№ 248
гр. Бургас , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120202029 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от В. ЮРЬ. Г. (G), роденa на 08.07.1952 г. в
Руската Федерация, с посочен адрес в Република България: с. Стефан Караджово, ул. „Г. С.
Раковски“ № 3, чрез пълномощника – адв. В М от АК-Ямбол, с посочен съдебен адрес: с.
Стефан Караджово, ул. „И, против Наказателно постановление № 127/08.11.2019 г.,
издадено от началника на ГПУ „Летище Бургас” при РДГП-Аерогари, ГДГП-МВР, с което
за нарушение по чл. 34 ЗЧРБ и на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ на жалбоподателката е
наложена „Глоба“ в размер на 500 лева.
Жалбоподателката, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Маринов,
който поддържа подадената жалба.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.11.2019 г., около 16.00 часа, в гр. Бургас, Летище Бургас, при извършване на
гранична проверка на заминаващите от България пътници с полет S 73504 за Москва - св.
М.К. – мл. инспектор към ГПУ-Летище Бургас, установила, че пътничката В. ЮРЬ. Г.,
роденa на 08.07.1952 г. в Руската Федерация, притежаваща българска виза № *********, с
разрешен престой от 90 дни, е просрочила разрешения й престой в България. Свидетелката
направила справка в системата на МВР и констатирала, че жалбоподателката е влязла в
България на 09.07.2019 г. и е излязла на 30.08.2019 г. На 02.09.2019 г. тя е влязла обратно
през ГКПП Гюешево и е стоял в България до 01.11.2019 г. По този начин тя е стояла общо
115 дни в рамките на 180-дневния период, а именно – от 09.07.2019 г. до 30.08.2019 г. – 53
дни и от 02.09.2019 г. до 01.11.2019 г. – 62 дни.
Свидетелката К. преценила, че с поведението си жалбоподателката е нарушила
разпоредбата на чл. 34 ЗЧРБ, поради което и на 01.11.2019 г. й съставила АУАН с бл. №
197283. След съставяне на АУАН, същият бил връчен на жалбоподателката, която го е
подписала и получила препис от него.
При тази фактическа обстановка на 08.11.2019 г. е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателката нарушение й е
наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло
не се оспорва и от жалбоподателката.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице,
съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЧРБ. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 ЗАНН, а при издаването
на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в
какво е обвинена и срещу какво да се защитава. Деянието и неговите съставомерни
2
признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и
не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. Не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Действително в акта не са посочени ЕГН и адреси на свидетелите, но те са
индивидуализирани посредством техните три имена и месторабота. Изискването за
посочване на ЕГН и адрес е въведено с цел лицата при необходимост да могат да бъдат
призовани и разпитани от съда. В случая начинът, по който свидетелите са
индивидуализирани в АУАН напълно отговаря на законовата цел, като по никакъв начин не
е възпрепятствана възможност за издирването им. Посочването на имената и ЕГН на
свидетелите няма никакво отношение към съставомерността на извършеното и по никакъв
начин не се отразява на възможността на жалбоподателката да разбере „обвинението“ или да
организира защитата си. Именно поради това съдът счита, че непосочването на ЕГН и адрес
на свидетелите в конкретния случай не е съществен порок на производството.
Съдът не констатира и изтичане на сроковете по чл. 34 ЗАНН, доколкото АУАН е
съставен в деня на установяване на нарушителя – 01.11.2019 г., а НП е издадено на
08.11.2019 г. По делото не са ангажирани и никакви доказателства, които да подкрепя тезата
на жалбоподателката, че НП е извън сроковете по ЗАНН, поради което и възражението се
явява неоснователно.
В случая АНО не се е позовал на фикцията по чл. 58, ал. 2 ЗАНН и не е връчил НП
неприсъствено, поради което и логично няма такова отбелязване върху НП. Това обаче по
никакъв начин не може да се тълкува като пропуск, а дори тъкмо напротив – АНО е решил
да не прибягва до неприсъствено връчване на НП.
Възражението на жалбоподателката, че не й било разяснено на разбираем език
административното обвинението, също не може да бъде споделено от настоящия състав.
Видно от приложеното по делото пълномощно от 26.03.2021 г. (л. 7), с което
жалбоподателката е упълномощила адв. Маринов да го представлява пред българските
власти, изрично е декларирала, и то в присъствието на нотариус, че разбира български език.
Нещо повече, видно от показанията на св. М.К., същата е разговаряла с жалбоподателката на
руски език и тя е разбрала за проведената процедура. При това положение съдът няма
абсолютно никакво основание да кредитира възражението, че е бил необходим преводач и
че липсата на такъв е нарушило правото й на защита.
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗЧРБ, виза за краткосрочно пребиваване може
да бъде издадена на чужденец, който има намерение да премине транзит през територията
на Република България или да пребивава краткосрочно на нейна територия за срок до 90 дни
3
в рамките на 180 дни.
По делото няма спор, че жалбоподателката е притежавала валидна виза тип „С“,
която съгласно нормата на чл. 9а, ал. 2, т. 3 ЗЧРБ й е давала право на краткосрочно
пребиваване на територията на България. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т.
1 ЗЧРБ, съгласно която чужденците пребивават в Република България краткосрочно – до 90
дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и
определяне на визовия режим, виза за краткосрочно пребиваване с цел планирано
пребиваване се издава на чужденец, който влиза в страната еднократно, двукратно или
многократно, за общ срок на пребиваване до 90 дни в рамките на всеки 6 месеца, считано от
датата на първото влизане.
В конкретния случая жалбоподателката е влязла за първи път на територията на
страната на 09.07.2019 г. и е стояла до 30.08.2019 г. - 53 дни. След това е напуснала страната
и на 02.09.2019 г. отново е посетила страната, където е стояла до 01.11.2019 г. – 62 дни, или
общо 115 дни в рамките на 180-дневния период, започващ от първото й влизане на
09.07.2019 г. Така жалбоподателката е просрочила максимално разрешения 90-дневен срок
за пребиваване с 25 дни.
Съгласно чл. 34 от ЗЧРБ всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане
на разрешения срок на пребиваване. Неизпълнението на тази норма е скрепено със санкция,
която е регламентирана в чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ – глоба от 500 до 5 000 лева за чужденец,
който е останал в страната след изтичането на срока за пребиваване. В настоящия случай,
съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателката е напуснала страната след
разрешения й срок на пребиваване в Република България, с което е осъществила от
обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в чл. 34 от ЗЧРБ, поради
което и правилно е била ангажирана отговорността й. Наложената санкция е в минимален
размер и е правилно индивидуализирана, с оглед липсата на данни за предишни нарушения.
Не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното деяние не
се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28
ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото НП е
правилно и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради което и
наказателното постановление следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 127/08.11.2019 г., издадено от
началника на ГПУ „Летище Бургас” при РДГП-Аерогари, ГДГП-МВР, с което за нарушение
по чл. 34 ЗЧРБ и на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ на жалбоподателката В. ЮРЬ. Г. (G),
роденa на 08.07.1952 г. в Руската Федерация, е наложена „Глоба“ в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5