Определение по дело №117/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 99/30.07.2012г., постановено по гр.д. № 438/2012г., К.районен съд осъдил „Ф и И” Е., Г., ЕИК *, представлявано от управителя И.А.П. да заплати на С. М. Б. от Г. сумата в общ размер на 15 816.84 лева, от която: 14 448.64 лева - главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2010 г. до 29.02.2012 г., 1368.20 лева – представляваща лихва за забава по чл.245, ал.2 от КТ за периода от 01.06.2010 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 21.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2012г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 870.00 лева. С решението съдът допуснал предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение. Осъдил „Ф и И” Е. Г., да заплати по сметка на КРС държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на сумата от 632.67 лева, както и направените по делото бюджетни разноски за вещо лице в размер на 40.00 лева.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от представителя по пълномощие на „Ф и И” Е. Г., с която първоинстанционното решение се обжалва изцяло като неправилно, необосновано, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Излагат се следните съображения: по делото нямало убедителни доказателства, че ищцата престирала труд за процесния период. Отговорността на ответника не можела да бъде ангажирана и поради обстоятелството, че по делото безспорно било установено, че сключеният трудов договор и допълнително споразумение с ищцата били недействителни изначално, поради липса на компетентност за подписването им в качеството на работодател от лицето Ф.Я. /даденото му пълномощно от управителя И.П. не му делегирало права за сключване, изменение и прекратяване на трудови договори във „Ф и И" ООД С., нито за дружеството „Ф и И" Е. К./. Ответникът не оспорвал обстоятелството, че ищцата престирала труда си като гл.счетоводител, независимо, че трудовият й договор бил сключен от лице, нямащо право да стори това до 13.01.2011 год., като до този момент й били изплатени дължимите трудови възнаграждения. Исковата претенция за периода, считано от 01.01.2011 г. до 29.02.2012 г. се явявала неоснователна, тъй като ищцата не била доказала, че за този период е престирала труд в дружеството ответник поделото. Гласните доказателства, които съдът кредитирал в тази посока не били годни доказателства, тъй като не кореспондирали с останалите събрани по делото. Съдът изцяло игнорирал в мотивите към решението си и не бил обсъдил и назначената по делото, приета и неоспорена от страните СЧЕ, което довело до неправилния извод, че предявената искова претенция е основателна и доказана. При обсъждане на СЧЕ в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, съдът следвало да стигне до друг различен от направения от него извод, а именно: липсвала счетоводна документация при ответника до 13.01.2011 год., /момента на възникване на ответното дружество „Ф и И" Е. К./, липсвали ведомости за заплати, с платежни нареждания за извършени преводи на заплати, с касови документи за осчетоводени разходи за заплати, респ. след 13.01.2011 г. до 29.02.2012 г. ищцата С. Б. нямала начислени трудови възнаграждения в съществуващите ведомости за заплати на ответника. Обстоятелството, че ищцата си начислявала и си внасяла осигуровки само на себе си като „гл.счетоводител" от името на „Ф и И" ООД С. подкрепяли изцяло твърденията, че ищцата не е престирала труд като гл.счетоводител при ответника „Ф и И” Е. Г. и съответно след като не доказала това свое твърдение исковата претенция по чл.128 от КТ се явявала неоснователна. Предвид изложените съображения жалбодателят моли въззивния съд да уважи въззивната жалба и да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и да постанови ново, с което исковата претенция да се отхвърли като неоснователна и недоказана и на ответника да се присъдят направените и пред двете инстанции разноски. В съдебно заседание представителят по пълномощие на жалбодателя поддържа въззивната жалба така, както е предявена. Представя списък на разноските във въззивната инстанции и претендира присъждането им.

С отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263 ГПК и в писмена защита, представена по делото, въззиваемата С. Б. чрез А.С. Б. оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Моли обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано да бъде потвърдено. Излага подробни доводи по съществото на въззивната жалба. Представя списък на направените от въззиваемата разноски по делото във въззивното производство.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Предявени за разглеждане в първоинстанционното производство от С. М. Б. от Г. срещу „Ф и И” Е., Г. са обективно съединени искове за неизплатено възнаграждение по безсрочен трудов договор от ответника „Ф и И” Е., гр. К. за периода от 01.05.2010 г. до 29.02.2012 г. в размер на 14 448.64 лв., разпределени по периоди, както следва: 658.67 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м.05.2010 г., 658.71 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м.06.2010 г., 658.71 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м.07.2010 г., 658.71 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м.08.2010 г., 658.71 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м.09.2010 г., 658.71 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м.10.2010 г., 658.71 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м.11.2010 г., 658.71 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м.12.2010 г. 652.72 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м.01.2011 г., 652.72 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м.02.2011 г., 652.72 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м.03.2011 г., 656.44 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м.04.2011 г., 656.44 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м.05.2011 г., 656.44 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м.06.2011 г., 656.44 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м.07.2011 г., 656.44 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м.08.2011 г., 656.44 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м.09.2011 г., 656.44 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м.10.2011 г., 656.44 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м.11.2011 г., 656.44 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м.12.2011 г., 656.44 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м.01.2012 г., 656.44 лв. неизплатено трудово възнаграждение за м.02.2012 г., и за заплащане на лихва върху неизплатените трудови възнаграждения, считано от първо число на месеца, следващ полагане на труда, в общ размер на 1368.20 лв., изчислена за периода от 01.06.2010 г. до завеждане на исковата молба и разпределена по пера за всеки конкретен период.

От фактическа страна по делото се установява, че между ищцата С. М. Б. от Г. и „Ф и И” ООД Г., представлявано от управителя И.А.П. бил сключен безсрочен трудов договор № 1/15.04.2005 г., по силата на който ищцата била назначена на длъжността „главен счетоводител” в дружеството, на пълно работно време от осем часа и ненормиран работен ден с основно трудово възнаграждение от 670 лева. С допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение от 02.01.2009г., трудовото възнаграждение било изменено, считано от 02.01.2009 г., на 790 лева. Трудовият договор и допълнителното споразумение били подписани за „работодател” от Ф. Б. Я. – съдружник във „Ф и И” ООД Г. и изпълняващ длъжността икономически директор в дружеството. На 06.04.2012г., на ищцата било връчено предизвестие № 1/01.04.2012г., с което във връзка с намаляване обема на работа и на основание чл. 326 КТ, във вр. с чл. 328, ал.1,т.3 КТ, считано от 01.04.2012г. същата била уведомена, че след изтичане на 30- дневния срок на предизвестието, трудовото правоотношение ще бъде прекратено. Със Заповед № 561/02.05.2012 г., считано от 01.05.2012г., поради намаляване обема на работа, трудовият договор с ищцата С. М. Б. на длъжност „главен счетоводител”, бил прекратен. Видно от документалното оформяне на писменото предизвестие и заповедта за прекратяване на трудовия договор, същите са издадени от „Ф и И” Е., гр. К. с управител И.П.. Видно от приетото като доказателство копие от страници 12 и 13 от трудовата книжка на С. Б., служителката е работила на длъжността „гл.счетоводител” в „Ф и И” Е. Г. за времето от 15.04.2005 г. до 01.05.2012 г.

Установява се по делото, че с трудов договор от 02.01.2002г., сключен между „Ф и И” ООД, гр. С., представлявано от И.А.П. като работодател и Ф.Б.Я. като служител, на последния било възложено да изпълнява длъжността икономически директор. В това му качество, Я. имал право по т.4 от Договора „…да сключва и подписва договори от името и за сметка на дружеството”, видно от трудов договор от 02.01.2002 г. От приложената справка от НАП се установява, че на 01.07.2009 г. било прието уведомление за прекратяване на трудовия договор с Ф.Б.Я. от работодателя „Ф и И” с ЕИК по БУЛСТАТ *, Г.. Видно от протокол от проведено на 03.12.2010 г. общо събрание на съдружниците на „Ф и И” ООД, Г., съдружникът И.А.П. изкупил всички дружествени дялове на съдружника Филип Борисов Янев, като в търговския регистър на 13.01.2011г. била вписана съответната промяна на дружеството в еднолично дружество с ограничена отговорност с едноличен собственик на капитала И.П.. Била вписана съответно и промяна на седалището и адреса на управление на дружеството от Г. в Г..

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена в първоинстанционното съдебно производство и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че трудовите възнаграждения на С. М. Б. за периода от 01.05.2010 г. до 29.02.2012 г., изчислени по месеци, са в общ размер на 14 448.64 лева. Лихвата за забава върху претендираните неизплатени трудови възнаграждения, изчислена за посочените в исковата молба периоди е в общ размер нÓ 1398.67 лева. В заключението е посочено още, че след 13.01.2011 г. до 29.02.2012 г. С. Б. няма начислени трудови възнаграждения във ведомостите за заплати на „Ф и И” Е. и на същата не са изплащани трудови възнаграждения за този период.

От представените по делото годишни финансови отчети, счетоводни баланси, отчети за приходи и разходи, отчет за паричните потоци, годишни данъчни декларации за 2007г. , 2008г., 2009г., и 2010г. /тези за 2010 г. - изготвени през м.март 2011 г./, се установява, че за съставител на същите е посочена ищцата С. Б., а за ръководител И.П., като са положени и подписи от посочените лица.

В показанията си св.С. З. сочи, че ищцата работила като главен счетоводител в ответното дружество от 2005 г. до връчване на предизвестието за прекратяване на трудовия договор през 2012 г., като съвестно е изпълнявала трудовите си задължения.

От показанията на св.С. М. се установява, че той е работил в ответното дружество до м.октомври 2010 г. и с ищцата С. Б., която заемала длъжността главен счетоводител били колеги, като тя работела в офиса на фирмата в Г.. Свидетелят твърди, че след м.октомври 2010 г. му се налагало да ходи до фирмата „за някои уточнения”, като в периода от март до м.май 2011 г. И.П. го помолил да внесе в УниКредит Булбанк суми в общ размер на 4000 лева за забавени заплати на С. Б., като същите внасял от нейно име, за да избегне плащането на такси.

По делото са приети като доказателства и три броя вносни бележки, изд. от УниКредит Булбанк за внесени суми в полза на С. Б., а именно: на 15.03.2011 г. – 2000 лв.; на 08.04.2011 г. – 1000 лв. и на 04.05.2011 г. – 1000 лева, като основание за внасяне е посочено „вноска”, а за вносител - С. Б..

При така установените фактически обстоятелства по делото, се налага изводът, че ищцата С. Б. се намирала в трудово правоотношение с ответника „Ф и И” ООД, гр. С. /а считано от 13.01.2011г. „Ф и И” Е., гр. К./ от 15.04.2005г. до 01.05.2012г. Същото е възникнало въз основа на безсрочен трудов договор, прекратен с изтичане на писмено предизвестие, чиято недействителност не е обявена по единствено възможния и изричен ред за това /от съда по реда на Глава ХVІІІ КТ/, ерго ищцата се е намирала във валидно трудово правоотношение с дружеството- ответник за времето до прекратяването на трудовия договор и работодателят дължи заплащане на трудово възнаграждение за извършената работа така, както е уговорено. Ищцата твърди с исковата молба, че за процесния период 01.05.2010г.-29.02.2012г. работодателят не е изплатил полагащото й се трудово възнаграждение, доказването на което обстоятелство е в нейна тежест. От своя страна работодателят твърди, че ищцата не е престирала труд в този период, като не може да се възприеме становището му, че в нейна тежест е да докаже противното, - че е престирала труд. Въпреки това, ищцата е представила доказателства - годишни финансови отчети /счетоводни баланси, отчети за приходи и разходи, отчет за паричните потоци/, декларации по ДДС за 2007г., 2008г., 2009г. и 2010 г., подписани от нея като съставител и от И.П., като управител, с които е установила изпълнение на задълженията си като главен счетоводител, в каквато насока са и обсъдените по-горе гласни доказателства. От своя страна работодателят - ответник не е представил каквито и да е доказателства, от които да може да се направи извод, че ищцата не е престирала труд. Във връзка с последното, следва да се посочи, че с разпоредбите на КТ са уредени достатъчно правомощия на работодателя да търси отговорност /дисциплинарна, имуществена/ от работника/служителя за неизпълнение на трудовите му задължения, за каквато реализирана отговорност от страна на работодателя няма данни по делото. Включително трудовият договор с ищцата е прекратен на основание намаляване обема на работата, от което не може да се направи каквато и да е аналогия или извод в подкрепа твърдението на ответника, че ищцата не е престирала труд.

Неоснователен е и доводът за начална недействителност на сключения трудов договор и допълнително споразумение с ищцата, поради липса на компетентност за подписването им в качеството на работодател от лицето Ф.Я.. Както бе посочено по-горе, недействителността на трудов договор може да бъде обявена само по съдебен ред, т.е. по отношение недействителността следва да има формирано сила на пресъдено нещо, за каквото обявяване ответникът не прави твърдение и не представя доказателства. От друга страна, по делото е безспорно установено, че към момента на сключване на трудовия договор и допълнителното споразумение, на Ф.Я. е било възложено по трудов договор да изпълнява длъжността икономически директор във „Ф и И” ООД, Г. и в това качество да извършва всички действия и сделки, свързани с упражняване предмета на дейност на дружеството, вкл. да сключва и подписва договори от името и за сметка на дружеството. Изложеното води до извода, че Я. е имал представителна власт и компетентност да наема лица по трудово правоотношение, като подписва съответно трудови договори.

Неоснователен е и доводът, че след 13.01.2011 г. въззиваемата не е престирала труд в дружеството с наименование „Ф и И” Е., гр. К., тъй като същата била назначена на работа от „Ф и И” ООД, гр. С.. Установено е по делото, че на 03.12.2010г. на общо събрание на съдружниците на „Ф и И” ООД, гр. С., било взето решение за освобождаване на Филип Борисов Янев като съдружник и продажба на дяловете му на И.А.П.. По т.3 от дневния ред- продължаване дейността на дружеството като Е., е взето решение след извършване прехвърлянето на дяловете, дружеството да се трансформира в Е. и да продължи дейността си като „Ф и И” Е. с едноличен собственик на капитала И.А.П., която промяна в дружествените дялове и собственика на капитала е намерила съответното отражение чрез вписване в търговския регистър по партидата на „Ф и И” ООД, гр. С.. Съответно дружеството променило седалището си от гр. С. в гр. К.. Това означава, че няма нововъзникнало търговско дружество, а се касае за едно и също юридическо лице, по отношение на което е извършена промяна в съдружниците и дружествените дялове. Тази промяна не се е отразила на заварените трудови договори, които едноличният собственик на капитала е можел да измени, прекрати и пр. Това по отношение на ищцата е станало едва на 01.05.2012г., когато е бил прекратен трудовия й договор. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че сключеният с ищцата трудов договор с работодателя „Ф и И” ООД , гр. С. впоследствие е прекратен именно от управителя на „Ф и И” Е., гр. К.. А в подкрепа на извода, че ищцата е продължавала да изпълнява задълженията си като главен счетоводител вкл. след 13.01.2011г. е обстоятелството, че ГФО на дружеството - ответник за 2010г. е съставен на 20.03.2011г. от ищцата, подписан и представен от нея; като нейните имена и данни са посочени като лице за контакт, нейните имейл, телефон и адрес – за кореспонденция.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че включително през процесния период от 01.05.2010 г. до 29.02.2012 г. ищцата е била в трудови правоотношения с ответното дружество, изпълнявала е задълженията си като главен счетоводител, поради което съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ, работодателя е длъжен да й изплати следващото й се за този период трудово възнаграждение в претендирания и установен в първоинстанционното производство размер, ведно със следващата се законна лихва за забавено изпълнение. Във връзка с размера на претендираните суми следва да се посочи, че от приетите като доказателство по делото три броя вносни бележки от 15.03.11г., 08.04.11г. и 04.05.11г. за сумата в общ размер на 4000 лева, внесени от името на С. М. Б. и по нейна сметка в УниКредит Булбанк не може да се направи извод, че това са внесени от ответника суми като част от неизплатено трудово възнаграждение.

По изложените съображения, предявените обективно съединени искове са основателни и доказани по размер. Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон и необоснованост на решението си.

Предвид горното, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени направените във въззивната инстанция разноски по договор за правна защита и съдействие в размер на 640 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Воден от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 99/30.07.2012г., постановено по гр.дело № 438/2012 година по описа на К.йския районен съд.

ОСЪЖДА „Ф и И” Е. Г., К.В.”, ул.”С. №2, с ЕИК *, представлявано от управителя И.А.П. да заплати на С. М. Б., с ЕГН * от Г., Ж.С. Троица”, бл.333 А, вх.”В”, .1, ап.57, със съдебен адрес: Г., ул.”Любен Каравелов” №80, .1, ап.2, чрез А.С. Б., направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 640 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.