№ 4347
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110158942 по описа за 2024 година
М. Х. Х. е предявил срещу ЮЛ установителен иск по реда на чл. 422 ГПК
с правна квалификация чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети с
искане да се признае за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 488.96 лв., представляваща
обезщетение за закъснение на полет *********** от 05.07.2023 г. по
*********, ведно със законна лихва за период от 06.11.2023 г. до изплащане на
вземането, за която суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
61052/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника за
полет *********** по дестинация Бургас - София, на дата 05.07.2023 г.
Твърди, че по разписание излитането е трябвало да се извърши на 05.07.2023 в
21.00 часа и в краен пункт на 05.07.2023 г. в 21.50 часа, като ищецът се е явил
навреме за полета но полетът н излетял съгласно разписанието и пристигнал в
крайната си дестинация със закъснение над 3 часа. Твърди се, че претендирал
извънсъдебно обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г, но до момента не е
изплатено. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната посочва, че поддържа исковата
молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Оспорва надлежната представителна власт на ищеца. Релевира
възражение за наличие на събитие от извънреден характер. Оспорва
наличието на предпоставките за възникване правото на обезщетение, както и
че ответникът извънсъдебно е признал вземанията на ищеца. Моли съда да
1
отхвърли исковете. Претендира разноски.. Пред съда страната не изпраща
процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че разстоянието между двете летища, измерено по метода на
дъгата на големия кръг, е под 1500 км.
По делото е приета е бордна карта за М. Х. Х. за полет № *********** от
05.07.2023 г. с планиран час на качване 20:20 часа.
Представена е претенция за изплащане на обезщетение от 06.07.2023 г., с
което е поискано заплащането на обезщетение в закъснението на процесния
полет в размер на 250 евро.
По делото е представен технически дневник № 002133 за полет № FB978
от 05.07.2023 г. по линията Варна – София, в който е посочено, че по време на
транзитна проверка бил открит удар от мълния в края на крилото и се
подозирало засегнат вертикален стабилизатор на предния ръб на крилото.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното
правоотношение е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004. В разпоредбите на чл.
5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и
отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точна
летище на територията на Европейския съюз, какъвто е превозът, осъществен
от ответника.
По отправено преюдициално запитване досежно приложение на
Регламент /ЕО/ № 261/2004, Съдът на европейските общности се е произнесъл
с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г., с което
е дал задължително за настоящия съд на основание чл. 633 от ГПК тълкуване
досежно приложимия към спора Регламент. Съобразно последното тълкуване
членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 трябва да се прилагат в смисъл,
че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на
отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че
същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на
полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа /в
смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече
часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание/.
За основателността на иска по иска с правно основание чл. 7, параграф 1,
б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, ищецът следва да установи следните
обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между страните по
договор за въздушен превоз на пътници, по което има качеството на пътник,
явяването си на регистрационното гише в съответствие с указанията на
превозвача за извършване на превоза, както и размера на претендираното
обезщетение.
2
В чл. 7 от регламента е предвидено право на обезщетение, като съгласно т.
1, б. „а“, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение,
възлизащо на 250 евро за всички полети на територията на Общността до 1
500 километра. С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент (ЕО) № 261/2004 са
регламентирани правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен
полет, когато последният има начална или крайна точка летище на
територията на Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз.
Съгласно чл. 5, т. 3 опериращият превозвач не е длъжен да изплаща
обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети необходимите мерки.
Съдът намира възражението на ответника за недопустимост на
производството поради липса на надлежна представителна власт на ищеца за
неоснователно. По делото е приложено пълномощно, подписано от законния
представител на ищеца, с което надлежно е учредена представителна власт на
процесуалния представител на ищеца-адв. Е. В.. Освен това, по аргумент от
разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по
тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представителна власт
засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и
представлявания. Систематичното място и граматическото тълкуване на
разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и
изключително в интерес на мнимо представлявания. Следователно, се налага
извод, че единствено представлявания може да се позове на евентуална
недействителност на упълномощителната сделка. В тази връзка, оплакванията
на ответника за недопустимост на производството се явяват неоснователни.
Съдът приема, че приетата по делото бордна карта установява, че между
страните е възникнало валидно правоотношение по договор за въздушен
превоз на пътници, като ответникът е поел задължение към ищеца да го
превози със самолетен полет № *********** от 05.07.2023 г. по маршрут
Бургас - София с обявен час за излитане в 20:20 часа на 30.06.2017 г., ищецът е
заплатил възнаграждение за същото и се е явил навреме на гишето за
резервация. Издаването на бордна карта от ответника е достатъчно, за да се
приеме, че ищецът е бил навреме на летището за регистрация. Бордната карта
е документ, издаван от превозвача, даващ право на пътника да се качи на
самолет, осъществяващ определен полет, като съдържа номер на полет, име на
пътник, дата и час на излитане и на пристигане, краен час за качване на
самолета, място на борда, баркод. Съдът приема, че издадената бордна карта
от ответника на ищеца с часове на полета, обявени по разписание,
извършването на превоза от ответника, установяват по делото, че ищецът се е
явил своевременно за регистрация. Действително, бордната карта не сочи час
на регистрация. Тази карта се издава от ответника и непосочването на този час
не може да доведе до неблагоприятни последици за ищеца. Тази информация
е на разположение на ответника по исковете и за него не е имало пречка да
докаже по делото конкретния момент на регистрация на ищеца с оглед
установяване на наведените от ответника твърдения, че обявения час не е
спазен от ищеца. Такива доказателства ответникът не е ангажирал, поради
3
което и съдът приема, че събраните по делото доказателства установяват, че
ищецът се е явил своевременно за регистрация. Ответникът нито твърди, нито
установява в частност, че ищецът не е бил превозван посредством процесния
полет, а доказателствената тежест в тази насока е била негова – в този смисъл
е задължителното тълкуване на СЕС по дело С-756/18. Това поведение на
ответника при съобразяване на доказателствената му тежест за
обстоятелството, че е изпълнил задълженията си по договора за превоз точно /
че самолет е излетял и кацнал по разписание/ и неангажиране на
доказателства за тях, а същевременно ответникът като превозвач по
процесния договор разполага с възможност да ангажира /няма пречка да
посочи и докаже по делото конкретния момент на кацане на полета/
обосновават извод за установено по делото обстоятелство, че полетът е
изпълнен със закъснение повече от 3 часа. Доколкото по делото е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че разстоянието
между двете летища, измерено по метода на дъгата на големия кръг е под 1500
км., то с оглед на изложеното се налага извод за наличие на всички
предпоставки, които са в доказателствена тежест на ищеца и които
предоставят основателност на претенцията по чл. 7 от Регламент (ЕО)
261/2004 г. за заплащане на обезщетение в размер от по 250 евро за закъснял
полет.
В случая с оглед основателността на претенцията по делото следва да
бъде разгледано наведеното от ответника правоизключващото отговорността
му възражение, а именно – наличие на извънредно обстоятелство по смисъла
на чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) 261/2004, съгласно който опериращ
въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може
да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са
могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки,
т.е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на
въздушния превозвач. С вземането на всички необходими мерки се цели да се
избегне настъпването на извънредни обстоятелства, а не да се вземат мерки с
цел закъснението да остане в рамките на времевия диапазон от три часа,
посочен в чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента. Нормата на чл. 5, § 3 от Регламент
/ЕО/ 261/2004 г., доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на
обезщетение, следва да се тълкува стриктно. В действителност съгласно
константната съдебна практика в тежест на въздушния превозвач е да
установи наличието на такива „извънредни обстоятелства“, които да са
станали причина за закъснението на процесния полет, като доказването следва
да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността
обстоятелство.
В настоящият случай ответникът се позовава на обстоятелството, че
закъснението на процесния полет се дължи на удар от мълния, за което
обстоятелство по делото е представен технически дневник № 002133 за полет
№ FB978 от 05.07.2023 г. по линията Варна – София, в което е посочено, по
време на транзитна проверка бил открит удар от мълния в края на крилото и се
подозирало засегнат вертикален стабилизатор на предния ръб на крилото. На
първо място следва да се посочи, че от представените доказателства не се
4
установи наличието на правоизключващо отговорността обстоятелство по
отношение на процесния полет, а именно полет *********** по дестинация
Бургас - София, на дата 05.07.2023 г., доколкото представения дневник касае
друг полет FB978 по друг маршрут Варна – София. Също така в тази връзка не
са и ангажирани никакви доказателства, който също така да установят, че
процесният полет е щял да бъде осъществен именно със самолетът ударен от
мълния. Отделно от това следва да се посочи, че дори да се приеме, че
повредата е била нанесена на самолета именно предвиден за полет
*********** по дестинация Бургас - София, на дата 05.07.2023 г., то следва да
се посочи, че установената по делото техническа повреда на летателния
апарат не отговаря на термина „извънредни обстоятелства“, тъй като нито е
извънредно обстоятелство, нито пък е непредотвратима при вземане на
съответните мерки по техническия надзор и контрол на състоянието на
летателния апарат, и не може да се приеме, че се намира извън възможния
технически контрол на въздушния превозвач. Според т. 3 от решение от
19.11.2009 г. на Съда на европейските общности по съединени дела С-402/07 и
С-403/07, технически проблем с летателен апарат, довел до отмяната или
закъснението на полет, не спада към понятието „извънредни обстоятелства“
по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г., освен ако този
проблем произтича от събития, които поради своето естество и произход не са
присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
превозвач и се намират извън ефективния му контрол. В същия смисъл е и
решение по дело С 549/07 на Съда на ЕО, с което е дадено тълкуване на
нормата на чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004, според което, за да се
освободи от отговорност авиопревозвачът е длъжен да докаже не само
повреда на самолета, а и че повредата е от такова естество, което е необичайно
за експлоатацията на даден вид самолети и обуславя невъзможност за бързото
и своевременно отстраняване. В конкретния случай се установи, че
техническият проблем касае само конкретен летателен апарат. Поради това
следва да се приеме, че това неочаквано събитие е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на въздушния превозвач, тъй като този превозвач
обичайно се сблъсква с такъв вид непредвидени технически проблеми.
Предотвратяването на конкретната повреда или нужното отстраняване не са
извън ефективния контрол на съответния въздушен превозвач, тъй като
именно той трябва да осигури поддръжката и доброто функциониране на
самолетите, които експлоатира за целите на икономическата си дейност. С
оглед на гореизложеното възражението се явява неоснователно и преденият
иск следва да бъде уважен в пълен размер.
По отговорността на страните за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят /ищец/ има
право на направените от него разноски в двете производства, като на ищеца
следва да се присъдят сумите от 25 лв. държавна такса в исковото
производство, 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
5
производство, 25 лв. платена държавна такса в заповедното производство,
както и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство. С изхода на спора на ответника не следва да се присъждат
разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от М. Х. Х., ЕГН
**********, със съдебен адрес ************, чрез адв. Е. В. срещу ЮЛ, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление *******, по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК с правна квалификация чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, че ЮЛ дължи на М. Х. Х. сумата от 488.96 лв., представляваща
обезщетение за закъснение на полет *********** от 05.07.2023 г. по
*********, ведно със законна лихва за период от 06.11.2023 г. до изплащане на
вземането, за която суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
61052/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
******* да заплати на М. Х. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес
************, чрез адв. Е. В., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер
на 850 лв. - разноски в исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6