Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 23-състав, в закрито
заседание, проведено на единадесети юни през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Ива Иванова като разгледа
докладваното от съдия Желязкова гр.д. № 9194/2020
г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искове с правно основание чл. 511, ал.3 КЗ- с искане да се осъди ответникът
Сдружение “Н.Б.НА Б.А.З.“ (НББАЗ) да изплати на ищеца обезщетения за причинени
имуществени и неимуществени вреди, вследствие настъпили увреждания при ПТП.
ИЩЕЦЪТ- Р.И.И., ЕГН **********, чрез адв. Б.Б.К. – САК, твърди, че е пострадал при ПТП,
настъпило на 18.03.2016 г. в гр. София при следния
механизъм: На посочената дата управлявал автомобил марка „Киа”, модел „Спортидж” с per. № *******и пътувал по ул. „Д-р *****“ в ж.к. „Младост 4“ с посока на
движение към ул. „Свето Преображение“. В района на спирка „бл. ***“ водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел
„328 И Спорт”, с peг. № ***, движейки се по ул. „Д-р *****“ в
противоположна посока, внезапно навлязъл в заетата от него лента, в резултат на което последвал челен удар между двете МПС. В първите няколко секунди
след удара той
бил в шок, а в автомобилът му се разнесъл задушлив дим.
Вратата заяла и се наложило да я избутва с тялото си, след което успял да
излезе и да се изправи. Тогава, стъпвайки на крака си, усетил силна болка в
областта на дясното коляно. Обадил се на телефон 112 и изчакал да пристигне
екипът на спешна медицинска помощ.Твърди, че виновен за настъпването на ПТП е
водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел „328 И Спорт”, с peг. № *** - Д.Д.П., ЕГН **********. Увреждащото МПС било регистрирано в Обединено
кралство Великобритания и
е собственост на Д.Л.(J.L.). Посочва, че досежно описаното ПТП е било
образувано наказателно производство и към момента е налице влязла в сила
осъдителна присъда, с която водачът на увреждащото МПС е признат за виновен в извършването на
престъпление. Ищецът твърди, че в резултат от
описаното ПТП са му причинени
следните травматични увреждания: фрактура на
латералния феморален кондил вдясно с контузионни промени в латералния
колатерален лигамент и латералния кондил на дясната тибия; дисторзия на шията,
причинило временно затрудняване движенията на врата; контузия на челната област на главата,
контузия на гръдния кош вляво и кръвонасядане на лявата мишница, охлузване на
лява подбедрица, дискова херния на ниво L5-S1 и екстериоризация на дисковата
херния на ниво L5-S1, оказваща компресия върху невралните структури. След ПТП
изпитвал постоянно остра болка в коляното, главата, шията, лявото рамо и
кръста, които продължително време, не били диагностицирани правилно. Имал затруднения
да се движи нормално. В периодите, в който не бил в болница, бил изцяло зависим
от помощта на съпругата си, тъй като не можел да става от леглото сам, не можел
да се облича, съблича и поддържа лична хигиена. Затова и родителите му се
пренесли да живеят при него, за да помагат за грижите за домакинството и двете
му малки деца. Не можел да се храни, нито да спи пълноценно, приемал силни
обезболяващи, както не можел и да се натоварва физически по никакъв начин и да
управлява автомобил. Впоследствие започнал да прави рехабилитация. Излага, че
въпреки продължителното лечение и до днес последиците от ПТП са налице. Все още
не може да преодолее страха, който е изпитал, има силни болки в кръста при
промяна на температурата и влагата, както и след неособено тежко физическо
натоварване и при продължително седене. Изпада в паника, когато се налага да
шофира на дълги разстояния извън града. С оглед горното намира, че ответникът
следва да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените неимуществени
вреди в размер на 80 000 лв., като признава, че към момента той е изплатил
доброволно сумата от 5 000 лв. Главницата се претендира ведно със
законната лихва от датата на ПТП до датата окончателното изплащане, като
претендира и заплащане на законна лихва за забава върху частично изплатената
сума от 5000 лв., считано от датата на ПТП до 13.01.2020 г.( датата на
плащането). Освен това сочи, че за лечението си е реализирал разходи общо в
размер на 5810 лв., за които имуществени вреди ответникът доброволно му е
изплатил обезщетение в размер на 1053,20 лв. Предвид което претендира
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение до пълния размер на
вредите, а именно 4 756,92 лв., ведно със законната лихва от датата на
настъпване на ПТП до окончателното изплащане. Претендира и законна лихва в
размер на 408 лв. върху доброволно заплатената част от вземането за периода от
датата на ПТП до 13.01.2020 г.( датата на плащането). Претендира разноски за
производството.
ОТВЕТНИКЪТ- Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“, не оспорва наличието на валиден
застрахователен договор за увреждащото МПС, както и вината, противоправността
на деянието и твърдения в исковата молба, механизъм на настъпване на процесното
ПТП. Оспорва обаче основателността на претенцията за неимуществени вреди, както
и нейния размер. Навежда, че е изплатило вече полагащото се обезщетение за
неимуществените вреди, като в тази връзка излага, че претенцията е прекомерна и
оспорва наличието на пряка причинно- следствена връзка между ПТП и някой от
твърдените от ищеца травматични увреждания( в частност - дискова херния на ниво L5-S1
и екстериоризация на дисковата херния на ниво L5-S1, оказваща компресия върху
невралните структури). Оспорва размера на претендираното обезщетение за
имуществени вреди като посочва, че вече е изплатил доказаните такива по
доброволен ред. Оспорва претенцията за лихва.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените доводи, намира за
установено следното:
Не
е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява,
че във връзка с процесното ПТП е образувано НАХД № 1410/2018 г. по описа на
СРС, по което към момента е налице влязло в сила съдебно решение, с което
водачът на лек автомобил БМВ 328, с рег. №*****– Д.Д.П. е признат за виновен в
това, че на 18.03.2016 г. около 12 часа и 45 минути, в гр. София, при
управление на посочения автомобил по платното за движение на бул. ***** с
посока на движение от ул. Самара към ул.
Свето преображение и срещу спирка на МГТ бл. *** – ж.к. Младост IV, нарушил чл.
20, ал.1, чл.6, ал.1 от Закона за движение по пътищата и чл. 63, ал.2, т.2 от
Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата като падал
допълнително количество гориво към двигателя,
с което увеличил рязко теглителната сила на задвижващите колела, като това
довело до загуба на контрол над управлявания от него автомобил и същият навлязъл в лентата за насрещно
движение, пресичайки пътната маркировка
М2, която забранява да бъде настъпвана или пресичана, в резултат от
което реализирал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил Киа Спортидж с рег. №
*****, управляван от Р.И.И. и на основание чл. 78а, ал.1 НК е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.
Не
е спорно между страните, че към момента на настъпване на описаното горе ПТП за
увреждащия лек автомобил марка БМВ е бил налице валиден застрахователен договор
за риска „Гражданска отговорност“.
Безспорно
е по делото, а се установява и от приложените писмени доказателства, че на
02.09.2019 г. ищецът е сезирал ответника с искане за изплащане на обезщетение
за причинените му в резултат от ПТП имуществени и неимуществени вреди в размер
съответно 5 781,12 лв. и 80 000 лв., ведно със законната лихва върху
претендираните главници от датата на настъпване на ПТП до плащането.
Не
е спорно и е видно от писмените доказателства, че на 13.12.2019 г. (след изтичането на срока по чл. 511, ал.3
вр. чл. 496, ал.1 КЗ) ответникът е приел да изплати обезщетение за причинени
при ПТП имуществени вреди в размер на 1053,20 лв. и за неимуществени вреди в
размер на 5000 лв. като частично е отхвърлил претенциите на ищеца за останалата
част.
С
молба, подадена на 19.12.2019 г. от ищеца до ответника, първият е заявил, че е
готов да приема плащането на горните обезщетения, но само като частично
плащане, тъй като не е съгласен с определения размер на обезщетенията. На
13.01.2020 г. ответникът е превел определените обезщетения в полза на ищеца,
което обстоятелство не е спорно по делото.
Представени
са множество медицински документи, които съдът няма да обсъжда поотделно поради
липсата на специални знания, но които са били преценени и взети предвид при
изготвянето на заключението на съдебномедицинската експертиза.
По
делото са представени:
Фактура
и фискален бон от 22.03.2016 г. за сумата от 40 лв. с ДДС за преглед на ищеца
във връзка с настъпила лека телесна повреда.
Фактура
№ ********** и фискален бон от 23.03.2016 г. за преглед и поставяне на инжекция
за сумата от 45 лв. с ДДС.
Фактура
№ ********** и фискален бон от 23.03.2016 г. за ядреномагнитен резонанс на
колянна става и гръбначен стълб за сумата от 640 лв. с ДДС.
Фактура
№ ********** и касов бон от 01.04.2016 г., които установяват, че ищецът е
заплатил сумата от 23,20 лв. за потребителска такса.
Фактура
№ ********** и фискален бон от 08.04.2016 г. за такса за вторичен преглед в
размер на 15 лв. с ДДС.
Фактура
№ ********** и фискален бон от 26.04.2016 г. за такса за преглед при специалист
за сумата от 50 лв. с ДДС.
Фактура
№ ********** и фискален бон от 09.06.2016 г. за закупени медикаменти на
стойност 116,17 лв. с ДДС
Фактура
№ ********** и фискален бон от 09.06.2016 г. за проведен курс на лечение на
стойност 240 лв. с ДДС.
Уверение-
разписка, издадено от Физио Мед- ЕООД за сумата от 2900 лв. разноски за
проведена рехабилитация на ищеца.
Фактура
№ ********** и фискален бон от 01.09.2016 г.
за извършени медицински изследвания на стойност от 50 лв. с ДДС.
Фактура
№ ********** и фискален бон от 01.09.2016 г. за извършено изследване на
стойност 330 лв. с ДДС.
Касови
бонове без фактури за стойност от 20 лв., 30
лв., 30 лв., 4 бр. фискални бонове без фактури на стойност от по 2,90
лв. с ДДС, касов бон за сумата от 21,85 с ДДС.
Фактура
№ ********** и касов бон от 21.01.2017 г. за медикаменти на стойност 180 лв.
Фактура
№ ********** и касов бон от 23.01.2017 г. на стойност 250 лв. с ДДС.
Фактура
№ ********** и фискален бон от 24.01.2017 г. за закупуване на специален колан на стойност 240 лв. с ДДС.
Фактура
№ ********** и касов бон от 04.07.2017 г. за проведена физиотерапия на стойност
525 лв.
Фактура
№ ********** и касов бон от 13.07.2020 г. на стойност 29 лв. с ДДС.
По
делото е приета и неоспорена съдебномедицинска експертиза, чието заключение
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съобразно същото се
установява, че при процесното ПТП на ищеца са причинени следните травматични
увреждания: Контузия на главата в ляво- слепоочно, навяхване на шията, стрес
счупване на външния кондил на дясната бедрена кост, навяхване на дясното
коляно, контузия на външния кондил на дясната голямопищялна кост, кръвонасядане
на лявата мишница, охлузване на лявата подбедрица. Счупването на външния кондил на дясната
бедрена кост в съчетание с навяхването на дясната колянна става и контузията на
дясната голямопищялна кост е причинило затруднение на движенията за период от
около 2 месеца. Контузията на главата и навяхването на шията са причинили болки
и страдания за период от около 14-15 дни. В периода от 28.03.2016 г. до 01.04.2016
г. ищецът е бил в болница, където е
проведена операция за отстраняване на дискова херния на ново Л5-Ес1. Наличието
на дискова болест предполага провокиращ фактор при травматични моменти. Няма категорични данни за това, че дисковата
херния е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Въпреки това до
момента на настъпване на ПТП ищецът не е бил диагностициран с такъв проблем,
което означава най-малко, че дори той да е бил налице е бил безсимптомен, но
екстеоризацията на хернията е получена с най-голяма вероятност именно от ПТП
т.е. в резултат от ПТП тази херния се е спуснала надолу и е предизвикала вече
силен болков синдром. След изписването от болницата ищецът е провел физиотерапия
във връзка с дисковата херния – от 27.04.2016 г. до 11.05.2016 г., от
16.05.2016 г. до 23.05.2016 г., от 07.07.2016 г. до 13.07.2016 г., от
04.07.2017 г. – Текар ФТ 15 бр., от 18.07.2016 г. до 22.02.2017 г. – 58 броя,
от 08.07.2020 г. до 13.07.2020 г. е провел болнично консервативно лечение с
Сетонал и Неодол и е дадена препоръка за санитарно лечение. За травматичните
увреждания на дясната колянна става е проведено консервативно лечение с
физиотерапия и рехабилитация за около 1,5 месеца. По време на възстановителния
период ищецът е приемал следните лекарства и консумативи: профенид амп.,
манитол банки, мидокалм табл., ранитидин табл., таргин табл., натриев хлорид
банки по 100 мл., памук, милгама табл., аклекса капсули, лумбален корсет, колан
Ломбакс дорзо. Разходите за преглед и
инжекции в болница Софиямед, ЯМР изследвания на коляно и гръбначен стълби,
потребителски такси за лечение, преледи, лекарства – милгама, аклекса, Корсет,
курс физиотерапия, изследване ЕМГ, Скенер на гр. Стълб, процедури по
физиотерапия са направени във връзка с оплакванията на ищеца от травмите,
получени при ПТП. Към момента походката на ищеца е напълно възстановена.
Счупването на дясната бедрена кост е зараснало. Дясната колянна става извършва
движения в обем по –малък от нормата с 15%. Налице е остатъчна последици –
липсващ Ахилесов рефлекс в ляво, кото не води до двигателен дефицит на
крайника. При ищеца са налице периодично проявяващи се болки в поясния отдел на гръбначния стълб, които са
характерни за всеки човек с дискова херния. Непосредствено след ПТП ищецът е
претърпял болки с голям интензитет в рамките на 20 дни, а след това с умерен за
период от 4-5 месеца. След това болките са намалели значително, като са имали
периодичен характер и интензитет. От ЯМР изследването, проведено през януари
2017 г. при ищеца се установява наличие на дискова болест. Дискова патология на
нива 9-10-11-12 гръдни прешлени, протрузии на телата на дисковете на 11-12
гръдни прешлени, което предполага гръбна болка. Това е наложило отново
провеждане на физиотерапия. Заради
обостряне на радикулерния синдром е било проведено болнично лечение през месец юли 2017 г. Ищецът е имал болки с
рецидивиращ характер и различен интензитет от ПТП до настоящия момент.
Възстановителния период е протекъл за 8 месеца.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 511, ал.3 КЗ увреденото от ПТП лице може да предяви съдебно
претенцията си заплащане на обезщетение само ако преди това е сезирало
извънсъдебно НББАЗ с искане за изплащане на такова и бюрото не се е произнесло
в срока по чл. 496, ал.1 КЗ ( в тримесечен срок от поискването) или е отказало
изплащане на обезщетение, както и ако увреденият не е съгласен с определеното
обезщетение.
За да се уважат предявените искове срещу НББАЗ,
следва ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи, че водачът
на лек автомобил БМВ е предизвикал процесното ПТП със своето противоправно и
виновно поведение, както и твърдените от него имуществени и неимуществени вреди
и техния размер, включително, че те са
произлезли в пряка причинно - следствена връзка с поведението на водача.
Съответно, че е сезирал НББАЗ с искане за изплащане на обезщетение и е налице
една от трите хипотези, посочени в чл. 511, ал.3 КЗ.
В конкретния случай страните не спорят, а се
установи и от представените писмени доказателства включително при приложението
на чл. 300 ГПК, че водачът на лек автомобил БМВ 328, с рег. №*****– Д.Д.П. е
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал.1, чл.6, ал.1 от Закона
за движение по пътищата и чл. 63, ал.2, т.2 от Правилника за прилагане на
Закона за движение по пътищата като падал допълнително количество гориво към двигателя, с което увеличил рязко
теглителната сила на задвижващите колела, като това довело до загуба на контрол
над управлявания от него автомобил и
същият навлязъл в лентата за насрещно движение, пресичайки пътната
маркировка М2, която забранява да бъде
настъпвана или пресичана, в резултат от което реализирал ПТП с насрещно
движещия се лек автомобил Киа Спортидж с рег. № *****, управляван от Р.И.И..
Страните не спорят за това, че ищецът е сезирал
извънсъдебно ответника с искане за изплащане на обезщетение за имуществените и
неимуществените вреди, които претендира в настоящето производство, както и за
това, че бюрото е признало претенциите му само за сумите от съответно 1053,20
лв. имуществени вреди и 5000 лв. за неимуществени вреди, като същите са били
доброволно изплатени на ищеца на 13.01.2020 г.
Спорът между страните в настоящето производство е
във връзка с вида и характера на причинените при ПТП имуществени и
неимуществени вреди, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка
между тях и процесното ПТП, съответно по размера на претендираните обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди. Спор е налице и по претенциите за
присъждане на законна лихва върху доброволно изплатената част от обезщетенията,
както и върху претендираните суми пред съда.
Във връзка с горното съдът намира на първо място, че
с оглед събраните по делото доказателства и в частност приетата и неоспорена
съдебномедицинска експертиза, следва да се заключи, че макар и да няма
категорични данни, че дисковата херния на ищеца е изцяло причинена от
процесното ПТП, то нейното усложнение, довело до силни болки и страдания,
наложило и провеждане на операция, е в пряка връзка с ПТП, поради което тези
вреди, включително и разходите, направени за лечение на конкретно тази травма,
следва да се вземат предвид при определяне на общия размер на обезщетението.
С оглед изложеното съдът намира, че справедливото
обезщетение за всички причинени на ищеца болки и страдания е в размер на
40 000 лв. като при определянето му взе предвид продължителния
възстановителен период и търпените физически болки от страна на ищеца,
включително и емоционалните му терзания във връзка с невъзможността да води
досегашния си начин на живот за дълго време и нуждата от съдействие от друг
човек за изпълнение на ежедневни дейности за период от поне два месеца. Също така съдът отчете и наложилата се
операция във връзка с усложненията на дисковата херния, която неминуемо е довела
до още физически и емоционални страдания, включително и във възстановителния
период, както и факта, че макар и към момента походката на ищеца да е
възстановена в нормални граници, за него е останал остатъчен дефицит на
Ахилесов рефлекс в крайника и дясната колянна става извършва движения в обем по
–малък от нормата с 15% като същевременно той все още изпитва и болки в
областта на поясния отдел на гръбначния стълб, които са характерни за човек с
дискова херния. Същевременно съдът намира, че по –висок размер на обезщетението
не би съответствал на принципа на справедливостта, тъй като здравето на ищеца е
възстановено почти напълно и няма трайни увреждания, които да пречат на
нормалното протичане на живота му, както и предвид това, че няма категорични
данни за това, че самата дискова херния( извън усложнението й) е предизвикана в
пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Прецени и социално икономическите
условия в страната и не на последно място взе предвид правилото, че
обезщетението следва да служи единствено и само за репариране на вреди, но не и
за неоснователно обогатяване.
В същото време съдът следва да отчете, че част от
определеното горе общо обезщетение вече е доброволно изплатена от ответника на
13.01.2020 г. в размер на 5 000 лв., които следва да се приспаднат при
определяне на дължимото обезщетение в настоящето производство, поради което
същият следва да бъде осъден да заплати обезщетението за причинени
неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на изтичане на срока за произнасяне, предвиден в чл.
496, ал.1 КЗ, а именно от 02.12.2019 г. до окончателното изплащане, доколкото
искането до него от страна на ищеца е отправено на 02.09.2019 г. Искът е
неоснователен до пълния предявен размер от 80 000 лв., ведно със законна
лихва върху отхвърлената част. Претенцията за заплащане на законна лихва върху
уважената част от главницата за периода от датата на настъпване на ПТП до
02.12.2019 г. е неоснователна на
основание чл. 497, ал.1, т.2 КЗ.
По претенцията за присъждане на имуществени вреди,
съдът намира следното:
С оглед факта, че съдът приема, че усложненията на
дисковата херния, довели до болка и до необходимост от операция са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, то при определяне на обезщетението
за имуществени вреди съдът намира, че следва да вземе предвид и разходите,
направени във връзка с лечението на това увреждане, заедно с останалите
реализирани разходи за лечение на другите доказани травматични увреждания.
По делото са представени писмени доказателства,
които установяват, че във връзка с лечението на причинените при ПТП увреждания
ищецът е реализирал разходи в размер на 5673,37 лв. с ДДС. В тази връзка следва да се има предвид, че
съдът не кредитира като доказателства, установяващи размер на реализиран разход
посочените горе няколко броя касови бонове, които не са придружени от фактура,
от която да е видно кой е реализирал конкретния разход. Съдът кредитира
представеното удостоверение от трето лице, което има характер на разписка, тъй
като същото кореспондира със заключението на съдебномедицинската експертиза за
необходимостта от визираната в документа физиотерапия и за реалното й
провеждане.
При определяне размера на обезщетението съдът следва
да вземе предвид и направеното на 13.01.2020 г. доброволно плащане на
обезщетение от страна на ответника за причинени имуществени вреди в размер на 1053,20 лв.,
предвид което в настоящето производство НББАЗ следва да бъде осъден за заплати
обезщетение в размер на 4620,17 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на изтичане на срока по чл. 496, ал.1 КЗ, а именно от 02.12.2019 г. до
окончателното изплащане. Искът е неоснователен за разликата от 4620,17 лв. до
пълния предявен размер от 4 756,92 лв. Претенцията за изплащане на законна
лихва върху присъдената в настоящето производство главница, считано от датата
на настъпване на ПТП до 02.12.2019 г. е неоснователна предвид разпоредбата на
чл. 497, ал.1, т.2 КЗ.
По
претенцията за заплащане на законна лихва в размер на 1940 лв. върху доброволно
изплатената на 13.01.2020 г. сума от 5000 лв. за обезщетение за причинени
неимуществени вреди за периода от датата на настъпване на ПТП до 13.01.2020 г.,
съдът намира следното:
На
основание чл. 496, ал.1 вр. чл. 497, ал.1, т.2 КЗ НББАЗ дължи законна лихва
върху сумата за обезщетение от датата на изтичане на срока за произнасянето му,
а не от датата на настъпване на увреждането, респективно узнаване кой е
деликвента. Предвид това тази претенция е основателна само за периода от
02.12.2019 г. до 13.01.2020 г. в размер на 59.72 лв.( изчислена с
калкулатор https://www.calculator.bg). В останалата
част до пълния предявен размер от 1940 лв. и за периода от 18.03.2016 г. до
02.12.2019 г. искът е неоснователен.
По
претенцията за заплащане на законна лихва в размер на 408 лв. върху доброволно
изплатената на 13.01.2020 г. сума от 1053,20 лв. за обезщетение за причинени имуществени
вреди за периода от датата на настъпване на ПТП до 13.01.2020 г., съдът намира
следното:
На
основание чл. 496, ал.1 вр. чл. 497, ал.1, т.2 КЗ НББАЗ дължи законна лихва
върху сумата за обезщетение от датата на изтичане на срока за произнасянето му,
а не от датата на настъпване на увреждането, респективно узнаване кой е
деликвента. Предвид това тази претенция е основателна само за периода от
02.12.2019 г. до 13.01.2020 г. в размер на 12.58 лв. ( изчислена с
калкулатор https://www.calculator.bg). В останалата
част до пълния предявен размер от 408 лв. и за периода от 18.03.2016 г. до
02.12.2019 г. искът е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и на основание чл.
78, ал.1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в размер на
1 697 лв. за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал.3 ГПК
ответникът също има право на направените от него разноски съобразно с
отхвърлената част от исковете в размер на 2307,89 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение и депозит за СМЕ.
Ответникът
следва да заплати по сметка на СГС сумата от 1587,69 лв. държавна такса за
разглеждане на иска и 182,27 лв. за възнаграждение за вещо лице, изплатено от
бюджета на съда.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 511, ал.3 КЗ СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.", с адрес: гр. София 1000, район
Средец, ул. *****със съдебен адрес:***
чрез адвокат З.В. от САК да
заплати на Р.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Б.Б.К. – САК, със съдебен адрес:***, ет. 2 сумата от 35 000 лв.,
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие ПТП, осъществено на
18.03.2016 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от
02.12.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание
чл. 511, ал.3 КЗ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди
за остатъка до пълния предявен размер от 80 000 лв., ведно със законната
лихва върху остатъка, считано от датата на ПТП до окончателното изплащане,
както и иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
присъдената главница в размер на 35 000 лв. за периода от датата на
настъпване на ПТП до 02.12.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 511,
ал.3 КЗ СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.", с
адрес: гр. София 1000, район Средец, ул. *****със съдебен адрес:*** чрез
адвокат З.В. от САК да заплати на Р.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Б.Б.К. – САК, със съдебен адрес:***, ет. 2 сумата от 4620,17 лв.,
обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие ПТП, осъществено на 18.03.2016
г., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 02.12.2019
г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 511, ал.3 КЗ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди за остатъка до пълния предявен размер от 4756,92 лв., ведно със законната
лихва върху остатъка, считано от датата на ПТП до окончателното изплащане,
както и иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
присъдената главница в размер на 4620,17 лв. за периода от датата на настъпване
на ПТП до 02.12.2019 г. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.", с
адрес: гр. София 1000, район Средец, ул. *****със съдебен адрес:*** чрез
адвокат З.В. от САК да заплати на Р.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Б.Б.К. – САК, със съдебен адрес:***, ет. 2 сумата от 59,72 лв.,
представляваща законна лихва за периода от 02.12.2019 г. до 13.01.2020 г. върху
доброволно изплатеното на 13.01.2020 г. обезщетение за причинени неимуществени
вреди вследствие ПТП, реализирано на 18.03.2016 г. в размер на 5000 лв., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на
законна лихва върху заплатеното доброволно обезщетение от 5 000 лв. за
остатъка до пълния предявен размер от 1940 лв. и за периода от датата на ПТП –
18.03.2016 г. до 13.01.2020 г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.", с адрес: гр. София 1000, район Средец, ул. *****със
съдебен адрес:*** чрез адвокат З.В. от САК да заплати на Р.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Б.Б.К. – САК, със съдебен адрес:***, ет. 2 сумата от 12,58 лв.,
представляваща законна лихва за периода от 02.12.2019 г. до 13.01.2020 г. върху
доброволно изплатеното на 13.01.2020 г. обезщетение за причинени имуществени
вреди вследствие ПТП, реализирано на 18.03.2016 г. в размер на 1053,20 лв., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на
законна лихва върху заплатеното доброволно обезщетение от 1053,20 лв. за
остатъка до пълния предявен размер от 408 лв. и за периода от датата на ПТП –
18.03.2016 г. до 13.01.2020 г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З." да заплати на Р.И.И., ЕГН ********** сумата от 1697 лв. за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК Р.И.И., ЕГН ********** да заплати на СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З." сумата
от 2307,89 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит
за СМЕ.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.да
заплати по сметка на СГС сумата от 1587,69 лв. държавна такса за разглеждане на иска и 182,27 лв. за
възнаграждение за вещо лице, изплатено от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: