Р Е Ш Е
Н И Е № 579
гр.Пловдив,
07.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от съдия Василев в.гр.дело № 537/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.Г., като баща и законен представител на малолетния Н.Г., срещу
решение № 4288/11.12.2018г.
по гр.д. № 11207/2017 г. на Районен съд - Пловдив, ІV брачен състав,
с което е отхвърлен предявеният от В.Г. против Г.Х. иск по реда на чл.59 ал. 9
от СК. Решението се обжалва като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и
постановено при допуснати процесуални нарушения. Иска се цялостната му отмяна и
постановяване на нов съдебен акт, с който да бъдат уважени предявените искове.
Претендират се разноските пред двете инстанции. Сочи се, че първостепенният
съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, не е посочил какви са
неговите заключения за фактите, на базата на какви доказателства се е стигнало
до това, не е обсъдил противоречивите доказателства, не се е съобразил със задължителните
тълкувания на Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република
България относно родителските права. Иска се отмяна на обжалваното
решение и уважаване на предявените от жалбоподателя искове
Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба от Г.Х..
Същата се смята за неоснователна. Иска се потвърждаване на решението.
Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав,
след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Както по
посочените от жалбоподателя възражения така и служебно /чл.269 ГПК/ съдът дължи
проверка на обжалваното съдебно решение за допустимост в неговата цялост,
защото същото се обжалва в цялост.
При
проверката за допустимост въззивният съд констатира, че обжалваното решение е
недопустимо, защото от решението не става ясно по какъв иск се произнася съда,
но със сигурност той не се е произнесъл по предявените искове.
С исковата
молба жалбоподателят В.Г. е предявил искове в качеството си на баща и законен
представител на малолетното си дето Н.В.Г. срешу майката Г.Д.Х.. Претендирано е
на основание чл.59 ал.9 от СК съдът да промени предоставените с решение
№4022/31.10.2014г. на РС Пловдив по гр.д. № 13807/2014г. мерки относно
малолетното дето Н.Г., като предостави упражняването на родителските права
върху детето на бащата В.Г., да се определи местоживеене на детето Н.Г. при бащата В.Г. ***. Иска се определяне на
режим на лични отношения на майката Г.Д.Х. с детето Н.В.Г.. Иска се осъждане на
майката Г.Д.Х. да заплаща ежемесечна издръжка на детето си Н.В.Г., чрез неговия
баща и законен представител В.Г. в размер на 200 лева месечно, ведно с
дължимата лихва, до настъпване на законови причини за изменение или
прекратяване на издръжката.
С
обжалваното решение РС Пловдив е отхвърлил предявеният от В.Е.Г. против Г.Д.Х.,
иск предявен по реда на чл.59 ал. 9 СК. Така постановеното решение е
недопустимо, защото от него не става ясно по какъв точно иск се е произнесъл
съда. Не става ясно за изменение на мерките за личните отношения по отношение
на кое дете става дума и по кое решение на съда се иска тази промяна и какво
точно се иска от съда. Индивидуализирането на иска в решението следва да стане
не само с посочване на правната квалификация на иска или исковете, но и с
посочване на претенцията от фактическа страна. Това следва да важи и при
отхвърляне на исковете, не само при тяхното уважаване. Това е така, защото и
отхвърлените искове формират сила на пресъдено нещо. В казуса съдът не се е
произнесъл по предявените искове, а от диспозитива на решението не става ясно
за какво всъщност е обжалваното съдебно решение. Мотивите на решението не са
част от него и въззивният съд не може от тях да си прави изводи, за това за
какво всъщност е постановеното решение. Ето защо решението е недопустимо, като постановено
по непредявен и неясен иск. Делото следва да се върне за разглеждане от друг
състав на РС Пловдив, който да се произнесе по предявените искове.
С оглед обезсилването
на решението в това производство разноски не се присъждат.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 4288/11.12.2018г.
по гр.д. № 11207/2017 г. на Районен съд - Пловдив, ІV брачен състав
ВРЪЩА делото на Районен съд -
Пловдив за разглеждане от друг състав на съда.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.