РЕШЕНИЕ
№ 27.06.2017 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ХІ граждански състав
На
четиринадесети юни две хиляди
и седемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
Секретар:Росица
Димитрова
Като разгледа докладваното от Районен съдия Ралинова
Гражданско дело №2661 по описа за 2016 година.
Предявен е иск за промяна на родителски права с правно основание
чл.59 ал.9 от СК и за режим на лични
отношения, както и по чл.143 ал.2 от СК и присъединен иск по чл.150 от СК.
В
подадената искова молба от Н.С.С., ЕГН **********,*** срещу Д.В.З., ЕГН ********** ***, се излагат
обстоятелства, че по силата на постигнато между страните споразумение по гр.д.№4335/2013г.
родителските права върху роденото от фактическата им връзка малолетно дете – Ю.
Н. С. ЕГН **********,били предоставени на ответницата,като на бащата,бил
определен режим на лични контакти,както и бил осъден да заплаща издръжка за
детето в размер на 100 лева. Ищецът твърди, че детето било при майка си до
месец юли 2014г., след което,майката била
довела детето при ищеца в
режима,определен му от съда,оставила детето и повече не се обърнала да го
потърси.Ищецът твърди, че когато усетил,че на детето му ставало мъчно за майка
му,неговата майка /баба на детето/ го водила при ответницата. Майката на ищеца
няколко пъти била правила опити да накара ответницата да вземе детето при себе
си,но тя винаги отказвала.Свижданията на детето с ответницата продължавали не
повече от 15-20 минути и ответницата казвала на майката на ищеца да си я вземала и да си я води къщи.Ищецът
твърди, че за близо три години ответницата никога не била проявила интерес към
детето,или инициатива да го види или вземе при себе си,не му била купила нито
дрешка,нито обувки,не била купила един подарък за рожден ден или имен ден,за
Нова година.Не била се обаждала по телефона,за да се поинтересува детето как е
здравословно.Всички грижи по отглеждане и възпитание на детето се полагали от
ищеца и неговата майка.
Във връзка с изложеното се моли, съдът да постанови
решение, с което да измени решение
№268/02.04.2014г. по гр.д.№4335/2013г. по описа на ПРС,като предостави
родителските права върху малолетното дете Ю. Н. С. в момента на 9 години, за
упражняване на ищеца, като съдът определи подходящ режим на лични контакти на
майката с детето и осъди ответницата да заплаща издръжка за детето в размер на
200 лева,считано една година назад от подаването на исковата молба,както и за в
бъдеще.
Местоживеенето на детето да бъде при
бащата на адрес гр.Пазарджик ул."Г. С."№21 ет.4 ап.20.
В едномесечният срок за отговор ответницата е
депозирала писмен отговор като е заявила, че оспорва изцяло фактическите
твърдения на ответника с изключение на факта, че с него били родители на детето
Ю. Н. С. – 10 годишна, родена на ***г., и че с решение №268/02.04.2014г. по
описа на PC Пазарджик родителските права по отношение на детето са
били предоставени на нея, а на бащата
бил определен режим на лични отношения с детето и бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер
на 100 лв.Не отговаряло на истината твърденията на ищеца в исковата молба, “че
била завела при ответника детето си в режима, определен от съда, оставила го и
повече не се била обърнала да го потърси, нито пък, че бабата на детето по
бащина линия правила опити да я накара да вземе детето при себе си, и тя била
отказвала, а свижданията с детето й продължавали не повече от 15-20 минути и
била казвала на бабата да си взема детето и да си го води в къщи“. Не
отговаряло на истината и твърденията, че „от три години не била проявявала
интерес към детето или инициатива да го види или взема при себе си“, че не била
му купувала, нито дрешки, нито обувки, нито подаръци, че не се била обаждала по
телефона, за да се поинтересува как е детето здравословно.Оспорва истинността
на всички твърдения на ищеца, че се била дезинтересирала от детето си Ю. Н. С.
и че не го искала да живее при нея. Напротив, истината била следната:Ответницата твърди, че през месец
юли 2014г. се открила възможност да започне работа в един магазин за хранителни
стоки и перилни препарати. Била дълго време безработна и не можела да изпусне
открилата се възможност, още повече отговаряла за издръжката на двете си деца –
Ю. Н. С. и А. Р. П., родена на ***г..Ответницата твърди, че било времето на
лятната ваканция и съвпаднало с режима на лични контакти на децата с бащите им.
Бащата на голямата й дъщеря Ромен я взел при себе си,
така постъпил и бащата на Юлия - ищецът по делото.За съжаление, след няколко
дни ищецът й се обадил по телефона и, и
се развикал със заканителен тон да забрави за детето, че повече нямала да го
види и да не го търсела повече, за да не се разправя с него.Ответницата
твърди,че се била уплашила, защото
познавала нрава на ответника.По време на съвместното им съжителство от 2006
година до лятото на 2013година била псувана и бита от него, дори пред децата.
Не разполагала с пари, за да търси отново помощ от адвокат,тъй като скоро било
приключило делото за родителски права по отношение на детето им и през същия
период - лятото на 2014г. се била преместила да живее в дома на съжителя й Д. З.
в село Дебръщица и останала отново без работа. Детето Юлия започнала трети клас
в ОУ"Любен Каравелов" Пазарджик,а ищецът продължавал да й забранява
да се вижда с него. Не позволявал контакт и със сестричката й Анджелина, с която били много близки. Бабата по бащина
линия - Юлия, на която е кръстено детето, се свързала с нея по телефона и
започнала да й внушава, че детето не искало да чуе за нея и да я вижда и затова
не трябвало да я търси. По искане на бабата предала дрехи и принадлежности на
Юлия. Ответницата помолила бабата да й уреди срещи с детето и да се чуват по
телефона.Твърди,че била ходила да търси
детето в дома на ищеца, но никой не й отварял вратата. Спрели да й вдигат и
телефона. Не можела да осъществява контакт с детето си и много страдала. След
като успяла да осъществи среща с детето в училището, в което учило - през
голямото междучасие и двете плакали от радост. От детето научила, че му било
говорено, че била заминала да живее в Испания и не искала да го вижда.
Уговорили се да се виждат пак в училището и да си говорят тайно по телефонния
апарат на дядо й Стоян, който често го оставял на масата без наблюдение.
Започнала да дава пари на детето си, което казвало, че не искало да ги даде на
баща си и баба си, защото ищецът щял да ги похарчи за пиене.При следващото
телефонно обаждане на баба Юлия ответницата й казала настоятелно, че искала
детето за Коледните и Новогодишните празници на 2014г./2015г., а бабата
настоявала да обещае, че ще върне детето. Ответницата твърди,че взела Юлия за
една седмица и прекарали много щастливо в с.Дебръщица, всички обичали Юлия - ответницата, сестра й Анджелина, съжителя й Димитър, баба й и дядо й по майчина
линия.През времето на престоя у тях детето
Юлия не се напикало и мислела, че този проблем от страховете на детето
бил преодолян.Върнала детето, както била обещала, защото то трябвало да ходи на
училище в гр. Пазарджик, а към този момент не можела да осигури ежедневен
превоз от село Дебръщица до гр. Пазарджик,също така се страхувала от насилие
върху нея от страна на ищеца.През следващите няколко месеца контактите с детето
й продължили да бъдат предимно тайни. Ходела в училището, прегръщала
детето и го успокоявала, давала му и
пари.Ответницата твърди,че дълго време
Юлия се страхувала да говори за случващото се в дома на баща й, но когато
проговорила през сълзи й разказала, че баба й, и баща й я биели без причина, че
трябвало да стои единствено в една стая и да не се разкарва в други помещения
на апартамента. Най-трудно ставало когато бащата бил пиян, защото тогава
предимно я биел,а той пиел почти всеки ден. Детето страдало много, защото му
било забранявано да споменава за ответницата, т.к. ако продължавало да иска да
я види, баща му и баба му щели да вкарат ответницата в затвора - нея и нейните
родители. Детето било повярвало в тези приказки и било много уплашено. Тогава
ответницата научила, че от страх Юлия продължавала да се изпуска нощем в
леглото.Ответницата решила, че трябва да върне детето при себе си въпреки
страха, който изпитвала от ищеца.На 14.04.2016г. ответницата родила дъщеря си Теодора Димитрова Златанова.
При разходка на бебето и другата й дъщеря Анджелина
през лятото на 2016г. срещнали Юлия и баба й на улицата. Юлия се затичала
отдалече и се гушнала в ответницата и сестра си Анджелина
и се запознала с малката си сестричка Теодора. Било лятната ваканция и били
затруднени във виждането си. Ответницата убедила баба й Юлия да се видят отново
с детето, като я помолила да го доведе до дома й, т.к. кърмила и щяло да й бъде
трудно с малкото бебе. Тя се съгласила и казала, че си има някаква работа през
тези дни.Било 5 август 2016г. Юлия отишла в дома на ответницата и отказала да
се върне при баща си. Плачела на глас и казала, че няма да се върне в онзи
апартамент. Успокоявала я ответницата, че много я обичала и винаги ще бъде до
нея, но детето било много уплашено от евентуално връщане и дори се напикало от
напрежение.Бабата Юлия потърсила детето на 10.08.2016г.. Тя нямала телефонен
номер и връзката и с нея била еднопосочна - когато тя се обадела от телефонна
кабинка. Ответницата не смеела да се
изправи пред дома на ищеца и да му заяви, че детето си оставало при нея, където
му е мястото. Казала на баба му Юлия и я поканила да се види с детето и заедно
да го успокоят.Ответницата твърди, че ищецът бил потърсил Юлия едва през месец
септември,преди започване на учебната година.Детето не искало да се види с
него, скрило се и се напикало от притеснение.Същият бил довел полицаи които
ответницата поканила за да се уверят, че детето е много разстроено и уплашено и
не могат да го изведат насила
навън.Оттогава бащата не бил търсил детето нито в дома й, нито в
училището.Ответницата твърди, че понастоящем живеели като едно голямо и
щастливо семейство с трите си дъщери и с
мъжа, с когото живеела на семейни начала – Димитър Златанов.Същият се грижел за
Юлия и Анджелина като за свои деца, разбирали се.Детето
Юлия се привързало към Димитър поради грижовното му и внимателно отношение към
нея.Емоционалната връзка между двете й дъщери Юлия и Анджелина
била много силна, а двете обожавали Теодора, която била много усмихнато и
слънчево бебе.Всички много обичали Юлия и тя също ги обичала. Юлия била
записана като ученичка в ІV клас на ОУ“Любен Каравелов“ Пазарджик, като
показвала много добър успех в училище и имала изградени много приятелства.В
същото училище учела и сестричката й Анджелина в VІ
клас, която също много и помагала в овладяването на учебния материал, като и
ответницата помагала.Съпругът й работел и ги издържал.Същата получавала
майчинство и детски добавки.Бащата на Анджелина бил
отговорен родител и ежемесечно заплащал издръжка на детето си.За отглеждането
на децата си ответницата разчитала и на финансовата помощ на майка си, която
работела в Испания и на помощта на баща си.За децата била създадена подходяща
среда с всичко необходимо за отглеждането им и имали най важното –
обич.Ответницата твърди, че не била в състояние да заплаща месечна издръжка от 200 лв. тъй като отговаряла за
издръжката на още две деца и за да се справяла разчитала на финансовата помощ
на съжителя си и на родителите й.
Във връзка с изложеното се моли съдът да отхвърли като неоснователен
предявения иск.
В
депозираната искова молба по присъединеният
иск по чл.150 от СК ищцата Д.В.З., ЕГН ********** твърди, че
Н.С.С., е баща на малолетното им дете Ю. Н. С.,
родена на ***г., с ЕГН **********, понастоящем 9-годишна.Първоначалният размер
на месечната издръжка на детето Ю. Н. С. бил определен с решение
№268/02.04.2014г., постановено по гр.д.№4335/2013г. по описа на Районен съд
Пазарджик, с което бащата Н.С.С. бил осъден да
заплаща на малолетното си дете чрез нея като негова майка месечна издръжка в
размер на 100лв., считано от 20.07.2013г. - датата на раздялата до датата на
подаване на исковата молба в съда - 26.11.2013г. на основание чл.149 от СК,
както и на основание чл.143, ал.2 от СК - месечна издръжка в размер на 100 лв.,
считано от 26.11.2013г. до настъпване на обстоятелства за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.Към момента на определяне на размера на издръжката на детето Юлия
Николаева Стойнова същата била 7-годишна,
а понастоящем, на 10 години. С оглед на порастването на детето разходите за
покриване на нуждите му от храна, облекло, обувки, учебници и помагала, за извънкласна
дейност, за участие в екскурзии и други организирани от училището мероприятия,
нарастнали. През учебната 2016/2017г. Юлия щяла бъде ученичка в четвърти клас в
ОУ „Любен Каравелов" гр.Пазарджик.Ищцата твърди, че имала задължение за издръжка и на другите й две
дъщери – А. Р. П., родена на ***г., с ЕГН **********, 12 - годишна и за Т. Д. З.,
родена на ***г., с ЕГН **********
5-месечна, която не била родена
по времето, когато съдът е определял размерът на издръжката на Юлия. През
учебната 2016/2017г. Анджелина
щяла бъде ученичка в шести клас в ОУ „Любен Каравелов" гр.Пазарджик.За
издръжката на децата разчитала на финансовата помощ на Д. Т.З., с когото живеела на семейни начала, на
майка й Бойка Стоилова, която работела в Испания, на дядо й, който е пенсионер.
За Анджелина получавала редовно издръжка от нейния
баща Нейният личен доход било обезщетението, което получавала за отглеждането
на бебето им Теодора. Получавала и детските добавки за трите си дъщери.Твърди
се още, че бащата Н.С.С. бил в добро здравословно състояние, работил към Община
Пазарджик и получавал добри доходи, и нямал друго дете или лице, за чиято
издръжка да се грижи.Определеният размер на издръжката от 100лв. понастоящем
бил под минималния такъв, а от началото на 2017г. минималният размер предстоял
да нараства с оглед увеличение на минималната работна заплата - 460лв..Твърди
се, че са изменени обстоятелствата, с оглед на които съдът е определил размера
на издръжката на детето им Юлия Николаева Стойнова, т.е., налице били
предпоставките на чл.150 от СК.
Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови
решение, с което да увеличи месечната издръжка на детето Юлия Николаева
Стойнова от 100лв. на 150лв., като осъди ответника Н.С.С.
да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 150 лв., считано
от датата на подаване на исковата молба -12.09.2016 година до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.
Моли се, на основание чл.242, ал.1 ГПК съдът да допусне предварително изпълнение на
решението.
Пазарджишкият
Районен съд,като взе предвид,
изложеното в исковата молба, и доводите
на ищцата и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, и след съблюдаване на
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:
По
делото е представено решение №268/2.04.2014г. по гр.д.№4335 по описа за 2013 година на ПРС,по
което е одобрено споразумение и с което родителските права върху детето Юлия
Николаева Стойнова, родена на ***г.,с ЕГН ********** са предоставени на майката
Д.З.,а бащата се е съгласил да заплаща месечна издръжка в размер на по 100 лева,считано
от 20.07.2013 година.
Представена е служебна бележка от която
се установява,че детето Юлия е ученичка в ІV ОУ „Любен Каравелов“ гр.Пазарджик
през учебната 2016/2017 година. Представени са служебни бележки от Общински
детски комплекс от които се установява,че за периода в който детето е било при
своя баща е посещавало танцов състав „Детство“,лятна ваканционна програма
„Здравей лято“ през м. юни и юли 2016 година и се е хранила в гарнизонен стол.
Представена е служебна бележка от ЕТ „Д-р
Димитър Велков“ АППДМ-ИП от която се установява,че в периода 6.11.2012 година
до 14.07.2016 година,детето Юлия е посещавала около 15 пъти стоматолог водена
от своя баща,тъй като се е нуждаела от ортодонтско
лечение,коригиране на захапка и поставяне на скоби.
От представената по делото бележка от
класния ръководител се установява,че Юлия е била на лагер в к.к. Пампорово за периода от 8.07.2016г. до 13.07.2016
година,за което бащата е заплатил 200 лева и 40 лева джобни.
От представената служебна бележка на ОУ
„Любен Каравелов“ гр. Пазарджик се установява, че детето Юлия е ученичка в това
училище през учебната 2016/2017 г. и не
се е хранила в стола.През учебните 2014/2015
г. 2015/2016 г., същата е била ученичка в училището и се е хранила редовно в
стола.
Представени са три броя квитанции от бащата от които се установява, че бабата по бащина линия Юлия Стойнова е заплатила на ОДК – Пазарджик сума за лятна програма в размер на 120 лева за месец юни и за месеците юли и август 2016 г. по 90 лева месечно.
По делото са разпитани свидетели.
Разпитаната по делото свидетелка Ю. Г. С. – майка на ищеца установява, че не знае кой е оставил детето на техни грижи и как се е
случило това, но близо три години детето
е живяло без прекъсване при тях, като майката през този период изобщо не е
звъняла, получавала е детските на детето,
но не му е купувала нищо.Свидетелката установява, че е лежала в болницата с Юлия в периода от 03.08.
до 15.03.2015г. и въпреки, че те предали на Анджелина - по-голямото дете да предаде на З., че са в болница, през този период изобщо майката не посетила детето в болницата.
Установява, че докато Юлия живяла при тях винаги когато поискала те са я
водили до майка й,тъй като са си играели
навън с по- голямата и сестричка, имало
е случаи когато са прекарвали по няколко часа. Тръгвали са си едва към
17.00 часа.Установява, че когато ответницата заминава да живее в село Дебръщица с по-
голямото си дете Анджелина
и новият си мъж,тогава не са я водили до
майка й,тъй като им било далече.
Свидетелката установява, че през три
годишният престой детето се чувствало добре, посещавала танци, посещавала през
училищно време стола на училището за което
отново те заплащали и заплатили
лятно училище за три месеца, но фактически в началото на месец август когато
ответницата взела детето таксата от 90 лева, която заплатили и била неизползвана.
Свидетелката твърди, че докато детето е
било при тях не са упражнявали физическо насилие върху него
и същото не се страхува нито от баща си, нито от нея.Установява, че докато
синът й, и Д. съжителствали заедно, Юлка била бита от майка си.
Свидетелката установява също, че всеки
път когато Юлия поискала баба и я водила
при майка й, но откакто заживяла при нея
месец август 2016 г. изобщо не се я виждали. Установява, че трябвало да водят
детето на море от 20.08.2016 г. и затова към 15.08.2016 г. тя посетила дома на Д.
да разговаря с нея, но същата излязла с една тояга и започнала да я гони.
Установява също, че Д. преди да се разделят с ищеца установила връзка с мъж от
Варна и заявила на сина и „ще ти оставя двете деца и ще замина при него“.
Тогава свидетелката извикала нейни роднини и те след разговори успели да я
убедят да остане и да не заминава за град Варна.Установява също така, че не
знае синът й, да е упражнявал агресия по отношение на Д..
Свидетелката установяваше също, че Юлия с голямо желание посещавала танци, а сега откакто живеела с майка си вече не я водели на танци. Установява също така, че синът и не употребява алкохол редовно и детето не го
е виждало пиян, тъй като тя все се
стремяла да го учи, че това е неправилно. Установява, че докато съжителствали с
Д. се е случвало той да се прибира
пиян.Св. установява, че докато са я
взели за празненство за 05.08.2016 г. били в добри отношения с Д., но след това при
опитите да отиде да види Юлия към която
била силно привързана, Д. и забранила да
минава дори по улицата защото това било
имението на вуйчо и.
По делото е разпитана свидетелката Димка Димова – съседка на ищеца, която
установява, че познава добре Н. и
бившата му съпруга, както и по -голямото
дете Анджелина,
като тя винаги смятала, че двете деца са
биологични на ищеца, тъй като той
полагал грижи и за двете еднакво. Свидетелката установява, че откакто страните
са се разделили видяла, че Юлия живеела при баща си и те с неговата
майка полагали максимални грижи за това детето да изглежда добре, да е
нахранено, да посещава танци, лагери,
балет,обръщали внимание и за училище въпреки, че първоначално Юлия започна да учи в СУ „Георги Брегов“ не и станало
ясно защо детето била записано
в ОУ „Любен Каравелов“ Пазарджик.
Свидетелката установява, че и преди да се разделят основна грижа за
детето полагали бащата и бабата, те били хора с възможности и един от
двамата вечер извеждал децата – Юлия и Ади. Според свидетелката не съществува такова нещо детето
да се страхува от бабата и бащата. Установява
също, че докато Д. живеела с ищеца, доста ги навиквала и им крещяла. Установява, че дори веднъж е видяла да бие
Ади и Юлия и тя се намесила и казала да не
прави така, а Д. оставила децата да плачат пред блока и се качила горе. Свидетелката установява също, че
откакто Юлия живеела при баща си не
била виждала майката да посещава
детето.Установява, че Н.
действително пиел, но не би казала, че злоупотребявал. Бил изключително грижовен
и често им помагал в битови дейности. Участвал и в обществени
дейности, като например изградил пейки и детска площадка пред блока им
където смятали да построят гаражи, но Н.
активно се включил в събирането на подписка, и там била изградена красива голяма детска площадка.
Свидетелката установява, че разговаряла с
детето в деня в който то срещнало майка
си с бебе. Разказвала и надълго и нашироко, че имат бебе и баба и ще я заведе да го видят.Установява,
че Юлия е изключително привързана освен
към баща си и към баба си - Юлия.Установява
също така, че не е чула да има конфликтни ситуации между Юлия и Н. докато са съжителствали заедно.
Свидетелката установява, че докато Н. и
Д. съжителствали заедно Д. се била приготвила с куфари пред блока да заминава
да живее при някакъв нов приятел, който намерила по интернет.Установява, че децата плачели, а
един по-възрастен мъж пристигнал и те смятали, че това е дядото на Д., но се
оказало, че всъщност е първият и мъж –
бащата на Анджелина. Той успял да я убеди и тя се
върнала обратно при Н..
По делото е разпитан свидетелят Димитър
Златанов – съжител на ответницата Д.З.. Свидетелят Златанов установява, че
имали връзка с Д. около месец през юли 2014 г. след което заживели заедно.
Установява, че децата Юлия и Анджелина живеели заедно с тях, а им се родило и общо
дете Теодора. Свидетелят установява, че когато се запознал с Д. тя решила да
започне работа в хранителен магазин и затова дала Анджелина на баща й
и
Юлия при нейният баща Н.. След
няколко дни или седмици Н. се бил обадил на Д. и, и казал повече да не
търси Юлия и да забрави за нея, а
уговорката помежду им била детето да остане за цялата лятна ваканция, а в
началото на септември да се върне за учебната година. Свидетелят установява, че
след като Юлия заживяла при баща си Д. ходила няколко пъти искала да го вижда, но бащата не давал.
Установява, че много пъти ходили в
апартамента, за да видят детето, но последният път нито отговаряли на вратата,
нито им се обаждали. Свидетелят установява че същата година за Коледа и Нова
година пуснали детето и празнували заедно на Дебръщица, прекарали
си добре, но след това детето трябвало
да се върне на училище, а те през това време живели на Дебръщица и не можели да
осигурят ежедневно пътуване на
детето до училище. Свидетелят установява,
че един ден Юлия тайно се обадила на майка й и
и казала, че татко й, и баба й и
споделили, че майка и вече не я иска.
Установява също така, че Д.
започнала да търси контакт с детето в училище. Свидетелят установява че
отношенията между децата били много
добри той се грижил за децата и те били привързани към него.
Установява, че Юлия заживяла
при тях на 05.08.2016 г., тъй
като на 06.08.2016 г. били шаферки на
сватба на първа братовчедка на Д. и след това Юлия категорично заявила, че не желае повече
да се връща при баща си. Радвала се на контакта със сестра си Анджелина, както и на
новороденото бебе - Теодора.
Свидетелят установява, че действително
преди 05.08.2016 г. баба й Юлия се обаждала и са говорили с Д., дори завела Юлия да види сестричката си. Свидетелят също така
установява,че детето Юлия споделило, че не иска да се вижда с баща си защото я тормозел, била бита, карали я да стои
в една стая в апартамента и не и давали
да се разхожда.
По делото е разпитан Тинко Стоилов - дядо
на ответницата Д.З.. Свидетелят установява,
че всички живеят в неговата къща на ул. „Тракийска“ № 9 в гр. Пазарджик
и били изключително щастливи откакто Юлия е с тях. На първия етаж живеели той и
съпругата му, а на вторият Д. и децата.
Често се събирали на долния етаж защото той обичал да готви и в момента
къщата им била пълна, а тъй като той
произтичал от многолюдно семейство, това много го радвало.
Свидетелят установява, че докато Юлия живяла при баща си понякога идвала на
гости при майка си, като баба й Юлия я водила.Установява, че когато баба Юлия водила детето са я канили, тя посядала вътре при неговата
жена, която е инвалид и при едно от тези посещения му направило лошо
впечатление, отношението на баба Юлия
към детето, тъй като след игра навън то влязло, казало нещо и баба й, я хванала за косите. Свидетелят така и не
разбрал каква е причината. Тогава той и
направил забележка, казал и че не е
редно и я отпратил да си тръгва.
Свидетелят установява,че Юлия след като
се върнала при тях споделила,че не иска да се връща в онзи апартамент,тъй като
и забранявали да се разхожда в него, била принудена два стои само в една
стая. Установява че като заживяла при тях не знаела таблицата, а той и дал срок
и само след седмица вече я знаела. Установява, че новият съжител на внучката му Д. -
Митко бил прекрасен човек и се държал с
Юлия повече от бащински и приятелски.
Установява, че ищецът Н. обичал да си попийва и тъй като всяка година свидетелят колил прасе
установява, че като го викал ищецът се напивал много бързо
и човек дори не можел да разговаря с
него.Установява, че го е виждал наскоро
през деня с негов познат пиян и свидетелят
го закачил, но той изобщо не реагирал.Установява, че иначе може да е много
добър човек, да се отнася добре с майка
си и баща си, но алкохолът го владеел.Свидетелят разказва, че Д. се
справяли добре финансово, тъй като Митко получавал добри финансови средства.
Свидетелят ги приел в дома си и им казал, че разходите за ток и вода, ще си ги делят. Установява че майката на Д. е в
Испания от 13 години и получавала 1200
евро месечна заплата, като ежемесечно помагала
финансово. Баща й, също и помагал когато се налага, тъй като бил шофьор
към фирма „Мио“.
По делото е разпитана свидетелката В. И.
М., която е съседка на майката Д..Установява,
че познава детето Юлия от лятото на 2016 г.,тъй като играело с нейните внуци. Разказва,
че я мотивирало да свидетелства обстоятелството,че няколко дни преди
заседанието детето я прегърнало и й
казало: „лельо Вили, нали няма да ме вземат“. Свидетелката предполага, че
вероятно детето е чуло вкъщи, че се коментира воденето на делото и вероятно
това, че тя ще бъде свидетел. Установява, че Анджелина
и Юлия са много добри деца, но от Юлия знаела, че докато е била с баща си се е
държал грубо с нея и не и позволявал да влиза в другите стаи. Детето
разказвало, че намерило телефона на дядо си от който позвънявало на своята
майка,след което Д. тайно ходела през междучасията,за да се срещат. Установява също,
че докато Юлия живеела при баща си са и разказвали лоши неща, че ако се вижда с
майка си те ще я вкарат в затвора.
На основание чл.15 ал.1 от ЗЗакрД 10 годишната Ю. Н. С.е разпитана в КСУДС – гр.
Пазарджик в защитена среда. От разпита на детето се установява, че ищецът Н.С.
я е биел. Детето разказва, че някаква вечер си лежало и гледало телевизия, а
той дошъл и започнал да я удря навсякъде, бил и много ядосан.Детето така и не разбрало защо я удря. През това време
баба й била на работа, а дядо и бил на
село, затова тя била сама с баща си. Установява, че когато я набил не миришел
на алкохол, според нея не бил пил. След няколко дни тя намерила телефона на дядо си и звъннала на
майка и. Затова категорично заявява при
няколкократно поставените и въпроси дали иска да се вижда с баща си, че иска да остане да живее при майка си и
категорично не иска дори да вижда и чува баща си.Освен това
разказва, че я карали да стои само в една стая и една вечер като тръгвала за
тоалетна баща и казал: „връщай се обратно в детската стая“. При въпроси
поставени от психолога относно лятното училище, детето установява, че заявило първоначално,
че има желание да посещава лятно училище, но след като види как е там ще прецени дали да продължи. Разказва че след известно време споделила на баща си, че не
иска да ходи повече на лятна занималня по цял ден, а баща и я карал насила
да го посещава.
Съдът установи по време на целият разпит,
че освен на ищеца детето нарича и съжителят на майката Димитър
Златанов „тате“. При въпрос кой я
накарал да го нарича така, детето
обясни, че никой не я карал, а откакто той заживял с майка й им казал, че
когато решат могат да го наричат „тате“ /става въпрос и за по-голямата сестра Анджелина/.
Съдът със свое определение след постановяване
на привременни мерки и при подготовка на
детето за изслушване в синя стая и
констатиран от специалистите психолози КСУДС-гр.Пазарджик конфликт между
родителите, който се явява предпоставка за поява на синдром на родителско
отчуждение е насочил родителите към работа с тях по програма с определена методика и съответно изготвяне на
специализирани оценки за родителският капацитет на всеки от тях. Тези
родителски оценки не са били оспорени от никоя от страните до приключване на
съдебното производство и са приети като доказателства по делото. При тях в
резултат на наблюдавани срещи между бащата и детето се установява, че
бащата имал желание да отглежда дъщеря
си и според специалистите ищецът Н.С.
притежава необходимият капацитет за
осигуряване на добра грижа за детето
Юлия.
По отношение на емоционалната връзка на Юлия с нейната майка поддържането на
контакт с нея и нуждата от майчина
фигура в живота на детето ищецът С. декларирал пред социалните работници
готовност да не възпрепятства
общуването на Юлия с нейната
майка и занапред.
От изготвената оценка на майката Д.З. се
установява, че същата осигурява задоволяване на базовите потребности на
децата, с активната подкрепа на бащите и
разширеното семейство /до настоящият момент З. има три деца от трима съжители/.
Според информация получена от класния ръководител на Юлия – госпожа
Петкова майката се интересувала от успеваемостта и ежедневието на Юлия в училище и по думи на
учителката детето се чувствало по-спокойно и по-весело от началото на тази
година. Преди това когато живеела в дома на баща си Юлия изглеждала по-неспокойна и по-тъжна. Майката има изградена функционираща мрежа от
подкрепяща среда в която по нейни думи участват нейните близки – дядо, нейните
роднини и близки, а така също и роднините на първият и третият съжител.
Възпрепятстването на определените от съда срещи по привременните мерки на
детето Юлия с бащата и неговите близки
роднини З. оправдавала със страха на
детето към бащата и своя
собствен страх от преживяното дългогодишно насилие за което няма данни
да са подавани жалби до съответните институции. Д.З. показвала ангажираност и
желание да се справя с проблемите
възникващи в ежедневието при
полагане на грижи за дъщерите й.Предвид факта, че З. има трети по ред съжител
и от всеки от съжителите имала родено дете можело да се предполага, че майката има желание да изгради пълно и
стабилно семейство в което да присъства и
фигурата на бащата.
Според социалните работници Д.З. по
неизяснени причини не успявала да
изгради достатъчно трайни отношения - съжителство.
Тя дала оскъдна информация за своето детство и модела на родителстване и
на взаимоотношения.В заключение специалиста социални дейности – ръководител
сектор работа със семейство изготвил
оценката е заявил, че няма
категорични данни за уменията и способностите
на Д.З. да изгражда връзки и да
осъществява пълноценни
контакти и интимни
взаимоотношения.
В открито съдебно заседание проведено на
14.06.2017 г. Петя Генчева -
ръководител сектор „Работа със семейство“ заявява в открито
съдебно заседание, че е присъствала на осъществени четири контролирани срещи на
детето с бащата и специалистите, които присъствали не установили да има изявени симптоми на страх у детето. Според нея детето и бащата
контактували нормално, спокойно,дистанцирано, но нямало прояви на страх и
паника.
При среща с двамата родители се
установява,че през периода на работа с родителите,се наблюдавали конфликтни
отношения между родителите,които са предпоставка за поява на синдром на
родителско отчуждение и създават възможност за ограничаване на контактите на
детето с един от родителите му/бащата/.
В открито съдебно заседание по реда на
чл. 176 от ГПК е формулиран въпрос към Д.З.
на който тя отговаря, че месечните доходи на Димитър Златанов са 600
лева,а нейните 230 лева от майчинство и
детски добавки,както и че е бременна
в края на осмия месец от нейния съжител
и свидетел по делото Димитър Златанов.
По реда на чл.176 от ГПК ищецът е
заявил,че има доходи около 400 лева месечно по граждански договор и около 200
лева от получаван наем от второ жилище на родителите му.
По делото е представен социален доклад от
който се установява,че ищецът живее на адрес гр.Пазарджик ул.“Генерал Скобелев“ което представлявало тристаен апартамент
състоящ се от кухня,хол,детска
стая,спалня и санитарни помещения,при добри хигиенно-битови условия,а за детето
Юлия имало осигурена самостоятелна стая.Жилището което обитава Д.З.
представлявало втори етаж от къща,състоящ се от спалня,кухня,детска стая и
салон.Юлия деляла една стая с по-голямата й сестра.Къщата била собственост на
вуйчото на Д.З. и по нейни думи можели да останат неопределен период от време.При
изслушване на социалния работник Т. в открито съдебно заседание се
установява,че детето Юлия споделило пред него за случай в който баща му и баба
му упражнили физическо насилие и затова изразило нежелание да се вижда,както с
баща си,така и с баба си Юлия.
При така изяснената по делото фактическа обстановка от
правна страна, Районният съд приема
следното:
За да бъде уважен иск с правно основание
чл.59 ал.9 от СК следва, да бъде
установено възникването след влизане в сила на решението, с което са
предоставени за упражняване родителските права на нови обстоятелства, които са от съществено значение и водят до
извода, че интересите на детето ще бъдат по-добре защитени в случай, че
родителските права се предоставят на другия родител - в настоящия случай на бащата.
Съгласно
Постановление №1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС относно обобщаване на
съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и
определяне на личните отношения между децата и родителите при развод, пункт V.
"Изменение на мерките относно упражняване на родителските права",
такова се допуска при наличието на четири групи обстоятелства.Тези обстоятелства
визират, обобщено:1.влошаване на условията при родителя, където детето живее;
2.изпадане в невъзможност на родителя, при който детето живее, да упражнява
родителските права; 3.загубване на родителския авторитет и фактическа
невъзможност на родителя, при който детето живее, да се справи с лоши прояви на
детето, а другия родител да е в състояние да повлияе положително; и 4.повторно
встъпване в нов брак.
От събрания по
делото доказателствен материал се установява,че не са настъпили значителни промени
от първоначалното определяна на родителските права,ако е имало такива те са
били за известен период от време около 6 месеца през които майката Д. ***, а
детето се е отглеждало от бащата.Установи се категорично,че не отговаря на
истината изложеното в исковата молба,че майката се е дезинтересирала през този
период от време от детето,тъй като то и е гостувало,освен това са се чували
тайно чрез телефона на дядо й.Съдът приема,че от месец август 2016 година
когато детето отново е заживяло при своята майка в разширеното й семейство Юлия
се чувства добре,учи се добре и за нея се полагат адекватни грижи,както от
майката така и от съжителя.Не е без значение и факта,че тя е изразила пред
социалния работник от ДСП ОЗД ,пред специалистите от КСУДС с които се е срещала
неколкократно,пред съда по време на изслушването в „синя стая“ категоричното си
желание да остане да живее с майка си.При разпита на детето съдът остана с
впечатление за изключително добре развито за възрастта си дете.Както ЗЗакрДет,така и Конвенцията
за правата на детето и международните актове издадени в защита правата на децата винаги отчитат
благосъстоянието на детето което е от
първостепенна важност при вземането на решение.В настоящия случай,най добрите интереси на детето са
приоритетни,поради което съдът не може да игнорира и пренебрегне
категоричното му желание да остане да живее със своята майка.
Нормално
родителските права и задължения се осъществяват в интерес на децата и съобразно
изискванията на закона и морала. По принцип раздялата
на родителите и създалите се отношения между тях налагат родителските права и
задължения да се предоставят за упражняване на единия, поради невъзможността да
се упражняват заедно от двамата. Изборът на родител е детерминиран от редица
конкретни за случая фактори, които следва да бъдат преценявани в духа на
водещия принцип за максимална защита на интересите на детето /чл.59, ал.4 СК вр. чл.3, т.3 ЗЗДет/. В този
смисъл всеки родител носи тежестта да установи своите родителски качества,
привързаността на детето към него, социално – битовите и материалните
възможности за отглеждането му, отношението на детето с обкръжаващата среда в
дома на родителя и извън него и всички други определящи с оглед защитата на
интересите на детето обстоятелства /чл.56, ал.4 от СК и ППВС №1/74г./.
По делото се събраха и безспорни доказателства, че
бащата също е добър родител и полага грижи за детето си, а също,че има и
необходимите материално - битови условия и доходи, за да се грижи за Юлия.От
своя страна майката също притежава условия за отглеждане на детето и реализира
доходи. Но за да бъде уважен иска по чл.59
ал.9 от СК само тези обстоятелства не са достатъчни.Съгласно съдебната
практика решение № 1019 от 19.11.2008 г.
на ВКС по гр. д. № 3730/2007 г., I г. о.-“Когато и двамата родители имат добри
родителски и възпитателски качества съдът, в интерес на детето, трябва да вземе
предвид и факти, от значение за по-добрата психологическа среда, в която следва
да израсне то, а не само за материалното му обезпечаване”. Съгласно
разясненията, дадени с Постановление № 1/1974 г. правната възможност да се
изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата, е израз на
грижата за защита правата и интересите на детето. Тя е конкретно приложение на
принципа за всестранна защита на децата, поради което е наложителна преценката
от страна на съда за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване
на родителските права. Ако обстоятелствата, при които първоначално е
постановено упражняването на родителските права, се изменят съществено, то
тогава се налага вземане на нови мерки съобразно изменените обстоятелства.
В настоящия случай по
изложеното в исковата молба и след анализ на събрания доказателствен материал
се установи категорично,че не са налице съществени изменения на
обстоятелствата, обуславящи постановяване на нови мерки по
упражняването на родителските права. Така например условията на живот при майката от предоставяне
на родителските права,към настоящият момент не са се променили, напротив има
подобряване,с оглед обстоятелството,че семейството се е увеличило и детето Юлия
има изцяло положителни емоции както към бебето Теодора,така и към разширеното
семейство и съжителя на нейната майка Димитър Златанов.Изказаното от детето
желание да живее с майка си, не би следвало да бъде водещо при вземане на
решението,но съдът следва да го съобрази с всички събрани доказателства.
От анализа
на събраните по делото писмени доказателства се налага извода, че детето Юлия се отглежда и възпитава от своята
майка в близка и топла за него среда, където се чувства сигурно,поради което
следва да остане част от тази семейна среда. Осигурени са й грижи, както по
отношение на физическото развитие и здраве, така и за развитието й като
пълноценна личност.
Поради изложеното иска,следва да се отхвърли
като неоснователен.В този случай,следва да се разгледа присъединената претенция по чл.150
от СК.
Исковата претенция на Д.В.З. е за изменение на
определената с решение №268/2.04.2014г. по гр.д.4335 по описа на ПРС за 2013
година издръжка от 100 лева на 150 лева.Тази претенция не е оспорена от
ответника по иска Н.С..Безспорно е,че от определяне на издръжката е изминал
един значителен период от време,в който детето е израснало и средствата необходими
за неговото отглеждане значително са се увеличили.
От друга страна липсата на ежедневното присъствие на бащата
и инцидентното полагане на грижи от негова страна към настоящият момент,
налагат същият да поеме определена част от издръжката, необходима, за да
обезпечи нуждите на детето си, предвид неговата възраст, здравословно
състояние, социалната ангажираност.Това са потребностите, остойностени като
средства за отглеждане и възпитаване на детето, средства за задоволяване
всестранните потребности по изграждането на личността му.Не на последно място -
съгласно чл.27 т.2 от Конвенцията за правата на детето, родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките
на своите способности и финансови възможности условия на живот, необходими за
развитието на детето.Конвенцията за правата на детето е ратифицирана от РБългария и е част от вътрешното право с приоритет пред
българското законодателство.Тя има пряко приложение и дерогира
всяка норма от вътрешното право, която й противоречи. В Конвенцията за правата
на детето се поставя като висша ценност развитието на детето. Родителите следва
съобразно техните способности и финансови възможности да осигурят посоченото
развитие на детето. По отношение на определяне на средствата, необходими за
отглеждането и възпитанието на детето Юлия като дете на десет години, с оглед
на задоволяване на неговите специфични нужди и потребности според възрастта за
храна, облекло, ученически пособия, съдът
намира, че съобразно нормата на чл.142 ал.2 от СК ,минималният
размер издръжка е ¼ от размера на
минималната работна заплата за страната, в настоящият момент 105 лева,като
съобрази доходите на ответника, т.е. възможностите на лицето което дължи
издръжка,както и данните,че същият е в работоспособна възраст счита,че месечната сума необходима за
издръжката на Юлия, е в размер на 290
лева,/като се отчете, че според статистическите данни за страната ни,само
сумата за храна на 10-годишно дете месечно е 250 лева/,от които 140 лева следва
да поеме майката Д.З.,както и непредвидимите нужди и грижи свързани с
отглеждането и възпитанието на детето, а ответника следва да бъде осъден да
заплаща, съответно сумата от 150
лева месечно,ведно със законната
лихва считано от 12.09.2016 година.
Определеният размер издръжка,на основание чл.146 ал.1 от СК се дължи,ведно
със законната лихва върху всяка една просрочена месечна вноска.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на Д.З. по първоначалния иск по чл.59
ал.9 от СК и за уважената претенция по чл.150 от СК и се дължат разноски които
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК,са в размер на 900 лв. за адв. възнаграждение като следва да се осъди ответника да ги
заплати.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК,ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Районен съд гр.Пазарджик държавна такса в размер на 72 лева.
С оглед на гореизложеното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н.С.С.,с ЕГН **********,*** срещу Д.В.З., ЕГН ********** ***,за изменение на решение №268/02.04.2014г. по
гр.д.№4335/2013г. по описа на ПРС,в частта относно упражняване родителските права,за малолетното дете Ю. Н. С. с ЕГН **********,местоживеене
на детето, режим на лични контакти и издръжка,като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
По
иска на Д.В.З., ЕГН ********** ***, срещу Н.С.С., ЕГН **********,***,по
реда на чл.150 от СК, ИЗМЕНЯВА
присъдената издръжка с решение №268/02.04.2014г. по
гр.д.№4335/2013г. по описа на Районен
съд гр.Пазарджик от 100 лева месечно на
150 лева за малолетната Ю. Н. С. с ЕГН **********, като ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН **********, да
заплаща на Д.В.З., ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете Юлия
Николаева Стойнова с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 12.09.2016 година, ведно със законната лихва
върху всяка една просрочена месечна вноска, до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението,в частта за
издръжката.
ОСЪЖДА
Н.С.С.,
ЕГН **********,*** да заплати на Д.В.З., ЕГН
********** *** , разноски в размер на 900
лева.
ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН **********,*** да
заплати по сметка на Районен съд
гр.Пазарджик държавна такса в размер на 72 лева относно увеличения размер издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба, а в частта, с
която е допуснато предварително изпълнение подлежи на обжалване, за ответника с
частна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в едноседмичен срок.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: