Определение по дело №2663/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 2451
Дата: 5 декември 2018 г.
Съдия: Виолета Константинова Шипоклиева
Дело: 20185300502663
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 

                                                                                                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 2451

       Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение- девети състав, в закрито заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                      Председател: Виолета Шипоклиева

                                                             Членове: Фаня Рабчева

                                                                             Велина Дублекова                                            

след като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.дело № 2663 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, приема следното:

    Производство по чл. 577 ал. 1 от ГПК.

    Постъпила е с вх. рег.№ 4367/26.11.2018г. чрез АВ-Служба по вписванията гр. Пловдив ЧАСТНА ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 34829/27 ноември 2018г., /наречена, само, „жалба“/, от П.Д.М., в качеството на управител на „АРЕС 2000“ ЕООД, с ЕИК *********, ГР. Пловдив бул.“Васил Априлов“ № 14А, против Определение от 19.11.2018г. на Съдия по вписванията при СВ-гр. Пловдив, с което е постановен отказ 547 от 19.11.2018г. Том 3 № 147 вх. рег. № 38596/19.11.2018г. за заличаване на възбрана.

    Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното определение, като излага съображения:

    С постановление от 07.11.2017г. на ЧСИ М. С.-Ц., рег. № 822 на КЧСИ, с район на действие ОС Пловдив, на „АРЕС 2000“ ЕООД с ЕИК *********, е бил възложен следният недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с площ 64.39 кв.м., с идентификатор 56784.517.366.2.43, находящ се в гр…………., ул.“……………“ вх. ..,ет…,ап…, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, състоящ се от две стаи, кухня,баня, тоалетна, коридор и две тераси, ведно с изба № 23, със застроена площ от 4.06 кв.м., както и 3.478 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

    Постановлението е влязло в сила на 27.11.2017г. и е вписано в СВ Пловдив, имотен регистър под акт № 37 том 110/30.11.2017г.

   Върху придобития от дружеството имот има вписана възбрана под № 151, т.9 от 22.12.2015г., наложена от ЧСИ М. С.-Ц. с рег. № 822 на КЧСИ, с район на действие ОС Пловдив, по изп. дело № 1251/2015г. по описа на същия ЧСИ, по което изп. дело е извършена публичната продан и е възложен имотът на „АРЕС 2000“ ЕООД, следваща възбрана от ЧСИ С.Г., рег. № 825 на КЧСИ, вписана в СВ Пловдив под акт № 53, том 1/09.01.2017г., чието заличаване е поискано от СВ гр. Пловдив, и по което искане е постановен обжалваният с настоящата жалба отказ на Съдията по вписвания при СВ гр. Пловдив.

    В настоящия случай, първо е наложена възбраната от ЧСИ М. С.-Ц., с рег. № 822 на КЧСИ, с район на действие ОС Пловдив, по изп. дело № 1251/2015г. по описа на същия ЧСИ, по което изп. дело е извършена публичната продан и е възложен имотът на „АРЕС 2000“ ЕООД.

   Възбраната, наложена от ЧСИ С.Г., рег. № 825 на КЧСИ вписана в СВ Пловдив под акт № 53, том 1/09.01.2017г., се явява втора по ред.

    Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013г.на ОСГТК на ВКСКогато изпълнението е насочено върху недвижим имот, присъединени по право са тези взискатели, чиято възбрана е вписана преди насочване на изпълнението от конкуриращия взискател върху имота чрез вписването на възбрана съгласно чл. 483 от ГПК, /чл.373 отм./, защото само тези възбрани стават известни на конкуриращият взискател и само тях съдебният изпълнител е длъжен да установи“.

Следователно, присъединяването на взискателя, по чието искане е наложена възбраната от ЧСИ С. Г., рег. № 825, не е по право, а е следвало да стане по молба на взискателя.

След извършване на публичната продан на имота, наложената от ЧСИ С. Г. възбрана не е противопоставима на купувача на имота, нито има данни тя да брани някакви други права – имотът вече е продаден на публична продан и не може да има повторно изпълнение върху него от ЧСИ С. Г., нито взискателят по изп. дело на ЧСИ С. Г. може да търси плащане от купувача на имота, тъй като същият не е длъжник по изп. дело.

С Тълкувателно решение № 1/2015г.на ОСГТК на ВКС от 10.07.2018г. и Определение № 141/17.07.2018г. на ВКС, Второ гражданско отделение по ч.гр.д. № 3974/2015г. на ВКС се приема, че след като публичната продан на имота е успешно приключила и липсва основание за противопоставимост на възбраната спрямо купувача, нито има данни, /а това е видно от справка ИКАР-имотен регистър/, тя да брани някакви други права, то следва да се признае интересът на купувача от публичната продан да иска и да постигне заличаване на вписаните възбрани, така че придобитият от дружеството имот да бъде „изчистен“ от всякакви тежести. В случая, е приложимо разрешението в мотивите на ТР №1/2015г. на ОСГТК на ВКС, че купувачът от публичната продан може да поиска след влизане в сила на постановлението за възлагане да бъде заличена вписаната възбрана по изпълнението.

     С оглед на гореизложеното се моли да бъде отменено обжалваното определение, както и да се укаже на Съдията по вписванията при СВ гр. Пловдив да впише заличаване на възбрана, вписана в  СВ гр.Пловдив под акт № 53, том 1/09.01.2017г.

    Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, имаща правен интерес, в законния срок по чл. 275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо определение на съдия по вписвания, в хипотеза по чл. 577 ал. 1 от ГПК, разгледа частната жалба по същество.

    Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следното:

    С обжалваното определение от 19.11.2018г. по преписка с вх. № 38596/19.11.2018г. по входящия регистър на Службата по вписванията – гр. Пловдив, Съдията по вписванията при ПдРС, отказва заличаване на възбрана вписана в СВ град Пловдив на 09.01.2017г. като акт № 53, том 1, наложена от ЧСИ С. Г., рег. № 825 на КЧСИ, като излага мотиви: По преписката не са представени документи, удостоверяващи спазване изискванията на чл. 31 от Правилника за вписванията, респ. акт на органа, наложил възбраната, въз основа на които документи съдията по вписванията да заличи вписването на възбраната. Посочва се и че по този правен въпрос е налице решение №1/10.07.2018г. по т.д.№1/2015г., съгласно което вписана възбрана не се заличава след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези. Както и че законодателят не е предвидил, както при ипотеките, /чл.19ал.2 от ПВ/, възбраните да бъдат заличени по молба на купувача от публичната продан.

     Въззивният състав на Пловдивският окръжен съд не приема за правилен извода на съдията по вписвания, обективиран в обжалваното определение.

    Молителят, понастоящем, жалбоподател е купувач от публична продан на процесния недвижим имот, като постановлението на ЧСИ, с което имотът му е възложен, е влязло в сила на 27.11.2017г. и е вписано в СВ-Пловдив, имотен регистър под акт № 37 том 110/30.11.2017г. Молителят не е бил страна в изпълнителното производство. По тези обстоятелства не е спорно, а и са налице писмени доказателства, в т.ч. заверено копие от влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот.

     ПдОС констатира, че по делото няма данни процесната възбрана да брани други права, както и да е противопоставима спрямо купувача на недвижимия имот; съгласно справка от СВ-Пловдив за длъжника М. Д. П., относно процесния имот тя е втората по реда на вписване възбрана върху този имот; няма данни купувачът на недвижимия имот да е поел някакви задължения спрямо взискатели на длъжника.

Поради което въззивният състав на ПдОС намира, че е налице правен интерес на купувача от публична продан да иска заличаване на процесната вписана възбрана. В тази насока, горецитираното ТР № 1/2015г. на ОСГТК на ВКС, обявено на 10.07.2018г., наистина в т. 3 посочва, че вписаните възбрани по реда на чл. 397 ал. 1т. 1 от ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези“. Но още в мотивната част на ТР е прието и че „след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права“, в която последно посочена хипотеза попада, именно, настоящият случай. Възбраната е изпълнила своята защитна функция да запази имота в патримониума на длъжника до момента на публичната продан. След като тя успешно е приключила и липсва основание за противопоставимост на възбраната срещу купувача, нито има данни тя да брани някакви други права, то следва да се признае интересът на молителят като купувач от публичната продан да иска и да постигне заличаване на вписаната възбрана, така че придобитият имот да бъде „изчистен“ от всякакви тежести.

       Водим от гореизложеното , Пловдивският окръжен съд

                                       О П Р Е Д Е Л И :

       ОТМЕНЯ Определение от 19.11.2018г. на Съдия по вписванията при СВ-гр. Пловдив, с което е постановен отказ 547 от 19.11.2018г. Том 3 № 147 вх. рег. № 38596/19.11.2018г. за заличаване на възбрана, и вместо него постановява:

       ДА СЕ ИЗВЪРШИ заличаване на възбраната по молба от П.Д.М., в качеството на управител на „АРЕС 2000“ ЕООД, с ЕИК *********, гр. Пловдив бул.“…………….. № .., постъпила в АВ-Служба по вписванията гр. Пловдив с вх. рег. № 38596/19.11.2018г.

      ВРЪЩА делото на Съдията по вписванията при Пловдивски районен съд за извършване на необходимите действия по заличаването.

       ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

                                                                           2/