О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….12.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 13.12.2018 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
П.
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно частно търговско дело № 1884 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано частна жалба, подадена от УМБАЛ „СВЕТА
МАРИНА“ЕАД, чрез юрк.Р.срещу определение № 11526/10.10.2018г по гр.д.495/18г по
описа на ВРС 19 с-в, с което съдът е уважил отвод за местна подсъдност и е препратил делото в гр. Димитровград. Жалбоподателят
твърди, че съдът е произнесъл акт в нарушение на закона, като не предоставил на
ищеца възможност да упражни избора си между райони на различни съдилищата, в
които са намират адресите на обикновените другари. Моли неправилното
определение да бъде отменено и производството да продължи пред съда в гр. Добрич,
където е адреса на другия наследник на длъжника.
Насрещната страна, заявилата
възражение за местна неподсъдност ответница Е.П., чрез особен представител
оспорва жалбата, като сочи, че ищецът е имал възможност да упражни избора при
отстраняване на нередовност на първоначално предявени иск срещу лица с
неизяснено местожителство, но вместо това е поддържал претенцията си пред съда,
с чийто район никой от ответниците няма връзка.
Останалите ответници не са
изразили становище по жалбата.
Частната жалба е подадена в
срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /чл. 274 ал.1
т.2 вр. чл. 121 от ГПК /. Държавната такса е внесена авансово ( в размер, съответен на обжалване на акт, с
който не се разрешава спор по същество). Производството по частната жалба е
процесуално допустимо.
Варненският окръжен съд, с
оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред съда в гр.Варна е била
предявена претенция от кредитор за заплащане на парично задължение, породено от
неизпълнено задължение на пациент да заплати стойност на медицински изделия,
осигурени за негова сметка от здравно заведение и употребени при лечението му.
Ищецът е предявил нередовна искова молба срещу наследници на починалия
длъжник, като е обосновал изрично искане
за съдействие за издирване на точни данни за ответниците. След получаване на
официалното удостоверение за наследници, ищецът с молба от 08.02.2018г е
уточнил искането си за осъждане на три физически лица, като е посочил и
конкретните им адреси съответно в гр. Добрич и гр. Димитровград. В този момент
първоначалното сезиране на Варненския съд е било стабилизирано с обратна сила (
чл. 129 ал. 5 ГПК), без да е била обоснована компетентност на този съд.
В срока за отговор двама от
ответниците (с установено местожителство в гр. Добрич) са пропуснали да заявят
защита по иска. На ответницата П., чието
фактическо местожителство е останало неизвестно след ненамирането й на
постоянен и настоящ адрес в гр. Димитровград и неуспешно издирване на работодател,
е бил назначен като особен представител адвокат от Варненска колегия. Именно
този представител е упражнил в срока за отговор възражение за местна подсъдност
като се е позовала на общата разпоредба, указваща компетентност на съда по адреса
на тази ответница.
При тези насрещни изявления
първоинстанционният съд е надлежно сезиран със спорен въпрос относно местната
му компетентност и произнесеното мотивирано определение по подсъдността е
допустимо, но неправилно.
Отводът за подсъдност по
местожителството на ответника има за цел да осигури удобен за възразяващия
ответник район за провеждане на съдебните процедури в мястото предпочетено от
самия гражданин и оповестено по реда на Закона за гражданската регистрация като
негов постоянен адрес, доколкото самата административна процедура по отразяване
на адресите в регистрите осигурява достоверност на заявените от лицата адреси,
на които действително живеят (чл. 95 ал. 1 вр. чл. 94 ал.1 и 2 ЗГР). Затова и
правото да се ползва от това възражение е предоставено лично на ответника,
който следва да го упражни в рамките на срока по чл. 119 ГПК. Когато ответникът не обитава така
оповестения адрес обаче и това обстоятелство е наложило осигуряването на
правото му на участие чрез назначен именно за тази цел представител, намира
приложение специалното правило за предявяване на иск срещу лице с неизвестен
адрес по чл. 107 ал.2 ГПК. В случая назначения адвокат по реда на чл. 47 ал.6 ГПК има служебна кантора във Варненския район, съответно и именно Варненският
съд, поради което отвода на този компетентен по силата на препращането към чл.
107 ал.1 ГПК съд е неоснователен. Тъй като възражението, направено само от
особения представител не следва да бъде уважавано, а другите двама ответници са
пропуснали сами да се позоват на неподсъдност пред първоначално сезиран от
кредитора съд, основание за десезиране и
препращане на делото не е настъпило.
Постановеното в обратен
смисъл определение следва да се отмени.
По тези съображения и на осн.чл. 278 ГПК, съставът на Варненски окръжен
съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №
11526/10.10.2018г по гр.д.495/18г по описа на ВРС 19 с-в, с което съдът е
уважил отвод на особен представител за местна подсъдност и е препратил делото
за разглеждане на друг компетентен съд, като ВРЪЩА производството за
продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск от Районен съд
– Варна, на осн. чл. 107 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване( т.9в от ТРОСГТК 1 /2013).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.