Решение по дело №96/2019 на Районен съд - Перник

           

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 970

 

гр. Перник, 21.06.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – гр. Перник, Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова

 

при секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 96 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД против И.Й.Д. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 429.26 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент № 18, находящ се в **** за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 13.11.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 52.07 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения, формиращи главницата, за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5931/14.11.2018 г. по ч. гр. д. № 8021/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, срещу която в законоустановения в чл. 414, ал. 2 ГПК срок длъжникът е подал възражение.

Ищецът поддържа, че страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който в процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна енергия до имота на И.Й.Д. на посочената в исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си да заплаща цената на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия, поради което и на основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник дължи законна лихва за забава.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове по основание и размер. В подадения отговор на искова молба се излагат твърдения, че радиаторите в процесния имот са демонтирани, поради което и страната поддържа, че не потребява топлинна енергия.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

Договорът за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – по аргумент от разпоредбата чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник „Съперник”, бр. 82/29.04.2008г. ( лист 5 и 6 от делото), както и в един централен ежедневник ( вестник „Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда във връзка с множеството разглеждани в Районен съд – гр. Перник дела с идентичен на настоящото предмет.  

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –  етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Страните не спорят, а и от приетия по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 12.06.1992 г. ответникът притежава право на собственост върху процесния имот, поради което е материално правно легитимиран да отговаря по предявената претенция.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно – техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесния имот, се измерва чрез монтиран в абонатната станция топломер, който съответства на одобрения тип и е преминал през изискуемите метрологични проверки.  Вещото лице сочи, че технологичните разходи са отчитани за сметка на топлопреносното предприятие. От заключението се установява, че отоплителните тела в имота с изключение на щранг лира в банята са демонтирани и за тях не е начисляван разход за отопление. Експертът разяснява, че отоплителното тяло в санитарното помещение на апартамента е без монтиран индивидуален разпределител на разход на отопление, което е общо за всички имоти по вертикала в сградата в режим на етажна собственост. За посочения уред е начислен разход, като за тяло работило непрекъснато по изчислителен път в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Експертът сочи, че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в жилищната сграда, в която се намира имота е изчислена съобразно правилата на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. От приетото заключение се установява, че за процесният период не е начисляван разход за битово горещо водоснабдяване, като партидата в тази част се води „запечатена“. Вещото лице разяснява, че стойността на доставената от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД топлинна енергия за процесния имот и период възлиза на 429.26 лева.

По предявения установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:

Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.

Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.

От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания, формиращи главницата, за процесния период възлиза на 52.07 лева.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявените обективно кумулативно съединени искове са изцяло основателни.

Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство в размер на 75 лева, представляващи заплатена държавна такса за разглеждане на подаденото заявление в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД съдебни разноски в производството по реда на чл.415 ГПК в размер общо на 355 лева, от която сумата в размер на 25 лева довнесена държавна такса за разглеждане на спора, сумата в размер на 230 лева внесен депозит за изслушване на съдебно – техническа и съдебно – счетоводни експертизи и сумата в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ против И.Й.Д., ЕГН **********,***, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 429.26 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент № 18, находящ се в ****** за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 13.11.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 52.07 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения, формиращи главницата, за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5931/14.11.2018 г. по ч. гр. д. № 8021/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник.

ОСЪЖДА И.Й.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 75 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА И.Й.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 355 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 8021/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.

 

 

Районен съдия:

Дата на обявяване на Решението:21.06.2019г.

Съдебен деловодител: