, предложение първо във връзка с ал. 1, изречение
трето от ЗППЦК. Нарушението е извършено на 26.09.2020 г. в гр. София.
2
С писмо, изх. № РГ- xxxx 6/16.11.2020г, жалбоподателят П. П. е поканен да се яви в
сградата на КФН за съставяне и връчване на АУАН в срок 3 работни дни от получаването на
писмото. От известие за доставяне № XXXX и № XXXX е видно, че писмото-покана е
получено на служебния и постоянния адрес на лицето на 18.11.2020 г., съответно на
23.11.2020 г.
В указания срок наказания П. П. или упълномощен от него представител не се е явил в КФН,
поради което АУАН № Р-06- 1002/14.12.2020 г. е съставен в отсъствие на нарушителя (при
условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН).
На основание чл.43 ал.4 от ЗАНН е поискано съдействие от общинската администрация -
Община Монтана, в чийто район се намира постоянният адрес на П. П., с оглед предявяване,
подписване и връчване на екземпляр от АУАН № Р-06-1002/14.12.2020г. С писмо до КФН,
вх. № 06-0087/15.02.2021 г., актът е върнат от Община Монтана, без да е предявен и
връчен на нарушителя поради това, че лицето не е открито.
На основание чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 178, ал. 2 от Наказателно- процесуалния
кодекс (НПК), с писмо, изх. № 04-18-33/16.02.2021 г. е поискано съдействие от служба на
Министерство на вътрешните работи - РУ- Монтана, в чийто район се намира постоянният
адрес на П. П., с оглед предявяване, подписване и връчване на екземпляр от АУАН № Р-06-
1002/14.12.2020 г. С писмо до КФН, вх. № 04-18-33/09.03.2021 г. актът е върнат от РУ-
Монтана, предявен и връчен на нарушителя на 26.02.2021 г.
Срещу АУАН № Р-06-1002/14.12.2020г. са постъпили писмени възражения по чл.44 от
ЗАНН от П. П.. Разгледани по същество същите били приети от АНО като неоснователни.
В жалбата си наказаният развива доводи, че при образуване на
административнонаказателното производство е нарушен чл.42 т.3, пр. второ от ЗАНН, тъй
като от АУАН не става ясно защо актосъставителят е определил за място на нарушението
гр. София, при условие че в акта е посочено, че привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице е с постоянен адрес гр. Монтана, където е
нормално да бъде учредена гаранция за управлението в полза на „М."АД.
Действително, при образуване на административнонаказателното производство неправилно
е посочено, че мястото на извършване на нарушението е гр. София. Предвид факта, че
субектът на задължението за внасяне на гаранцията за управлението - жалбоподателят П. П.
е с адресна регистрация гр. Монтана, правилното място на извършване на нарушението се
явява гр. Монтана. Този факт обаче касае само местната подсъдност, поради което така
посоченото при образуване на административнонаказателното производство място на
извършване на нарушението представлява нередовност, която не е от категорията на
съществените процесуални нарушения. Това е така, тъй като наличието на тази нередовност
не води до противоречиви изводи относно това има ли извършено нарушение и кой е
неговият извършител, включително не накърнява правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. Извършването на нарушението е
установено по безспорен начин, включително самоличността на нарушителя и неговата
3
вина. Нещо повече, дори и да с налице някой неточности в призаването на АУАН, ако
горните обстоятелства са изяснети, то тези пороци могат да бъдат санирани с издаване на
НП. Ето защо тази нередовност при образуване на административнонаказателното
производство е преодоляна с издаване на наказателно постановление, съгласно чл.53 ал.2 от
ЗАНН.
Наведени са още доводи от жалбоподателя П. П., че при образуване на
административнонаказателното производство е нарушен чл.42 т.5 от ЗАНН, тъй като от
АУАН не става ясно как точно е нарушена разпоредбата на чл.116в, ал.1 изр. трето от
ЗППЦК, в която е посочено, че „възнагражденията и тантиемите на членовете на
управителните и контролните органи на публично дружество, както и срокът, за който са
дължими, се определят от общото събрание".
От цифровото изписване на правната квалификация на нарушението е видно, че водещата
законова разпоредба, която е нарушена е на чл.116в ал.2, пр. първо от ЗППЦК. Що се отнася
до връзката, която е направена с чл. 116в, ал. 1, изречение трето от ЗППЦК, следва да се има
предвид, че това е сторено за пълнота и яснота - основата за формиране на минималния
размер на гаранцията за управлението е брутното възнаграждение на члена на управителния
орган на публичното дружество, което се определя от общото събрание на публичното
дружество.
Наказаният развива доводи в жалбата си още, че вписването му за член на СД на „М." АД в
Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) е
сторено на 05.10.2020 г., а гаранцията за управлението е учредена на 09.10.2020 г.
Изложеното е неотносимо към фактическия състав на извършеното нарушение. Вписването
на члена на управителния орган на публичното дружество в ТРРЮЛНЦ е без правно
значение за задължението по чл.116в ал.2 от ЗППЦК, тъй като то възниква от избора на
члена на управителния орган на публичното дружество и следва да бъде изпълнено в 7-
дневен срок
след това.
Наказаният П. П. прави възражения за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи нарушения от същия вид. Нарушението е типично за своя вид и не е
извършено при смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което се явява
неоснователно.
При съставянето и връчването на АУАН не са допуснати съществени процесуални
нарушения или нарушения на материалния закон, които да нарушават или ограничават
правото на защита на нарушителя, поради което не са налице и основания за прекратяване
на образуваното административнонаказателно производство.
Субект на нарушението е физическо лице. От субективна страна нарушението е извършено
виновно при непредпазлива форма на вина - П. Х. П., в качеството му на член на
управителния орган (СД) на „М." АД не е предвиждал настъпването на общественоопасните
4
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди (небрежност). П. П. е бил длъжен и е
могъл в 7-дневен срок избирането му за член на СД на „М." АД да внесе гаранция за
управлението си, но не е сторил това, а е извършил описаното в АУАН № Р-06-
1002/14.12.2020 г. административно нарушение.
След преценка на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
съдът намира, че жалбоподателя П. Х. П., в качеството му на член на управителния орган
(СД) на „М." АД не е изпълнил задължението си в 7-дневен срок от избирането му за член
на управителния орган (СД) на „М." АД да внесе гаранция за управлението си. Нарушена е
разпоредбата на чл.116в ал.2 пр. първо във връзка с ал.1, изр. трето от ЗППЦК. Нарушението
е извършено на 26.09.2020г. в гр. Монтана.
Нарушението на чл. 116в от ЗППЦК е обявено за административно нарушение с чл. 221, ал.
1,т. 2 от ЗППЦК.
На основание чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, отчитайки обстоятелствата по чл. 222а, ал. 1 от ЗППЦК
и фактът, че установеното нарушение е първо по своя вид за наказания П. П., в качеството
му на член на управителния орган (СД) на „М." АД съдът намира, че целта на наказанието
по чл.12 от ЗАНН може да бъде постигната с налагане на административно наказание -
глоба по чл. 221, ал. 1, хипотеза първа, т. 2 от ЗППЦК на законоустановения минимум в
размер на 1 000 (хиляда) лева.
Ето защо съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 от ЗАНН жалбоподателя следва да заплати
на въззиваемата страна направените по водене на делото разноски в размер на 120.00 лева за
юристконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-464/ 08.06.2021г. на Зам. Председател
на Комисията за финансов надзор /КФН/, с което на П. Х. П. от град Монтана е наложено
административно наказание - глоба в размер на 1 000.00 лева на основание чл.221 ал.1
хипотеза първа, т.2 от ЗППЦК, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА П. Х. П. от град Монтана, ул. xxxx , с ЕГН xxxx да ЗАПЛАТИ на Комисията за
финансов надзор /КФН/, град София, ул. xxxx на основание чл.63 от ЗАНН направените по
водене на делото разноски в размер на 120.00 лева за юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5

Съдържание на мотивите

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-
464/ 08.06.2021г. на Зам. Председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, с което
на П. П. от град Монтана е наложено административно наказание – глоба в размер на 1
000.00 лева на основание чл.221 ал.1 хипотеза първа, т.2 от ЗППЦК, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА П. П. от град Монтана, ул. xxxx , с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на
Комисията за финансов надзор /КФН/, град София, ул. xxxx на основание чл.63 от ЗАНН
направените по водене на делото разноски в размер на 120.00 лева за юристконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок
от съобщението на страните.


1