Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
гр. Варна, 01.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, Гражданско
отделение, в съдебно заседание на седемнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря В. Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 116 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадени въззивни жалби от всяка от насрещните страни, насочени срещу различни части на решение № 54/28.11.2019г., поправено с решение №
8/24.01.20г., постановени по т.д. № 145 по описа за 2018г. на Окръжен съд – Шумен, както следва:
1.Въззивна жалба от Я.И.К. от гр. Шумен, подадена чрез адв. Н. Д., против решението в частта му, с която е бил отхвърлен
предявеният от нея против ЗАД „ОЗК – застраховане”, гр. София, ЕИК *********,
иск за заплащане на сумата, представляваща разликата над присъдения размер от
40 000 лева до предявения размер от 60 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от ищцата
вследствие на ПТП, настъпило на 18.07.2018г. в гр. Шумен, причинено
противоправно от Ю.Ш.С. при управление на т.а. „Мерцедес 2225”, рег. № Н 3615 АН, на основание
чл. 432, ал.1 от КЗ, като отговорност на застрахователя по застраховка
гражданска отговорност по полица № BG/23/118000174100 от 04.01.2018 г. и крайна дата на 07.01.2019г. Счита
се, че решението в тази му част противоречи на материалния закон и е
необосновано, тъй като присъдената сума е далеч по-ниска от приеманите в
практиката на съдилищата по сходни казуси. Съдът не се е съобразил с
интензитета и продължителността на претърпените от ищцата болки и страдания,
както и с невъзможността за продължителен период от време да води пълноценен
социален живот. Освен това ищцата ще има нужда от чужда помощ в своето
ежедневие до края на живота си, предвид спецификата на получената травма на
крака. Не са били отчетени и новите лимити на застрахователни обезщетения,
заложени в КЗ, както и не са отчетени конкретните икономически и социални
условия към момента на настъпване на вредата. Налице е нарушение на нормата на
чл. 52 от ЗЗД, поради което се претендира отмяната на решението в отхвърлителната
му част и присъждане на ищцата на сума в размер на още 20 000 лв. като
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законните
последици до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски,
вкл. и адвокатско възнаграждение за двете инстанции на осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗА.
В
предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна
ЗАД „ОЗК – застраховане”, ЕИК *********, гр. София, чрез адв. Т. ***. Оспорена
е жалбата като неоснователна и се претендира потвърждаване на решението в
обжалваната му от насрещната страна част. Счита се, че съдът е обсъдил всички
доказателства, относими към определянето на обезщетението за неимуществени
вреди и така е определил неговият размер. Въпреки това присъденото обезщетение
се намира за завишено. Сочи се, че съдът не е разгледал релевираното от
ответника възражение за съпричиняване на вредите от ищцата. Отрича се и водачът
на товарния автомобил да е имал вина за настъпването на процесното ПТП. Претендират
се разноските по делото.
2. Въззивна жалба от ЗАД „ОЗК – застраховане”, ЕИК *********,
гр. София, подадена чрез адв. Т., против решението в частта му, с която дружеството
е осъдено да заплати на Я.И.К. сумата от общо 42 327.02 лв., от които
40 000 лева, представляващи неимуществени вреди – болки и страдания, а
2 327.02 лв. имуществени вреди, претърпени от ищцата от ПТП, настъпило на
18.07.2018г. в гр. Шумен, причинено противоправно от Ю.Ш.С. при управление на т.а. „Мерцедес
2225”, рег. № Н3615 АН, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно със законните лихви
върху главницата от 04.09.2018г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
Счита се, че решението в тази му част е неправилно и незаконосъобразно и
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и е
необосновано. Счита се, че по делото не е изяснен механизма на настъпване на
процесното ПТП и на травматичните увреждания на ищцата, тъй като не е налице
присъда или други данни, които да установяват какво точно се е случило. Не е
изследвано възражението на ответника за съпричиняване на вредите от поведението
на ищцата. Счита се, че не е налице виновно и противоправно поведение на водача
на товарния автомобил, което се извежда от заключението на САТЕ. Освен това по
делото не е било установено претърпяването на вреди в посочения обем и
интензитет, както и причинната връзка между тях и процесното ПТП. Наред с това
по делото е било установено и лошото качество на костта на ищцата преди нейното
счупване и последвалите вреди се намират в пряка връзка с това усложнено нейно
състояние. Присъденият размер на обезщетението се счита за прекомерно завишен
спрямо принципа за определяне на справедливо по размер обезщетение. Претендира
се отмяна на решението и отхвърляне на исковете като недоказани и необосновани,
а в случай, че същите са основателни – да се присъди обезщетение в значително
по-нисък размер.
В
предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната
страна Я.И.К. чрез адв. Н. Д.. Същата е оспорена като неоснователна и се
претендира обжалваното от ответника решение да бъде потвърдено. Счита се, че по
делото е установен механизма на настъпването на ПТП чрез САТЕ, както и
причинените от него вреди на ищцата. Последните са установени и въз основа на
заключението на СМЕ и чрез показанията на разпитаната като свидетел дъщеря на
ищцата.
За да се произнесе настоящият съд съобрази
следното от фактическа и правна страна:
В
исковата молба, депозирана в съда на 24.10.18г. /датата на подаване на книжата
пред куриера – л. 95/, ищцата Я.К. твърди, че вследствие на ПТП, настъпило на
18.07.18г. в гр. Шумен, е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, за
чието обезщетяване претендира присъждането съответно на сумата от 2327.02 лв.
/от които 1990 лв. за заплащането на метална плака и 337.02 лв. за заплащане на
лекарствени средства и консумативи/ и 60 000 лв. /за претърпените болки и
страдания/, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от изтичането на
15-дневния срок от завеждане на извънсъдебната претенция при ответника, до
окончателното им изплащане. Отговорността на ответното застрахователно
дружество се ангажира, тъй като се твърди наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
действаща към момента на настъпване на събитието, по което е била застрахована
гражданската отговорност на водача на т.а. „Мерцедес 2225“ с рег. № Н 3615 АН,
който в случая е бил Ю.С. Твърди
се, че последният при управлението на описаното МПС с несъобразена скорост и
при неправилна преценка на цялостната обстановка, е закачил и скъсал
преминаващите над пътното платно за движение кабели, които пък закачили и
повлекли пешеходците на тротоара, сред които и ищцата. В пряка връзка с това
виновно и противоправно деяние се сочи, че ищцата е получила счупване на горния
край на тибията (голям пищял) на левия крак, което наложило оперативно
лечение и болничен престой за период от
12 дни с поставена имобилизация с ортеза за срок след това от 45 дни. В
исковата молба се твърди още, че домашното лечение на ищцата продължава и
понастоящем и същата е обездвижена. Сочи се, че до инцидента тя е била
изключително активна жена – работела в градината, грижела се самостоятелно за
домакинството и е помагала при отглеждането на своите правнучета. Ищцата
изживява и особено силен стрес от процесното ПТП, който понастоящем се изразява
в тревожност. Възстановителния период при ищцата е бил затруднен предвид
нейната възраст, а понастоящем тя има нужда и от чужда помощ в ежедневните
ѝ дейност.
С отговора на
исковата молба ответникът е поддържал, че исковата молба е нередовна, тъй като
не е посочена банкова сметка ***. Оспорено е наличието на виновно и
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил във връзка с
установеното ПТП на 18.07.18г., а освен това е релевирано и възражение за
съпричиняване на вредите от самата пострадала. Оспорени са исковете и по размер
като прекомерно завишени, а освен това се оспорва и основателността и момента
на присъждане на законната лихва по аргументи за неоснователност на главния иск
и поради договорния характер на
отговорността на застрахователя.
Предвид момента на
настъпването на застрахователното събитие, от което се претендира присъждането
на обезщетение за претърпени от ищцата вреди, твърденията по фактите и
отправеното въз основа на тях искане, правната квалификация на иска е по чл.
432, ал. 1 от КЗ. Поради това и произнасянето по този иск с обжалваното
решение, който е бил предявен след като е било изпълнено изискването на чл.
380, ал. 1 от КЗ за отправяне на претенция за обезщетяване на причинените на
ищцата имуществени и неимуществени вреди до застрахователя /вх. № ЦУ99-4155 от 17.08.2018г.
– л. 77-86/, налага извода за неговата допустимост.
Видно писмо изх. №
99-4182/20.08.18г. по описа на ответното дружество, отправено до
представителите на ищцата, че във връзка със заведената щета от последната се
иска представянето на всички документи по образуваното досъдебно производство,
постановление за прекратяване на наказателното производство или решение, влязло
в сила и мотиви към него, както и банкова сметка. ***.08.18г. ищцата чрез
своите адвокати е представила удостоверение за банковата си сметка,
пояснявайки, че няма влязла в сила присъда, тъй като наказателното производство
е на досъдебната му фаза. Въпреки това е посочено, че са представени всички
необходими по см. на чл. 496, ал. 3 от КЗ документи, които са достатъчни за
произнасяне по заведената извънсъдебна претенция /л. 87-90/.
От представената
от ищцата справка от базата данни на Информационния център към ГФ, която не е
оспорена от ответното дружество, се установява, че със застрахователна полица №
BG/23/118000174100/04.01.18г. с начална дата на
покритие от 08.01.2018г. до 07.01.2019г., е била застрахована гражданската отговорност на водача на т.а. „Мерцедес 2225”, рег. № Н3615 АН.
От Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2018-103-397, съставен на 18.07.2018г. в 11.00 часа от дежурен
ПТП при ОД на МВР – Шумен /л. 13-15/, се установява, че на същата дата
около 09.40 ч. на ул. „Велики Преслав“, № 65 в гр. Шумен е настъпило ПТП,
причинено от водача на т.а. „Мерцедес 2225”, рег. № Н3615 АН Ю.Ш.С., който при
управлението му е закачил и скъсал кабели, преминаващи над пътното платно за
движение, които от своя страна закачат и повличат двамата пешеходци, които са
се движили по тротоара. Като пострадали лица са описани ищцата /с получена
фрактура на ляво коляно/ и С.М.К. /с лека охлузна рана/. Описани са като
материални щети 2 бр. скъсани кабели. Описанието на обстановката, схематично
закрепена и на съставената от длъжностното лице скица, е станало при ясно
време, суха настилка, дневно осветление и регулация с пътни знаци. Верността на
скицата е заверена с подписа на водача на товарния автомобил Ю.С.
За онези факти, които непосредствено са били възприети от длъжностното
лице и отразени в протокола в рамките на неговата компетентност и по съответния
ред и форма, документът е официален удостоверителен такъв.
В рамките на досъдебно производство е
извършен и оглед на 18.07.18г. от 11.30ч. до 13.00 ч. на пътно-транспортното
местопроизшествие от разследващ полицай при РУ-Шумен, за което е съставен
протокол за оглед /л. 127-131/. В същия подробно са отразени находките от
извършените статичен и динамичен оглед - местоположението на МПС и неговите
габаритни размери, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и веществени доказателства.
В същия е отразено, че най-високата точка на бетоновоза се намира на 3.97 м. от
земята и представлява гумена предпазна лента. На около 1м. южно от най-високата
точка от корпуса на цилиндричното тяло е намерена следа от простъргване, която
се намира на височина от 3.57 м. от земята. Върху тротоара е намерен бял кабел,
който в единия си край е закачен на покрива на къща. Дължината му е била 25.60
м. като в свободния си край кабела е без обвивка. Освен това по източната стена
на магазин „Супермаркет 7“ е намерен черен кабел, който е бил закачен в горния
край на стената, а другия му край е намерен по западния тротоар на пътя. По
дължината на кабела е намерено разкъсване, от което се виждали жички с бял,
син, зелен и оранжев цвят. В свободния си /северен/ край кабелът е оголен като
по него са намерени същия вид жички. На къщата, на която е бил закачен белият
кабел е намерен и закачен друг кабел като горния на цвят с метална обшивка.
Височината, на която е закачен белия и черния кабел с метална обшивка на
стената на къщата е 3.25 м. от земята.
Констатациите са извършени и отразени по съответния ред и форма от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения и документът е официален
удостоверителен такъв. Поради липсата на оспорване и опровергаване на констатациите
от страна на ответника, установените факти от огледа следва да се приемат като
основа за определянето на механизма на настъпване на процесното ПТП.
Съобразно заключението на назначената по първоинстанционното дело САТЕ,
което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че
при направения на 14.02.19г. оглед на мястото на произшествието, булевард
„Велики Преслав“ е равен, без изкуствени или естествени неравности, широчината
му е 12.60 м., разделен е на две ленти за движение във всяка посока. В лявата и
дясната му части има пешеходни тротоари. При направените измервания на
габаритите на товарния автомобил, управляван в деня на произшествието от водача
Ю.С., е установено, че те отговарят на нормативно
разрешените такива – измерена височина в най-високата точка /гумения
предпазител за напълване на бетоновоза в задната горна част/ е около 3.90 м.
при нормативно предвидена максимална височина от 4 м; дължина – 7.50 м при
нормативно предвидена максимална от 12 м и широчина от 2.50 м при нормативно
предвидена максимална от 2.55 м. От извлечените от експерта данни от приложения
към материалите по ДП № 911/18г. тахографски лист (тахошайба), същият
заключава, че скоростта, с която се е движил товарния автомобил в района на произшествието
е около 40 км/ч. От горните данни вещото лице е направило извод, че височината
на проводниците (кабелите) в района на произшествието, възникнало на
18.07.18г., е била около 3.57 м. от земята. Освен това от отразеното в
протокола за оглед следва, че вследствие на произшествието са разрушени
проводници с черен цвят и един с бял цвят, които са се намирали близо помежду
им. Вероятно е проводниците с черен цвят да са се намирали над пътя и
първоначалния контакт на автомобила да е бил с тях. Тяхната дебелина е от 5 до
8 мм. Според снетата от експерта от специализиран синоптичен сайт прогноза на
времето за посочената дата, същото е следвало да бъде облачно със северозападен
вятър. В констативния протокол за ПТП и в огледния протокол на разследващия полицай
обаче в промеждутъка от 11.00 ч. до 13.00 ч. е отразено, че времето е било
слънчево и с нормална видимост. Според експерта, водачът е имал по-голяма
възможност да възприеме тъмните проводници, ако те са били на светъл фон и са
контрастирали спрямо пътната обстановка. Водачът на товарния автомобил се е
намирал на около 2.5 м. до 3 м. над нивото на пътя, а черните проводници са
били на височина около 3.57 м. Сградите около произшествието са с по-голяма
височина и тъмни на цвят. От тези данни вещото лице заключава, че възможността
водачът да възприеме проводници, които са се намирали над нивото на пътя в
конкретната ситуация, е била малка. Поради това и счита, че същият не е могъл
да предотврати произшествието. Ако се възприеме, че водачът е могъл да възприеме
проводниците, геометричната видимост, която се открива към мястото на
произшествието за водача на товарния автомобил е била над 100 м. Определената
опасна зона за спиране на товарния автомобил, движел се със скорост от 40
км.ч., е била 24.73 м. При това положение и съпоставено с видимостта на водача
от над 100 м., изводът е, че водачът е могъл да предотврати произшествието чрез
спиране.
Според показанията на разпитания като свидетел по делото водач на
товарния автомобил към датата на събитието Ю.С. (които съдът преценява с оглед на неговата
заинтересованост, тъй предмет на делото са последици от деликт, за който се
твърди, че той е осъществил), същият сочи, че кабели не е видял на пътя, а и на
тротоара не е имало нищо. Излага, че на 18.07.18г. той е осъществявал превоз на
бетон до кв. „Дивдядово“ и след като го е разтоварил, минал през квартала по
пътя за гр. Шумен. Когато е подминал бензиностанцията е бил застигнат и спрян
от човек, управляващ лек автомобил, който му съобщил, че е ударил една баба.
Свидетелят се върнал с камиона в обратна посока и видял от дясната страна една
баба, която лежи до тротоара. Кракът ѝ кървял и затова свидетелят се
обадил на телефон 112. Пристигнала линейка и разследващи органи, които
извършили оглед и измервания, както и съставили протоколи. След това свидетелят
е давал показания и в полицията, където му казали, че няма проблеми, тъй като
не могли да докажат нищо, че извършителят е именно той – „Кабели там и какво е
станало никой не знае“. Свидетелят сочи, че редовно минава през кв.
„Дивдядово“, но друг път не е имал такъв инцидент. Според Сабриев следите върху
камиона на значителна височина могат да бъдат и от клони на дървета, които се
удрят, преминавайки по улиците във вилната зона. Предупредителни знаци, указващи
на ограничение на височината за движение на МПС в района, не е имало.
Съгласно отговора на Община Шумен, представен на л. 241 от делото, в
района на бул. „Велики Преслав“, № 65 (началото на кв. „Дивдядово“, стълбовата
мрежа е на електроразпределителното дружество и поради това общинската
администрация не е издавала разрешителни за опъване на кабели над пътното
платно.
Видно от приетите като доказателства по делото документи, съставляващи
част от история на заболяването № 11602,
съставени в МБАЛ „Шумен“, гр. Шумен, че ищцата е постъпила в болничното
заведение на 18.07.18г. в 11.00 ч. и е била изписана на 30.07.18г. в 12.50 ч.
От епикризата, издадена на ищцата се установява, че са били проведени
оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник.
Окончателната диагноза е счупване на горния край на тибията (голям пищял) –
закрито. Из оперативния протокол: открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, тибия и фибула. От криста илиака е взет костен шпан. Дефектът на
проксималната тибия е бил запълнен. Отеосинтеза с анатомично преконтурирана
плака. С медиален достъп се достигнало до увредата в медиалната колатерална
връзка. Извършено е пластично възстановяване на същата. Последвал е гладък постоперативен период, без усложнения.
Направени са медицински препоръки като част от тях са имобилизация с ортеза за
срок от 45 дни и да не се натоварва крайника 180 дни.
Към датата на събитието ищцата е била на 80 годишна възраст и с отразени
в епикризата придружаващи заболявания като хипертонично сърце със застойна
сърдечна недостатъчност; последици от мозъчен инфаркт, анемия неуточнена и
отвор на уретера (орифициум). Последното заболяване е удостоверено в
представеното копие на ЕР № 0220 от 014/25.01.12г., издадено от ТЕЛК „Общи
заболявания“ при МБАЛ „Шумен“ АД, което е довело до определянето на трета група
на инвалидност, пожизнено и 84% намалена работоспособност /л. 92-93/.
От показанията на разпитаната като свидетел дъщеря на ищцата И.Ж., които
съдът преценява с оглед нейната заинтересованост, тя е научила за инцидента
след телефонно обаждане от майка си непосредствено след настъпването му -
някъде преди 10 часа сутринта. Ищцата ѝ казала, че е било много страшно и
едни жици са се скъсали, тъй като минал един камион и жиците паднали върху нея.
Оказало се, че не са електрозахранващи проводници. Свидетелката не е посетила
мястото на произшествието, а отишла в болницата, където са докарали майка
ѝ на носилка и видяла, че кракът ѝ силно кърви. Свидетелката
споделя, че майка ѝ преживяла много зле случилото се – и психически, и
физически. Преди това е била много жизнена жена и сама се е справяла вкъщи с
домакинството и в двора навън. Година след инцидента ищцата продължава да ходи
с две патерици и вече два пъти е падала в къщата. Свидетелката обяснява, че
след изписването на ищцата от болницата, за около месец, тя е взела в дома си
своите родители, за да може да полага грижи за майка си като ѝ поставя
инжекции против съсирване на кръвта, тъй като имало опасност от тромбофлебит.
Около 15-20 дни ищцата е била на легло и след това е започнало раздвижването
като първоначално движенията са били силно ограничени в рамките на дома - с
помощни средства и с придружител. Ищцата започнала да се обслужва сама /макар и
ползвайки две патерици/ около м. септември 2018г., но все още трудно става. В
началото ищцата е изпитвала силни болки и е приемала болкоуспокояващи
лекарства. Свидетелката описва промяната в настроението и поведението на ищцата
след инцидента – преди това е била весел човек, а сега се е затворила в себе си
и не желае нищо да прави. Въпреки монтираните парапети на стълбището за първия
етаж на къщата, в която живее ищцата /тъй като тя със съпруга си живеят на
втория етаж/, тя рядко слиза до улицата, а ако слезе – сяда на пейката на
улицата. Преди това тя се е движила и е била много дейна, а инцидента коренно е
променил живота ѝ. Свидетелката допълва, че е имало ясна следа чрез
зачервяване на кожата, сочещо на мястото на удара на жицата в крака на майка
ѝ. Баща ѝ е бил по-слабо засегнат от този удар, тъй като той е
вървял 2-3 крачки пред съпругата си.
От заключението на СМЕ, изслушано пред първоинстанционния съд, се
установява, че описаните в епикризата травматични увреждания /вътреставно
счупване на горната част на големия пищял (тибия) на лява подбедрица/ могат да
бъдат причинени по начина, който описва пострадалата – падане и усукване на
лява колянна става при фиксирано стъпало. Възрастта на пациентката допълнително
е допринесла за тежестта на увредите, които са настъпили, поради лошото
качество на костите в тази възрастова група. Проведеното лечение е било
оперативно с открита репозиция на фрагментите и вътрешна фиксация с метален
имплант. Поради естеството на фрактурата и наличието на голям костен дефект е
било необходимо извършването на костна пластика в зоната на костния дефект с
кост, взета от таза на пациентката. След дехоспитализацията е провеждана
рехабилитация, като възстановителния процес продължава и към момента на
приемането на заключението – 13.06.2019г. Експертът сочи, че ищцата е претърпяла
силна болка и страдание в момента на получаването на счупването в резултат на
травмата, по време на транспортирането до лечебното заведение и в
следоперативния период. Към м. 02.19г. вещото лице е констатирало, че
оперативните рани са зараснали първично и без усложнения. Счупването също е
зараснало /констатация въз основа на рентгеновото изследване/, но поради
естеството на увредата е настъпила лека депресия (потъване) на външната част на
горния край на големия пищял. Причината е лошото качество на костта (поради
възраст и остеопороза) и естеството на травмата. Налице е странична (латерална)
нестабилност на колянната става и ограничено сгъване, което силно затруднява
самостоятелната походка. Възможностите за пълно анатомично възстановяване на
колянната става са изчерпани, като при провеждане на съответните
рехабилитационни и физиотерапевтични процедури е възможно да настъпи
функционално подобрение. Налице е хипотетична перспектива за протезиране на
колянната става, но поради придружаващите заболявания и възрастта на
пациентката, оперативният риск за тази процедура е твърде висок.
В с.з. вещото лице допълва, че счупването е резултат от самото падане на
ищцата, а дали последното е било от страх или от жицата, същият не може да
определи. Падането е станало в леко странично положение – било е падане с
усукване, имало е леко завъртане в момента на падането. Счупването е резултат
от ротацията на подбедрицата при фиксирано стъпало.
Видно от представените с исковата молба доказателства, че на 24.07.18г.
ищцата е заплатила сумата от 1990 лв. за комплект ъглово стабилна анатомична
плака за проксимална латерална тибия /л. 19/, а на 30.07.18г. – и сумата от
337.02 лв. за лекарствени средства по рецепти и консумативи /л. 20/.
С постановление от 12.02.20г., издадено от прокурор при РП-Шумен, е било
прекратено наказателното производство по ДП № 911/18г. по описа на РУ-Шумен,
вх. № 1643/18г. по описа на ШРП, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. В същото
е прието, че осъщественото от Юджел Сабриев на 18.07.18г. при управлението на
посочения товарен автомобил деяние, е случайно такова по см. на чл. 15 от НК,
тъй като водачът не е имал техническа възможност да възприеме преминаващия над
пътното платно проводник. Няма данни този акт да е влязъл в сила.
Горната
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Правните изводи в цитираното по-горе
постановление на РП-Шумен не обвързват настоящия съд и страните по делото, тъй
като правно-релевантните факти, въз основа на които същите са формирани,
подлежат на самостоятелно доказване в настоящия процес.
Съобразно приетото в доктрината /проф. д-р Поля
Голева, „Деликтно право“, изд. „Фенея“, София, 2011г., стр. 67 и сл. /, съществени
опорни точки при преценката на противоправността на деянието е признаването на
абсолютните права, тъй като те обезпечават защитата срещу всеки. Така, ако
деянието нарушава абсолютно право като правото на живот, на телесна
неприкосновеност, собственост и др., то е противоправно. Поради това всяко
увреждащо абсолютно право на друг правен субект човешко поведение, е
противоправно, освен ако не са налице уредените в законодателството
обстоятелства, изключващи противоправността .
За разлика от престъпленията обаче /уредени като numerus clausus в НК/, непозволеното
увреждане е формулирано в една правна норма, т.е. предвиден е общ състав – този
на генералния деликт в чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Следователно, налице ли са вреди,
причинени от деянието, същото се явява противоправно.
Личната отговорност на делинквента /упрекът към извършеното от него
вредоносно деяние/ се свързва с наличието на вина. Виновно действа този, който извършва деяние, като съзнава неговата
противоправност и че от него ще настъпят вреди за другиго, но иска или допуска
вредните последици /умисъл като форма на вината/ или когато извършителят не
иска настъпването на вредите, тъй като не ги съзнава, но е могъл и е бил длъжен
да ги предвиди /лека небрежност/, или ги съзнава, но не ги предотвратява,
съгласява се с тях /груба небрежност/. Ако извършителят не е бил в състояние да
предвиди и/или предотврати отрицателните последици на своето поведение,
деянието не е виновно /случайно по определението на НК – чл. 15 от НК/. За
разлика от наказателното право, в гражданското право е въведена оборимата
презумпция за наличието на вина при извършено противоправно и вредоносно
деяние. Това означава, че извършителят на деянието е длъжен да доказва, че не е
действал виновно – че е положил в конкретната обстановка изискуемата се от него
грижа.
С оглед на горната фактическа обстановка следва да се приеме, че в
настоящия случай водачът на товарния автомобил е извършил противоправно деяние, тъй като на ищцата, макар и опосредствано /не чрез пряк сблъсък между управляваното от него ППС с тялото на
ищцата, а чрез повреждането на неправомерно поставени от другиго вещи над
пътното платно, които са причинили падането ѝ/, са причинени описаните
по-горе вреди – счупването на костта на долния крайник по описания от вещото
лице начин. Настъпилите вреди са пряка и непосредствена последица от деянието
на Сабриев, тъй като са последната част от осъществените в каузална
обусловеност факти, отговарящи на изискванията за еквивалентност и адекватност
/без скъсването на проводниците и удара на ищцата с тях, не би настъпило
падането и без падането, не би се стигнало до фрактурата на костта на ищцата/.
В тази връзка съдът не кредитира показанията на делинквента, разпитан
като свидетел по делото, че никакви кабели не е имало, тъй като в констативния
и огледния протоколи е описано наличието на скъсани проводници, които по своето
разположение и дължини, съответстват на изложеното и от ищцата, че същата е
паднала след удара на скъсани жици. В тази връзка показанията на този свидетел
са достоверни само в частите им, в които се сочи, че е бил спрян от друг водач
на МПС, който го е уведомил, че е ударил една баба, както и че не е видял
проводниците, опънати напречно над пътното платно. Освен това свидетелят сочи,
че след като е разтоварил бетона, е избрал път за връщане през самия квартал
„Дивдядово“, което налага извода, че на отиване към обекта е преминал през друг
път. Поради това същият не е могъл да възприеме наличието на опънати /или
провиснали/ през пътното платно на бул. „Велики Преслав“ 65 проводници на
отиване към обекта.
Същевременно от заключението на вещото лице по САТЕ се установи, че
макар и малка, не е изключена възможността Сабриев да види опънатите над пътя
проводници /или поне черния на цвят/, които са били на височина 3.57 м. от
земята. Това е така, защото около 11 часа /при настъпило ПТП около 9.40 ч./
времето е описано от съставителя на констативния протокол като ясно, а в
огледния протокол – като слънчево /независимо от прогнозата на времето,
отразена за деня в специализиран синоптичен сайт, снета от вещото лице/, което
е давало отлична видимост на водачите на ППС. Освен това височината, на която
се е намирал С. в кабината на описания товарен автомобил, е била
между 2.50 до 3 м. от земята. Това, и при геометрична видимост от около 100 м.
към препятствието, означава, че при приближаването му с ниска скорост /от 40
км.ч./ водачът е могъл да възприеме опънатия над платното поне черния на цвят
проводник /по-ясно различим на фона на светлото небе/, тъй като височината му е
била почти на нивото на погледа на С. /с около 60 см. по-високо/.
Или, след като не е изключена възможността да бъде възприето
своевременно препятствието над пътя, което е с височина, по-ниска от
най-високата точка на камиона, и въпреки избраната скорост, ППС не е било
своевременно спряно, означава, че е налице виновно извършено деяние, нарушаващо
нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, от което са настъпили и вредоносните
последици за ищцата.
И най-после, налице е и презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, която не
беше оборена от ответника по настоящото дело, така че да се установи
категорично и еднозначно, че Сабриев не е могъл да възприеме своевременно
препятствието над пътя и да спре ППС, за да предотврати настъпването на вреди.
Съгласно нормата на чл. 51 от ЗЗД не е необходимо настъпилите вреди да
са били предвидими – всички настъпили от деянието вреди следва да бъдат
обезщетени като формата на вината в тази връзка не е от значение.
По делото се установиха травматичните увреждания, понесени от ищцата,
вследствие на падането, причинено от удара със скъсания от водача на товарния
автомобил проводник. Същите са причинили значителни болки към момента на
инцидента, транспортирането до болничното заведение и по време на лечението,
продължило и в домашни условия. Проведеното лечение е било оперативно с открита
репозиция на фрагментите и вътрешна фиксация с метален имплант. Проведената
интервенция е била сложна, тъй като поради естеството на фрактурата и наличието
на голям костен дефект е било необходимо извършването на костна пластика в
зоната на костния дефект с кост, взета от таза на пациентката. Поради това и възстановителния
процес продължава повече от 1 година след инцидента. Възможностите за пълно
анатомично възстановяване на колянната става са изчерпани, като се допуска
единствено настъпването на функционално подобрение. Изключва се на практика хипотетичната
перспектива за протезиране на колянната става поради придружаващите заболявания
и възрастта на пациентката.
Всичко това е променило коренно живота на ищцата, която макар и с
придружаващи заболявания и призната инвалидност към момента на инцидента, е
била дейна и подвижна. Според дъщеря ѝ тя сама се е грижила за
домакинството, но след инцидента същата е трудно подвижна дори и с помощните
средства. Налице е отражение и върху психиката на ищцата съобразно изложеното в
показанията на свидетелката, които не бяха разколебани от останалия
доказателствен материал по делото – изпитан е бил първоначален силен страх
/момента на телефонното обаждане, съобщаващо инцидента/, след това болки и
страдания, а накрая и утвърдената перспектива в края на живота си ищцата да е
несамостоятелна и зависима от околните. Същата е лишена от перспективата за
достойно съществуване в последните години от живота си.
С оглед на всичко гореизложено, имайки предвид претърпените от ищцата
болки и страдания, стрес и неудобства, тяхната интензивност и продължителност, негативната
перспектива за пълно възстановяване, както и нейната възраст, включително и
икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на вредите през
м. юли 2018г., както и съдебната практика по определяне размерите на
неимуществените вреди при подобни травми, намира, че дължимото на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди следва да е в размер на 40 000 лв.
Липсват установено по делото факти, които да наложат извод за
съпричиняване на вредите от ищцата, тъй като нито възрастта ѝ към момента на инцидента, нито наличните
ѝ заболявания, вкл. и сочената от вещото лице остеопороза на костите,
свързани с напредналата възраст, са допринесли за претърпените увреждания и
произтеклите от това болки и страдания. Това означава, че възражението на
ответника в тази насока е неоснователно.
Установи се по делото, че във връзка с провежданото от ищцата лечение на
травмите от инцидента, същата е закупила на 24.07.18г. медицински изделия, а на
30.07.18г. лекарствени средства и консумативи, за които е заплатила общо сумата
от 2327.02лв. Същите представляват имуществени вреди, които също следва да
бъдат обезщетени от застрахователя чрез заплащане на равностойността на изразходваната
от ищцата парична сума.
Горното налага извода, че първоинстанционното решение, в което е
инкорпориран идентичен краен извод относно дължимостта на обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди в посочените размери, както и за отхвърляне на
иска на ищцата за горницата над 40 000 лв. до 60 000 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди, следва да се потвърди.
Относно
момента, от който застрахователят дължи законна лихва върху присъденото
обезщетение.
Както беше посочено по-горе, застрахователят е бил сезиран от ищцата с
искане за изплащане на обезщетение на 17.08.18г. Видно от изпратения от
ответното дружество на 20.08.18г. отговор, че са поискани доказателства от
ищцата, които не са били налице в обективната действителност – съответни съдебни
или прокурорски актове. Представена е била своевременно на 27.08.18г. банковата
сметка на ищцата.
Съобразно приетото становище в постановените по реда на чл. 290 от ГПК
решения от ВКС /Решение № 167/30.01.20г. по т.д. № 2273/18г. на ІІ т.о. и
Решение № 128/04.02.20г. по т.д. № 2466/18г. на І т.о. /, което настоящият съд
изцяло споделя, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума
по чл. 429 от КЗ /в сила от 01.01.16г./ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя, а не от момента на увреждането.
При това положение върху дължимото на ищцата обезщетение се дължи
законна лихва от 17.08.18г. до окончателното му изплащане. Самата ищца обаче е
поискала и първоинстанционният съд е присъдил законна лихва от по-късна дата
/от 04.09.18г./, поради което решението и в тази част следва да се потвърди.
По
разноските.
Всяка от насрещните страни е отправила искане за присъждане на разноски.
Предвид представените от процесуалния представител на въззивницата К.
доказателства за осъществена в нейна полза безплатна адвокатска защита и
съдействие, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, то в полза на адв. Н.Н.Д. с адв. №
********** следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1955.67 лв. с ДДС, представляваща
съразмерна на уважената част от исковата претенция сума, защитена пред
въззивната инстанция /при минимален размер на адвокатското възнаграждение,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС при материален
интерес от 62 327.02 лв. в размер на 2399.81 лв., а с ДДС – 2879.77 лв./.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на застрахователното дружество
следва да се присъди сумата от 962.66
лв. като адвокатско възнаграждение с
ДДС, представляваща съразмерна на отхвърлената част от исковата претенция
сума, защитена пред въззивната инстанция от заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на общо 3 000 лв. с ДДС. В тази връзка съдът
намира, че предвид посочения по-горе минимален размер от 2879.77 лв. с ДДС,
заплатеното адвокатско възнаграждение от 3 000 лв. с ДДС не се явява несъразмерно
високо спрямо фактическата и правна сложност на настоящото дело. Поради това и
възражението на насрещната страна, основано на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
е неоснователно.
В настоящото решение следва да се посочи и банковата сметка на ищцата,
по която да се преведат присъдените ѝ по делото суми – съобразно
представеното на л. 89 от първоинстанционното дело доказателство за същата
/поради липсата на представена друга актуална банкова сметка/.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 54/28.11.2019г., поправено с решение № 8/24.01.20г., постановени по т.д. № 145 по описа за 2018г. на Окръжен съд – Шумен.
УКАЗВА на ответното
дружество ЗАД „ОЗК –
застраховане”, ЕИК *********, гр. София, че присъдените на ищцата Я.И.К. суми могат да бъдат заплатени по
посочената от нея нейна банкова сметка *** „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, а
именно: BG43UBBS80024099645120, BIC ***.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК –
застраховане”, ЕИК *********, гр. София, ул. „Света София“, № 7, ет. 5 да
заплати адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в полза на адв. Н.Н.Д.
с адв. № ********** в размер на 1955.67 /хиляда деветстотин петдесет и пет
лева и шестдесет и седем ст./лв. с ДДС, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Я.И.К., ЕГН **********
*** да заплати в полза на ЗАД „ОЗК – застраховане”, ЕИК *********, гр. София,
ул. „Света София“, № 7, ет. 5 сумата в размер на 962.66 /деветстотин
шестдесет и два лева и шестдесет и шест ст./ лв. като адвокатско
възнаграждение с ДДС, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до
страните, при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: