РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Девня, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. В.А
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120100581 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „ЗАД”АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Княз Дондуков”№59, чрез проц. представител адв. Т. Г. срещу
А.Е. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д., обл. Варна, ул. „*** иск с правно
основание чл. 410 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ вр. чл. 45 от
ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че на 18.10.2017 г. в гр. Варна на бул.
„В. „до бл. *** ответникът А. Е. С. като пешеходец навлиза внезапно на
пътното платно, с което става причина за ПТП и виновно причинява вреди на
МПС "***" с ДК№ В***ВН, собственост на „Порше Лизинг БГ“ЕООД - клон
Варна. За настъпилото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №2731 от 19.10.2017 г. Излага се, че на 19.10.2017 г. в ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” е постъпило уведомление за щета на МПС, тъй като
към момента на ПТП увреденото МПС е било застраховано при ищеца по
застраховка “КАСКО” - застрахователна полица № 17- 0300/030/5000729 със
срок на застрахователно покритие от 12.06.2017 г. до 11.06.2018 г. Сочи
се, че щетите са отстранени в доверен сервиз на застрахователя, като
стойността на вредата е 3 306, 64 лв., които са надлежно изплатени от
застрахователя. Ищецът твърди, че с писмо изх. № 310-03-7759/08.08.19 г. е
поканил виновното лице А. Е. С. доброволно да заплати сумата от 3306, 64
1
лева, представляваща платеното застрахователно обезщетение, като до
момента ответникът не я е заплатил, поради което за него възникнал правния
интерес от подаване на настоящата искова молба. Моли се за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 3 306, 64 лева – регресна
претенция за заплатеното от него застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба, до окончателното
им заплащане. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особен
представител на ответника, назначен на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, в
който се излага, че искът е допустим, но неоснователен и се оспорват всички
факти и обстоятелства, на които той се основава.
В с.з. ищецът, редовно призован не изпраща представител. В
писмена молба чрез проц. представител поддържа иска и моли за неговото
уважаване в пълен размер. Претендира разноски по представен списък.
Ответникът се представлява от назначения му особен представител,
който оспорва иска като недоказан и моли за неговото отхвърляне.
Съдът, предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и видно от представения Протокол за ПТП
от 18.10.2018 г., ответникът А. Е. С. на същата дата, в около 22, 50 часа
навлиза внезапно на пътното платно на бул. „Вл.” в гр. В., до бл. *** и бива
блъснат от лек автомобил марка „***” с рег. № В *** ВН, собственост на
„Порше Лизинг БГ”ЕООД, управляван от свид. Д. Г. Д.. В резултат на
настъпилото ПТП ответникът е пострадал, като са му били причинени
нетежки наранявания. По лекия автомобил са настъпили материални щети,
описани в протокола като деформация на преден капак.
За настъпилото при посочените обстоятелства ПТП с наказателно
постановление № 17 – 0819 – 007022, издадено на 01.03.2018 г. за нарушение
по чл. 114 т. 1 от ЗДвП – внезапно навлизане на платното за движение на
ответника е наложена глоба.
Видно от представената застрахователна полица № 17-
0300/030/50000729 автомобила, управляван от свид. Д., собственост на
„Порше Лизинг БГ”ЕООД е бил застрахован към „ЗАД Алианц България” по
застраховка „Пълно Каско” с период на застраховката от 00, 00 ч. на
12.06.2017 г. до 24, 00 ч. на 11.06.2018 г.
След подадено на 19.10.2017 г. уведомление за щети по МПС „***” с
рег. № В *** ВН в ЗАД „Алианц България" е заведена щета № 0300-17-747-
502455.
Не е спорно и се установява от представените от ищцовата страна
2
приемо – предавателен протокол и фактури, че в доверен сервиз на
застрахователя - „Порше Интер ауто БГ”ЕООД е извършен ремонт на
автомобила, остойностен на сумата от 3 306, 64 лева, за което на 22.11.2017 г.
е издадена фактура № ********** с получател „ЗАД Алианц България”.
С преводно нареждане от 27.11.2017 г. ищцовото дружество
превежда на „Порше Интер ауто БГ”ЕООД сумата от 9 426, 80 лева с
посочено основание за плащането опис №7630.
С регресна покана, отправена от ищцовото дружество до ответника,
последният е поканен в седем дневен срок, от датата на получаване на
поканата, да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение.Поканата
не е връчена, поради отсъствие на получателя.
По делото е назначена съдебна - автотехническа експертиза, чието
заключение, неоспорено от страните, е прието от съда. Същото установява, че
щетите по процесното МПС, описани в опис заключението могат да бъдат
причинени от ПТП отразено в протокола за ПТП от 18.10.2017 г. В
констативно – съобразителната част на експертизата вещото лице изчислява,
че разходите за отстраняване на щетите по процесния автомобил, включващи
цената на частите, тяхната подмяна и боядисване на детайлите, възлизат на
сумата от 3 284, 17 лева. В заключението си отразява, че тези разходи
възлизат на сумата от 3 306, 64 лева, която е сумата по фактура №**********.
Описаният по – горе механизъм на ПТП се възпроизвежда от
показанията на свидетеля Д. Д., който заявява, че в резултат на ПТП е била
нарушена целостта на предния капак на автомобила, като други щети по него
не са настъпили, прибрал го е на ход, с работещи светлини, в перфектно
състояние.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410 ал. 1 т. 1 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За да бъде уважен регресният иск на застрахователя, суброгирал се в
правата на застрахования, са необходими няколко кумулативни
предпоставки: 1/ застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка; 2/ в изпълнение на този договор застрахователят
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение; 3/ възникване
на отговорност на прекия причинител на вредите по чл. 45 от ЗЗД, които
следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност,
причинна връзка и вина. Безспорно се установи по делото, че е налице
3
първата предпоставка - наличие на застрахователен договор.
Доказва се по делото, че вина за настъпилото ПТП има именно
ответникът С., доколкото не се опровергава безспорно установения факт на
внезапното му изскачане на пътното платно на неразрешено за преминаване
на пешеходци място и няма данни по делото водачът на автомобила да се е
движел с превишена скорост.
По делото не се установява по безспорен и категоричен начин нито
размера на настъпилите в резултат на виновно причиненото от ответника
ПТП вреди, нито изплащането им в размера на исковата претенция. Твърди се
в исковата молба, че причинените от описаното в нея ПТП вреди са подробно
описани в опис на вещо лице по щета №0300-17-747-502455. Представения
ведно с исковата молба опис на щета носи дата 04.03.2021 г., докато вредите
са отстранени далеч по – рано – през м. ноември 2017 г. и се твърди, че са
платени на 27.11.2017 г. Освен това представеният от ищцовата страна
документ по своята същност представлява частен свидетелстващ документ,
който няма обвързваща съда материална доказателствена сила.
На следващо място, описаните в този документ вреди не
съответстват по никакъв начин нито на показанията на свид. Д. Д. – пряк
очевидец и участник в процесното ПТП, нито на наличния по делото
официален документ, съставен от полицейски служител, какъвто е протокола
за ПТП от 18.10.2017 г. В него като настъпила щета по автомобила е описана
единствено деформация по преден капак.
На последно място – вещото лице по приетата САТЕ е изчислило
стойността на разходите за възстановяване на щетите по автомобила
изхождайки от същия този опис на сума приблизително близка до
фактурираната. В същото време заключава, че стойността на разходите за
отстраняване на щетите е равен на претендираната сума. В тази му част
заключението на САТЕ не се кредитира от съда, тъй като не е мотивирано и е
вътрешно противоречиво.
Не се установява по делото и извършено плащане от ищеца на
застрахователното обезщетение в претендирания размер, доколкото
представения в тази връзка документ е за друга сума. В същия като основание
за плащане не е отразен номера на щетата, а опис № 7630. Подобен опис не се
констатира сред доказателствата по делото. Данни за такъв опис и за връзката
му със щета №0300-17-747-502455 се съдържат единствено в представената
справка за извършени плащания, който също е частен документ, изхождащ от
страната, която го представя и удостоверяващ изгодни за нея факти. Освен
това, в представената справка не е отразен номера на платежния документ, с
който се твърди, че е извършено плащането на застрахователното
обезщетение.
4
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал при
условията на пълно и главно доказване, че е възникнало правото му на
регресен иск срещу причинителя на ПТП – ответникът Асен Сашев, поради
което предявеният иск следва да се отхвърли като недоказан.
При този изход на делото претенцията му разноски по делото е
неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като недоказан предявения иск с правно основание чл.
410 ал. 1 т. 1 от КЗ вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД от ЗАД”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”,
ЕИК: ********* против А. Е. С., ЕГН: ********** за заплащане на сумата от
3 306, 64 лева, представляваща представляваща регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно Каско“ за
причинени вреди на лек автомобил "***" с ДК№ В***ВН от пътно -
транспортно произшествие, настъпило на 18.10.2017 г. в гр. Варна, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
17.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчване му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5